Решение № 55 от 08.12.2021, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Кюстендил, 08.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Мария Ст. Танева при участието на секретаря Виолета Н. Здравкова като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Въззивно гражданско дело № 20211500500413 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от „*****************“ АД, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „***********“ *******, ********, представлявано от ************** А.Л. и Р.Д., чрез адвокатско дружество „***************“, представлявано от адв. С.С., със съдебен адрес: гр. С., ********, ул. „********“ ********, срещу Решение № 155/25.06.2021 г. по гр. д. № 20201520101538, по описа на КРС, с което са отхвърлени предявените от него искове с правно основание чл. 500, ал.1, т.3 КЗ, във вр. с чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 415 и чл. 124 ГПК, във вр. с чл. 86 ЗЗД.

Жалбоподателят счита, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, на процесуалните правила и съдебната практика. Навежда доводи, че КРС не е обсъдил всички доказателства, както и че е налице несъответствие между приетите по делото доказателства и направените от съда изводи. Сочи, че КРС е формирал крайните си изводи по съществото на спора като е игнорирал факти, които са установени по делото и имат значение за механизма на ПТП и поведението на участниците в него. По-конкретно не е взел предвид протокола за ПТП, съставеният АУАН и издаденото НП. Освен това първата инстанция не е направила правилни изводи анализирайки свидетелските показания по делото. Твърди, че неправилно съдът е приел, че местопроизшествието не е следвало да бъде посещавано от органите на реда.

Не прави доказателствени искания. Моли съдът да отмени изцяло обжалваното решение и да постанови ново, с което да уважи изцяло предявените искове. Моли съдът да му присъди сторените разноски за двете инстанции.

1

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивна жалба от В. Р.

Й., ЕГН **********, адрес: с. **********, ******* ул. „**********“ ******, чрез адв. Г.М., със служебен адрес: **************************, ********, офис ***********. Счита, че доводите във въззивната жалба са неоснователни, решението на КРС е обосновано, постановено при правилен анализ на доказателствата, както и кореспондиращо на практиката на ВКС.

Твърди, че констативният протокол за ПТП не отговаря на законовите изисквания и поради това няма обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените от длъжностното лице факти. Излага, че районният съд правилно е приел, че административно-наказателната отговорност за процесното ПТП на ответника е ирелевантна за основателността на регресните претенции. Не прави доказателствени искания. Моли съдът да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди решението на КРС.

Моли да му бъдат присъдени сторените в настоящото производство деловодни разноски.

Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по неговата допустимост – в обжалваната му част. По отношение правилността, обхватът на въззивната проверка се определя от предявените във въззивната жалба оплаквания. В изпълнение на това и съобразно разясненията в ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, служебната въззивната проверка следва да обхване валидността и допустимостта на обжалваното решение, както и евентуално нарушение на императивна правна норма. При изпълнение на задълженията си въззивният съд не констатира наличие на порок, обуславящ нищожност или недопустимост на обжалваното решение, не се констатира допуснато нарушение на императивна правна норма.

По оплакванията в жалбата:

С обжалваното решение КРС е отхвърлил иска, приемайки че ищецът не е установил със средствата на ГПК ответникът да е напуснал местопроизшествието, преди идването на органи за контрол по движението по пътищата, с което се е отклонил от проверка за алкохол, когато посещаването на местопроизшествието от тях е било задължително по закон, като елемент от фактическия състав на регресната отговорност по чл. 500, ал. 1 от КЗ на виновния водач. С въззивната жалба е оспорен именно посоченият извод на РС.

Предявеният иск е процесуално допустим, доколкото е подаден в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК предвид оспорена в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК заповед за изпълнение. В тази връзка е налице активна, съответно и пасивна процесуална легитимация и правен интерес от предявяване на иска.

Предмет на предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителен установителен иск се определя от основанието и размера на вземането, за което е издадена оспорената заповед за изпълнение, поради което следва да е налице съответствие между заявеното от кредитора вземане в заповедното производство и това - предмет на предявеното в исковото производство / съгласно т. 10в от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС/. В случая е налице 2 пълна идентичност на заявеното вземане по основание и размер в заповедното производство и в настоящото исково. Касае се до идентично материално субективно право, ищецът в първоинстанционното производство твърди, че в негова полза е възникнало правото на регрес спрямо прекия причинител на вреда по отношение на имущество, което е застраховано по задължителна застраховка на автомобилистите.

Регресното право на застрахователя срещу застрахования не е същинско застрахователно право, подобно на суброгацията по общия състав, предвиден в чл. 410 КЗ. То не е част от застрахователното правоотношение, а възниква по силата на закона при наличие на някое от регламентираните в действащата правна уредба основания. Касае се до освобождаване на застрахователя от задължението му към застрахования. Регресното право възниква тогава, когато застрахователят се освобождава от отговорност по застрахователния договор /към застрахования/ на основания, посочени в закона. В този смисъл Решение № 20 от 2.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 2695/2019 г., II т. о., ТК.

В случая ищецът твърди, че за него е възникнало правото на регрес, тъй като на основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ ответникът е причинил ПТП при напускане мястото на ПТП преди идване на контролните органи за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на произшествието от тях е задължително по закон, с което се е отклонил от проверка за алкохол и наркотици.

Следва да се изясни, че след дадени два пъти указанията на ищеца за уточняване на иска си и основанието на което претендира обезщетение, последният е посочил – чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ. Независимо от горното пред първа инстанция твърди, едновременно две основания на които то му се дължи – че ответникът е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, като посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон и респективно виновно отклонение от проверка за алкохол и наркотици.

За да се приеме предявеният иск за основателен, следва да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/ настъпило ПТП по вина на ответника; 2/ ответникът да е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина; респективно виновно отклонение от проверка за алкохол и наркотици; 3/ да са настъпили в резултат на същото вреди; 4/ да е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" по отношение управлявания от ответника лек автомобил; 5/ да е извършено заплащане на обезщетение за причинените на третите лица вреди от страна на ищеца.

Страните не спорят, че е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" досежно МПС, управлявано от ответника. Спорните въпроси са: осъществено ли е ПТП на 3 посочената в исковата молба дата между двата автомобила и приложима ли е хипотезата на чл. 500, ал. 1, т. 3 и т. 1 от КЗ.

I. По отношение на това дали е осъществено ПТП:

1. Ищецът е представил Протокол за ПТП № *********, с рег.

**********, от който е видно, че съставилият го младши автоконтрольор не е посетил мястото на ПТП-то. Това по безспорен начин се установява от бланковата форма на протокола, където в графа "посетено на място", при възможни два отговора - "да" или "не", е указано, че с "х" се зачертава ненужният отговор, като в конкретния случай е отбелязано, че това е отговор "да". Когато служителите на МВР не извършват посещение на мястото на произшествието, длъжностното лице удостоверява само факта на извършване на волеизявление от участника в ПТП и неговото съдържание, поради което доказателствената сила на документа не обхваща верността на отразеното изявление. В процесния случай протоколът за ПТП се ползва с доказателствена сила само по отношение на съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на протокола, тъй като в тази хипотеза длъжностното лице удостоверява направено от лицето извънсъдебно признание. Без значение за горното е фактът, че протоколът за настъпилото на 26.09.2016 г. ПТП е издаден на 29.09.2016 г. Ответникът неправилно твърди, че протокола за ПТП не е подписан от него, видно от съдържанието му е подписан от участник 1 – В. Р.

Й., участник 2 – Д.Г.Ц. и от съставителя. При съставянето му, с подписването му В. Р. Й. е признал следните неизгодни за себе си факти, а именно, че на участък от пътя при регулирано кръгово движение, в качеството му на участник 1 не спазва дистанция при разминаване с движещия се по път с предимство участник 2, като го удря и реализира ПТП с материални щети.

2. В практиката на ВКС е даденото тълкуване, че протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП. Когато фактът, съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът има доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа. Ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи тежестта на доказване на механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира и други доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква специални познания, които съдът не притежава (Решение № 15 от 25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Костадинка Недкова).

Предвид това, според въззивния съд КРС не е извършил процесуално нарушение, като е допуснал да бъде разпитан свидетелят очевидец Ц., по отношения на обстоятелства във връзка с твърдяното ПТП. Именно в изпълнение на доказателствената тежест, ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, е ангажирал и на други доказателства - разпит на 4 свидетел и назначаване на вещо лице за изработване на автотехническа екпертиза.

3. Дори да се приеме, че сам по себе си протоколът за ПТП не установява механизма на ПТП, то той се установява чрез приетата по делото съдебна автотехническа експертиза и показанията на свидетеля очевидец и пострадал Ц.. От съдебно автотехническата експертиза, която според въззивния съд е правилна и изготвена от компетентно вещо лице, се установява, че механизмът на настъпване на процесното ПТП е следният: лек автомобил марка „**********“, модел „*******“, рег. № ***********, управляван от Д.Г.Ц. излиза от кръговото кръстовище на път III-866, в посока гр. С.. Срещу него се движи влекач марка „*******“, модел „***********“, рег. № ************, теглещ полуприцеп и управляван от В. Р. Й.. При разминаването полуприцепът поднася и със страничната си част удря в предната му част лекия автомобил. Гореизложеното се подкрепя и от показанията на св. Й., който излага, че е управлявал автомобил марка „**********“, модел „*******“, като излизайки от кръговото е бил ударен от полуремарке/прицеп, който се е движил с много висока скорост.