Решение № 6324 от 21.10.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6324 гр. София, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-9 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария М. Запрянова при участието на секретаря Димитринка Анг. И. като разгледа докладваното от Мария М. Запрянова Гражданско дело № 20251100112587 по описа за 2025 година

Страни в производството са ищецът Л. С. Д. ЕГН **********, гр.

София, ул. ******** и ответниците 1/. А. М. Д. с ЕГН **********, гр. София, ул. ********; 2/. Й. Д. Й. с ЕГН ********** и 3/. Т. И. Й. с ЕГН **********, двамата с адрес гр. София, ********.

Предявен е иск с правно основание чл. 26 СК във вр. с чл. 26, ал.

2, предл. 2 33Д да бъде прогласена относителна недействителност на договор за покупко-продажба на семейното жилище, сключен от единия съпруг - А. М.

Д., извършено без съгласието на другия съпруг - Л. С. Д., обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 45, том II, рег.

№3545, нотариално дело № 164/30.09.2025г. на нотариус Г.Й.-Д.. с рег. № 343 от НК, в хипотезата на липса на друго жилище на съпрузите или лична собственост на всеки един от тях, годно да удовлетвори нуждите на семейството.

В исковата молба ищецът Л. Д. твърди, че с ответника А. Д. били съпрузи от 23.09.2021г., като от брака имат едно дете – А. Д., на 3г. По време на брака тримата живеели в семейното жилище, находящо се в гр. София, ул.

********, лична собственост на съпруга-ответник.

Ищцата твърди, че спрямо нея било упражнено домашно

1 насилие от ответника и било образувано гр.д. №39974/25г. по описа на СРС, 39 състав, по което било отказано да се издаде заповед за незабавна защита.

Ищцата заедно с детето се изнесли от жилището при роднини. В последствие ищцата установила, че А. Д. е продал семейното жилище без нейното съгласие на другите двама ответници Й. и Т. Й.и, като сделката била обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 45, том II, рег.

№3545, нотариално дело № 164/30.09.2025г. на нотариус Г.Й.-Д.. с рег. № 343 от НК, същото е продадено на ответници - Й. Й. и Т. Й.. Ищцата сочи, че притежава жилище в с. Хотница, Община Велико Търново, което е нейна лична собственост, но същото е необитаемо, както и че семейството няма друго жилище.

Ищцата излага доводи, че предмет на атакуваната сделка е имот „семейно жилище“, и липсва нейно съгласие/разрешение на районния съд за сключването на тази сделка, поради което същата е относително недействителна по отношение на съпруга - несобственик, както е прието в т. 2 от ТР 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Ответникът А. Д. оспорва иска. Твърди, че между съпрузите е сключен брачен договор на 12.05.2022 г., вписан в регистъра на брачните договори към Агенцията по вписванията, с който са уредени имуществените отношения между тях. Твърди, че съгласно уговорка в договора действията по управление и разпореждане със семейното жилище, когато то е лична собственост на единия съпруг, могат да се извършват от него без съгласието на другия съпруг.

Поддържа, че процесният апартамент е негова лична собственост, придобита преди брака, поради което е имал право да се разпореди с него самостоятелно.

Позовава се и на разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 3 СК, като поддържа, че при наличие на уговорка в брачния договор относно управлението и разпореждането със семейното жилище приложението на чл. 26 СК е изключено.

Ответникът твърди още, че към момента на продажбата страните са се намирали във фактическа раздяла, настъпила на 13.08.2025 г., когато ищцата е напуснала жилището заедно с детето, като оспорва твърденията, че напускането е било поради домашно насилие. Посочва се, че по образувано производство по Закона за защита от домашното насилие е отказано издаване на заповед за защита. Излага се също, че след сочените от ищцата инциденти 2 тя е продължила да обитава жилището повече от месец и е участвала в действия, свързани с подготовката на продажбата, включително в огледи на имота и оценяването му.

Ответникът сочи, че ищцата е била запозната с намерението за продажба на имота и е съдействала за реализирането , като е контактувала с брокери, присъствала е на огледи и е осигурявала достъп до жилището за потенциални купувачи. Поддържа, че тя е знаела за предстоящата сделка и не е възразявала срещу нея.

В отговора се твърди също, че ищцата разполага с друг недвижим имот, находящ се в с. Хотница, който е нейна лична собственост и според ответника е годен за обитаване, поради което оспорва твърденията, че същата не разполага с друго жилище. Посочва се и че през 2024 г. ищцата е продала собствен апартамент в гр. София, без да иска съгласието на ответника.

Ответниците Й. и Т. Й.и оспорват иска. Оспорват, че ищцата не е дала съгласие за продажбата и твърдят, че същата притежава собствен имот.

Оспорват, че ищцата и детето живеят при роднини, твърдят, че живеят живеят в жилище с административен адрес: гр. София, ул. ********, № 19, вх. А, ет.

******** , което е било лична собственост на Л. Д. преди същата да го продаде, като на същото жилище е регистриран постоянен и настоящ адрес на двете, както и седалище на притежаваното от Л. Д. търговско дружество - „А.

Хоум ЛД” ЕООД, ЕК 208570431, вписано в ТР на 13.11.2025г.

Оспорват, че жилището с. Хотница, община Велико Търново не е годно за живеене. Твърдят, че в момента къщата се ползва в почивни дни от роднини на ищцата. Освен това, през 2017 година Л. Д. учредила договорна ипотека върху същия имот, в полза на „Уникредит Булбанк” АД.

Твърдят, че дала съгласие за разпореждането с имота от страна на съпруга й, като посочват, че съгласно декларщия по чл. 26 СК, с рег.

№7960/2021г. на нотариус Д.Т. - СРС, вписан под №41 на НК, е видно, че Л. Д. е дала съгласие на А. Д. да се разпореди, както намери за добре, включително и да ипотекира процесния апартамент.

Сочат, че съгласно чл.4 от брачен договор с рег. № 1325/ 12.05.2022г. и 1326/12.05.2022г. на нотариус М.Л.-Е. - СРС, вписана под № 790 на НК, всеки от съпрузите може да сключва с трети лица сделка на разпореждане с личното си имущество, а в чл. 5 на договора, съпрузите са се 3 уговорили, че действията на разпореждане със семейното жилище - лична собственост на единия съпруг, се извършват от него без съгласието на другия.

Сочат, че тази уговорка е в съответствие с нормата на чл. 38, ал.1, т. 3 СК, съгласно която с брачния договор съпрузите могат да уредят начините на управление и разпореждане с имуществото, включително и със семейното жилище.

Предвид горното ответниците излагат доводи, че ищцата е дала съгласие за разпореждане с процесния имот, като е подписала декларация по чл. 26 СК и е сключила брачен договор със съпруга си, в който са уредени отношенията между съпрузите относно разпореждането със семейното жилище. Посочва се, че въз основа на същия брачен договор ищцата се е разпоредила с друг недвижим имот, представляващ нейна лична собственост, който е посочен като адрес на нея и на детето . Твърди се също, че ищцата притежава жилищен имот, годен за обитаване, който може да бъде използван от нея и детето за жилищни нужди.

Ответниците поддържат още, че към датата на процесната сделка имотът не е имал качеството на семейно жилище, тъй като не е бил обитаван съвместно от съпрузите и детето. Сочи се, че между съпрузите е настъпила фактическа раздяла на 13.08.2025 г., след която ищцата и детето не са се завърнали в жилището. Посочва се, че на 01.09.2025 г. е предявен иск за развод, като след този момент съвместното съжителство между съпрузите не е било възстановено. С оглед на това се поддържа, че към момента на извършване на разпореждането имотът не е представлявал семейно жилище по смисъла на § 1 от Допълнителните разпоредби на СК.

Ответниците сочат, че ищцата е била запозната с намерението на съпруга си да продаде притежавания от него жилищен имот, като не е възразила срещу това намерение и не е оттеглила даденото от нея съгласие, изразено чрез подписаната декларация по чл. 26 СК. При тези съображения ответниците считат, че извършеното разпореждане е валидно и поражда действие спрямо ищцата.

В доказателствена тежест на ищцата е да установи, че към датата на извършената разпоредителна сделка между страните е съществувал валиден граждански брак, че процесният недвижим имот е представлявал семейно жилище по смисъла на § 1 от Допълнителните разпоредби на Семейния кодекс, че същият е лична собственост на съпруга прехвърлител, както и че последният се е разпоредил с жилището.

В тежест на ответниците е да установят фактите, на които основават възраженията си срещу иска, включително твърденията, че ищцата е упълномощила съпруга да се разпорежда с личното си имущество , че между съпрузите е бил сключен брачен договор, съдържащ уговорка относно управлението и разпореждането със семейното жилище, изключваща приложението на чл. 26 СК, както и че ищцата разполага с друг годен за обитаване жилищен имот.

4

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно в тяхната съвкупност, намира следното от фактическа и правна страна:

Не било спорно и от представените писмени доказателства се установя, че ищцата Л. С. Д. и ответникът А. М. Д. са сключили граждански брак на 23.09.2021 г., от брака им е родено едно дете – А. Д..

Процесният недвижим имот, представляващ апартамент № 9, находящ се в гр. София, ул. „********, е бил лична собственост на ответника А. М. Д..

На 30.09.2025 г. ответникът А. М. Д. е сключил договор за покупкопродажба на посочения недвижим имот с ответниците Й. Й. и Т. Й., обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 45, том II, рег. № 3545, нотариално дело № 164/30.09.2025 г. на нотариус Г.Й.-Д. с рег. № 343 на Нотариалната камара.

Между съпрузите е било образувано производство по Закона за защита от домашното насилие по гр. д. № 39974/2025 г. по описа на Софийския районен съд, по което е отказано издаването на заповед за незабавна защита.

Ищцата притежава недвижим имот, находящ се в с. Хотница, община Велико Търново, който е нейна лична собственост.

От представените писмени доказателства се установява следното:

От удостоверението за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт № 3571/23.09.2021 г., съставен от Столична община, район „Средец“, се установява, че на 23.09.2021 г. А. М. Д. и ищцата, посочена в удостоверението с имената Л.С.Е., са сключили граждански брак, като съпругата е приела фамилното име Д.. От удостоверението за раждане, издадено въз основа на акт № 1179/11.11.2022 г., се установява, че на 08.11.2022 г. е родена дъщеря им А.

А. Д..

На 06.12.2021 г. ищцата, посочена с имената Л.С.Е., е подписала декларация по чл. 26 СК, с която е изразила съгласие съпругът А. М. Д. да се разпорежда, както намери за добре, включително да ипотекира, собствения си недвижим имот, представляващ апартамент № 9 в гр. София, ул.

„********, с идентификатор ***. Имотът е описан като разположен на четвъртия етаж, със застроена площ 140,20 кв. м, състоящ се от коридор, две бани с тоалетна, мокро помещение, дневна с кухненски бокс и три спални, с достъп до плосък покрив. В края на декларацията е посочено, че описаният имот не е семейно жилище на съпрузите. Подписът на ищцата е нотариално удостоверен на същата дата от А.Г., помощник-нотариус по заместване при нотариус Д.Т., рег. № 041 на Нотариалната камара, с рег. № 7960/06.12.2021 г.

На 12.05.2022 г. Л. С. Д. и А. М. Д. са сключили брачен договор с 5 нотариално удостоверени подписи с рег. № 1325 и съдържание с рег. № 1326, том I, акт № 132, от същата дата, при нотариус М.Л.-Е., рег. № 790 на Нотариалната камара. Съгласно чл. 2 от договора за имуществото, придобивано по време на брака, страните са избрали занапред режим на разделност, считано от подписването му. В чл. 3 и чл. 4 е уговорено, че всеки съпруг запазва собствеността върху притежаваното към сключването на брака имущество, управлява го самостоятелно и може да извършва сделки на разпореждане с него с трети лица и с другия съпруг. С чл. 5 съпрузите изрично са уговорили, че действията на разпореждане със семейното жилище, когато то е лична собственост на единия съпруг, се извършват от него без съгласието на другия. Съгласно чл. 14 договорът поражда действие от сключването му.