Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 61 от 21.03.2022, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно частно наказателно дело 14/2022
Вид
Определение № 61
Подписан
21.03.2022
В сила
21.03.2022
Състав
Павлина Георгиева Димитрова, Георги Николов Грънчев, Ангелина Йоргакиева Лазарова

Цитирани разпоредби

  • чл.123 · Наказателен кодекс
  • чл.102 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 61 гр. Варна, 21.03.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Димитрова

Членове:

Ангелина Й. Лазарова

Георги Н. Грънчев като разгледа докладваното от Павлина Г. Димитрова Въззивно частно наказателно дело № 20223000600014 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.243, ал.8 вр. ал.7 от НПК.

С определение № 552 от 21.12.2021 г. , постановено по ЧНД № 1288/2021 г. по описа на ОС-Варна е било потвърдено постановлението на прокурор при ОП-Варна от 15.11.2021 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 191/2019 г. по описа на О СО при ОП-Варна, водено за престъпление по чл.123 от НК.

Срещу определението в законоустановения срок е постъпила жалба от пострадалата Марина В. Г. - майка на починалото дете Е-А. М.А. чрез повереника й – адв. Св. В. /АК-Врана/, в която се навеждат доводи за неправилност и необоснованост на пъввоинст. съдебен акт. В жалбата се иска отмяна на прекратяването и връщане на делото за допълнително разследване за изясняване отговорността на наблюдаващия бременността лекар, както и с твърдения за наличието на неясноти и противоречия в заключени ето по СМЕ, включително и неправилност и необоснованост на същото; развиват се съображения за това, че в недостатъчна степен е обърнато внимание от разследващите и съда на факта, че именно поради липса на преглед от наблюдаващия бременността лекар /д-р С./ по фетална морфолофия и неизивършването на биохимичен скрининг за изследване н а хромозомите и акесорния трагус на детето, свързан със симптомокомплекса на сърдечната малформация, както и на инцидента с порязванията от паравана за баня, а също и липсата на предписани витамини и лечение по време на бремеността отново от страна на лекуващия лекар, се е стигнало до несвоевременно 1 установяване на малформация на сърцето на плода , а впоследствие и настъпване на смъртта му.

Варненският апелативен съд, след като обсъди доводите в жалбата и в съответствие с разпоредбата на чл.243, ал.8 вр. ал.5 НК провери изцяло правилността на атакуваното определение, констатира, че същото следва да бъде потвърдено поради следните съображения:

В резултат на проведеното досъдебното производство са били събрани всички необходими и относими доказателства по отношение на фактите, подлежащи на доказване по смисъла на чл.102 от НПК, чрез допустимите от НПК способи и чрез съответните доказателствени средства - разпити на свидетели, назначена и изготвена комплексна СМЕ, множество и различни по вид писмени доказателства. На базата на правилно установените фактически обстоятелства, законосъобразно ОП- Варна е достигнала до извода за липса на съставомерно извършено деяние по чл.123 от НК.

Заключението по комплексната СМЕ, изготвена от компетентни и безпристрастни вещи лица, дава пълен отговор на всички въпроси относно:

- причината за смъртта на детето Е-А. А., дължаща се на тежка несъвместима с постнаталния живот сърдечна аномалия, водеща до тотална сърдечна недостатъчност;

- адекватността на действията на н еонатологичния екип, консултирайки детето с детски кардиолог, който след преглед го е насочил към единствената болница в България, обслужваща подобен тип патология, където е потвърдена диагнозата и е било преценено, че детето няма шансове за оцеляване;

- конкретните действия и липсата на бездействия от страна на наблюдаващия и проследяващ бременността на М.Г. лекар във връзка с установената аномалия при детето, като категорично е изключено наличието на грешки или пропуски и при действията на екипа, извършил раждането, т.к. те са били навременни и в достатъчен обем, а подходът – правилен;

- липсата на причинно-следствена връзка между действията на някои от медицинските специалисти и настъпилата смърт на детето Е-А. А.

Доказателственият материал по делото е подложен на внимателно и задълбочено обсъждане първоначално от прокурора, прекратил наказателното производство, а впоследсвие - и от контролиращия първоинстанционен съд.

Изложени са подробни и последователни аргументи за приетите факти, като липсата на престъпление по чл.123 НК е категорично установена.

Неоснователни са изказаните в жалбата възражения срещу заключението на комплексната СМЕ, които са голословни и неподкрепени с 2 никакви аргументи - правни, логически или дори житейски. Не се сочат никакви доводи за някаква некомпетентност на вещите лица, за тяхна обвързаност с лекари от ІV ДКЦ-Врана /където е практикувал лекуващия лекар д-р С./ и МБАЛ „Св.Ана“ /където е проведено раждането/ или за някакви други причини, поради които тези уважавани специалисти биха дали невярно заключение. Несъгласието на жалбоподателката с изводите на експертизата не означава, че тези изводи са неверни или необосновани.

Напротив - експертизата отговаря в пълнота на поставените въпроси, при нейното изготвяне са използвани всички събрани по делото доказателства и е обяснено от научна гледна точка поведението както на наблюдаващия бременността лекар-гинеколог, така и на екипа, извършил раждането, включително и досежно проведената консултация с детски кардиолог. При тези им действия не се констатират никакви пропуски или грешки от медицинско естество, които да обосноват носенето на наказателна отговорност по чл.123 НК - настъпилата смърт на детето Е-А.А. се явява резултат на вродената малформация на сърцето на детето. Поведението и неетичното отношение на наблюдаващият бременността лекар, описан от пострадалата и близките й в техните показания, могат да обосноват морална или евентуално дисциплинарна отговорност, но не и наказателна отговорност за немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност, каквато е медицинската професия. Според експертите, установяването на сърдечната малформация на плода може да се извърши чрез метода на феталната ехокардиография. За да насочи бременната към такова изследване, наблюдаващия бременността й акушер-гинеколог трябва да разполага с данни, споделени от бременната за фамилна обремененост със сърдечни аномалии или да е имала предишно раждане на дете с вродена сърдечна аномалия, или ако по време на феталната морфология установи отклонение в образа на сърцето на плода, при нарушение на сърдечната честота и ритъм на плода или установи други големи екстракардинални малформации бъбречни, мозъчни, белодробни или на крайниците , както и ако бременната страда от диабет, системен лупус, болести на щитовидната жлеза или в началото на бременността е приемала лекарства, които могат да увредят плода, ако е регистрирано увеличаване или намаляване обема на околоплодната течност. Не са налични по делото данни жалб.М.Г. да е страдала от някои от посочените болести, да е приемала лекарства, които да е възможно да увредят плода, както и да е съобщила на наблюдаващия бременността й лекар-гинеколог за фамилна обремененост. Не е била извършвана фетална ехокардиография, доколкото не е имало показания за това и не са били споделени от бременната данни, налагащи извършването й или нейно желание за извършването й.

3

Поради изложеното обосновано първоинст. съд – ВОС е приел, че възраженията на жалб. М. Г. са неоснователни. В мотивите към определението съдът пространно е коментирал всички събрани доказателства и на тази база е достигнал до абсолюютно правилен извод, идентичен с този на прокуратурата. Много подробно и задълбочено са обсъдени всички възражения, наведени в жалбата и обосновано са били отхвърлени като неоснователни и несъстоятелни, поради което не следва да се преповтарят и от настоящата инстанция, въпреки, че отново се навеждат и пред нея, т.к. съображенията на първостепенният съд са достатъчно подробни и аргументирани.

Изложеното по-горе обосновава извода за законосъобразност на постановения от ВОС съдебен акт, поради което и същият като правилен и обоснован следва да бъде потвърден, с оглед на което и на основание чл. 243 ал. 8 вр. ал.6 т.1 от НПК, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 552 от 21.12.2021г, постановено по ЧНД № 1288/2021 год. по описа на Окръжен съд – Варна.

Определението е окончателно

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4