Решение № 361 от 03.07.2024, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 361 гр. Казанлък, 03.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КЕТИ М. КОСЕВА при участието на секретаря ГАЛИНА М. ГИЛЕВА като разгледа докладваното от КЕТИ М. КОСЕВА Гражданско дело № 20235510102149 по описа за 2023 година

Предявен е иск за обявяване нищожност на клауза от договор на множество основания.

Ищцата П. П. С. с ЕГН ********** от гр. К., моли съда да постанови решение, с което да провъзгласи нищожността на клаузата на чл. 10, ал. 1 от договор за паричен заем № 300816536, сключен между П. П. С. и „Б.е.Д.К.” ООД, с ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, представлявано от управителите Б.К.Б. и С.И.Г., предвиждаща заплащането на такса за бързо разглеждане в размер на 88,48 лева, като нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.10, чл. 19 ЗПК и чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.

Моли да й бъдат присъдени направените по делото съдебни и деловодни разноски, включително адвокатско възнаграждение.

Твърди, че на 21.07.2022 год. сключила потребителски договор за кредит № 300816536 с „Б.е.Д.К.” ООД за сумата от 700 лв. (седемстотин лева). В договора е посочено, че искането за кредит ще бъде разгледано бързо, за което се дължи сума в размер на 88,48 лева или 13 % от размера на главницата. Заплащането на допълнителната такса „бързо разглеждане“ е включено към погасителните вноски по договор за кредит № 300816536.

1

Счита, че клаузата по чл. 10 ал. 1, с която е договорено допълнително плащане към кредитора от договора, е неравноправна, следователно нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите, тъй като задължава потребителя да заплати сума, в размер на 13% за услуга, която не е извършена. Също така счита, че тази клауза не е индивидуално уговорена, съгласно чл. 146 от ЗЗП, тъй като фигурира в Общите условия към договор за потребителски кредит, публикувани на интернет страницата на „Б.е.Д.К.“ ЕООД.

Твърди, че тази клауза е нищожна и поради противоречие с добрите нрави. Така договореното заплащане на суми и такси, води до оскъпяване на кредита, за което не се предоставя каквато и да била услуга, а се цели допълнителна печалба.

Твърди, че горепосоченото възнаграждение представлява печалба на кредитора и с уговарянето му се заобикаля императивното изискване, установено в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според което годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България /основен лихвен процент - 0.1 %, плюс 10 %, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни на основание чл.

19, ал. 5 ЗПК. Така заедно с договорената лихва и допълнителните възнаграждения в размер на 13 % всичко това обуславя извода, че горепосоченото ограничение е превишено /в този смисъл и § 1, т. 1 и 2 от ДР на ЗПК/. Клаузата на чл. 10 ал. 1 от договора предвиждаща допълнително възнаграждение за кредитора, е нищожна - чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Ответникът „Б.е.Д.К.” ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. София, моли съда да отхвърли като неоснователни твърденията на ищцата и да му присъди юрисконсултско възнаграждение.

Моли, в случай, че съдът присъди в полза на ищцата разноски за адвокатстко възнаграждение, то да бъде в минимален размер поради липсата на правна и фактическа сложност. Моли това изявление да се приеме от съда и като възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

2

Оспорва като неверни твърденията изложени от ищцата в исковата молба, оспорва че клаузата от договор №300816536/2022 г. е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Твърди, че клаузата не е в противоречие с общоприети житейски норми на справедливост и добросъвестност, както и с правилата за поведение установени в обществото, тъй като дейността на финансовите институции се осъществява при регулаторен режим, строг контрол и договор при общи условия, необходими за да се гарантира пазарната дисциплина и сигурността на клиентите. Принципите за доброволност при договарянето в рамките на установената от чл. 9 ЗЗД договорна свобода и за еквивалентност на насрещните престации на договарящите при двустранните договори не са етични, а правни принципи, които са скрепени с правни норми, и евентуалното противоречие с тези принципи би могло да доведе до нищожност на договора поради противоречие със закона или липса на съгласие, но не и до нищожност поради накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.

Заявява, че изискването на чл.11, т.10 от ЗПК „да бъде наличен Годишния процент на разходите (ГПР)“ е спазено в договора и намира за неоснователно заявените от кредитополучателя, в ролята му на страна по процесния договор за кредит допълнителни действия да се възприемат като част от ГПР. Те не се калкулират в ГПР съгласно ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси, нито пожеланите от ищцата допълнителните действия. Твърди, че никога допълнителното действие не е било задължителна предпоставка за отпускане на кредит от страна на „Б.е.Д.К.” ООД, т.е договорът за кредит е можел да се сключи и без него. Пакетът от действия присъства в Стандартния Европейски формуляр (СЕФ) като цена, т.е не може да се твърди, че ищеца не е разбрал за 3 него. Присъствайки в преддоговорната информация и факта, че ищецът сам е пожелал да го ползва оборва твърдението, че клаузата не е уговорена индивидуално от кредитора и е неравноправна по смисъла на чл.144, т.9 от ЗЗП.

От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в съвкупност съдът намира за установено следното:

На 21.07.2022 год. П. П. С. като кредитополучател сключила с „Б.е.Д.К.” ООД като кредитодател договор за кредит № МАХ _300816536 /от разстояние/ от съдържанието, на който е видно, че кредитополучателят кандидатства за кредит чрез подаване на заявка по образец на кредитора, която кредиторът се задължава да разгледа и в срок от 7 работни дни при одобрение на заявката да предостави на кредитоискателя потребителски кредит в размер на 700,00 лв. (седемстотин лева).

В договора, в чл.10 е посочено, че при кандидатстването си за кредит кредитоискателят заявил желание за бързо разглеждане на искането му за кредит при условията на т.7.3 от раздел V от Общите условия както и че паричната сума за бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит е в размер на 88,48 лв., която сума е дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита.

Видно от съдържанието на т.7.3 от раздел V от Общите условия срещу изрично заявено желание и заплащане на парична сума искането за кредит се разглежда от кредитора в срок до 2 часа, считано от момента, в който при него постъпи искането.

Сумата 88,48 лева представлява 12,64 % от размера на отпуснатия кредит от 700 лв.

Ищцата не оспорва и не твърди, че искането й не е било разгледано и одобрено в рамките на тези до 2 часа, поради което съдът приема за установено, че условието, настъпването на което е основание за плащане на услугата е настъпило.

Заплащането на такса „бързо разглеждане“ на искането за кредит е включено към погасителните вноски по договор за кредит № 300816536.

4

Страните не оспорват, че задълженията по договор за кредит № 300816536/21.07.2022 г. са изцяло и предсрочно погасени от ищцата на 11.10.2022 година.

От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави следните изводи:

Искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.

Клаузата на чл.10 от договор за кредит № 300816536 от 21.07.2022 г. сключен между ищцата и ответника не неравноправна, не е нищожна и не противоречи на добрите нрави.

Ищцата, кредитополучател по договора за кредит има качеството "Потребител" по смисъла на § 13 от ДР на Закона за защита на потребителите, следователно по отношение на оспорената клауза от договора Законът за защита на потребителите намира приложение.

Съгласно чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

Твърдението на ищцата, че клаузата на чл.10 от договор за кредит № 300816536 от 21.07.2022 г. е неравноправна защото задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка /т.5 от ал.2 на чл.143 ЗЗП/ е неоснователно по следните съображения:

Клаузата на чл.10 от договор за кредит № 300816536 от 21.07.2022 г. не предвижда задължение за ищцата да заплати обезщетение или неустойка.

Паричното задължение по чл.10 от договор за кредит № 300816536 от 21.07.2022 г. представлява предхождащо сключването на договора за кредит /преддоговорно/ задължение за плащане за извършена услуга. Основно задължение на кредитора е да оцени платежоспособността на подалото заявлението за отпускане на кредит лице. Платежоспособността е способността на физическото лице да изпълнява своите финансови задължения. Оценката включва анализ на активите и задълженията на ищцата с цел определяне нетната стойност на средствата, с които тя като заявител разполага. След определяне на нетната им стойност кредиторът има задължение да направи преценка на способността на ищцата да изплаща, сега 5 или в бъдеще, дълговете, които планира да поеме и същевременно дали и доколко конкретната нетна стойност гарантира на кредитора връщането на сумата заявена за предоставяне в заем сума с всички допълнителни разходи по предоставянето й.

За тази си дейност кредитодателят има право на възнаграждение, в случая под формата на такса за разглеждане на заявлението. Към този момент договорни отношения между ищцата и кредитора за отпускане на заем, респ. предоставяне на кредит не съществуват. Стойността на услугата „такса за разглеждане на искане за отпускане на кредит“ се определя от извършващия услугата. Услугата се извършва в определено от предоставящият я субект време. В конкретния случай кредиторът е посочил, че постъпилата заявка за кредит се разглежда от него в срок от 7 работни дни от деня, следващ деня на постъпване на заявката. Съдът не споделя възражението на ищцата, че не е логично човек, изпаднал в очевидна нужда, доброволно да се съгласи да увеличи дълга си с още 88,48 лева. Напротив, именно човек изпаднал в очевидна нужда, често не търпяща отлагане, е логично да се съгласи да плати такса за да бъде разгледано заявлението му веднага, на момента, в случая в рамките на два астрономически часа, а не да чака одобрение на заявката си в продължение на 7 работни дни /т.е. поне 10 календарни дни/.

Твърдението на ищцата, че сумата

88,48 лева представлява възнаграждение, представлява печалба на кредитора и с уговарянето му се заобикаля императивното изискване, установено в разпоредбата на чл. 19, ал.

4 ЗПК, според което годишният процент на разходите не може да бъде повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България е неоснователно. Не налице надвишаване на определените по ал. 4 чл.19 ЗПК разходи и съответно не е налице нищожност на договора основание чл. 19, ал. 5 ЗПК тъй като сумата 88,48 лева не представлява не следващо се на кредитора възнаграждение по договора за кредит, а такса за преддоговорна услуга.