Решение № 80 от 29.08.2023, Окръжен съд - Велико Търново
- Съд
- Окръжен съд - Велико Търново
- Дело
- Търговско дело 74/2023
- Вид
- Решение № 80
- Подписан
- 29.08.2023
- В сила
- 29.08.2023
- Състав
- Димо Колев
Цитирани разпоредби
- чл. 541 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 21 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 24 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 25 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 25 ал. 1 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 25 ал. 2 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 125 ал. 2 · Търговски закон
- чл. 150 ал. 1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 80 гр. Велико Търново, 29.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесет и девети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Димо Колев като разгледа докладваното от Димо Колев Търговско дело № 20234100900074 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 25 ЗТР.
Образувано е по жалба на „Универсал“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. Г. Оряховица, подадена чрез пълномощника й адв. Л. В от ВТАК, срещу отказ № 20230719165530/25.07.2023г. на ДЛР към Агенцията по вписванията, с който е отказано вписване по партидата на жалбоподателя на заличаване на съдружника „Универсал 99“ ООД, поради прекратяване на участието му в дружеството на основание чл. 125 ал. 2 ТЗ.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакувания отказ, мотивиран от издателя си с доводи, че освен прекратяване участието на напускащия съдружник не e заявено за вписване и намаляване капитала на дружеството с неговия дял. В тази връзка се сочи, че в разпоредбата на чл. 125 ал. 2 ТЗ не са предвидени други изисквания за прекратяване участието на съдружник освен отправянето на писмено предизвестие и изтичането на три месечен срок от получаването му. Изтъква се, че въпроса за намаляване на капитала на дружеството е последица от напускането на съдружника, а не е условие за неговото настъпване.
Акцентира се, че в случая напускащият съдружник е подал писмено предизвестие за прекратяване на участието си, то е получено от законния представител на дружеството и от тази датата до датата на подаване на заявлението за вписване на това обстоятелство е изтекъл тримесечния срок. Допълва се, че понастоящем вече е извършено и вписване на решението за намаляване на капитала на дружеството – 1 жалбоподател. По изложените съображения се иска отмяна на оспорения отказ с даване на задължителни указания на ДЛР да извърши исканото вписване.
В депозирания от Агенцията по вписванията по реда на чл. 25 ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ отговор по жалба се заема становище за нейната неоснователност, тъй като със заявлението за заличаване на напусналия съдружник не е заявено за вписване и намаляване капитала на дружеството с неговия дял. Изтъква се, че това представлява нередовност по см. на чл. 24 вр. чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, което обосновава законосъобразността на обжалвания отказ. В тази връзка се моли съдът да потвърди атакувания пред него акт на ДЛР и да присъди разноски.
Съдът като разгледа жалбата и приложените към делото доказателства, намира за установено следното:
Регистърното производство е инициирано по заявление – образец А4 с вх. № 202307191655530/19.07.2023г. за вписване на промяна в обстоятелствата по партидата на жалбоподателя, изразяваща се в прекратяване участието на съдружника „Универсал 99“ ООД. Към заявлението е приложено предизвестие от напускащия съдружник от 07.04.2023г., в което е обективирана волята му, чрез законния му представител, за прекратяване участието му като съдружник в „Универсал“ ООД гр. Г. Оряховица, на основание чл. 125 ал. 2 ТЗ. Представен е протокол от ОС на съдружника от същата датата, с което е взето решение за това напускане. Изявлението за прекратяване на участието е достигнало до дружеството – жалбоподател на 07.04.2023г., което е удостоверено с подписа на законния му представител – управителя Иван Узунов.
Представена е и декларация относно истинността на заявените за вписване обстоятелства по чл. 13 ал. 4 от закона с дата от 19.07.2023г. На същата дата е проведено ОС на дружеството – жалбоподател, на което е взето решение да се намали капитала му с дела на прекратилия участието съдружник на основание чл. 149 ал. 3 т. 2 ТЗ и да се представи това решение за обявяване в ТР, съгласно чл. 150 ал. 1 от с.з.
С обжалвания отказ № 20230719165530/25.07.2023г. ДЛР е отказал да впише заявеното обстоятелство за прекратяване участието на напускащия съдружник, като е приело, че в ТР не е обявено решение на дружеството – жалбоподател за намаляване на капитала му с дела на прекратилия участието съдружник респ. не е заявено за вписване намаляването на капитала на дружеството с този дял.
При тези обстоятелства съдът прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от активно легитимирана страна в процеса /заявителят в регистърното производство/ в предвидения от закона 7 – дневен срок по чл. 25 ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ срещу подлежащ на оспорване акт.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
2
В производството по проверка законосъобразността на обжалвания отказ по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ съдът следва да направи преценка за спазване на всички предвидени в чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ изисквания за извършване на исканото вписване, заличаване или обявяване. Проверката, която дължи да извърши съда е формална и се ограничава до това, представени ли са пред регистъра всички изискуеми по закон документи, редовни ли са същите от външна страна и обосновават ли те извод за осъществяване в правния мир на обстоятелствата, чието вписване се претендира респ. налице ли е съответствие на подлежащия на обявяване акт с изискванията на закона.
Несъответствието на искането за вписване, заличаване или обявяване с изрично предвидените в чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ изисквания съставлява основание за ДЛР да постанови отказ.
В случая заявлението от 19.07.2023г. е подадено при спазване на предвидените за това форма и ред от оправомощено лице /пълномощник на управителя на дружеството, разполагащ с изрично пълномощно/. Към него е приложено предизвестието отправено от напускащия съдружник до дружеството – жалбоподател.
Същото е надлежно извършено, доколкото е спазена предвидена в закона писмена форма и изхожда от органния представител на съдружника. В предизвестието е изявена волята на съдружника по см. на чл. 125 ал. 2 ТЗ за прекратяване на участието му в дружеството. Това изявление е достигнало до адресата си на 07.04.2023г., когато е получено от управителя на дружеството – жалбоподател. Факт, който е надлежно удостоверен с подписа му върху документа на предизвестието и който поставя началото на тримесечния законов срок. Съгласно правилата за броене на срокове същият е изтекъл на 07.07.2023г., когато е настъпил правния ефект на прекратяване на членственото правоотношение на съдружника. За неговото проявление е без значение, че органният представител на прекратилия участието съдружник и на дружеството – жалбоподател са едно и също физическо лице, тъй като при търговските дружества забраната по чл. 38 ал. 1 ЗЗД не се прилага /арг. т. 2 от ТР № 3/15.11.2013г. на ОСГТК на ВКС/.
Противно на изразено в обжалвания отказ на ДЛР становище, прекратяването на членственото правоотношение по реда на чл. 125 ал. 2 ТЗ не е поставено в зависимост от приемането на решение за намаляване капитала на дружеството с дела на прекратилия участието съдружник, с обявяването на това решение в ТР и с вписване на обстоятелството за намаляване капитала на дружеството с този дял. Това е така, защото разпоредбата на чл. 125 ал. 2 ТЗ не въвежда никакви други предпоставки и условия за прекратяване на членството на съдружник, освен направено от него в писмена форма изявление, което е достигнало до търговското дружество, както и изтичане на тримесечен срок от получаването му. Тази уредба е съобразена с естеството на участие на съдружник в търговско дружество с ограничена отговорност, което се основава на принципа на доброволност т.е. от наличието на воля от негова 3 страна за това. При нейното отпадане отпада и основанието съдружникът да продължава участието си в дружеството, защото последното като форма на търговско коопериране представлява доброволно обединяване на два или повече правни субекта за извършване на търговски сделки с общи средства.
Нито тази разпоредба, нито някоя друга относима към обсъжданата материя норма поставя като изискване за напускането на съдружник приемане на решение за намаляване на капитала, обявяването на това решение в ТР съответно вписване на изменението на дружествения договор за намаляване на капитала след изтичане на 3 месеца от обявяване на решението за това в ТР. Тези въпроси представляват правни последици на прекратеното участие на съдружника, а не са условие на неговото настъпване. Прекратяването на участието в търговско дружество е уредено в закона като потестативно право на съдружника и неговото упражняване не може да се поставя в зависимост от волята на дружеството да приеме решение за намаляване на капитала респ. за неговото обявяване. Още повече, че намаляването на капитала, чрез връщане на дела на напусналия съдружник е обусловено от прекратяване на участието му в дружеството, а не обратно. В тази връзка е без значение дали дружеството жалбоподател към момента е приело вече решение за намаляване на капитала си респ. дали същото е обявено в ТР, както се твърди в жалбата.
По тези съображения настоящият състав на ВТОС намира обжалвания отказ за незаконосъобразен, тъй като към датата на заявяването му /19.07.2023г./, подлежащото на вписване обстоятелство – прекратяване на участие в търговско дружество е съществувало, доколкото е бил реализиран фактическия състав на доброволното напускане на съдружник по чл. 125 ал. 2 ТЗ. Следователно при подаване на заявлението от 19.07.2023г. са спазени изискванията на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ и ДЛР е нямал законово основание да издаде обжалвания отказ /арг. чл. 24 ал. 1 от с.з./.
С оглед охранителния характер на регистърното производство нито жалбоподателя, нито Агенцията по вписванията имат право на разноски. Последната няма качеството на страна в него с оглед на едностранния му характер, а съгласно чл.
541 ГПК разноските в охранителното производства са за сметка на страната, в случая жалбоподателя.
С оглед гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ отказ № 20230719165530/25.07.2023г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенцията по вписванията, постановен по заявление - образец А4 с вх. № 202307191655530/19.07.2023г., подадено от „Универсал“ ООД, ЕИК: 814191655, със седалище и адрес на управление гр. Г. Оряховица, ул. „Ив. Момчилов“ № 5, с което 4 е поискано да се впише по партидата му – прекратяване участието на „Универсал 99“ ООД, ЕИК: 104121324 като съдружник.
УКАЗВА на Агенцията по вписванията, на основание чл. 25 ал. 5 ЗТР, да извърши исканото със заявление - образец А4 с вх. № 202307191655530/19.07.2023г. вписване на прекратяване на участието на „Универсал 99“ ООД, ЕИК: 104121324 като съдружник в „Универсал“ ООД, ЕИК: 814191655, със седалище и адрес на управление гр. Г. Оряховица, ул. „Ив. Момчилов“ № 5.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Заверен препис от него да се изпрати служебно на Агенцията по вписванията за сведение и изпълнение.
Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________ 5