Протокол № 1652 от 07.11.2025, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 1652 гр. Варна, 07.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Р. Ц. Райкова

Р. Каменова при участието на секретаря Мая Т. Иванова

Сложи за разглеждане докладваното от Р. Ц. Райкова Въззивно гражданско дело № 20253100501693 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 14:12 часа се явиха:

Въззивникът „ВИК ЕНЕРДЖИ ГРУП“ ЕООД, редовно призован, представлява се от адвокат С. М. и от адвокат Д. Д., редовно упълномощени и приети от съда от първа инстанция.

Въззиваемата страна „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, редовно призован, представлява се от адвокат Н. Б., редовно упълномощен и приет от съда от първа инстанция.

Вещото лице К. Д. М., редовно призован, явява се лично.

Адв. М.: Да се даде ход на делото.

Адв. Д.: Да се даде ход на делото.

Адв. Б.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните, не намира процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

Съобразно постановеното в разпоредително заседание Определение № 4636 от 08.10.2025 година.

Адв. Д.: Поддържаме изцяло въззивната жалба. Молим да бъде отменено първоинстанционното решение по съображенията, които са изложени във въззивната жалба и да ни бъдат присъдени съответните разноски във връзка с производството.

Адв. Б.: Депозирали сме писмен отговор, в който сме изложили подробно съображенията си относно неоснователността на депозираната въззивна жалба. Поддържам същите. Оспорвам жалбата. Доколкото ми е 1 дадена възможност да изразя становище по наведеното от въззивника допълнително основание, по което според него първоинстанционният съд не се е произнесъл, а именно претенцията по чл.79 ал.1 от ЗЗД за реално изпълнение, а не тази по чл.55 ал.1 предл.1, твърдя, че не следва, такава претенция да бъде разглеждана. Така е посочил и първоинстанционният съд в доклада си по делото. Следва да бъдат разграничавани видовете неизпълнение. В случая въззивникът се домогва с твърдения за пълно неизпълнение да бъде разгледан иск за реално изпълнение, какъвто е този по чл.79 ал.1. Не се твърди, договорът да е развален. Само на това основание претенцията не следва да бъде разглеждана, както правилно е приел първоинстанционният съд.

Адв. Д.: Желаем да направим реплика по така заявеното становище.

Адв. Б.: Аз възразявам да бъде давана възможност за това, защото въззивната страна е депозирала нарочна молба, а на мен ми е даден срок да изразя да становище по нея до датата на днешното съдебно заседание, което и направих.

СЪДЪТ дава възможност на въззивната страна да направи реплика.

Адв. Д.: Ние сме въвели като основание за отмяна във връзка с порок на първоинстанционното решение грешна квалификация, преквалифициране на така предявения, много ясно уточнен от ищеца в първоинстанционното производство иск, който е на основание чл.79 от ЗЗД. Тези съображения, които излага насрещната страна, са по основателността на този иск, доколкото той ги обсъжда. Ние, разбира се, считаме, че той е основателен, но това, което ние сме заявили, е, че тук става въпрос и за изобщо погрешно процесуално действие на първоинстанционния съд. От там нататък вече е преценка на съда дали има порок първоинстанционният съд, или не. По отношение на основателността, ние сме изложили и в първоинстанционното производство съображение, че тук става въпрос (ако се приеме, че съществува облигационна връзка) за неизпълнение на задължения. Изобщо не става въпрос за разваляне.

Чл.79 от ЗЗД има различни хипотези и нека не навлизаме в това в този момент от съдебния процес.

СЪДЪТ пристъпва към повторно изслушване на заключението, изготвено от вещото лице К. Д. М. по приетата съдебно-техническата експертиза в първоинстанционото производство. Същото е със снета самоличност.

В.л. М. на въпрос от съда: Въпросът Ви дали реално има пренос на средно напрежение, има две страни – техническа и правна. Аз ще коментирам само техническата. Съоръженията, по които се пренася въпросната електроенергия на ниво средно напрежение, една част – тези, които са в подстанцията до първия железорешетъчен стълб, от който започва далекопровода Ябълка, мисля, че беше, който е собственост на ВиК – Добрич до първотo жере имаме също така пренос на електроенергия, което става по съоръжения на електросистемния оператор. Измервателните средства са 2 монтирани преди този пренос. Те отчитат и загубите, но реално погледнато имаме два елемента, които са различна собственост, през които минава средно напрежение. Това е техническият въпрос. В първият елемент, който е собственост на системния оператор, това са съоръженията вътре в подстанцията и кабелите до първия железорешетъчен стълб, има загуби, но не те не са много големи. Те са много малки загуби, защото там съоръженията са направени с цел минимална загуба на електроенергия, така че по отношение на загуби могат да се пренебрегнат тези загуби, но че действително има пренос по съоръжения, които не са собственост на ВиК-Добрич, на средно напрежение има. Може да е нищожен, но го има. Останалото е справедливо да се приеме, че по съоръженията – собственост на ВиК-Добрич, които ВиКДобрич обслужва, поддържа и за които отговаря, се пренася електроенергия със средно напрежение, но изцяло за сметка на ВиК-Добрич, която го плаща, така че справедливо е, една част от сумата, която плащат да не се сторнира, а другата според мен е правилно да се сторнира, защото по далекопровод, който не е малък, който е собственост на ВиК-Добрич, съоръженията на далекопровода са негови и тя отговаря за тях. Такса „пренос“, което е услуга по съоръжения, които са собственост на този, който плаща услугата, не е справедливо, но как стои правно въпросът, не мога да коментирам, защото тук се цитираха точки и параграфи, включително едно от основанията да се постави така въпроса за задължително изкупуване на този вид съоръжения от електропреносната система се базират на недоразумения. Това всъщност е недоразумение. Технически е ясно как стои въпросът, но правно не мога да коментирам.

Има част от пренос на електроенергия, която не е собственост на ВиКДобрич. Тази част, която не е собственост на ВиК-Добрич, е собственост на системния оператор. Няма част от тези системи с изключение на средство за техническо измерване, която да е собственост на „Електроразпределние“.

„Електроразпределение“ разполага и са нейна собственост само измервателните уреди и на трансформаторите, с които се снема сигнала. От техническа гледна точка в тези съоръжения на системния оператор няма право да влиза никой – нито ЕРП, нито ВиК-Добрич. Там могат да влизат и да работят само служители на подстанцията. От тази гледна точка може да има някаква собственост, но всичко, което е свързано с обслужване, отвеждане и т.н. се извършва от служителите на системния оператор – ЕСО. Това е просто от техническа съобразност, свързана с охраната и безопасността. Самата подстанция и съоръжения са с голяма степен на опасност.

Реалната граница на собственост между електрическите съоръжения е първият железорешетъчен стълб, в който влизат кабалите, защото тези кабели (аз мисля, че съм сложил снимки в заключението ), които са от северната страна на подстанцията до стълба, са собственост на системния оператор.

Мястото на присъединяване на клемите на проводниците към уредбата е на първия стълб. Там е реалната и физическа граница и действително електрическата граница, защото захранването от подстанцията до стълба е 3 отговорност и задължение не ЕСО. Не може, никой да ги пипа тези захранващи кабели.

Средствата за техническо измерване са поставени технически съобразно изискванията на техниката и са правилно поставени. Те всъщност отчитат реалния разход на електроенергия, включително и това, което са нищожни загуби, които са в съоръженията на системния оператор.

Адв. Д. към в.л. М.: Да уточним дали правилно разбираме Вашето експертно становище. На практика има, така да го кажем, три компонента в цялата навързана мрежа. Едната част с високо напрежение, собственост на ЕСО, които само те оперират с тези съоръжения; съоръжения, които са собственост на ВиК-Добрич и ВиК-Добрич получава неговия собствен пренос на ток, така да го кажем и чисто измервателни съоръжения, които са на „Електроразпределение Север“. Правилно ли разбираме?

В.л. М.: Да, така е.

Адв. Д. към в.л. М.: Защото, когато тръгнахте с Вашето обяснение, говорихте за два компонента напълно правилно по това, което разбирам цялостно, но да ги разграничим, че всъщност тук има три собствености и всъщност онази собственост, която е на „Електроразпределение Север“ се отнася само и единствено до измерване на пренесената енергия, а не е свързан с пренос.

В.л. М.: Не, няма нищо общо с пренос там.

Адв. Д. към в.л. М.: Преносът, който е средно напрежение, извършва ли се по електропровод, който не е собственост на ВиК или обратно – е собственост на ВиК?

В.л. М.: Единственият пренос, който се извършва по електропровод, който не е собственост на ВиК, това е между подстанцията и първия стълб.

Адв. Д. към в.л. М.: И се извършва от ЕСО?

В.л. М.: Да, съоръженията са на ЕСО.

Адв. М. към в.л. М.: А какво е напрежението там?

В.л. М.: 20 киловолта. Само да поясня. Електроенергията, която върви по тези електропроводи, е собственост на ЕРП, така че една част от електропроводите е на ЕСО, другата е на ВиК-Добрич, но електроенергията е собственост на ЕРП.

Адв. Д. към в.л. М.: Обаче, когато говорим за собственост на енергията, нали разграничаваме собственост на енергията и услуга „пренос“?

В.л. М.: Да. Въпросните услуги „пренос“ доста са…Те са изкуствено създадени цени, суми и т.н. Нямат нищо общо с конкретен случай обаче. За всеки отделен конкретен случай би трябвало да бъде съвсем конкретен договор сключен, но минават всички по един параграф, заради това се стига до съда.

Адв. Б. към в.л. М.: Аз зададох още с отговора на исковата молба 4 въпроси, на които Вие отговорихте пред първоинстанционния съд. Сега ще се опитам, накратко да ги повторим. Къде е мястото на търговско измерване между ЕСО и „Електроразпределение Север“ в подстанция Шабла?

Адр. Д.: Мисля, че по Вашето определение новото изслушване на вещото лице беше допуснато само относно точка 8 от експертизата в първоинстанционното производство и някак си ако отново бъде подложено на всички въпроси, излиза, че се минава по същество и влизаме изцяло в експертизата на вещото лице, която е била представена в първоинстанционния процес, докато ние тук с въпросите, които зададохме и Вие зададохте, бяхме ограничени само до нещо, до което…

Адв. М.: На стр.6, предпоследния абзац.

Адв. Б.: Вашите въпроси не бяха ограничени в изслушването по точка 8.

Напротив, даже имаше и становище в липсата Ви на въпроси.

СЪДЪТ допуска въпроса на адвокат Б..

Адв. Б. към в.л. М.: Вие посетихте ли подстанцията?

В.л.

М.: Разбира се, даже мисля, че съм приложил снимки.

Измервателните средства са в табло, което се намира на третия етаж ако не се лъжа. Беше на първия и третия етаж в подстанцията.

Адв. Б. към в.л. М.: Това е между ЕСО и ЕРП?

В.л. М.: Да, но сигналът, който се измерва от електромера, тоест данните за електромера постъпват по кабелна линия, която е свързана с измервателните трансформатори, които са монтирани в така наречените клетки. Там за всеки отделен електропровод има отделна клетка.

Адв. Б. към в.л. М.: Къде се мери електрическата енергия след постъпването и́ в „Електроразпределение Север“. След трансформацията и́ къде се мери между „Електроразпределение Север“ и ВиК-Добрич? На едно и също място ли?

В.л. М.: Сигналът се снема от клетка, която се намира в подстанцията, откъдето започват кабелите, които захранват желе-стълба на ВиК-Добрич, така че всъщност електроенергията се измерва в подстанцията със сигнал, снет от далекопровода, който е между трансформатора и кабелите на ВиК-Добрич.

На практика в подстанцията се измерва и електроенергията, която постъпва към ВиК-Добрич.