Решение № 5124 от 19.12.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5124 гр. Пловдив, 19.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър М. Милев при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Петър М. Милев Гражданско дело № 20245330104813 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по искова молба на Н. И. Д. срещу „Юробанк България“ АД, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 50 лв., платена при начална липса на основание по Договор за потребителски кредит ********* от 16.02.2022 г., сключен между ищеца Н. И. Д. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ /правоприемник на което е „Юробанк България“ АД/, ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба – 14.03.2024 г., до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че по силата на сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” КЧТ Договор за потребителски кредит ********* от 16.02.2022 г., посоченото дружество е предоставило на ищеца заем в размер от 4000 лева при фиксиран лихвен процент от 18,06 % и годишен процент на разходите от 21,34 %. Сочи се, че ищецът следвало да върне сумата от 6782,40 лева, разпределена на 48 броя погасителни вноски в периода от 15.03.2022 г. до 15.02.2026 г. при месечна погасителна вноска в размер на 141,30 лева.

Поддържа се, че освен главницата по договора заемателят следвало да заплати и премия по застраховка „Защита на плащанията“ по потребителски кредити на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” КЧТ, която възлизала на сумата от 1138,56 лева. С допълнителна молба уточнява, че застраховката била сключена с Кардиф Животозастраховане, клон България с лиценз №5020054, като дружеството било регистрирано във Франция, а премията била з а „защита на плащанията“ и покривала следните рискове: пакет „Стандарт“, независимо от размер на кредита, включваща смърт в 1 резултат на злополука или заболяване; инвалидизация над 70% в резултат на злополука или заболяване; безработица над 30 дни и пакет „Комбинирана защита“, включваща смърт в резултат на злополука или заболяване; инвалидизация над 70% в резултат на злополука или заболяване; безработица над 30 дни. Навежда се, че първият пакет покривал рискове до 100 000лева, а вторият до 5000лв.

Уточнява се, че допълнително следвало да бъде заплатена и такса ангажимент в размер на 100 лева.

Ищецът е на мнение, че сумите по договора са изцяло изплатени на ответника.

Наведени са доводи, че процесният договор е недействителен поради противоречието му с изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Излага се, че размерът на шрифта, на който е изготвен договорът , е помалък от 12, с което не било спазено изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК, като същото се отнасяло и за погасителния план, както и за застрахователния пакет по застрахователна програма „Защита на плащанията“. Изтъква, че съгласно чл. 11, ал. 1, т. 19 ЗПК застрахователните полици са част от договора за кредит.

На следващо място е посочено, че при изчисляване на ГПР по кредита не са взети предвид застрахователните премии по застраховката, както и таксата за разглеждане на искането за отпускане на кредит. Твърди се, че ГПР е неправилно изчислен, поради което посоченият в договора размер на ГПР не е действително прилаганият и се допуска нарушение на чл.143,ал.1, т.18 ЗЗП.

Сочи се, че неправилното изчисляване на ГПР води до нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. с чл. 19, ал. 2 ЗПК.

Ищецът счита, че липсата на точен размер на ГПР, респективно оскъпяването на кредита, въвежда в заблуждение ищеца, което е в нарушение на добрите нрави и на чл.6, §1 от Директива2005/29/ЕО за нелоялни търговски практики.

С оглед изложените съображения за недействителност на процесния договор се поддържа, че на връщане подлежи единствено заемната сума по договора, която се твърди, че е изплатена от потребителя.

Уточнява се, че поради прехвърляне на търговското предприятие насочва иска си срещу правоприемника „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749 със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“Околовръстен път“ №260.

Отправено е искане за присъждане на разноски , в това число и за присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗА.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът оспорва иска. Твърди се, че процесният договор за кредит е съставен в писмена форма, на траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора са представени на шрифт Garamond с размер 12, а погасителният план е инкорпориран в съдържанието на споразумението. В този смисъл ответникът сочи, че не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК.

Ответникът поддържа, че по желание на ищеца е сключена застраховка „Защита на плащанията“ при Общи условия, като от застрахователя е издаден 2

Застрахователен сертификат. Счита се, че в разпоредбите на Кодекса за застраховането не се съдържа изискване за определен вид или големина на шрифта, на който да бъдат съставяни документите по застрахователните правоотношения. Според ответника, в настоящия случай не е приложимо изискването на чл. 11, ал. 1, т. 19 ЗПК, тъй като застраховката е сключена по желание на ищеца, не е била предпоставка за отпускане на кредита или отпускането му при конкретно предлаганите условия.

Оспорват се твърденията в исковата молба за неправилно изчисляване на ГПР по договора поради невключване на застрахователни премии по Групов застрахователен договор №6/2009 и такса за разглеждане на искане за отпускане на кредита. Поддържа се, че подобен застрахователен договор няма, както и че в Договор № ************** от 16.02.2022 г. не е налице подобна такса. Навеждат се доводи, че в чл. 2 от кредитното споразумение е предвидена такса ангажимент, но същата е включена в ГПР по кредита.

Уточнява се, че в ГПР не следва да се включва застраховката , понеже същата е сключена по желание на ищеца и сключването й не представлява условие за отпускане на заема или усвояването му при определени условия.

Изложено е, че ищецът е имал възможност да прекрати застрахователното правоотношение по всяко време, като това нямало да доведе до неблагоприятни правни последици по кредитното правоотношение. Посочено е, че сключването на кредита предхожда сключването на застраховката.

Ответникът е на мнение, че годишният процент на разходите е изчислен правилно и взетите предвид допускания при неговото изчисляване са посочени, поради което не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК. Твърди се, че застраховката представлява допълнителна незадължителна услуга, а „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ е бил кредитор по договора за кредит и застрахователен посредник по застрахователното правоотношение.

Посочва се, че в качеството си на кредитор същият е имал правото да получи съответното месечно плащане по кредита, а в качеството си на застрахователен посредник е имал законово задължение да опосредява превода на сумата по застрахователната премия от застрахования към застрахователя, което е за улеснение за потребителя. На следващо място се твърди, че ищецът не е въведен в заблуждение, тъй като същият е подробно информиран за параметрите, както на кредитното, така и на допълнителното застрахователно правоотношение и е направил обоснован избор да встъпи и в двете.

Отправено е искане за присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание, провело се на 19.11.2024 г., процесуалният представител на ищеца е отправил искане за увеличаване размера на исковата претенция. Съдът е намерил това искане за допустимо, като размерът на иска е увеличен от 50 лв. на 329,49 лв.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за връщане на дадено без основание.

Съдът е разпределил с доклада по делото в тежест на ищеца да докаже, 3 че е платил на ответника по процесния договор за кредит сочената сума, а в тежест на ответника да докаже наличието на валидно правно основание за получаване на същата.

Не са установени факти и обстоятелства, които да бъдат отделени като безспорни между страните.

По фактите:

Доказано е по делото, че между ответника и кредитодателя „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ – клон България с ЕИК 204915054 е сключен по електронен път Договор за потребителски кредит ********* от 16.02.2022 г. Кредитодателят е предоставил на кредитополучателя в заем сума в размер на 4 000 лв., като 3 900 лв. от същата е реално получена от последния с платежно нареждане от 16.02.2022 г., а 100 лв. от кредита са удържани за такса ангажимент. В договора е уговорена възнаградителна лихва в размер на 18,06%, а ГПР е посочен като 21,34%. Цялата сума за плащане по кредита възлиза на 6 782,40 лв., а срокът за издължаване е 48 месеца.

Сключен е и Договор за застрахователно посредничество между кредитодателя и кредитополучателя, във връзка с който е издаден и Сертификат № ********* за застраховка „Защита на плащанията“ на кредитополучателите на потребителски паричен кредит, предоставен от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. – клон България“ и Допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, предоставена от MediGuide International. Предвидено е в договора за кредит заплащането на застрахователна премия в размер на 1 138,56 лв.

Съгласно заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза шрифтът на договора за кредит и на погасителния план е Garamond, 12 pt, а на договора за застрахователно посредничество и на сертификата за застраховка – Arial Narrow, 10 pt.

Според заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза в ГПР по договор за кредит са включени като разходи възнаградителната лихва и таксата ангажимент; ГПР е изчислен съобразно формулата, посочена в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК; кредитодателят е заплащал на застрахователите сумите, получени от кредитополучателя в периода от 31.03.2022 г. до 30.06.2022 г. в общ размер на 71,16 лв.

Ищецът е платил 4 329,49 лв. на ищеца във връзка с договора за кредит, които са разпределени по пера съгласно заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза (таблицата на л. 3 от заключението).

Общоизвестно е, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ е продало търговското си предприятие на „Юробанк България“ АД, която сделка е вписана в ТРРЮЛНЦ на 06.06.2023 г. Въз основа на посочената сделката ищецът е станал кредитор на ответника.

По действителността на договора, релевиран с възражение от ищеца:

От представените по делото доказателства се установява сключването на договора за кредит, реалното отпускане на заетата сума, предсрочното погасяване на кредита и наличието застрахователно правоотношение.

Единствено ответникът по делото не успя да докаже действителността на договора за кредит по изложените по-долу съображения, поради което 4 исковата молба се явява изцяло основателна.

Доколкото ищецът не обосновава интерес от кумулативното разглеждане на основанията за нищожност, нито определена поредност, следва да се приеме, че основанията са предявени в условията на алтернативност.

ГПР е некоректно посочен в договора като 21,34%. Съгласно пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК застрахователната премия съставлява разход за допълнителна услуга, свързана с договора за кредит, като същата е част от общите разходи по кредита, когато застраховката е задължително условие за сключване на договора. В Решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело C‑714/22 Съдът на ЕС е задал още един критерий, въз основа на който разходи за допълнителни услуги попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита“ – когато те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. Съдът е посочил още че преценката за неравноправност на клаузи за допълнителни разходи по кредита зависи от това дали те са явно непропорционални спрямо размера на отпуснатия заем.