Решение № 566 от 07.07.2026, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 566 гр. Добрич, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXII СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надя Г. Славова при участието на секретаря Теодора С. Димова като разгледа докладваното от Надя Г. Славова Гражданско дело № 20253230100628 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявеният главен иск е с правна квалификация чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В условията на евентуалност са предявени установителни искове по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД за нищожност на договорни клаузи.

Производството е образувано по искова молба от Е. К. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Д., пл. „***“ № ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, срещу „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД, ЕИК

207172780, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Оборище, ул.

Панайот Волов № 29, ет. 3, с представител Я. Я., с която се иска да бъде прогласена нищожността на Договор за кредит „Бяла карта“, сключен на 02.02.2019г. между ищеца и "Аксес Файнанс" АД, вземания по който са прехвърлени на ответника с Приложение № 1/27.06.2023г. към Рамков договор за цесия от 11.11.2016г. - иск с правна квалификация по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В условията на евентуалност са предявени установителни искове за прогласяване нищожността на клаузите в чл. 20, чл.

21, ал. 4 и чл. 21, ал. 5 от Договор за кредит „Бяла карта“, сключен на 02.02.2019 г„ които предвиждат заплащане на неустойка при непредставяне на обезпечение, заплащане на разходи за събиране на задълженията в размер на 2,50 лева на ден и еднократно заплащане на такса разходи за дейност по извънсъдебно събиране на задълженията, в размер на 120 лв. Претендират се сторените по делото разноски. Исковата молба се основава на следните факти и обстоятелства: Твърди се сключен на 02.02.2019г. между ищеца и „Аксес Файнанс“ АД договор за потребителски кредит „Бяла карта“, вземанията по който се прехвърлени на ответника с Приложение № 1/27.06.2023г. към Рамков договор за прехвърляне на цесия от 11.11.2016г. между „Аксес Файнанс“ АД и „Агенция за просрочени задължения“ АД. По силата на 1 договора „Аксес Файнанс“АД е предоставило на ищеца револвиращ кредит за сумата от 500 лева, под формата на разрешен кредитен лимит, при фиксиран годишен лихвен процент от 0% за първите 60 дни и от 43,20% за останалия период от срока на договора и ГПР от 0% за първите 60 дни и от 45,90% за останалия период за срока на договора.

Според ищеца в договора се съдържат неравноправни клаузи, а именно клаузата, предвиждаща годишен лихвен процент от 43,20%, договорната лихва е прекомерна, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва. Клаузата, предвиждаща ГПР от 45,90% също е нищожна, тъй като ГПР е увеличен по скрит начин, тъй като към него не са включени дължимите неустойка и допълнителни такси. Клаузата, предвиждаща заплащане на обезпечение по договора също е нищожна, това е клаузата по чл. 13 от договора. Нищожни се явяват и клаузите по чл. 21,ал. 4 и чл. 21, ал. 5 от процесния договор за кредит, предвиждаща начисляването на допълнителни такси при забава на плащанията от страна на кредитополучателя. На първо място се сочи, че договорът е нищожен, тъй като не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК. Ако съдът приеме, че договорът е действителен, то се оспорва действителността на следните клаузи от процесния договор: чл. 20, чл. 21, ал. 4, чл. 21, ал. 5 от договора за кредит. Настоява се за уважаване на исковете, претендират се сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът чрез пълномощника си ю.к. Н. Т. депозира писмен отговор, с който оспорва предявените искове, главния и евентуалните такива, настоява за отхвърляне на същите. Твърди, че процесния договор за кредит не страда от посочените в исковата молба пороци. Сочи, че ГПР не надвишава петкратния размер на законната лихва, поради което клаузата предвиждаща ГПР от 45,90% е действителна. Що се отнася до договорната лихва също сочи, че клаузата е действителна, като към датата на сключване на договора за кредит в действащото законодателство нямало ограничение за максималния размер на уговорената между страните договорна лихва. Счита, че останалите клаузи, предвиждащи неустойка, както и допълнителни такси, са действителни. Сочи, че от ГПР е изключен размерът на предвиденото обезпечение и на допълнителните разходи и такси за извънсъдебно събиране. Настоява за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

По делото не е спорно, че между ищеца, като кредитополучател и „Аксес Файненс“ АД е сключен договор за кредит „Бяла карта“ на 02.02.2019г. за сумата от 500 лева под формата на разрешен кредитен лимит.

Процесният договор е сключен за неопределен срок и предвижда многократно усвояване и погасяване на главницата чрез извършване на картови платежни операции, при което всяка транзакция автоматично увеличава усвоената главница, а всяко плащане я намалява и възстановява разполагаемия лимит. В същият уговорено е, че за първите 60 календарни дни от активирането на картата, при определени условия, не се начислява договорна лихва, след което върху усвоената и непогасена главница се начислява фиксиран годишен лихвен процент от 43,2%, респективно годишен процент на разходите в размер на 45,9%, като лихвата се изчислява ежедневно 2 по методика, приравняваща всеки месец на 30 дни. Договорът въвежда разграничение между "общо задължение" и "текущо задължение", като последното представлява месечно изискуемата сума, формирана по сложна формула, включваща усвоени суми в различни отчетни периоди, начислена договорна лихва, неустойки и разходи, с падеж до 2-ро число на следващия месец, при което при неплащане на пълния размер на текущото задължение кредитополучателят е задължен да внесе минимум 15% от кредитния лимит, а при неизпълнение след изтичане на първоначалния безлихвен период - да предостави допълнително обезпечение под формата на поръчител, като при непредоставяне се начислява неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена главница за всеки отделен месец на забава, наред с ежедневни разходи за събиране в размер на 2,50лв. и възможност за обявяване на предсрочна изискуемост на целия дълг, при която се дължи и еднократна такса за извънсъдебно събиране. Договорът допуска едностранни изменения, електронна комуникация и сключване на анекси от разстояние чрез SMS код, приравнен на саморъчен подпис, като предвижда всички съобщения, включително тези за предсрочна изискуемост, да се считат за надлежно връчени чрез електронни канали и личен онлайн акаунт, поради което договорното правоотношение се характеризира с динамично и променливо задължение, чиято крайна стойност не е предварително опредЕ., а зависи от кумулиране на лихви, неустойки и допълнителни разходи, произтичащи от механизма на изпълнение и санкциониране, уреден в договора.

По делото е приет Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, приложен и подписан във връзка със сключването на Договора за кредит "Бяла карта", който представлява преддоговорна информация по чл. 5 и чл. 11 от Закона за потребителския кредит, изготвена по утвърдения образец и съдържаща идентификационните данни на първоначалния кредитор „Аксес Файненс“ АД, данни за контакт, описание на вида кредит като потребителски револвиращ кредит с индивидуален кредитен лимит в размер на 500 лв., условията за усвояване чрез платежна карта, срок на договора - неопределен, както и указания относно начина на формиране на месечното текущо задължение, което се определя като сбор от усвоена и непогасена главница, начислена договорна лихва, неустойки и разходи, с периодичност на плащанията всеки месец и падеж до 2-ро число на следващия месец. Формулярът съдържа данни за лихвения процент, като предвижда 0% лихва за първите 60 дни при определени условия и последващ фиксиран годишен лихвен процент от 43,2%, както и годишен процент на разходите в размер на 45,9%, изчислен при допускането за пълно усвояване на кредита и изпълнение на задълженията съгласно договора, като изрично е посочено, че общата дължима сума не може да бъде предварително фиксирана и представлява сбор от главница, лихви, неустойки и разходи, които могат да възникнат при просрочие. Във формуляра са описани изискванията за предоставяне на допълнително обезпечение под формата на поръчител при забава, последиците от неплащане, включително начисляване на законна лихва за забава, неустойки и разходи за събиране, както и правото на кредитополучателя на отказ от договора в 14-дневен срок, правото на предсрочно погасяване без неустойка и правото да получава погасителен план и информация за задълженията си, като същевременно формулярът съдържа примерни изчисления, илюстриращи механизма на нарастване на задължението при частично или пълно неплащане, с което има за цел да информира потребителя за икономическите последици от договора, 3 без обаче да конкретизира в абсолютна стойност крайната цена на кредита.

Приложение №1 към Договора за кредит "Бяла карта", представляващо рамков договор за издаване и предоставяне на платежна карта "Бяла карта", урежда самостоятелно, но функционално свързано правоотношение между кредитополучателя в качеството му на картодържател, „Аксес Файненс“ АД в качеството му на представител и агент, и дружеството - издател на платежната карта "Изи Пеймънт Сървисиз" ООД, като с него се регламентират условията за издаване, предоставяне, ползване, блокиране и преиздаване на платежната карта, чрез която се усвоява кредитът по основния договор, видовете допустими платежни операции - плащания на ПОС терминали, онлайн плащания и тегления на пари в брой, редът за авторизация на транзакциите чрез ПИН код, CVC код и еднократни пароли, както и моментът, в който всяка извършена транзакция се счита за неотменимо нареждане за усвояване на кредит и води до възникване на задължение към кредитодателя.

Приложението съдържа Общите условия на картоиздателя и Тарифа за дължимите такси, в които се уреждат лимитите на операции, валутата и превалутирането, таксите за теглене в определени хипотези, редът за уведомяване на картодържателя чрез SMS и онлайн профил, както и задълженията му за опазване на персонализираните средства за сигурност, като е предвидена възможност за блокиране на картата при забава по кредита, съмнение за злоупотреба или по искане на кредитодателя, без това да засяга дължимостта на задълженията по договора за кредит, посочва се още, че с подписването на приложението картодържателят декларира, че е получил картата и ПИН кода, че е запознат с Общите условия и Тарифата и че приема комуникацията и предоставянето на информация да се извършват преимуществено по електронен път, поради което приложението изпълнява ролята на техническа и правна рамка за усвояване и обслужване на кредита, като прехвърля значителна част от изпълнението и риска от неизпълнение в сферата на автоматизирани картови операции и електронна комуникация.

По делото не е спорно и обстоятелството, че с приложение №1/27.06.2023г. към рамков договор за цесия от 11.11.2016г. вземанията по процесния договор за кредит са прехвърлени на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Подадената искова молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.

Процесното правоотношение е възникнало по силата на договор за потребителски кредит по смисъла на Закона за потребителския кредит, сключен между финансова институция и физическо лице - потребител, поради което върху него намират приложение както специалните разпоредби на ЗПК, така и общата уредба на Закона за защита на потребителите относно неравноправните клаузи. Съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и трайно установената практика на Съда на Европейския съюз и Върховния касационен съд, съдът е длъжен служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договори с потребители, независимо от това дали страните изрично са навели такова възражение, както и независимо от доказателствената активност на потребителя. Това задължение на съда не може да бъде дерогирано нито чрез договорни уговорки, нито чрез позоваване от страна на търговеца на принципа на свободата на договаряне по чл. 9 ЗЗД. За това свое задължение, съдът е 4 изрично предупредил страните със свое нарочно определение.