Решение № 442 от 18.03.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 442 гр. Русе, 18.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела Д. Бъчварова при участието на секретаря М.В.Б. като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело № 20244520107015 по описа за 2024 година за да се произнесе взема предвид:

Производството е с правно основание чл. 5, ал. 1, т. 1, т.2, т. 3, т.4 и т.5, вр. чл. 2, ал. 1 и ал.2, чл. 3, т. 2 и т.4 от Закона за защита от домашното насилие.

Подадена е молба по Закона за защита от домашното насилие от Е. Р. Ш. срещу Т. Б. Н.. Молителката твърди, че на 07.12.2024 г. държала бебето си Р. Т.

Б. в ръцете, когато ответника – нейн партньор, допрял нож в гърлото й и започнал да й крещи, че ще я заколи и излежи. Молителката твърди, че успяла да избяга от ответника с бебето. Заявява, че има и друго по-голямо дете – Е.Е.М. от брак с друг мъж, което в този момент било в дома на нейната майка.

Твърди, че това не била първата проява на насилие от страна на ответника, като за предходни два случая била подала сигнали в полицията – Второ РУРусе. Поради изложеното, молителката сезира съда с искане за защита от домашно насилие, както на себе си, така и на двете й малолетни деца Е.Е.М. и Р. Т. Б.. В уточняваща молба моли съда да постанови решение, с което да приложи мерките от т.1 до т.4 на чл.5 от Закона за защита от домашно насилие, както и т.5 на чл.5 – да определи временното местоживеенето на 1 детето Р. Т. Б. при майката като пострадал родител.

По реда на чл. 12, ал.2 от ЗЗДН като молител по делото е конституирано и малолетното дете Р. Т. Б., действащо съгласно разпоредбата на чл. 28, ал.4 от ГПК, чрез своята майка и законен представител Е. Р. Ш..

Ответникът не отрича описаната в молбата фактическа обстановка.

Съжалява за постъпките си и иска да си подобри отношенията с нея. Въпреки това счита молбата за защита от домашно насилие за неоснователна.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Подадена е декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, сочеща осъществен вечерта на 07.12.2024 г. в дома на страните акт на психическо и физическо насилие от ответника над молителката Е. Ш.. В декларация молителката е декларирала, че на отразената от нея дата ответника, след като се прибрал в къщи пиян, вдигнал скандал и се опитал да я заколи с нож.

Представени по делото са Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане от длъжностно лице по гражданското състояние на община Русе №****/15.11.2010 г., видно от което е, че ищцата е майка на детето Е.Е.М., родено на 12.11.2010 г., както и Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане от длъжностно лице по гражданското състояние на община Русе №****/23.08.2024 г. видно от което е, че страните – молителката Е. Р. Ш. и ответника Т. Б. Н. са родители на детето Р. Т. Б., родено на 22.08.2024 г.

Видно от Съдебномедицинско удостоверение № ****/2024 г., молителката е освидетелствана от съдебен лекар към Отделение „Съдебна медицина“ при УМБАЛ Канев за съобщени от нея на 22.09.2024 г. и на 25.09.2024 г. телесни увреждания, нанесени от мъжа с когото живее на семейни начала.

Видно от представените по искане на съда справка от ЦПЗ -Русе и МБАЛ „Св.Иван Рилски“ Разград, ответника не се води на диспансерен учет и няма данни за провеждани лечения в психиатричното отделение на болницата в гр.Разград.

Видно от служебно изисканата от съда справка за съдимост, ответника не е осъждан.

2

По делото е изготвен социален доклад от ДСП -Русе. В него е посочено, че социалните работници от дирекцията са провели беседа с молителката и ответника във връзка с изисканото становище от съда. На 17.12.2024 г. била проведена среща с молителката. Същата разказала, че през 2015 г. се запознала с ответника, малко след това започнали връзка и заживели заедно на семейни начала. Ищцата споделила, че има дете от предишен брак - Е.М., като тримата заживяват в жилище под наем. Двамата с ответника решили да имат общо дете, което се родило през месец август 2024 г. Междувременно през 2023 г. си купили жилище, като изтеглили заем и имотът е собственост и на двамата. По данни на молителката през първите години на съжителството си с ответника, двамата не са имали физически саморазправи. Първият скандал е бил през месец септември 2024 г. по повод общ автомобил, като според ищцата вина за обостряне на отношенията им имала майката на ответника.

Молителката споделила, че при този конфликт ответникът я е удрял и дърпал за косата, за което тя разполага със съдебномедицинско удостоверение. В резултат на тези събития, двамата се разделили за една седмица, но впоследствие отново заживели заедно. На 07.12.2024 г. по време на вечеря между молителката и ответникът избухнал скандал по същия поводползването на общ автомобил, и ответника й посегнал с кухненския нож, намиращ се на масата до него. Според нея ответникът е бил под въздействието на алкохол и са последвали заплахи за нейния живот. По данни на ищцата, тя е позвънила на майка си, където по това време се намирало по-голямото й дете и я информирала за случилото се. Бабата по майчина линия уведомила полицията и служители на съответното Районно управление посетили адреса.

На 08.12.2024 г. молителката подала жалба в полицията и от тази дата заживяла при майка си заедно с Р. и по-голямото си дете. Молителката заявила, че желае да й бъдат предоставени родителските права, а на ответетника да бъде определен подходящ режим на лични отношения с детето Р..

На 27.12.2024 г. социалните работници провели среща с ответника.

Същият разказвал, че през 2015 г. се запознал с молителката и през 2016 г. заживели заедно в с. ********, обл. Русе. По данни на ответника известно време след това се преместели на квартира в гр. Русе, а през 2023 г. си закупили жилище, собственост на двамата. Ответникът споделил, че първият по-сериозен конфликт между него и ищцата възникнал през месец септември 3

2024 г. по повод автомобил, който той е дал на майка си за ползване. Твърдял, че на 07.12.2024 г. възниква спор по същия повод между него и молителката.

По негови данни, той я уверявал, че ще вземе автомобила от майка си и провел телефонен разговор с нея, в който я предупредил да не използва превозното средство. Ответникът споделил, че въпреки това конфликта между него и молителката продължил като той хванал кухненския нож, намиращ се на масата до него и я заплашил. Твърдял, че след това е излязъл от къщата и е прекарал нощта в автомобил, който ползвал. По данни на ответника, в резултат на издадена заповед, той е трябвало да освободи къщата, в която живеят с ищцата и към настоящия момент живее при майка си в гр. Кубрат.

Отразено е в становището на ДСП –Русе, че детето е в ниска възраст. На този етап от развитието му, между майката и него се изгражда силна емоционална връзка. По данни на бащата, Р. е емоционално привързана към него. В заключение социалните работници са посочили, че детето Р. се отглежда в семейна среда от своята майка. Същата получава помощ и подкрепа в отглеждането на дъщеря си от бабата по майчина линия. За детето са осигурени подходящи условия на живот и адекватно се задоволяват потребностите му. Родителите на Р. са разделени. Майката е изразила желание да й бъдат предоставени родителските права, а на бащата да бъде определен подходящ режим на лични отношения с Р..

Представени и приети по делото са копие на материали от досъдебно наказателно производство – пр. преписка №****/2024 г. по описа на Районна прокуратура - Русе. С Постановление от 20.01.2025 г. на наблюдаващия прокурор е образувано досъдебно производство за престъпление по чл.131, ал.1,т.5а вр. чл.130, ал.2 вр. чл.26, ал.1 от НК, за това, че на 22.09.2024 г. и 25.09.2024 г. в условията на домашно насилие на Е. Р. Ш. били нанесени леки телесни повреда, изразяващи се в болка и страдание, без разстройство на здравето.

Представени и приети по делото са материали от пр. преписка №***/2025 г. по описа на Районна прокуратура - Русе /ЗМ 9/2025 г. по описа на Първо РУ-Русе/. По тази преписка с Постановление от 16.01.2025 г. наблюдаващия прокурор е отказал да образува наказателно производство.

Преписката е започнала по молба на Е. Ш. подадена до Началника на Първо РУ-Русе на 08.12.2024 г. в нея молителката подробно е описала действията на 4 ответника от предната вечер. Посочила е, че е първоначално между двамата възникнал скандал по повод автомобил на нейно име, при което ответника я заплашил с побой. След това продължил да се заяжда с нея, тъй като бил пиян и раздразнен от факта, че кварталния го е търсил да дава обяснения по повод предна нейна жалба за домашно насилие. Молителката се опитала да му обясни, че нищо няма да му направят, но той побеснял и в един момент, докато режел мезето си, взел ножа, станал от масата и приближил към молителката като опрял ножа в гърлото й. В това време молителката държала детето в ръцете си, като ответника, притискайки се до молителката, притиснал и бебето. То се разплакало. Молителката повторила на ответника да се успокои, но той продължил със заплахите към нея, казвайки й, че ще я заколи и излежи, и опрял ножа в главата й. В обясненията дадени от молителката на 12.12.2024 г. същата е повторила заявените от нея основни факти в заявлението си до полицията. Посочила е, че след случилото се веднага се е обадила на майка си, която от своя страна е сигнализирала на тел.112. На подадения сигнал се отзовал патрул от Първо РУ на МВР –Русе. В тази връзка е изготвена докладна записка от 08.12.2024 г. Полицейските служители отишли д вома на молителката и ответника в мест. Гълъбец, където заварили майката на Е. Ш.. Тя обяснила, че е дошла на адреса, тъй като дъщеря й й се обадила. Обяснила, че в същата вечер между дъщеря й и съжителя й възникнал скандал, при който той опрял нож в гърлото на Е. Ш., след което тръгнал в неизвестна посока. Полицейските служители не са установили Н. на мястото. Ш. заявила пред тях, че заедно с детето ще отиде при майка си. В обясненията дадени от ответника пред полицейските служители, същият не е отрекъл обстоятелството, че между двамата е възникнал скандал, но отрича да е опирал нож в гърлото й.

По делото на въпроси по чл.176, ал.1 от ГПК молителката отговори, че след като била издадена заповедта за незабавна защита, ответникът на два-три пъти искал да види детето и тя му позволила. При тези срещи не е имало проблеми, но не са се сдобрили. В момента тя живее сама с децата в къщата.

Ответникът й казал, че съжалява, но молителката не смее да го допусне до себе си. Видяла се с него единствено, за да види детето. С детето се отнасял добре.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:

5

По делото не се спори, а и от приетите доказателства се установява, че молителката и ответникът са във фактическо съжителство, като от него имат едно дете, т. е. молителката попада в кръга на лицата, посочени в чл. 3, т. 2 от ЗЗДН, които могат да търсят защита по този закон. Молбата за защита от домашно насилие е подадена в рамките на срока, визиран в чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН, доколкото се твърди извършено насилие на дата 07.12.2024 г., а молбата за защита от домашно насилие до съда е подадена на 09.12.2024 г., поради което същата е допустима. В молбата се твърди, че по време на упражненото насилие спрямо молителката, тя е държала детето си Рая – пеленаче.

От анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, настоящият съдебен състав намира, че молбата е основателна за твърдяното насилие спрямо молителката Е. Ш. и следва да се уважи.

Съобразно легалната дефиниция на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка, представлява такъв на домашно насилие.

За психическо насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.