Решение № 4744 от 04.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4744 гр. Пловдив, 04.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20245330121494 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от Т. Й. С., ЕГН: **********, против „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: 175074752, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 124, ал 1 от ГПК, във връзка с чл. 22 от ЗПК за установяване в отношенията между страните, че сключения помежду им Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ с № *****г. е недействителен, поради противоречието му със закона.

Ищцата сочи, че сключила с ответника потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ с № *****г., по силата на който й била предоставена в заем сумата от 2000 лева, със срок на кредита 24 месеца, при ГЛП 41% и ГПР 48,81%, като общо дължимата сума по договора за кредит била 4907,36 лева.

Твърди се, че сключеният договор е недействителен, доколкото същият е сключен в противоречие със ЗПК, предвид обстоятелството, че посочения в договора размер на ГПР от 48,81% не съответства на действителния, доколкото в същия не са включени възнаграждения по пакет закупени допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“. Моли за уважаване на предявения иск и присъждане на разноски.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с която оспорва предявения иск като излага подробни съображения във връзка с действителността на сключения между страните договор за потребителски кредит. Посочва, че разходите за 1 допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ не следва да се включват и не са включени в ГПР.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Страните не спорят относно факта на сключване на процесния Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ с № *****г. и неговите параметри. Тези обстоятелства се установяват и от събраните по делото писмени доказателства. Видно от предсставения по делото договор, на ищцата е предоставена в заем сумата от 2000 лева за срок от 24 месеца при ГЛП 41% и ГПР 48, 81 %.

С Протоколно определение от 06.10.2025г. съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношения между страните обстоятелството, че уговореното възнаграждение за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ не е включено в размера на ГПР по кредита.

При тези данни, съдът намира, че между ищеца и ответното дружество е възникнало облигационно правоотношение по силата на Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ с № *****г., при което Т. С., като физическо лице, е имал качеството на кредитополучател и на потребител.

В тази насока същият се ползва със законоустановената потребителска закрила, паради което приложение в случая следва да намерят правилата на ЗПК и ЗЗП, както и общите норми на ЗЗД.

Предвид горното следва да се отбележи, че съдът споделя изложеното в исковата молба относно противоречието на процесния договор с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото не са посочени реално приложимите годишен лихвен процент и годишен процент на разходите по договора, а ГПР е по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. За да достигне до този извод съдът съобрази, че възнаграждението по пакета от допълнителни услуги е следвало да бъде взето предвид от кредитодателя, при изчисляването, и впоследствие при посочването в договора, на процента на годишните разходи за потребителя.

Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита.

В случая възнаграждението по закупения „пакет от допълнителни услуги“, е разход по кредита, по смисъл на цитираната разпоредба, доколкото е пряко свързано с и произтича от договора за кредит. Целта на същото, съгласно посоченото в преддоговорната информация, е да обслужи сключването и изпълнението на договора. Качеството на това възнаграждение като разход по кредита се извежда още от реда за неговото изплащане, а 2 именно едновременно с погасителните вноските по кредита, съгласно уговореното в погасителния план. Следователно е налице нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото не е посочен в текста на договора действителния и реално приложим в отношенията между страните размер на ГПР по кредита.

С оглед характера на посочените в договора „допълнителни услуги“, за които е предвидено възнаграждение (приоритетно разглеждане и изплащане на кредита, възможност за променя на погасителния план) се налага също така изводът, че те се отнасят за действия по усвояване и управление на кредита, за които разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК забранява събиране на такси и комисионни от кредитора. Отделно от предходното, разглежданите услуги се характеризират с условност и зависят изцяло от волята на потребителя да се ползва от тях, поради което същите не представляват реално предоставена услуга, получена от кредитополучателя, срещу което последният да дължи заплащане на договорена допълнителна цена за пакета от допълнителни услуги. При това положение съдът намира, че целта на посочената договорна клауза е да послужи като допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата, т. нар. скрита възнаградителна лихва.

Предвид гореизложеното се споделят съображенията на ищеца за нарушение на изискванията на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК, доколкото в процесния Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ с № *****г. не са посочени действителните размери на лихвения процент и годишния процент на разходите. Следователно на основание чл. 22 ЗПК целият договор за кредит е недействителен, а предявеният установителен иск се явява основателен и доказан.

При този изход на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените от последния разноски, но такива не са сторени, доколкото ищецът е бил освободен от внасяне на държавна такса и разноски в производството. Ще следва да се осъди ответникът да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Пловдив сумата от в размер на сумата от 196, 29 лева за заплатена държавна такса.

В производството по делото ищецът е бил защитаван на основание чл.

38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., поради което на адв. Р. Р. от ** се следва възнаграждение за оказаната правна помощ.

По отношение на размера на хонорара, който следва да се определи в полза на адв. Р., съдът съобрази изричните разяснения, дадени в Решение на СЕС от 23.11.2017г. по съединени дела C‑427/16 и C‑428/16 (постановено по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд), липсата на фактическа и правна сложност на делото, огромния брой подобни казуси в съдилищата в Република България, по които е формирана обилна практика, както и обстоятелството, че по делото е провеждано само едно съдебно заседание, в което пълномощникът не е взел участие, намери, че на основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата, в полза адв. Р. Р. следва да се определи възнаграждение в размер от 480 лева с ДДС, което да бъде заплатено от 3 ответника.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Т. Й. С., ЕГН:

********** и „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: 175074752 , че сключеният помежду им Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ с № *****г. е недействителен, поради противоречието му със закона.

ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: 175074752 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Пловдив, сумата от 196, 29 лева /сто деветдесет и шест лева и двадесет и девет стотинки/, представляваща държавна такса в настоящото производство.

ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: 175074752 да заплати на адв. Р. Р. от **, с персонален № **, с адрес на упражняване на дейността: **** сумата от 480 лева с ДДС /четиристотин и осемдесет лева с ДДС/, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено на ищеца Т. Й. С., ЕГН: ********** безплатно процесуално представителство по делото, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4