Решение № 532 от 27.11.2025, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 532 гр. Кърджали, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Владислав Емирски при участието на секретаря Теди Чаръкчиева като разгледа докладваното от Владислав Емирски Гражданско дело № 20255140100161 по описа за 2025 година

Ищецът А. Р. Р., ЕГН **********, с адрес гр. Кърджали, ********** чрез адв. Е.И. – АК Пловдив е предявил иск срещу „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джаварахвал Неру“ № 28, „Силвър център“, ет. 2, офис 40-46 за прогласяване на нищожността на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК на сключения между страните Договор за паричен заем *****. и иск срещу „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джаварахвал Неру“ № 28, „Силвър център“, ет. 2, офис 40-46 за прогласяване на нищожността на Договор за предоставяне на гаранция ***

В обстоятелствената част на исковата молба ищецът е релевирал твърдения, че процесният договор е нищожен като сключен при неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 1 във вр. с чл. 19, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 21 и чл. 22 ЗПК, тъй като разписаният ГПР е неточен и подвеждащ, защото в него не е включено възнаграждението по представеното поръчителство. Ищецът твърди, че Договор за паричен заем ****сключен с „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД е за сума в размер на 2500 лева, която сума е следвало да бъде върната на 17 вноски всяка в размер на 171,01 лева. Приложимият по договора ГЛП е 45% и ГПР от 56,41%, с общ размер на всички плащания от 2907,17 лева.

По отношение на договора за поръчителство, като акцесорна сделка, счита същия за недействителен поради нищожност на договора за кредит, като главен дълг. Изложени са и аргументи, че договорът за поръчителство е нищожен и на самостоятелно основание, тъй като договарянето, че кредитополучателя ще заплати възнаграждение на поръчителя вместо кредитора противоречи на добрите нрави и внася неравноправие в кредитното 1 правоотношение по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗПК. Ищецът заявява, че съдебната практика е константна, че противоречи на добрите прави съглашение, при което престациите са явно нееквивалентни. Ищецът твърди, че платеното възнаграждение по договора за поръчителство е 1546,83 лева.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК 131576434 е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по подробно изложени съображения. Излага съображения, че искът е недопустим поради липса на правен интерес, както и че исковата молба е нередовна. Неоспорва, че между ищеца и „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК 131576434 е бил сключен Договор за паричен заем***. за сумата от 2500 лева при ГЛП е 45% и ГПР от 56,41%, с общ размер на всички плащания от 2907,17 лева. Не оспорва твърдението на ищеца, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 202513690, не е включено като разход по смисъла на чл. 19 ЗПК. Единствения разход по смисъла на чл. 19 ЗПК, който е включен при изчисляване на ГПР е договорната възнаградителна лихва. Сочи, че възнаграждение за поръчител не е включено като разход по кредита, тъй като не са неизбежен разход и не са известни на заемодателя към момента на сключване на договора за заем, не отговаря на легалната дефиниция за общ разход по кредита, формулирана в § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК. Сключването на договор за предоставяне на обезпечение и съответно заплащането на възнаграждението за предоставено поръчителство, макар и разход за допълнителна свързана с договора за заем услуга, не са задължително условие за получаване на заемната сума. Оспорва, че за ищецът било задължително да сключи договор за предоставяне на поръчителство с другия ответник. Оспорва, че към момента на сключване на договора за кредит и формирането на ГПР „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК 131576434 е знаело, имало информация какъв е размерът на дължимото възнаграждение за предоставяне на поръчителство, тъй като то се сключва след сключването на Договор за паричен заем**** с „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК 131576434, респективно не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, за да е Общ разход по кредита за потребителя при изчислението на ГПР по чл. 19 от ЗПК.

Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца поради липсата на правна и фактическа сложност на делото.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 202513690 е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер по подробно изложени съображения.

Излага съображения, че искът е недопустим поради липса на правен интерес, както и че исковата молба е нередовна. Заявява, че действителността, както на издадената в полза на кредитора гаранция, така и на процесния договор за предоставяне на гаранция не зависят от действителността на договора за паричен заем. Сключеният договор за предоставяне на гаранция между „Файненшъл България“ ЕООД и ищеца не е акцесорен на договора за паричен заем и не представлява договор за поръчителство, каквото твърдение е наведено в исковата молба, а е договор за предоставяне на услуга по издаване на гаранция по договор за кредит, сключен между заемател и кредитор, а разпоредбите на чл. 138 и сл. от Закона за задълженията и договорите са неприложими, както към издадената в полза на кредитора гаранция, така и към процесния договор за предоставяне на гаранция. Оспорва твърдението на 2 ищепа, че договорът за предоставяне на поръчителство/гараниия е лишен от основание тъй като, „Файненшъл България“ ЕООД е вписано като финансова институция в Регистъра на БНБ за финансовите институции с основен предмет на дейност предоставяне на гаранционни сделки по занятие, а насрещната страна, имайки интерес да изпълни точно задълженията си по договора за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с което да избегне неблагоприятни последици (търсене на обезщетение за неизпълнение на задълженията по чл. 4 от Договора за паричен заем или разваляне на договора поради неизпълнението) е потърсила услугите на дружеството да издаде гаранция за плащане в полза на кредитора. Ответникът заявява, че при сключване на договорите дружеството е действало добросъвестно, тъй като клаузите в договора за предоставяне на гаранция за формулирани достатъчно ясно и разбираемо и всеки разумен потребител - относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, би могъл да прецени икономическите последици от сключване на договора. Сочи, че в договора за предоставяне на гаранция е предвидено, че той влиза в сила само, ако заемополучателят не представи на кредитното дружество обезпечение под формата на поръчителство от физически лица или банкова гаранция.

Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца поради липсата на правна и фактическа сложност на делото.

В срока за отговор на исковата молба ответникът „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК 131576434 е предявил насрещен иск на основание чл. 211 от ГПК срещу ищеца А. Р. Р., ЕГН ********** във връзка със сключения между страните Договор за паричен заем ****., по силата на който ищецът е превел сума в размер на 2500 лева, която сума е следвало да бъде върната на 17 вноски всяка в размер на 171,01 лева, като първата дължима вноска била на **, а последната на 21.02.2025 г., при ГЛП в размер на 45% и ГПР в размер на 56,41%, с общ размер на всички плащания от 2907,17 лева, която сума включвала главницата и лихва в размер на 404,17 лева. Ищецът по насрещния иск заявява, че ответникът и кредитополучател не е изпълнила задължението си да върне заетата сума ведно с уговорената лихва по кредита, като към датата на насрещната искова молба А. Р. не е погасила падежирали задължения в размер на 1881,61 лева в това число задължение за главница в размер на 1699,16 лева и лихвено задължение в размер на 181,50 лева, поради което за ищеца по насрещния иск е налице правен интерес от предявяване на иска. Моли в случай, че договорът бъде обявен за недействителен ответникът по насрещния иск да бъде осъден на сумата в размер на 1473,94 лева представляваща на основание чл. 23 ЗПК остатък от дължима главница след прихващане на вече заплатената лихва ведно със законна лихва считан от датата на предявяване на иска до окончателното плащане. Моли в случай, че договорът не бъде обявен за недействителен ответникът да бъде осъдена да заплати сума в размер на 1881,61 лева представляваща сбор от главница в размер на 1699,16 лева и дължима възнаградителна лихва в размер на 181,50 лева ведно със законна лихва считан от датата на предявяване на иска до окончателното плащане. Представя справка-извлечение за задълженията и плащанията по договора. Прави искане за назначаване на ССчЕ при оспорване на справката. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на насрещната искова молба от А. Р. Р., с който оспорва иска по основание и размер. Заявява, че при условията на евентуалност, ако се приеме иска за главница в размер на 1473,94 3 за основателен, на основание чл. 103, ал. 2 от ЗЗД прави искане за прихващане между главницата по кредита в размер на 1473,94 лв. със сумата 3525,28 лв. представляваща получена без основание от ищеца въз основа на нищожни договорени клаузи възнаградителна лихва в размер на 525,28 лв. и възнаграждение за поръчителство/гаранция включено във всяка една от погасителните вноски в размер на 3000 лева. Прави искане за допускане на ССчЕ.

В съдебно заседание ищецът не се явява. Процесуалният представител на ищеца е депозирал молба, с която моли да се даде ход на делото. Заявява, че поддържа исковата молба и представените с нея доказателства. Претендира разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Ответниците редовно призовани, не се явяват и не се представляват.

Съдът, като взе предвид подадената искова молба и предявения с нея иск, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

С Определение ****г., в което е обиктиварн проект за доклад по делото, приет за окончателен с оглед липсата на възражения от страните, съдът е приел за безспорни ненуждаещи се от доказване на следните факти и обстоятелства: сключването между ищеца и „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД Договор за паричен заем*** за сумата от 2500 лв. при ГЛП 45 % и ГПР в размер на 56,41%, която сума е предоставена на ищеца; че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 202513690, не е включено като разход по смисъла на чл. 19 ЗПК; сключването между ищеца и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 202513690 на Договор за предоставяне на гаранция ****. към Договор за паричен заем **** с посоченото в него съдържание, включително, че е уговорено възнагарждение в размер на 1546,83 лева, платимо разсрочена на вноски, всяка от които в размер на 90,99 лева; че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 202513690, не е включено като разход по смисъла на чл. 19 ЗПК; че общо платената сума от ищеца и длъжник по Договор за паричен заем ****е в размер на 1026,06 лева, от които 800,39 лв. за главница и 225,67 лв. за лихва.

Настоящият състав намира, че Договор за паричен заем ****. е нищожен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като посоченият ГПР не отговаря на действителния такъв - не е включен изплатеното възнаграждение по Договор за предоставяне на гаранция****. към договора за кредит. Посоченото възнаграждение в размер на 1546,83 лева следва да бъде включена при изчисляването на ГПР, с което кредитът се оскъпява - арг. чл.

19, ал. 1 и, ал. 2 ЗПК, който извод следва и от разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК, според която „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.