Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 223 от 26.06.2026, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно търговско дело 214/2026
Вид
Решение № 223
Подписан
26.06.2026
Състав
Надежда Иванова Желязкова Каличкова, Славейка Атанасова Костадинова, Красимира Димитрова Ванчева

Цитирани разпоредби

  • чл. 259 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 367 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 87 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 87, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 88 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 223 гр. Пловдив, 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско дело № 20265001000214 по описа за 2026 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 16 от 09.02.2026 година, постановено по т. дело № 146/2025 година по описа на Окръжен съд – Пазарджик, са отхвърлени исковете на Община Септември, с административен адрес гр. Септември, ул.

„Ал. Стамболийски“ № 37А, Булстат 000351825, против „Пътно Поддържане Пазарджик“ ЕООД, ЕИК 206168708, със седалище и адрес на управление: гр.

Пазарджик, ул. „Отон Иванов“ № 6, за заплащане на неустойка за забава от 27 118.71 лева / с равностойност 13 865,58 евро/ за периода 25.07.2022 г. 02.09.2022 г., дължима съгласно чл. 16, ал. 1 от Договор № 134/12.08.2021 г. с предмет „Текущ ремонт на улица 5-та, 12-та и 13-та в с. Лозен, община Септември“, с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, както и за сума в размер на 9 201.69 лева / с равностойност 4 704,75 евро - мораторна лихва върху главницата за периода от 09.01.2023 година до 25.07.2025 г., дължима съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като неоснователни.

Така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба от Община 1

Септември, чрез процесуалния представител адвокат В. Б.. Оплакванията са за неговата неправилност и незаконосъобразност. Оспорени са изводите на съда, че в случая ставало дума за разваляне на договор по смисъла на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, доколкото възложителят се позовавал на виновно неизпълнение от страна на изпълнителя, което се различавало от едностранното прекратяване на договора, въпреки използвания термин „прекратяване“. Неправилно било прието обратно действие на развалянето на договора, поради това, че не бил за продължително или периодично изпълнение, респ. недължимост на неустойка, уговорена за забава поради обратното действие на развалянето.

Според жалбоподателя, в случая ставало дума за едностранно прекратяване от възложителя съгласно изричната договорна клауза на чл. 27, ал. 2 от договора, а не за разваляне по смисъла на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, поради което чл. 88 от ЗЗД и разрешението, съдържащо се в ТР № 7/2013 година на ОСГТК на ВКС не били приложими. Изводите на съда не били съобразени с волята на страните, изложена в договора, с който били уговорени конкретни обстоятелства, даващи възможност за едностранното му прекратяване при настъпването си. Не била съобразен чл. 19 от договора за дължимост на неустойките независимо от неговото прекратяване или разваляне, различаващ се от общите правила на чл. 87 и чл. 88 от ЗЗД и разрешението в ТР 7/2013 година на ОСГТК на ВКС, касаещи развалянето по общия ред и последиците от него. Според жалбоподателя разпоредбата на чл. 19 от договора трансформирала неустойката за забава в такава за обезщетяване на вредите от неизпълнението при прекратяване. Аргумент за това бил и характерът на договора като такъв, сключен след проведена процедура по ЗОП.

По тези съображения се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново по същество, с което да се уважат изцяло исковите претенции, като се присъдят на жалбоподателя разноски за двете съдебни инстанции.

Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от адвокат Е. П. – процесуален представител на „Пътно поддържане Пазарджик“ ЕООД. В него се изразява становище за неоснователност на жалбата и на изложените оплаквания. Искането е за потвърждаване на решението и за присъждане на разноски за въззивната инстанция. Поддържа се, че действително се касае за разваляне на договора от възложителя поради пълно неизпълнение на 2 договорните задължения от изпълнителя, включително непредставяне от изпълнителя на документите за извършената работа. Не било установено полагането на трошенокаменната настилка на една от улиците като част от предмета на договора да е извършено от изпълнителя, поради което изводът за пълно неизпълнение на договорните задължения бил правилен. Становището на ответника е, че в тази хипотеза би могла да се търси единствено неустойка за обезщетяване на вреди от развалянето на договора, каквато не се претендирала. Неправилно се поддържало от жалбоподателя, че съдът променял волята на страните, доколкото при неясни и противоречащи на закона клаузи те се заменяли с разпоредбите на ЗЗД. Неизпълнението на задълженията на изпълнителя по договор за строителство водело до развалянето му, а не до неговото прекратяване. За процесния договор, макар и сключен по ЗОП, се прилагали правилата на ЗЗД, ако нямало изрични такива в ЗОП.

Пред въззивната инстанция не са направени нови доказателствени искания.

Съобразявайки доводите на страните, изложени по-горе и събраните в първоинстанционното производство доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е в срока по чл. 259 от ГПК от лице, имащо правен интерес да обжалва, а именно от ищеца срещу решението, с което са отхвърлени предявените осъдителени искове.

Въззивната инстанция, с оглед правомощията си по чл. 269 от ГПК намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По т. дело № 146/2025 година по описа на ОС – Пазарджик е предявен иск от Община – Септември срещу „Пътно поддържане Пазарджик“ ЕООД за сума в размер на 27118,71 лева главница по фактура № 292/08.12.2022 година, представляваща неустойка за забава по договор № 134/12.08.2021 година за изпълнение на обществена поръчка, сключен между страните и акцесорна претенция за сума в размер на 9201,69 лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата, считано от 09.01.2023 година до 25.07.2025 година, ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателното й изплащане.

3

Обстоятелствата, на които се основават исковите претенции, са за сключен между страните договор № 134/12.08.2021 година по ЗОП, по който Община –Септември е възложител, а ответникът – изпълнител, имащ за предмет текущ ремонт на улици 5-та, 12-та и 13-та в село Лозен, Община Септември. Посочено е, че срокът за изпълнение, съгласно раздел Втори, чл. 2 от договора, е 45 дневен, считано от датата на получаване на възлагателното писмо, а край на изпълнението е издаването и подписването на двустранен протокол образец 19, придружен с подробна количествено-стойностна сметка и представяне на сертификат за качеството на материалите. Възлагателното писмо било получено от изпълнителя на 09.06.2022 година, предвиденият 45 дневен срок изтекъл на 24.07.2022 година. До тази дата изпълнителят не предоставил на възложителя предвидените в договора документи за отчитане на проекта и приемане на работата. Към 19.09.2022 година назначената със заповед на Кмета комисия за извършване на контрол върху качеството и количеството изпълнени работи по договорите за обществени поръчки, включително процесния, установила че е извършено профилиране на трошенокаменна настилка до ниво асфалт на улича 5-та, а останалите дейности по договора не са изпълнени. С писмо от 29.09.2022 година възложителят уведомил изпълнителя, че прекратява едностранно договора на основание чл. 27, ал. 2, след извършените констатации за изпадане в забава. В исковата молба се поддържа, че е налице забава в изпълнението на целия обем от възложените работи, тъй като за извършеното профилиране на трошенокаменна настилка до ниво асфалт на една от улиците не били представени отчетни документи от изпълнителя в предвидения в договора срок.

Въз основа на тези обстоятелства и позовавайки се на клаузата на чл.

16, ал. 1 от договора за дължимост на неустойка в размер на 0,5% от стойността на неизпълнените работи с ДДС за всеки просрочен ден / считано от 25.07.2022 година/, но не повече от 20%, ищецът претендира максималният размер на неустойката от 27118,71 лева, при цена на договора от 135593,57 лева. Твърди, че за неустойка в този размер е съставен протокол от 08.12.2022 година на нарочна комисия, назначена от Кмета, издадена е и фактура № 292/08.12.2022 година, която е изпратена на изпълнителя с писмо от 16.12.2022 година, ведно с уведомление за дължимостта й и покана за доброволно плащане. Ответникът не заплатил дължимата сума, а върнал на 4 ищеца изпратената му фактура на 11.01.2023 година.

Исковите претенции – главна и акцесорна, се основават на тези обстоятелства.

Ответникът „Пътно поддържане Пазарджик“ ЕООД не е подал отговор на исковата молба по чл. 367 от ГПК, не е оспорил предявените искове и обстоятелствата, на които не се основават, не е изложил доводи и възражения, сочещи на тяхната неоснователност.

В насроченото открито съдебно заседание по делото единственото оспорване, което е направил процесуалният представител на ответника, е на размера на предявените искови претенции с довод, че не е коректно изчислен.

Исковите претенции не са оспорени по основание.

Обстоятелствата, на които ищецът основава исковете си, освен че не са оспорени от ответника в преклузивния срок – с отговора на исковата молба, а и в хода на цялото първоинстанционно производство, се установяват от писмените доказателства, представени по делото.

От тях, както и от показанията на разпитания в открито съдебно заседание на 21.11.2025 година свидетел К.Г., поискан от ищеца, се установява следната фактическа обстановка:

През 2021 година между Община – Септември и ответното дружество са сключени множество договори за асфалтиране на улици в населените места от общината, след проведени процедури за избор на изпълнител на обществени поръчки по реда на ЗОП. Сред тях е процесният договор № 134 от 12.08.2021 година, с предмет на обществената поръчка „Текущ ремонт на улица 5-та, 12-та и 13-та в село Лозен, Община Септември“. Конкретните видове и количества СМР, както и договорените цени съгласно количественостойностна сметка, са посочени в приложение № 4, неразделна част от договора / чл. 1, ал. 2/. В приложението в отделни пунктове са посочени видовете дейности за всяка една от трите улици – предмет на договора, а именно доставка и полагане на плътен асфалтобетон d ср.=5 сантиметра включително, както и профилиране на трошенокаменна настилка до ниво асфалт. Уточнени са количествата, единичната цена и общата стойност за дейностите за всяка една от трите улици. Общата цена на възложените с договора работи е 112994,64 лева без ДДС, или 135593,57 лева с ДДС.

Община –Септември е изпратила на изпълнителя възлагателно писмо с 5 изх. № 2600-475/07.06.2022 година за извършване на дейностите по договора, като е безспорно, че то е получено на 09.06.2022 година. От този ден е започнал да тече предвиденият в чл. 2, ал. 1, т. 1 срок от 45 календарни дни за изпълнение на работите по договора. Т.е. крайният срок е 24.07.2022 година.

В изпълнение на задълженията по договора изпълнителят е извършил само профилиране на трошенокаменна настилка до ниво асфалт на една от трите улици – улица 5-та в село Лозен. Доводите на ответника за липса на доказателства, че именно той е изпълнил тези работи, са неоснователни. На първо място, изложените в исковата молба обстоятелства за изпълнение на тези дейности от ответника не са оспорени в преклузивния срок. Освен това изпълнението се установява от събраните доказателства. По делото е представен и не е оспорен от ответника протокол от 23.09.2022 година на комисия, назначена със заповед № 1904 от 13.09.2022 година на Кмета на Община – Септември. Задачата на комисията е била да направи на 19.09.2022 година проверка и да извърши контрол върху качеството и количеството на работите по няколко договора, сред които е и процесният договор № 134 от 12.08.2021 година. В комисията е участвал и К.Г. – началник отдел „Архитектура и териториално устройство“ в Община – Септември. В съставения от комисията протокол е отразено, че към 19.09.2022 година е извършено профилиране на трошенокаменна настилка до ниво асфалт на улица 5-та в село Лозен, а останалите дейности по договора, отнасящи се до другите две улици не са извършвани изобщо. В него е посочено, че изпълнителят не е представил отчетни документи за изпълненоно.