Решение № 650 от 15.07.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 650 гр. Бургас, 15.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА

Мила Г. Димова при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело № 20242100500861 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба на В. Б. Л. – ответник в първоинстанционното производство, срещу Решение №160/30.04.24г., постановено от Районен съд Несебър по гр.д.№1365/23г., с което въззивникът е осъден да заплати на Етажната собственост на комплекс „Гардения Хилс”, с адрес в к. к.

„Слънчев бряг“, местност „Бостанлъка“, представлявана от управителя М. Ч. , на основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС сумата от 1402,80 евро , представляваща сбор от разходи за управление и поддръжка и фонд „Ремонт и обновяване“ за 2020г., 2021г. и 2022г., от които по 400,80 евро – годишна такса за управление и поддръжка за всеки от периодите и по 66,80 евро – годишна вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ за всеки от периодите, определени с решение на общото събрание на етажната собственост от 08.09.2017г., дължими за самостоятелен обект в комплекс „Гардения Хилс“ с идентификатор ***, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 11.12.2023г., до окончателното изплащане, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 301,23 евро – лихви върху главниците, начислени за периода 01.01.2021г. – 10.12.2023г., а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1423,03 лв., представляваща направени по делото разноски от които 159,75 лв. – платена държавна такса, 633,28 лв. – платен депозит за особен представител на ответника и 630 лв. – платено възнаграждение за адвокат.

Въззивникът изразява недоволство от решението в обжалваната част и претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което исковете да бъдат отхвърлени. Излага съображения, че видно от протокола от проведеното ОСЕС не са взети решения за определяне на конкретни размери по отношение на вноските за поддържане и управление на общите части и за фонд „Ремонт и обновяване“.

1

Според въззивника, съдът не е обсъдил възражението му, че ищецът не е доказал, че не е пребивавал в имота си повече от 30 дни, съобр. нормата на чл.51, ал.2 ЗУЕС.

Въззиваемият – ищец Етажна собственост на комплекс „Гардения хилс“ гр.Несебър, к.к. „Слънчв бряг“, чрез адв. Стоичков представя в срока по чл.263, ал.2 ГПК по реда на чл.62, ал.4 ГПК писмен отговор. В него въззиваемата страна изразява становище за потвърждаване на решението. Оспорва оплакванията на въззивника, като твърди, че видно от протокола от ОСЕС, е взето решение за определяне на такса от 6 евро на кв.м. за поддръжка и 1 евро на кв.м. – за ремонт и обновяване. С позоваване на съдебна практика излага съображения за стабилизиране на решението и невъзможност за атакуването му по настоящото дело.

Според въззиваемия, ответникът не го е уведомил, че ще пребивава в имота по-малко от 30 дни, поради което, с позоваване на съдебна практика обосновава извод, че тежестта за доказване на това обстоятелство носи последният и не е доказал това си твърдение.

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, поради което е допустима.

Бургаският окръжен съд, след като взе предвид твърденията на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира че първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и обстоятелства, относно проведено на 08.09.2017г. ОСЕС на Етажната собственост в комплекс „Гардения Хилс“ – к.к.

„Слънчев бряг“, в който ответникът е собственик на апартамент с идентификатор ***. Установил е че на това ОСЕС са взети решения да се определят размерите на годишните такси за фонд „Ремонт и обновление“, в размер на 1 евро за кв.м. и за фонд „Поддръжка и управление“, в размер на 6 евро на кв.м., които решения не са били атакувани по съдебен ред и са се стабилизирали. Установил е, че ответникът не е заплатил за процесните 2020г., 2021г. и 2022г. дължимите суми и не е установил по делото направеното правоизключващо възражение, че не ги дължи на осн. чл.51, ал.2 ЗУЕС, т.к. не е пребивавал в имота повече от 30 дни за всяка от тези години. Поради това и на осн. чл.272 ГПК, въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционното решение в тази им част.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на осн. чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. След като взе пред вид становищата на страните, събраните по делото доказателства и като съобрази Закона, намира, че същото е правилно и законосъобразно. И в тази част въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционното решение на осн. чл.272 ГПК.

По изложените в жалбата оплаквания следва да се каже:

Съобразно разпоредбите на чл.6, т.10, вр. вр. чл.11, т.5 ЗУЕС, вр. §1, т.11 ДРЗУЕС, всеки от етажните собственици е длъжен да заплаща разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата, чийто размер е определен от Общото събрание по определения в чл.51 с.з. начин. Според нормата на чл.51, ал.2 ЗУЕС, разходите не се заплащат от собственик, който пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година. В настоящия случай по делото не е са представени доказателства, установяващи твърдението на ответника, че е пребивавал в имота или на територията на Република България помалко от 30 дни. Това е обективен факт, за който следва да се представят доказателства от страната, която го твърди. Доколкото нормата на чл.51, ал.2 ЗУЕС (в редакцията към процесния период) съставлява изключение от правилото на чл.51, ал.1, страната, която прави правоизключващи възражения следва да ги докаже.

Решенията на ОСЕС, взети на събранието на 08.09.2017г. са ясни и разбираеми, относно размера, в който всеки етажен собственик дължи таксата – 6 евро на кв.м.

2

Независимо че този размер не е определен по указания в чл.51, ал.1 ЗУЕС начин, решенията не са атакувани по съдебен ред, влезли са в сила и са се стабилизирали, поради което не могат инцидентно в други спорове да се атакуват. В тази връзка е налице съдебна практика, която въззивната инстанция споделя (гр.д. №658/2012 г. на 1 г.о. на ВКС, Решение №122 от 6.11.2019 г. на ВКС по т.д. №1830/2018 г., I т. о., ТК).

Възможността за атакуване законосъобразността на тези решения, в т.ч. и досежно противоречието им с императивни правни норми – конкр. чл.50 и чл.51 ЗУЕС, е ограничена във времето – до изтичане на срока по чл.40 ЗУЕС. След изтичане на този срок, решенията, дори същите да страдат от най-тежкия порок – нищожност, се стабилизират и подлежат на изпълнение. Ответникът дължи изпълнението им.

Решението на първоинстанционния съд в тази част е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Съобразно нормите на чл.6, ал.1, т.9, вр. чл.11, т.7, вр. чл.50 ЗУЕС, всеки от етажните собственици е длъжен да заплаща вноските за фонд „Ремонт и обновяване“, чийто размер е определен от Общото събрание по определения в чл.50 с.з. начин. По отношение на тези суми не е предвидена възможност етажните собственици да се освободят от заплащането им. Следователно тези суми се дължат, независимо от това дали етажният собственик е пребивавал или не и срока, в който го е или не го е направил.

В настоящия случай решенията на ОСЕС, посочени по-горе са влезли в сила, стабилизирани са, поради което подлежат на изпълнение от етажните собственици.

Ето защо първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

В полза на въззиваемата страна следва да се присъдят направените във въззивното производство съдебно – деловодни разноски, съставляващи: 630 лева – адвокатско възнаграждение; 633.28 лева – адвокатско възнаграждение на особен представител по чл.47, ал.6 ГПК.

С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №160/30.04.24г., постановено от Районен съд Несебър по гр.д.№1365/23г.

ОСЪЖДА В. Б. Л., гражданство: ***, дата на раждане: ***г., постоянен адрес: *** , БУЛСТАТ: *********, да заплати на Етажната собственост на комплекс „Гардения Хилс”, с адрес в к. к. „Слънчев бряг“, местност „Бостанлъка“, представлявана от управителя М. Ч., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 633,28 лв. – платен депозит за особен представител на ответника и 630 лв. – платено възнаграждение за адвокат.

Банкова сметка, по която мога да се платят присъдените суми: „Инвестбанк“ – BIC: IORTBGSF, IBAN: BG09 IORT 8048 1088 7121 00.

Настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване на осн. чл.280, ал.2, т.2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3