Решение № 66 от 22.03.2024, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. ЛЕВСКИ, 22.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стойка Г. Манолова Стойкова при участието на секретаря Ваня Н. Димитрова като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова Гражданско дело № 20234410100517 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

ПРЕДЯВЕНИ са обективно съединени искове с правно основание чл.

128, ал.2 от КТ, чл. 224, ал.1 от КТ и чл. 222, ал.1 от КТ.

В Районен съд – Левски е постъпила искова молба от Е. Й. Ч., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, против „***“ ЕООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр. ***.

В исковата молба се твърди, ищцата е работила от 01.11.2021г. до 12.05.2023г. на длъжност продавач – консултант с място на работа в гр. ***.

Със Заповед №019/12.05.2023г., считано от 12.05.2023г. било прекратено трудовото й правоотношение на основание чл. 328, ал.1, т.1 КТ, без да бъдат заплатени дължимите й трудови възнаграждение и полагаем платен годишен отпуск.

Счита, че освен обезщетение за неизплатения годишен отпуск й се дължи обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 222, ал.1 от КТ.

Конкретизира дължимите от работодателя суми към момента на прекратяване на трудовото правоотношение по вид и размер:

-обезщетение по чл. 222, ал.1 от КТ в размер на 1 брутно трудово възнаграждение в размер на 780 лв.;

Обезщетение за неизползван платен годишен отпуск на основание чл.

224, ал.1 от КТ в общ размер на 996 лв., от които:

- 4 дни от 2021г. в размер на 130 лв.;

- 20 дни от 2022г. в размер на 710 лв.;

- 4 дни от 2023г. в размер на 156 лв.;

1

Неизплатеини трудови възнаграждения:

- за м. март 2023г. остатък от неизплатена заплата – 240 лв.;

- за м. април 2023г. – 780 лв.;

- за м. май 2023г. – 390 лв.

Позовава се на разпоредбата на чл. 270, ал.2 от КТ и посочва, че с ответника са договорили, че дължимото се възнаграждение ще се изплаща в месеца, следващ месеца на начисление, то падежът на всяка заплата е последното число на месеца, следващ начислението.

Твърди, че ответникът е в забава, поради което й се дължи лихва за забава върху всяко неизплатено своевременно възнаграждение, като до 07.09.2023г. дължимата лихва е в размер на 47, 52 лв.: -за остатъка от заплатата за м. март 2023г. (240лв.) - 10.68 лв. за периода от 01.05.2023г. до 07.09.2023г. вкл.; -за заплата за м. април 2023г. (780 лв.) -27.03 лв. за периода от 01.06.2023г. до 07.09.2023г. вкл.; -за заплата за м. май 2023г. (390 лв.) – 9.81 лв. за периода от 01.07.2023г. до 07.09.2023г. вкл.

Искането е съдът да осъди ответника „***” ЕООД да заплати на ищцата следните суми:

- за дължимо на ищцата и неизплатено трудово възнаграждение за периода от 01.03.2023г. до 12.05.2023г. общо в размер на 1410 лв., конкретизирано;

- лихва върху главниците за неизплатено трудово възнаграждение за месеците март, април и май 2023г., считано от датата на дължимостта на всяко едно от трудовите възнаграждения до датата на завеждане на исковата молба в общ размер на 47.52 лв.;

- обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2023, 2022 и 2023г. по чл. 224, ал.1 от КТ общо в размер на 996 лв.

- обезщетение в размер на 1 брутно трудово възнаграждение по чл. 222, ал.1 от КТ в размер на 780 лв., както и законната лихва върху главниците, считано от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумите.

Ищецът е представил писмени доказателства с исковата молба: заверено копие от трудов договор №015/28.10.2021г., Заповед №019/ 12.05.2023г. за прекратяване на трудов договор №016/01.11.2021г., копие на трудовата книжка. Моли съдът да постанови предварително изпълнение на решението.

Претендира направените разноски.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от страна на ответника. Не е изразено становище по иска и не са направени доказателствени искания.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Направено е и е прието изменение на предявените искове относно размера на дължимото обезщетение:

- намаляване размера на предявения иск за дължимо се и неизплатено трудово възнаграждение за периода от 01.03.2023г. до 12.05.2023г., като 2 искът се счита предявен за сума в размер на 1374.94 лв.

-за увеличаване размера на предявения иск за лихви върху главницата за неизплатено трудово възнаграждение за месеците март, април и май 2023г., считано от датата на дължимостта на всяко едно от трудовите възнаграждения до датата на завеждане на ИМ, като искът се счита предявен за сумата от 48.08 лв.;

-за увеличение на предявения иск за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2021г., 2022г. и 2023г. по чл.224, ал.1 от КТ, като искът се счита предявен за сумата от 1209.08 лв.

-за намаляване размера на претендираното обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ, като искът се счита предявен за сумата от 350.80лв.

Не се спори и съдът намира за безспорно установено, че ищцата е била в трудово правоотношение с ответника в периода от 28.10.2021г. до 12.05.2023г. и че през този период е полагала труд при ответника – работодател. Вещото лице по назначената съдебно – икономическа експертиза е изчислило брутния и нетния размер на трудовото възнаграждение на ищцата в два варианта.

Неизплатеното на ищцата брутно трудово възнаграждение за периода от м.март 2023г. до м.май 2023г. е в общ размер 1 374, 94лв.

Неизплатено нетно трудово възнаграждение за периода от м.март 2023г. до м.май 2023г.е 1 066.91 лв.

Вещото лице е изчислило и размера на законната лихва върху всяко едно от тези възнаграждения, считано от датата на дължимост на всяко едно от трудовите възнаграждения до датата на завеждане на исковата молба, в два варианта. Законната лихва върху неизплатеното нетно трудово възнаграждение за периода от м.март 2023г. до 07.09.2023г. е в размер на 37,30лв. Законната лихва върху неизплатеното брутно трудово възнаграждение за периода от м.март 2023г. до 07.09.2023г. е в общ размер 48,08лв.

Според заключението на вещото лице ищцата не е използвала платен годишен отпуск от назначаването си в дружеството.

Установява се от заключението, че обезщетението по чл.224 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2021г., 2022г. и 2023г. е в размер на 1209,08лв.

Обезщетението по чл.222 от КТ за времето през което ищцата е останала без работа е в размер на 350,80лв.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като добросъвестно и компетентно, дадено съобразно поставените задачи, което не е оспорено от страните.

Съдът приема за безспорно установено, че ищецът е работел по трудово правоотношение в ответното дружество.

В разпоредбата на чл. 128, т.2 от КТ е регламентирано основно задължение на работодателя като страна по трудовото правоотношение да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.

3

Установява се, че на ищцата не е изплатено брутно трудово възнаграждение в общ размер на 1374,94 лв. Лихвата за забавено плащане до датата на предявяване на иска е в размер на 48,08 лв.

Размерът на обезщетението по чл. 224 от КТ за неизползван платен годишен отпуск е в размер на 1209.08 лв.

Размерът на обезщетението по чл. 222 от КТ за времето, през което ищцата е останала без работа е в размер на 350,80 лв.

Предвид горното, предявените искове се явяват основателни и доказани така както са предявени с оглед приетото изменение на иска.

Направено е искане за постановяване на предварително изпълнение на решението по чл. 242 ГПК. Нормата на чл. 242, ал.1 от ГПК не визира всички видове обезщетения, а само тези за работа. Обезщетенията, предмет на настоящото производство са за суми за обезщетение от прекратяване на трудово правоотношение. Те са регламентирани в Глава Х КТ, Раздел III – „Други видове обезщетения“ и свързани с полагането на труд, сред които са и процесните, за които съдебната практика приема, че са „за работа“, поради което искането е основателно и следва да бъде уважено.

При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него деловодни разноски в размер на 600.00 лв. – заплатени като възнаграждение за един адвокат.

Следва ответникът да бъде осъден да заплати по сметка на РС Левски направените деловодни разноски в размер на 220 лв. за заплатеното от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице, както и да заплати д.т. върху размера на уважените искове, а именно д.т. в размер на 119.32 лв.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „***“ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.***, ДА ЗАПЛАТИ на Е. Й. Ч., с ЕГН ********** , с адрес: гр. ***, сумата от 1374.94 лв., представляваща дължимо се и неизплатено трудово възнаграждение за периода от 01.03.2023г. до 12.05.2023г.; сумата от 1209.08 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2021г., 2022г. и 2023г. по чл.224, ал.1 от КТ; сумата от 350.80лв., представляваща обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 07.09.2023г. – датата на завеждане на исковата молба, до окончателното им изплащане.