Определение № 36 от 23.01.2020, Апелативен съд - Пловдив

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Номер 36 Дата

23.01.2020 година

Пловдивски апелативен съд, търговско отделение, трети състав,

Председател: Красимир Коларов

Членове: Георги Чамбов

Емил Митев в закрито съдебно заседание разгледа докладваното от К. Коларов търговско дело номер 507 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

От ищеца „П.“ ООД е постъпила молба с вх. № 10210/30.12. 2019 г., за допълване на постановеното по делото Решение № 368/04.12. 2019 г., с присъждане на разноските, направени от това дружество.

Становището с вх. №

416/17.01.2020 г. на „Е.п.“ АД и „П.П.Г.“ ЕООД е, че искането е недопустимо, а евентуално – и неоснователно.

1. Обжалваното Решение № 348 от 18.06.2018 г. на Окръжния съд е било – в частта му за разноските – отменено изцяло и Апелативният съд се е произнесъл по разноските, дължими за двете съдебни инстанции.

Това предопределя допустимостта на направеното искане, включително и относно разноските, направени пред Пловдивския окръжен съд.

2. В производството пред двете съдебни инстанции ищецът е защитавал материален интерес общо в размер на сумата 320 445.81 лева.

Искът е бил отхвърлен на две различни основания: а) като неоснователен, до размер на сумата от общо 33 193.57 лева (3 816.66 лева – с влязлото в тази му част в сила Решение № 348 от 18.06.2018 г. на Окръжния съд + 29 376.91 лева – с Решение № 368 от 04.12.2019 г. на Апелативния съд по настоящото дело) и б) в останалата му част до пълния предявен размер от 320 445.81 лева, т. е. за сумата 287 252.24 лева, искът е бил отхвърлен, но не поради неговата неоснователност, а поради направени от ответниците основателни възражения за прихващане.

Следователно, до размер на посочената сума от 287 252.24 лева, предявеният от „П.“ ООД иск е бил приет за основателен, това е била процесуалната причина), предявените от ответниците евентуални възражения за прихващане да бъдат разгледани. И тъй като са били основателни – да бъдат съответно уважени.

Отхвърлянето на иска до размер на сумата 287 252.24 лева е резултат на извършено от ответниците по време на процеса правопогасяващо материално изявление за прихващане (чл. 104 ЗЗД), което съдът е приел за основателно, а не – поради неоснователността на предявения иск, затова правата на ищеца по чл. 78, ал. 1 ГПК, не могат да бъдат отречени.

При заявеното в процеса насрещно оспорване на твърдяните от всяка от страните вземания и липсата на признания за изискуемостта и ликвидността им, тогава, щом първоначалният иск (до размер на сумата 287 252.24 лева) и възраженията за прихващане (до размер на същата сума) са били приети за основателни, последицата по чл. 78, ал. 2 ГПК, е неприложима – както за ответниците по първоначалния иск, така и за ищеца, като ответник по възраженията за прихващане. Напротив, по аргумент за обратното, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК и при липса на условията по чл. 78, ал. 2 ГПК, направените от ищеца разноски следва да му се присъдят, съобразно уважената част от предявения иск.

Възраженията за прихващане са били съдебно разрешени със сила на пресъдено нещо (чл. 298, ал. 4 ГПК), затова дължимостта на направените от ответниците разноски, аналогично на случая с уважен насрещен иск, бе определена съобразно защитения от тях материален интерес.

При предявен материален интерес в размер на сумата 320 445.81 лева, ищецът – независимо от междувременно настъпилото след предявяването на иска погасяване (чл. 104, ал. 2 ЗЗД) на вземането му до размер на сумата 287 252.24 лева – е защитил материален интерес в размер на същата сума от 287 252.24 лева, при общо направени в процеса разноски в размер на сумата 38 023 лева.

На осн. чл. 273, във вр. с чл. 78, ал.

1 ГПК и съразмерно на приетата за основателна част от предявените от „П.“ ООД претенции, в полза на това дружество е следвало да се присъдят разноски, в размер на сумата 34 084.36 лева. С постановеното по делото Решение № 368 от 04.12.2019 г. посочените разноски не са били присъдени, затова молбата на „П.“ ООД с вх. № 10210/30.12.2019 г. – като основателна – следва да бъде уважена. Разноските се дължат и ще се присъдят общо в тежест на двамата ответника, а не както е поискано „солидарно“, защото такава отговорност за съдебни разноски в случая нито е била уговорена, нито е предвидена (чл. 121 ЗЗД) в процесуалния закон.

Ето защо, на осн. чл. 248, ал. 1, предл. 1-во ГПК, Апелативният съд О П

Р Е Д Е Л И:

ДОПЪЛВА Решение

№ 368 от 04.12.2019 г., постановено от Пловдивския апелативен съд по настоящото т. д. № 507/2019 г., като:

ОСЪЖДА дружествата „Е.п.“ АД, ЕИК. и „П.П.Г.“ ЕООД, ЕИК.., общо да заплатят на дружеството „П.“ ООД, ЕИК.., сумата 34 084.36 лева (тридесет и четири хиляди и осемдесет и четири лева и 36 ст.) разноски по делото.

Определението може да се обжалва пред

Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.