Решение № 7 от 12.01.2024, Апелативен съд - Велико Търново
- Съд
- Апелативен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно търговско дело 165/2023
- Вид
- Решение № 7
- Подписан
- 12.01.2024
- Състав
- ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА, ЖАНЕТА ДИМИТРОВА ГЕОРГИЕВА, ИСКРА ПЕНЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 223, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 298, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№7 гр. Велико Търново, 11.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:
ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА
ИСКРА ПЕ. при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно търговско дело № 20234001000165 по описа за 2023 година С Решение № 57/24.04.2023 г. по т. д. № 302/2022 г. Русенският окръжен съд осъдил „Еко Куриер“ ООД - гр. Русе да заплати на „Еконт Експрес“ ООД - гр.
Русе сумата 60 795.78 лв., представляваща обезщетение за вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва от завеждане на делото - 07.10.2022 г. до окончателното изплащане, както и сумата 6 631.83 лв. разноски по делото.
Въззивна жалба против решението е подадена от ответника „Еко Куриер“ ООД чрез пълномощника адв. Ст. Р.. Счита решението за неправилно поради противоречие със закона, съществени процесуални нарушения, необоснованост и непълнота на фактическия и доказателствен материал. Съдът неправилно е оставил без разглеждане направеното възражение за прихващане. То е направено с отговора на исковата молба и е уточнено с допълнителна молба, като в две таблици са посочени счетоводните документи, от които се формира главницата в размер на 58 394.77 лв. Моли съда да отмени решението и вместо това да отхвърли предявения иск за сумата 60 795.78 лв. обезщетение за вреди от непозволено увреждане, ведно със съответната законна лихва, поради съдебно прихващане със сумата 62 636.99 лв., представляваща насрещно вземане в размер на 58 394.77 лв. и мораторна лихва в размер на 4 242.22 лв.
1
В писмения си отговор ищецът „Еконт Експрес“ ООД чрез пълномощника адв. Н. М. заема становище за неоснователност на въззивната жалба. Моли съда да я остави без уважение и да потвърди обжалваното решение. Възражението за прихващане е оспорено, тъй като не е уточнено по основание и не е посочено конкретно от къде произлиза сумата и с кои фактури или други документи е установена. Това не е направено дори и след дадения допълнителен срок.
Направено е искане за присъждане на разноски съгласно представен списък.
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
В исковата си молба ищецът „Еконт Експрес“ ООД твърди, че с влязло в сила решение на РОС по т. д. № 206/2021 г. е осъден да заплати на „Ромстал България“ ЕООД сумата 50 327.94 лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане и сумата 4 553.12 лв. разноски по делото. На 05.10.2022 г. ищецът заплатил на „Ромстал България“ ЕООД присъдените суми в общ размер 60 795.78 лв. В производството по това дело ответникът „Еко Куриер“ ООД – търговски представител на „Еконт Експрес“ ООД, е бил конституиран като трето лице-помагач. Присъдените суми са по 288 бр. пратки с наложен платеж по възлагане от „Ромстал България“ ЕООД, които не са били изплатени от служители на „Еко Куриер“ ООД. Договорът между „Еконт Експрес“ ООД и „Еко Куриер“ ООД е прекратен на 12.07.2017 г. Искането е за осъждане на ответника „Еко Куриер“ ООД да заплати на ищеца сумата 60 795.78 лв., която представлява вреда, причинена на ищеца от служители на ответника, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане.
В отговора на исковата молба ответникът „Еко Куриер“ ООД е оспорил исковете като неоснователни. Не е оспорил, че е участвал като трето лице-помагач на ответника в производството по т. д. № 206/2021 г. по описа на РОС и че ищецът е платил исковата сума на „Ромстал България“ ЕООД. Заявил е, че ищецът „Еконт Експрес“ ООД дължи на „Еко Куриер“ ООД по Договори за търговско представителство от 01.05.2013 г. и от 01.04.2016 г. сумата 58 394.77 лв., както и лихва за забава в размер на 4 242.22 лв. по фактура № 168/11.09.2017 г. или общо 62 636.99 лв. Направил възражение за прихващане на вземането си в този размер с претендираното от ищеца вземане.
Установена по делото е следната фактическа обстановка:
С влязло в сила Решение № 86/23.07.2022 г. на РОС по т. д. № 206/2021 г.
2 ищецът „Еконт Експрес“ ООД е осъден да заплати на „Ромстал България“ ЕООД сумата 50 166.89 лв. главница, представляваща сбора от суми, събрани от „Еконт Експрес“ ООД и неплатени на „Ромстал България“ ЕООД като изпращач на пратки за доставка с наложен платеж по възлагане от страна на „Ромстал България“ ЕООД, извършени в периода 25.07.2016 г. – 28.06.2017 г., ведно със законната лихва за забава при плащане на главницата от датата на подаване на исковата молба – 27.07.2021 г. до окончателното изплащане, както и 4 553.12 лв. разноски по делото.
В производството по т. д. № 206/2021 г. ответникът „Еко Куриер“ ООД е бил конституиран и е участвал като трето лице-помагач на ответника по това дело „Еконт Експрес“ ООД.
На 05.10.2022 г. „Еконт Експрес“ ООД е изплатило на „Ромстал България“ ЕООД дължимите съгласно съдебното решение суми, ведно с лихвите и разноските, възлизащи общо на 60 795.78 лв.
Договорът за търговско представителство от 01.04.2016 г., сключен между „Еконт Експрес“ ООД и „Еко Куриер“ ООД.
При така установеното съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 60 795.78 лв., причинени на ищеца от служители на ответника, при изпълнение на възложена им от него работа, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.
Предявеният иск е основателен и доказан, до какъвто правилен извод е достигнал и първостепенният съд.
Осъществен е фактическият състав на чл. 49 от ЗЗД: противоправно поведение на служители на ответното дружество, от което, като пряка последица, са причинени имуществени вреди на ищеца. Ответникът е участвал като трето лице-помагач в производството по т. д. № 206/2021 г. по описа на РОС, в което е установено противоправното поведение на негови служители, изразяващо се в присвояване на пари, получени по услугата „наложен платеж“ и неотчитането им на изпращача на пратките „Ромстал България“ ЕООД. С влязло в сила решение е присъдена дължимата от „Еконт Експрес“ ООД на „Ромстал България“ ЕООД сума в общ размер 50 166.89 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 27.07.2021 г. до окончателното изплащане. На осн. чл. 223, ал. 1 от ГПК решението по т. д. № 206/2021 г. по описа на РОС има установително 3 действие в отношенията между ответника и насрещната страна „Ромстал България“ ЕООД, а мотивите му имат задължителна сила за ответника в отношенията му с подпомаганата страна – ищеца „Еконт Експрес“ ООД. С оглед на това, доказани по делото са противоправното поведение на служителите на ответното дружество, причинната връзка между това поведение и претърпяната от ищеца вреда в размер на сумата 50 166.89 лв., в едно с дължимите лихви и разноски – общо 60 795.78 лв., изплатена на 05.10.2022 г., поради което гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника за обезщетяване на тези вреди следва да бъде ангажирана. Предявеният иск се явява основателен и доказан и като такъв правилно е бил уважен от първостепенния съд.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за допуснати от окръжния съд нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в неприемане на възражението за прихващане, направено от жалбоподателя-ответник и липсата на произнасяне по него. Въззивната инстанция намира, че ответникът не е направил валидно възражение за прихващане, което е годно да бъде разгледано в настоящото производство. Независимо от различията си с насрещния иск и естеството си на защитно средство срещу предявения иск, възражението за съдебно прихващане следва да бъде направено ясно, по такъв начин, че вземането на ответника, с което се прихваща, да бъде индивидуализирано чрез основанието за възникването му и неговия размер. Това е така, защото с възражението за прихващане ответникът въвежда допълнителен предмет по делото, по който решението поражда сила на пресъдено нещо съгласно чл. 298, ал. 4 от ГПК.
Отделно, понеже е правопогасяващо възражение на ответника, ищецът следва да проведе съответното оспорване и защита. Видно от отговора на исковата молба и уточненията към нея, включително и пред въззивната инстанция, вземането е описано като разлика между „установени нарушения, прихванати с намаление вземането по издадени от „Еко Куриер“ ООД фактури към клиента „Еконт Експрес“ ООД“ и „всичко задължения към доставчика „Еконт Експрес“ ООД по фактури“, след което в Забележка е посочено: „След извършените прихващания на задължението по фактури чрез намалението по издадените от „Еко Куриер“ ООД фактури на „Еконт Експрес“ ООД, задължението на „Еко Куриер“ ООД към „Еконт Експрес“ ООД става на практика вземане (35 410.76 лв.)“. Неяснотата не е отстранена и с уточнението пред въззивната инстанция, доколкото не е конкретизиран начинът на формиране на вземането, предвид съдържащите се в таблицата данни за установени нарушения, прихващания с намаление и пр.
Конкретното посочване на начина на формиране на вземането в случая е важно, 4 защото страните не спорят, че облигационните отношения между тях по договора за търговско представителство са прекратени още през 2017 г. При това положение, вземането, с което ответникът цели да прихване вземането на ищеца, не може да бъде индивидуализирано, съответно – вземането за прихващане е ненадлежно заявено и като такова правилно не е било разгледано от първостепенния съд.
С оглед на всичко изложено по-горе, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
При този изход на спора в полза на ответника по въззивната жалба следва да бъдат присъдени разноски съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК за изплатено адвокатско възнаграждение за защита пред въззивната инстанция в размер на 6 636 лв. с ДДС, съгласно Договор за правна защита и съдействие от 03.07.2023 г., пълномощно и фактура № 1705/03.07.2023 г.
Водим от горното и на осн. чл. 271 от ГПК, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 57/24.04.2023 г. на Русенски окръжен съд по т. д. № 302/2022 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА „Еко Куриер“ ООД – гр. Русе, бул.“Липник“ № 123, сграда „А“, ет. 4, ЕИК 202448933 да заплати на „Еконт Експрес“ ООД – гр. Русе, бул.“Славянски“ № 16, ЕИК 117047646 сумата 6 636 лв. (шест хиляди шестстотин тридесет и шест лева) разноски по делото пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5