Решение № 91 от 24.02.2023, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. Смолян, 24.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Мария Ан. Славчева при участието на секретаря Елисавета Ж. Шехова като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20235400500068 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 25/11.01.2023г., постановено по гр.д.№ 881/2022г. по описа на Смолянски районен съд е осъдена Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР гр.София, с адрес: гр.София, ул.“Пиротска“ № 171А да заплати на А.

Д. Г. с ЕГН **********, с адрес с.Момчиловци, общ.Смолян, ул.“Кирил и Методий“ № 30 сумата от 2 175,05 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен и незаплатен нощен труд за периода от 23.12.2019г. до 08.09.2022г., получени в резултат на преизчисляване на положените часове нощен труд с коефициент 1,143, сумата от 272,42 лева, представляваща мораторна лихва, считано от първо число на месеца, следващ тримесечния период за който се дължи възнаграждението до датата на предявяване на иска08.09.2022г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска -08.09.2022г. до окончателното й изплащане. Осъдена е Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР гр.София, с адрес: гр.София, ул.“Пиротска“ № 171А да заплати на А. Д. Г. с ЕГН **********, с адрес с.Момчиловци, общ.Смолян, ул.“Кирил и Методий“ № 30 разноски по водене на делото в размер на 450 лева за адвокатско възнаграждение. Осъдена е Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР гр.София, с адрес: гр.София, ул.“Пиротска“ № 171А да заплати по сметка на Районен съд-Смолян ДТ върху уважените искове в размер на 137 лева и разноски за вещо лице в размер на 120,00 лева.

Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 641/30.01.2023г. от Главна 1 дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВРПредставлявана от Главен комисар Александър Джартов-Директор, чрез пълномощника му гл.юрисконсулт С.С., с оплаквания за неправилност. Излагат се доводи, че решението е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба, която урежда полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители, чиито служебни правоотношения са уредени от ЗМВР. Периодът, за който ищецът търси допълнително възнаграждение като извънреден труд след превръщане на нощния труд в дневен с коефициент 1,143 е от 10.12.2019 г. до 11.07.2022г., през който период са действали няколко наредби, уреждащи въпросите за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР и това са Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., обн. - ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г, в сила от 02.08.2016 г. до 09.01.2020 г.; Наредба № 8121з-36 от 07.01. 2020 г., обн. ДВ, бр.

3/10.01.2019 г., в сила от 10.01.2020 г. до 02.11.2020г.; Наредба № 8121з-1174 от 21.10. 2020 г. ,обн.ДВ,бр. 93/30.10.2020 г., в сила от 03.11.2020 г. до 31.12.2020 г. и Наредба № 8121з1353 от 15.12..2020 г. ,обн.ДВ, бр. 107/18.12.2020 г., в сила от 01.01.2021 г. Същата е отменена с Решение № 6356 от 27.06.2022 г. на ВАС по адм. дело № 1108/2022 г., но отмяната влиза с сила от 01.07.2022 г., като има действие за напред, което не засяга пряко процесния период. С изменението на ЗМВР обн. ДВ, бр.60/07.07.2020 г. законодателят още по-ясно и точно е разписал спорните текстове в чл. 187 от ЗМВР, като е посочил, че нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, а нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Нощен е трудът, който се полага между 22,00 и 6,00 ч. При сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал. 1. Твърди се, че неправилно районният съд е приел, че след като в наредбите от 2019 г. и 2020 г. липсва изрична норма, съответстваща на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.082-14г. за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143, която е отменена с § 4 от ЗР на Наредба № 8121з776/29.07.2016г., с отмяната е налице законова празнота, поради което субсидиарно приложение следва да намери НСОРЗ, в противен случай би се стигнало до различно прилагане на правилата, касаещи извънредния труд спрямо държавния служител в МВР и спрямо работниците и служителите, работещи по КТ. Сочи се, че съдът с постановяване на своето решение е допуснал нарушение на ЗНА, който не е приложен с оглед неговата основна функция, а правните изводи се основават на принципи несъответстващи на законовата сила на нормативните актове. Първоинстанционнния съд не е съобразил промените в ЗМВР,обн ДВ.бр.60/07.07.2020 г., които детайлно разсписват този въпрос.С Решение на СЕС от 24.02.2022 г. по преюдициално дело С - 262/2020г., имащо пряка връзка с предмета на настоящото дело с оглед на обстоятелството, че чл. 8 и чл. 12, буква „а“ от Директива 2003/8 8/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои 2 аспекти на организацията на работното време трябва да се тълкуват в смисъл, че не налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня. При всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд. Съдебното решение посочва, че в полза на тези работници следва да са предвидени други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения, придобивки, с които се компенсира особената тежест на полаганият труд. Такива мерки за защита безспорно са предвидени в ЗМВР, като допълнително възнаграждение за прослужено време (чл.178, ал.1, т.1 от ЗМВР), размер на основния платен годишен отпуск (чл. 189, ал. 1 от ЗМВР), обезщетения за неизползван платен годишен отпуск (чл. 234, ал. 1 от ЗМВР), обезщетения за прекратяване на служебното правоотношение (чл. 234, ал. 1 от ЗМВР), по-благоприятен режим на заплащане на извънредният труд по неговата продължителност - до 280 часа за година по чл. 187, ал. 5, 6 и 7 ЗМВР, държавните служители в МВР имат право на почивки в работния ден, междудневна почивка, междуседмична почивка и почивка в празнични дни при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 187, ал. 10 от ЗМВР, на служителите по чл. 142, ал. 1 и 3, които извършват дейности, свързани със специфичен характер на труда, за което се полага безплатна храна, се осигурява левовата й равностойност. На служителите по чл. 142, ал. 1 и 3, полагащи труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за което се полагат ободряващи напитки, се осигурява левовата им равностойност и други. Твърди се, че тези трудови и социални права, които законодателят е въвел за тази група служители са резултат именно от специалният им статут, който се различава от общия на служители по КТ. Те имат за основна цел формирането на основни мерки за защита,които да обезпечат и преодолеят особената тежест на полагания от тях труд, с което са изпълнени основните изисквания на Директивата за формирането на такива други мерки за защита на правата на тези служители. Във втората част на решението е обърнато внимание на чл. 20 и чл. 31 от Хартата на основните права на Европейският съюз, като същите според съда следва да се тълкуват в смисъл, че се допуска определената в законодателството на държавата членка нормална продължителност на труда от 7 часа по реда на общото трудово законодателство да не се прилага за работниците от публичният сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако е основана на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на тази цел. Тъй като СЕС признава наличието на обективни такива обстоятелства като обезщетение и компенсационни механизми и др., предвидени за обезпечаване на законово определената продължителност на работното време през нощта, то причините обосноваващи работното време от 22.00 до 06.00 часа през нощта са налице и обосновано определени при вида на функциите на изпълнение на тези специални задължения. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗМВР, дейността на МВР е насочена към защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на 3 престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност и защита на населението.Това напълно кореспондира с нормата по чл. 105, ал. 2 от Конституцията, овластяваща изпълнителната власт да осигурява общественият ред и националната сигурност на гражданите и държавата. Това само по себе си е достатъчно важна и значима/допустима от закона цел, която е основана на разумен критерий- основни конституционни задължения на държавата в лицето на изпълнителната власт. Признатата законодателна целесъобразност, позволява и прилагането на различен метод на правно регулиране на работно време, трудово възнаграждение и др.права и задължения на работниците и служителите по трудови правоотношения по реда КТ и ЗМВР. При предвидени механизми за заплащане на положен труд над нормата, а именно на извънредният труд по дефиниция, т.е. трудът положен извън установеното работно време, то съотнасянето на положеният нощен труд от 8 часа към по-малка продължителност от 7 часа е в противоречие е така постановеното решение на Съда на ЕС, като сочи, че нормата на работно време в рамките на часовата му продължителност на нощният труд на служителите по ЗМВР не се налага да бъде по - кратка съобразно разпоредбите на общото трудово законодателство по КТ. След като не е налице изискване към държавите членки да определят граница за нормалната продължителност на нощният труд под тази за дневният труд и държавата е упражнила правото си на преценка, при липса на каквото и да е сходство с идентични функционални задължения на други такива, тъй като същите са специални спрямо общите, поради което и са уредени в специален закон, то при предвидената продължителност на нощния труд, която е компенсирана и обезщетена с ясни механизми и овъзмездена чрез неговото заплащане, то въпросът предмет на иска по делото предявен на основание чл. 178, ал.1, т.З ЗМВР с искане за преобразуването на нощният труд в дневен с прилагане на коефициент 1.143 в извънреден такъв, какъвто същият не е и твърдяната празнота в законодателството въз основа на която се търси заплащане по реда на Кодекса на труда не стои. Моли да бъде отменено обжалваното решение и бъдат отхвърлени предявените искове. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от А. Д. Г., чрез пълномощника му адв.В.Р., в който се оспорва същата като неоснователна. Излагат се доводи, че решението е постановено при правилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба, действала към релевантният период, както и е съобразно с утвърдилата се съдебна практика. Основният спор между страните е следва ли да се прилага коефициент за преобразуване на нощните часове в дневни при сумарното изчисляване на отработените часове за съответния отчетен период и на тази база да се определи надвишена ли е индивидуалната работна норма на ищеца, т.е. налице ли е положен от него извънреден труд в заявените с исковата молба продължителност и размер за главница и лихва. Твърди се, че районният съд правилно е отговорил на спорния въпрос, като е приел, че заявените искове са основателни. По делото е установено, че на ищеца не са били начислени и заплатени часовете труд, които се явяват разлика между реално отработените такива и увеличеният им размер след преизчисляването им с коефициент 1,143. От заключението на съдебносчетоводната експертиза се установява, че за процесния период ищецът е положил нощен 4 труд, който преизчислен с коефициент 1,143 за превръщането му дневен е равен на присъдената главница. Съдът е съобразил изчислението, което вещото лице е посочило в заключението си по правилото в чл. 187, ал. 5, т. 6 от ЗМВР, поради което предвид неплащането на дължимото възнаграждение в срок, правилно съдът е присъдил и законна лихва от падежа, до датата на плащането.Съдът е проследил нормативната уредба действалите към релевантните периоди в ЗМВР и Наредби на министъра на вътрешните работи, приети съобразно чл.187, ал. 9 ( сега ал.10) от ЗМВР - Наредба № 8121з36/07.01.2020г. Обн. ДВ бр. 3/10.01,2020г. в сила до 10.01.2020п, Наредба № 8121з1174/21.10.2020г., обн.ДВ бр.93/30.10.2020г. в сила от 30.10.2020г до 31.12.2020г, Наредба № 8121-1353/15.12.2020г., обн. ДВ бр. 107/18.12.2020г. в сила от 01.01.2021г., а преди това и Наредба № 8121з776/29.07.2016г. (обн. ДВ,бр.60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г.). Н аредба № 8121з592/25.05.2015 г. в сила от 01.04.2015 г. до 29.07.2016 г. и Наредба № 8121з407/11,08.2014г. (обн.ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014г.до 02.06.2015г.) Неоснователно е соченото във въззивната жалба, че съдът се е отклонил и от съдебната практика. Моли да бъде потвърдено обжалваното решение като правилно.