Решение № 1101 от 27.10.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1101 гр. Перник, 27.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивайло Юл. Колев при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело № 20211720106146 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на А. И. К. срещу „Топлофикация Перник“ АД. Ищецът твърди, че в полза на ответника е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 7412/2013 г. по описа на Районен съд Перник за суми в размер на 2061,57 лева главница за неплатена топлинна енергия в периода от 01.10.2009 г. до 30.04.2012 г. включително, ведно със законна лихва от 31.10.2013 г. до окончателното плащане, 514,93 лева законна лихва за забава в периода от 30.11.2009 г. до 30.08.2013 г. и 151,53 лева разноски. Твърди, че въз основа на посочения изпълнителен лист е образувано и.д. № 90/2014 г. по описа на С.Д., което било прекратено на 11.08.2018 г. с отбелязване, че последното действие по изпълнение е от м. март 2014 г. Твърди, че въз основа на същия изпълнителен лист на 22.06.2021 г. е образувано и.д. № 1905/2021 г.по описа на С.Б.. Намира, че вземането по издадения изпълнителен лист е погасено по давност поради изтичане на законоустановения период.

С оглед на изложеното моли съда да приеме за установено, че вземането по издадения в рамките на ч.гр.д. № 7412/2013 г. по описа на Районен съд Перник изпълнителен лист е погасено по давност.

Претендира разноски.

Ответникът не е депозирал отговор в срок.

В съдебно заседание ищецът се представлява и поддържа вече изложеното.

Ответникът оспорва предявения иск.

Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд Перник е сезиран с иск с правно основание чл. 439, ал. 1, вр. 124, ал. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника за защита срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Предмет на спора по предявения отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК е отричаното от 1 ищеца право на принудително изпълнение за вземането на ответника въз основа на факти, непреклудирани от формираната сила на пресъдено нещо и водещи до погасяване на възникналото и претендирано право на взискателя или на отговорността на длъжника (така Решение № 105 от 18.09.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2978/2018 г., IV г. о., ГК и Решение № 71 от 24.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2576/2018 г., III г. о., ГК).

Наличието на изпълнителен титул срещу ищеца в полза на ответника свидетелства за правния интерес на ищеца от предявяване на отрицателен установителен иск (така Решение № 60282 от 19.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 903/2021 г., III г. о., ГК). В настоящия случай ищецът оспорва вземанията, като се позовава на нов факт – погасителна давност, изтекла след издаване на процесния изпълнителен лист.

В хипотеза на предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи единствено правния си интерес от търсената искова защита. В тежест на ответната страна е да установи, че в нейна полза съществува изискуемо вземане – в конкретния случай настъпването на такива факти, водещи до прекъсване на давността за вземането (така ТР № 8/2012 г. на ОСГТК).

При въведено възражение/позоваване на някоя от страните по спора за приложимия давностен срок, съдът следи за изтекла давност. За прекъсването на давността в рамките на изпълнителното производство е от значение на коя дата е влязла в сила заповедта за изпълнение, както и кога е било поискано или предприето последното валидно изпълнително действие и дали от тази дата са изминали повече от пет години, за да се приеме, че вземането, което е предмет на принудително изпълнение е погасено по давност.

При бездействие на кредитора в период от две години производството се прекратява поради т. нар. „перемпция“. Прекратителното основание на изпълнителното дело в тази хипотеза настъпва ex lege (ТР № 2/2013г. от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС), без да е необходим допълнителен юридически факт. По силата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД и разясненията, дадени в т. 10 от ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва при предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ – поискано от взискателя или предприето по инициатива на съдебния изпълнител.

По отношение спирането и прекъсването на давността следва да се добави, че към момента на образуване на изпълнителното дело е било в сила ППВС № 3/18.11.1980 г., съгласно което образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не тече, като с т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено различно разрешение, а именно, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира и във връзка с това е отменено цитираното ППВС.

Към настоящия момент е налице противоречива съдебна практика и висящо тълкувателно дело по въпроса за това от кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/1980 г. и дали ТР № 2/26.06.2015 г. се прилага за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му. До постановяването на решение по новообразуваното т.д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият съдебен състав следва да се съобразява с разрешението, застъпено в Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 г. ГК, IV г. о. на ВКС, че отмяната на ППВС № 3/1980 г. има действие занапред, а новото тълкуване на правната норма започва да се прилага именно от момента на постановяването на новия тълкувателен акт, т. е. от 26.06.2015 г.

По делото се установи, че в полза на ответника е издаден изпълнителен лист, 2 заповед за изпълнение на парично задължение в рамките на ч.гр.д. № 7412/2013 г. по описа на Районен съд Перник и решение, постановено по гр.д. № 4848/2014 г. по описа на Районен съд Перник за сумите, посочени в исковата молба, поради което на основание 117, ал. 2 ЗЗД срокът на новата давност е всякога пет години. Решението е влязло в сила на 28.02.2015 г. Следващото прекъсване не е доказано, въпреки признанието на ищеца в тази насока, но същият сочи по ранна дата на образуване на изпълнително производство (2014 г.) и последно действие, водещо до прекъсване на давността – м. март 2014 г. Ищецът е посочил и че е образувано изпълнително дело на 22.06.2021 г., но това било след изтичане на погасителната давност.

Съдът е указал на ответника, че в негова доказателствена тежест е да установи твърдения факт на прекъсването на давността, както и че не сочи и не представя доказателства в тази насока. Въпреки това, до приключване на съдебното дирене той не е ангажирал никакви доказателства в тази насока, поради което съдът дължи прилагане на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. Тази процесуална санкция е свързана с процесуалното бездействие на страната и неизпълнението на изрично възложената й процесуална (доказателствена) тежест (в този смисъл и Решение № 136 от 8.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4488/2013 г.). Ето защо и при прилагане неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказания факт за неосъществил се.

При горния извод и правните съображения за прекъсване на давността, предявените искове са изцяло основателни и следва да бъдат уважени в цялост, тъй като погасителната давност е изтекла най – късно на 26.06.2020 г., дори да се приеме, че през 2014 г. е образувано изпълнително дело.

По разноските:

С оглед изхода на правния спор, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответната страна е да заплати разноските за платена държавна такса (110 лева). За процесуално представителство на ищцовата страна е претендирано адвокатско възнаграждение в размер на 420,00 лева, което също следва да бъде присъдено.

При този изход от спора ответникът няма право на разноски.

В светлината на гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439, ал. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, че в полза на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК 113012360, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ не съществува изпълняемо право (право на принудително изпълнение) срещу А. И.

К., ЕГН ********** за сумата от 2061,57 лева главница за неплатена топлинна енергия в периода от 01.10.2009 г. до 30.04.2012 г. включително, ведно със законна лихва от 31.10.2013 г. до окончателното плащане, 514,93 лева законна лихва за забава в периода от 30.11.2009 г. до 30.08.2013 г. и 151,53 лева разноски, за които в полза на ответника е издаден изпълнителен лист в рамките на ч.гр.д.№ 7412/2013 г., по описа на Районен съд Перник, поради погасяването им по давност.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД да заплати на А. И. К. сумата от 530,00 лева – разноски по делото.

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на 3 страните с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник.

Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________

4