Определение № 154 от 30.03.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 154 гр. Пловдив, 30.03.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно частно гражданско дело № 20265000500173 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК във вр. с чл. 435 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба от Й. Г. Г. против решение № 184/11.02.2026 г., постановено по в.гр.д. № 266/2026 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, в частта, в която е прекратено производството по жалбите му в частта, в която се оспорва размерът на задължението на длъжника по изпълнителното дело, в частта, в която се иска да се отменят наложените възбрана върху недвижим имот и запор на сметка, и в частта, в която се оспорват действията на ЧСИ, свързани с преценка редовността на жалбата му и администрирането на същата. Жалбоподателят твърди, че решението, в обжалваната част с характер на определение, е неправилно в тази част поради неправилно приложение разпоредбата на чл. 435 от ГПК, непълнота на фактическите констатации, противоречие в мотивите и неправилни правни изводи, както и поради извършени съществени процесуални нарушения, поради което моли съда да отмени решението в обжалваната част, да върне делото на окръжния съд за разглеждане по същество на всички доводи, като му укаже задължително да обсъди въпросите за размера на задължението, плащането и законосъобразността на изпълнителните действия.

Ответникът по частната жалба Община Пловдив не е взел становище 1 по нея.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок, налице са всички други законови изисквания за нейната допустимост и редовност, поради което тя е ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.

От приложеното копие от изп.д. № 20257580400096 по описа на ЧСИ Мариана Обретенова с рег. № 758 и с район на действие района на Окръжен съд – Пловдив е видно, че то е било образувано по молба на Община Пловдив против Й. Г. Г. и въз основа на Акт за установяване на задължения по декларация № 2644-1/01.10.2024 г., частично отменен с решение № 45/12.12.2024 г. на Община Пловдив.

На основание чл. 458 от ГПК Държавата е конституирана като присъединен взискател за публичните задължения на Й. Г. в размер на 1 433,79 лв.

Върху недвижим имот и банкова сметка на длъжника са наложени възбрана и запор.

Подадени са две жалби от Г. против извършените от съдебния изпълнител действия по делото - жалба вх. № 33509/29.09.2025 г. /по входящия регистър на Окръжен съд – Пловдив/ и жалба вх. № 40921/21.11.2025 г. /по входящия регистър на Окръжен съд – Пловдив/.

В първата жалба длъжникът твърди, че изпълнителното дело е образувано въз основа на посочения акт за установяване на данъчни задължения, който бил частично отменен, но въпреки това съдебният изпълнител образувал делото за цялата сума, той не бил уведомен за образуването му, поради което иска да се отменят действията на ЧСИ и се признае, че задължението му е в размер на 655 лв., да се намалят и отменят всички такси, разноски и юрисконсултски възнаграждения, начислени въз основа на отменени задължения и да се спре изпълнението по делото по реда на чл. 438 от ГПК. Моли също да бъдат отменени наложената възбрана върху негов имот и запор върху банковата му сметка и да бъде освободен от таксите за тяхното вдигане.

С разпореждане от 07.10.2025 г. ЧСИ Обретенова е оставила тази жалба 2 без движение до заплащане на 25 лв. държавна такса по сметка на Окръжен съд - Пловдив, представяне на два преписа от жалбата и приложенията към нея и заплащане на такса в размер на 72 лв. с ДДС по сметка на съдебния изпълнител.

С жалба вх. № 40921/21.11.2025 г. /по входящия регистър на Окръжен съд – Пловдив/ Г. оспорва законосъобразността на разпореждането за отстраняване нередовностите на жалбата, като счита, че не дължи таксата от 72 лв. и представянето на преписи, поради което моли то да се отмени и да се приеме, че жалбата му е редовна и допустима, като бъде разгледана по същество.

Взискателят Община Пловдив счита, че жалбите са неоснователни, тъй като цитираният акт за установяване на задължения не е предявяван за събиране в отменената част и не е предмет на изпълнителното дело.

С обжалваното решение е оставена без уважение жалба вх. № 33509/29.09.2025 г., подадена от Й. Г. Г., в частта, в която се атакува постановление за разноски, инкорпорирано в ПДИ № 11238/26.09.2025 г. по изп.д. № 20257580400096 по описа на ЧСИ Мариана Обретенова с рег. № 758 на КЧСИ и с район на действие района на Окръжен съд – Пловдив, оставено е без уважение искането на Й. Г. Г. за спиране на изп.д. № 20257580400096 по описа на ЧСИ Мариана Обретенова с рег. №758 на КЧСИ и с район на действие района на Окръжен съд – Пловдив и е прекратено производството по жалбите в частта, в която се оспорва размерът на задължението на длъжника по изпълнителното дело, в частта, в която се иска да се отменят наложените възбрана върху недвижим имот и запор на сметка, и в частта, в която се оспорват действията на ЧСИ, свързани с преценка редовността на жалбата и администрирането на същата, като процесуално недопустимо.

Против решението в прекратителната му част, която има характер на определение, е подадена частната жалба от Г..

При служебната проверка на определението не се установиха пороци, обуславящи неговата нищожност или недопустимост.

По същество съдът намира, че обжалваното определение е правилно.

В новия ГПК възможностите на страните и останалите участници в изпълнителния процес да обжалват определени актове и действия на съдебния 3 изпълнител са ограничени само до предвидените в него хипотези, като целта на уредбата е да се стимулира бързината и ефективността на производството и в същото време се охраняват правата на страните в него.

Оспорване размера на задължението на длъжника не може да се разгледа в производството по чл. 435 от ГПК, а единствено по исков ред, като единствената възможност съдът да прецени законосъобразността на действието на съдебния изпълнител в тази хипотеза е при отказ на същия да прекрати принудителното изпълнение по искане на длъжника при твърдения за пълно изпълнение на всички негови задължения по делото /чл. 435, ал. 2, т.

6 от ГПК/, каквато в случая не е налице.

От друга страна в разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК е предвидена възможност длъжникът да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което той смята за несеквестируемо, в т.ч. налагане на запор или възбрана върху такова, чрез които започва принудителното изпълнение върху всеки обект /т. 1 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.

В жалбата обаче не са наведени доводи, че Г. счита имуществото, върху което са наложени възбрана и запор /недвижим имот и банкова сметка/, за несеквестируемо, поради което следва да се приеме, че в случая тези изпълнителни действия не подлежат на самостоятелно обжалване, доколкото в хипотезата на чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК основният въпрос, по който съдът следва да се произнесе, е дали имуществото, върху което е насочено принудително изпълнение, е секвестируемо или не, а едва като последица от положителното му разрешаване той отменя наложената възбрана или запор.

Що се отнася до жалбата в частта, в която се оспорват действията на ЧСИ, свързани с преценка за нейната редовност и администрирането й, разпореждането на ЧСИ, с което тя е оставена без движение до отстраняване на констатираните нейни нередовности, не подлежи на обжалване, тъй като спрямо него не са налице изискванията на чл. 274, ал. 1 от ГПК – то не прегражда по-нататъшното развитие на делото и не е изрично предвидено обжалването му в закона, като жалбоподателят може да упражни правото си на защита само при евентуално връщане на жалбата му, ако съдебният изпълнител прецени, че нередовностите й не са отстранени.

Тук следва да се отбележи, че Г. няма правен интерес от обжалване на 4 това разпореждане и поради факта, че искането му за разглеждане от съда на жалба вх. № 33509/29.09.2025 г. на практика е уважено.

Предвид гореизложените мотиви съдът намира, че жалбите на Й. Г. в посочените части, с които е сезиран Пловдивският окръжен съд, са били недопустими и като такива е следвало да бъдат оставени без разглеждане и производството по делото – прекратено в тази част.

Това от своя страна води до извод, че решението на окръжния съд в обжалваната част /в която е с характер на определение/ е правилно и следва да бъде потвърдено, а подадената против него частна жалба следва да бъде оставена без уважение.

Ето защо съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 184/11.02.2026 г., постановено по в.гр.д.

№ 266/2026 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, в частта, в която е прекратено производството по жалба вх. № 33509/29.09.2025 г. и по жалба вх.

№ 40921/21.11.2025 г. /двете по входящия регистър на Окръжен съд – Пловдив/, подадени от Й. Г. Г., в частта, в която се оспорва размерът на задължението на длъжника по изп.д. № 20257580400096 по описа на ЧСИ Мариана Обретенова с рег. № 758 и с район на действие района на Окръжен съд – Пловдив, в частта, в която се иска да се отменят наложените възбрана върху недвижим имот и запор на сметка, и в частта, в която се оспорват действията на ЧСИ, свързани с преценка редовността на жалбата и администрирането на същата.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5