Определение № 3396 от 12.02.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3396 гр. София, 12.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно частно гражданско дело № 20261100501165 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 413, ал. 2, вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба, подадена от заявителя „А1 България“ ЕАД срещу разпореждане № 186784 от 09.12.2025г., постановено по ч.гр.д. № 19661/2025г. по описа на СРС, 54-ти състав, с което е отхвърлено подаденото от частния жалбоподател заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за срещу „Хилс Логистик“ ЕООД в частта за сумата от 2937.38 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор М7115182 от 30.06.2023г. поради допуснато от клиента виновно неизпълнение на задълженията му по договора, за сумата от 133.00 лева- обезщетение за забава върху тази неустойка за периода от 21.10.2024г. до 02.04.2025г., за сумата от 525.60 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор М7135923 от 02.08.2023г. поради допуснато от клиента виновно неизпълнение на задълженията му по договора, за сумата от 28.18 лева, представляваща обезщетение за забава върху неустойката за предсрочно прекратяване на договора, дължимо за периода от 21.09.2024г. до 02.04.2025г.; за сумата от 422.40 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор М7135921 от 02.08.2023г. поради допуснато от клиента виновно неизпълнение на задълженията му по договора, за сумата от 22.65 лева, представляваща обезщетение за забава върху неустойката за предсрочно прекратяване на договора, дължимо за периода от 21.09.2024г. до 02.04.2025г

В частната жалба са изложени съображения, че неоснователно се свързва нищожността на неустойката със забрана за неоснователно разместване на блага, какъвто критерий бил посочен в цитираното от съда Тълкувателно решение № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Сочи, че за да се приеме, че уговорената неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави следва да се извърши преценка към момента на сключване на договора и предвид конкретните факти и обстоятелства по делото дали единствената цел, за която е 1 уговорена, излиза извън присъщите й три функции- обезпечителна, обезщетителна и санкционна. Поддържа, че съгласно практиката на ВКС клаузата за неустойка не била нищожна, когато размерът й бил определен към момента на сключване на договора, както и била изключена възможността на кредитодателя да променя едностранно размерът й, както и когато неустойката, предвидена като наказателна лихва, не превишавала многократно законната лихва за забава. Първите две условия били относими към настоящия казус, тъй като размерът на неустойката бил определен към момента на сключване на договора и за мобилния оператор липсвала възможност да променя едностранно размера й. Счита, че клаузата за неустойка в конкретния случай всъщност имала основно обезщетителна и обезпечителна функция като при тълкуването й се установявало, че същата цели основно да обезпечи изпълнението на договора от страна на абоната като го възпре от нарушаване на срока на договора по негово искане и/или вина. В случая санкционната функция била дори изключена или поне оставала на заден план. Била налице и възможност неизправният длъжник сам да ограничи размера на неизпълнението като изпълнявал точно и добросъвестно своите задължения по договора. Сочи, че в Решение на СЕС от 22.11.2018г. по дело С-295/2017г. било застъпено становището, че сумата, дължима при неспазване на минималния срок на обвързаност, била неразделна част от общата цена, плащана за доставката на услугите и разделена на месечни вноски, която ставала незабавно изискуема в случай на неизпълнение на задължението за плащане като било без значение дали тази сума била квалифицирана като неустойка по националното право. Поддържа, че претендираната неустойка била изцяло съобразена с описаните актове на СЕС и не страдала от нищожност.

Твърди, че след прекратяване на договора, начисляването на месечните абонаментни такси било преустановено, но именно вземанията за същите, дължими до изтичане на срока, прекратен по вина на абоната, били обезпечени с договорените от страните неустойки, при което изводът на първоинстанционния съд за нищожност на клаузите, които я уреждали, бил неправилен, като се позовава на съдебна практика на СРС и СГС в тази насока . Искането към съда е да отмени обжалваното разпореждане, както и да присъди сторените разноски в пълен размер.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, намира следното:

Частната жалба е депозирана от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в рамките на законоустановения срок за обжалване. Жалбата е редовна и процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2, пр. 2 от ГПК, съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането противоречи на добрите нрави.

В конкретния случай с подаденото от жалбоподателя заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК се претендира неустойка поради неизпълнение на договорни задължения. В заявлението изрично е посочено, че договорите са прекратен едностранно от мобилния оператор поради неизпълнение на задълженията на 2 абоната за заплащане на използваните мобилни услуги на основание т. 54.12 от Общите условия за взаимоотношенията между „А 1 България“ ЕАД и абонатите и крайните ползватели на обществени мобилни наземни мрежи на „А 1 България“ ЕАД и/или т.83.1 от Общи условия за взаимоотношенията между „А 1 България“ ЕАД и крайните ползватели на широколентов достъп до интернет чрез обществена електронна съобщителна фиксирана мрежа за пренос на данни, съгласно които договорът на абоната/потребителя се счита за едностранно прекратен от страна на „А 1 България“ ЕАД в случай че забавата на плащането на дължимите суми от абоната/ потребителя е продължила повече от 124 дена. Посочено е, че при прекратяване на договора по желание/вина на абоната, последният дължи неустойка за неизпълнение и неспазен срок на действие, уговорена в Приложенията за активиране на всяка отделна мобилна услуга/пакет от услуги, за които срокът на действие не е изтекъл.

Неустойката е определена във фиксиран размер или като сбор от стандартните месечни абонаментни такси за мобилните планове без отстъпки, дължими от абоната за съответните СИМ карти, считано от датата на прекратяване на договора до изтичане на посочения в договора срок за всеки мобилен номер.

Съгласно мотивната част на Tълкувателно решение № 1/2009г. на ОСТК на ВКС начинът на определяне на неустойката, както и границите, не са уредени с императивни правни норми, поради което договарянето без краен предел, както и евентуалната прекомерност, сами по себе си не водят до нищожност на клаузата за неустойка. Тази кауза следва да се приеме за нищожна, на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, когато единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, при съблюдаване и на примерно изброените критерии като естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи поръчителство, залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част; съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди. При конкретната преценка за нищожност на неустойката могат да се използват и други критерии като се съобразят конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен случай.

Настоящият състав споделя изводите на СРС, че уговорката при предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната, последният да заплати оставащите месечните абонаментни такси до края на срока на договора е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции - мобилният оператор по разваления договор получава имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше развален, но освобождавайки се от задължение за изпълнение. По този начин неустойката губи обезщетителния си характер, превръщайки се в средство за неоснователно обогатяване на оператора като същевременно излиза и извън присъщите си обезпечителна и санкционна 3 функции. Относно позоваването в жалбата на цитираното решение на СЕС по дело C295/17, следва да се отбележи, че същото няма пряко отношение към действителността на разгледаната неустоечна клауза, тъй като касае преюдициалното запитване, относно тълкуването на член 2, параграф 1, буква в), член 64, параграф 1, член 66, първа алинея, буква а) и член 73 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност.

С оглед гореизложеното, изводът на съда в заповедното производство за нищожност на неустоечната клауза поради противоречие с добрите нрави, е правилен. Установената нищожност на договорните клауза води до недължимост на основаните на тях вземания за неустойка, а също така и на обусловеното от неустойката акцесорното вземане за мораторна лихва върху нея. При съвпадение между изводите на въззивната инстанция и тези на първоинстанционния съд, частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Поради изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „А1 България“ ЕАД срещу разпореждане № 186784 от 09.12.2025г., постановено по ч.гр.д. № 19661/2025г. по описа на СРС, 54-ти състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4