Решение № 312 от 24.03.2025, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1306/2024
- Вид
- Решение № 312
- Подписан
- 24.03.2025
- В сила
- 24.03.2025
- Състав
- Светла Величкова Пенева, Деница Славова, Красимир Тодоров Василев
Цитирани разпоредби
- член 131 · Граждански процесуален кодекс
- член 193 · Граждански процесуален кодекс
- член 263, алинея 1 · Граждански процесуален кодекс
- член 270, алинея 3 · Граждански процесуален кодекс
- член 78, алинея 3 · Граждански процесуален кодекс
- член 113, алинея 4 · Закон за данък върху добавената стойност
- член 45 · Закон за задълженията и договорите
- член 45, алинея 2 · Закон за задълженията и договорите
- член 203, алинея 2, предложение първо · Кодекс на труда
- член 221, алинея 1 · Кодекс на труда
- член 224 · Кодекс на труда
- член 327, точка 2 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 312 гр. Варна, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Светла В. Пенева
Членове:
Красимир Т. Василев
Деница Славова при участието на секретаря Елка Н. Иванова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20243100501306 по описа за 2024 година
Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба на Г. С. Х. чрез адвокат Н. Б. против решение № 685 от 04.03.2024 г., постановено по гр.д.№ 7620 по описа за 2023 г. на Районен съд – Варна, тридесет и трети състав, с което е осъдена въззивницата да заплати на „Миг маркет“ ООД – Варна сумата от 4 086,22 лева, представляващи неотчетени в касата на дружеството суми, получени в брой от ответницата по поръчки № 132883 от 04.10.2022 г. и № 133050 от 28.10.2022 г., по които е издадена фактура № 4400001596 от 03.04.2023 г., и по поръчка № 133792 от 01.03.2023 г., по която е издадена фактура № 4400001598 от 07.04.2023 г.; както и е осъдена въззивницата да заплати на „Миг маркет“ ООД – Варна сумата от 1 177,27 лева, съставляваща сбор от сторени по делото пред първата инстанция разноски.
Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на атакуваното решение, както и за постановяването му при съществено нарушение на процесуалните правила. Сочи се, че въпреки направените оспорвания на представените с исковата молба писмени доказателства с отговора на същата, първоинстанционният съд изобщо не е коментирал това и не е открил производство по реда на член 193 от ГПК. Също така, въпреки даденият срок за изразяване на становище по представената от ищцовото дружество извадка от тефтер, районният съд я е приел като доказателство по делото, а същевременно не е приел представената от въззивницата справка „длъжници“. Не е уважено и искането на Х. за допускане на двама души свидетели. Твърди се, че ВРС е водил тенденциозно процеса и е лишил жалбоподателката от възможността да докаже твърденията си. Излага се, че районният съд не е дал никаква правна квалификация на иска, поради което и ответницата не е могла да организира защитата си. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се отхвърли иска.
Въззиваемата страна в срока по член 263, алинея 1 от ГПК е депозирала отговор по така подадената жалба чрез адвокат И. Г., с който същата се оспорва, като същевременно се 1 излага, че решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:
В исковата молба се твърди, че Г. С. Х. е бивш служител на дружеството ищец, която до 03.05.2023 г. е заемала по трудово правоотношение длъжността „продавач-консултант" в отдел „Дограма" в „Миг-маркет" ООД. При направен контакт от счетоводството на ищцовото дружество с клиент по поръчка № 133792 от 01.03.2023 г. А.Г.С. за заплащане на дължима сума по фактура № 4400001598, издадена на 07.04.2023 г., в размер на 3 763,20 лева с ДДС, същият е уведомил, че е заплатил сумата в брой в търговския офис на дружеството на 07.03.2023 г. на продавач-консултанта Г. С. Х.. Във връзка с това е била издадена заповед № 25 от 10.04.2023 г. от управителя на дружеството, по която е била извършена вътрешна проверка и съпоставка на всички издадени оферти /поръчки/ за производство на дограма и финансовите постъпления по тях, в разплащателните сметки и касата на дружеството за периода от 01.09.2022 г. до 12.04.2023 г. На 21.04.2023 г. от главния счетоводител на дружеството е бил представен доклад до управителя, с който е установено, че: на 04.10.2022 г. е била издадена оферта № 132883, за производство на дограма "АL-Виваорех" 1,762 кв.м на стойност 378,55 лева без ДДС, като клиент по офертата е служителката Г. С. Х.. Издател на офертата е била Г. Х. в качеството си на служител на „Миг-маркет" ООД, на длъжност продавач-консултант. Информацията за оферта № 132883 е била предадена на счетоводството на 04.10.2022 г. в 8:40 часа, като е изпратен файл с посочените по-горе параметри от имейл на търговския офис [email protected] на имейл на счетоводството [email protected]. На 28.10.2022 г. била издадена оферта № 133050 за производство на дограма "AL-Вива-орех" 1.861 кв.м на стойност 391 лева без ДДС.
Клиент по офертата е Г. С. Х.. Издател по офертата е Г. Х., като информацията за оферта № 133050 е била предадена на счетоводството на 28.10.2022 г. в 9:56 ч., като е изпратен файл с посочените по-горе параметри от имейл на търговски офис: [email protected] на имейл на счетоводството [email protected]. На 28.10.2022 г. в счетоводството са били отчетени в брой 100 лева, съгласно приложен приходен касов ордер № 2810-3, съставен от Г.
С. Х., в които е описано, че 50 лева са за оферта № 132883 и 50 лева са за оферта № 133050, а получените суми са осчетоводени като депозит по тях. Плащайки депозитите, Г. С. Х. е предала двете оферти като поръчки в цеха за производство. На 01.12.2022 г. Г. С. Х. е получила произведената дограма с приемо-предавателен протокол от склада и по-късно я изнесла от територията на фабриката. Съгласно постъпила информация в счетоводството на 03.04.2023 г. е била издадена фактура № 4400001596 на Г. С. Х. по оферта №132883 и оферта № 133050 на стойност 923,22 лева с ДДС. На 01.03.2023 г. е била издадена оферта № 133792 за производство на дограма "BAUER PRO 706-бял" 18,705 кв.м на стойност 3 136 лева без ДДС. Клиент по офертата е А.Г.С., а издател на офертата е Г. С. Х.. Информацията за офертата е била предадена на счетоводството на 01.03.2023 г. в 08:36 часа, като е изпратен файл с посочените по-горе параметри от имейл на търговски офис [email protected] на имейл на счетоводството [email protected]. На 01.03.2023 г. в счетоводството е била отчетена в брой сумата от 500 лева съгласно приложен приходен касов ордер № 103-4 за заплатен депозит по оферта № 133792 и е била стартирана поръчката за производство. На 07.03.2023 г. ръководител производство П. С. С. получила имейл от търговски офис [email protected] с указание да се организира доставка на дограмата по поръчка № 133792 до адреса на клиента в град Долни чифлик. П. С. извършила необходимата организация и на 10.03.2023 г. шофьорът А.Г. А. с автомобил „Мерцедес“ с peг.№ В 03-11 ВВ 2 доставил дограмата по поръчка № 133792 на адреса. На 07.04.2023 г. след постъпване на пълната информация по производството и доставката на дограма по поръчка № 133792 от 01.03.2023 г. от счетоводството е била издадена фактура за клиент А.Г.С. на стойност 3 763,20 лева с ДДС. При представяне на фактурата за плащане на клиента, той оспорил с твърдението, че вече е направил плащането в брой в търговския офис на дружеството на 07.03.2023 г. От извършената вътрешна проверка, се установило, че клиента притежава оферта със същия номер и дата, но с различна /по-висока/ стойност от отчетената по имейл в счетоводството. Офертата на клиента е била издадена от Г. С. Х. и е в размер на 4 101,84 лева. Клиентът А.Г.С. посочил, че е заплатил разликата от 3601,84 лева, явяваща се над платеното капаро в размер на 500 лева лично в брой на служителката Г. Х. на 07.03.2023 г.
При извършена проверка в счетоводството на ищцовото дружество, се установило, че в базата данни на програмния продукт „Столкат", съществува поръчка с № 133792 от 01.03.2023 г. на стойност 4 101,84 лева. Също така на дата 07.03.2023 г., както и на следващите дни, на касовия апарат в търговския офис нямало маркирана такава сума.
Сумата по поръчка № 133792 от 01.03.2023 г. се сочи, че се явява дължима и към момента в касата на дружеството-ищец. Сочи се, че след установяване на гореописаните липси и несъответствия в поръчките, на 27.04.2023 г. управителят на ищцовото дружество „Мигмаркет" ООД Г.Н. е поискал писмени обяснения от Г. С. Х., в качеството си на продавачконсултант, като същата е отказала да даде такива. На 03.05.2023 г. ответницата подала заявление до „Миг-маркет" ООД за прекратяване на трудовото правоотношение по реда на член 327, точка 2 от КТ. С акт № 2 от 03.05.2023 г. трудовото правоотношение на ответницата било прекратено, като на основание член 221, алинея 1 и член 224 от КТ са й изплатени дължимите обезщетения. Предвид гореизложеното, се излага, че към датата на подаване на исковата молба в счетоводството на дружеството са били установени следните суми, получени в брой, но неотчетени от ответницата Г. Х.: по фактура № 4400001596 от 03.04.2023 г. в размер на 923,22 лева, от която следва да се приспадне заплатения депозит в размер на 100 лева и останалата дължима сума е в размер на 823,22 лева; по фактура № 4400001598 от 07.04.2023 г. сума в размер на 3 763,20 лева от която следва да се приспадне заплатения депозит в размер на 500 лева, а останалата дължима сума е в размер на 3263,20 лева.
Предявява се иск за осъждане на ответницата да заплати на ишцовото дружество сумата от 4 086,22 лева, представляващи неотчетени в касата на дружеството суми, получени в брой от ответницата, по поръчки № 132883 от 04.10.2022 г. и № 133050 от 28.10.2022 г., по които е издадена фактура № 4400001596 от 03.04.2023 г. и по поръчка № 133792 от 01.03.2023 г., по която е издадена фактура № 4400001598 от 07.04.2023 г.
В срока по член 131 от ГПК ответницата Г. С. Х. е депозирала отговор, в който сочи, че искът е процесуално допустим, но изцяло неоснователен, поради което и моли да бъде отхвърлен. Сочи се, че изложените в исковата молба твърдения не отговарят на истината, нито на създадената в ищцовото дружество организация на работа. Излага се, че принципът на работа в ищцовото дружество е бил следният: след като клиент поиска да направи поръчка, се изчислявала цената на стоките, които желаел да поръча, клиентът оставял капаро, за което се издавал приходен касов ордер в един екземпляр, който оставал в дружеството, след създаване на поръчката и получаване на капарото, поръчката се изпращала в счетоводството и за разкрой, в дружеството се водела таблица на Ексел, в която се отразявали всички продажби за деня, като в зависимост от това дали клиентът желаел фактура или не, се преценявало дали ще бъде издаден счетоводен документ или цялото плащането ще мине неофициално и сумата за заплащането на поръчката ще бъде получена единствено с приходен касов ордер без плащането да бъде отразено в официалното счетоводство на дружеството. Клиент по посочената поръчка № 133792 от 01.03.2023 г. се сочи, че действително е бил А.С., като поръчката е била на стойност 3 136 лева без ДДС.
3
Съгласно указанията на управителя Ненов и трайно утвърдената практика при приемане на поръчката е бил издаден ПКО за сумата от 500 лева - аванс. В подадената поръчка е бил упоменат транспорт до град Долни чифлик още на тази дата - 01.03.2023 г. На 07.03.2023 г., от страна на клиента е било извършено плащане в размер на 2 636 лева, както и допълнително плащане в размер на 65 лева за корекции по поръчката. За получените плащания е бил издаден ПКО, като сумата е била посочена и в дневния отчет, който се подавал към счетоводството. В края на всеки месец от счетоводството на дружеството се изготвяла „справка длъжници", която се водела отново в таблица на Ексел, като тази таблица се изпращала до съответните обекти. Видно от приложената извадка към 29.03.2023 г. лицето А.С. не е било длъжник и не дължал пари на дружеството по посочената поръчка.
Настоява се, че при депозиране на исковата молба ищцовото дружество изцяло недобросъвестно е укрило писмени доказателства от съществено значение за делото, които се намирали в негово държане, и от които би станало видно, че макар и да не са редовно осчетоводени приходите по горепосочената поръчка, същите са били получени от дружеството. Според изнесеното, аналогично е било положението и с другите две поръчки.
Разпечатката съдържа 22 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fb46df48-820e-4a1e-97c2-f2e7f38115d3