Определение № 2307 от 15.06.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2307 гр. София, 15.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 18 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Ал. Стоилов като разгледа докладваното от Иван Ал. Стоилов Частно наказателно дело № 20261100203544 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 213, ал. 5 от НПК.

Инициирано е по жалба на К. Д. Д., чрез адвокат Т.Ф. от САК, срещу постановление от 07.04.2026 г. по пр. пр. № 965/2026 г. по описа на Апелативна прокуратура-София, с което е потвърдено постановление от 18.08.2025 г. на прокурор при Софийска градска прокуратура (СГП), за отказ да се образува досъдебно производство по пр. пр. № 12332/2025 г. по описа на СГП.

В жалбата се излагат подробни аргументи за това, че постановлението на Апелативна прокуратура-София противоречало на материалния закон, било необосновано, а това довело до неправилни изводи от фактическа и правна страна за липсата на престъпление. Моли се за неговата отмяна и за връщане на преписката в СГП със задължителни указания за образуване на досъдебно производство (ДП) за престъпления по чл. 206, ал. 1 и чл. 249, ал. 1 от НК.

След като се запозна с аргументите, развити в жалбата, атакуваното прокурорско постановление и материалите по п р . пр. № 12332/2025 г. по описа на СГП, ведно със съдържащите се в нея и обект на контрол от страна на съда постановление от 18.08.2025 г. на прокурор при СГП за отказ от образуване на ДП и постановление от 07.04.2026 г. по пр. пр. № 965/2026 г. по описа на Апелативна прокуратура-София, съдът прие за установено следното:

Жалбата е подадена от лице, което е направило съобщение по смисъла на чл. 208, т. 1 от НПК за евентуално престъпление от общ характер и, съгласно чл. 213, ал. 4 от НПК, има право да обжалва потвърдения от горната прокуратура отказ за образуване на ДП.

Приложени са обратни разписки, видно от които атакуваното постановление от 07.04.2026 г. на Апелативна прокуратура- София е връчено на жалбоподателя на 20.04.2026 г., а процесната жалба е подадена на 24.04.2026 г. Тоест, жалбата е подадена в седмодневният срок по чл. 213, ал. 4 от НПК и се явява ДОПУСТИМА.

1

По същество контролната съдебна инстанция счита жалбата за основателна по следните аргументи:

Пр. пр. № 12332/2025 г. по описа на СГП е образувана по сигнал, подаден от К. Д. Д., съдържащ твърдения за деяния по чл. 249, ал. 1 от НК, поради което СГС, по смисъла на чл.

213, ал. 4, вр. чл. 35, ал. 2 от НПК, се явява компетентния първоинстанционен съд по произнасяне по процесната жалба.

В хода на предварителната проверка са събрани писмени материали, от които по безспорен и непротиворечив начин може да бъде изведена следната фактическа обстановка:

С.Г.И. бил титуляр на банкова сметка, открита в “Юробанк България” АД, с IBAN ****. Единствен той имал право да се разпорежда с тази банкова сметка, включително да управлява онлайн услугата “онлайн банкиране”.

С.И. имал интимна връзка със сигналиста К. Д., като по този начин двамата станала родители на дете - Д.С.И., роден на **** г. След раждането на детето С.И. и К. Д. преустановили близките си отношения, като И. заживял в дома на майка си Ж.М.И. в гр.

Годеч, а детето останало да живее с майка си на друго място. Въпреки, че не се виждали, И. помагал финансово на К. Д. при отглеждането на детето.

На 18.08.2024 г. С.И. починал и, съгласно удостоверение за наследници изх. № 1584/23.08.2024 г., оставил един единствен наследник - сина си Д.С.И., роден на **** г.

Погребението на С.И. се състояло на 23.08.2024 г., като разходите за погребението, представени по списък от траурна агенция “Амбър Люлин” ЕООД, възлизали на капаро в размер на 900 лева, платени на ръка на 20.08.2024 г., за което бил издаден фискален бон, и доплащане на остатъка от 1436 лева, внесени на ръка от С.И., сестра на починалия, за което бил издаден ПКО № 40 от 23.08.2024 г.

На датата на погребението на И. (23.08.2024 г.) бил осъществен банков превод в размер на 1400 лева, чрез услугата “онлайн банкиране”, от банкова сметка с IBAN **** на покойния вече И., като сумата постъпила в банкова сметка с IBAN ****, с титуляр С.Г.И. сестрата на починалия И..

На 26.09.2024 г. бил осъществен нов банков превод, посредством “онлайн банкиране”, като от банковата сметка на С.И. по сметката на С.И. постъпила сумата от 3800 лева.

С Решение № 207 от 07.01.2025 г. на СРС, 139 състав, на основание чл. 61, ал. 1 от Закона за наследството, съдът допуснал приемане по опис на наследството, оставено от С.И., от наследника малолетния Д. И., чрез неговата майка и законен представител К. Д., което варирало в размер на 1501,99 лева, находящи се в горепосочената банкова сметка на С.И., както и други две дребни суми от 1,63 лева и 0,03 лева по други две банкови сметки.

Тогава К. Д. разбрала, че след смъртта на С.И. от неговата банкова сметка в “Юробанк България” АД, посредством “онлайн банкиране”, са били осъществени двата превода от 1400 лева на дата 23.08.2024 г. и 3800 лева на дата 26.09.2024 г., като и двете суми са 2 постъпили по банкова сметка на С.И. - сестрата на починалия.

Приобщени са също доказателства, че майката на починалия, Ж.И., е поръчала каменоделски услуги от ЕТ “М.-58-В. М.” за паметник на гроба на С.И., съгласно поръчкадоговор от 01.03.2025 г., като на последната дата е заплатила 1000 лева капаро, а останалата сума от 2335 Ж.И. е заплатила през м. май 2025 г., за което на нейно име била издадена касова бележка.

Снети са писмени обяснения от Ж.И. и С.И., при това двукратно, в които С.И. и при двете си обяснения потвърждава за получените по банковата й сметка два превода от 1400 лева на дата 23.08.2024 г. и 3800 лева на дата 26.09.2024 г., както и че двете суми са получени от банковата сметка на покойния й вече брат, но отрича да е знаела кой е наредил преводите. Обяснява, че преведените пари били необходими за покриване на непосилните разноски по погребението на брат й.

И при двете си писмени обяснения майката Ж.И. потвърждава, че знае за горепосочените два превода от банковата сметка на сина й по банковата сметка на дъщеря й, но отрича тя да е наредила преводите, както и твърди, че не знае кой ги е осъществил. Също не знаела къде се намира телефона на починалия й син. Обяснява, че сумите покрили разходите по погребението, с организацията на което основно се занимавала С.И..

С процесната жалба се представят извлечения от АВп, видно от които С.И. е закупила недвижими имоти след смъртта на брат си.

От горните непротиворечиви факти определено може да се извлече извод за осъществено от обективна страна престъпление по чл. 249, ал. 1 от НК, доколкото на датите 23.08.2024 г. и 26.09.2024 г. са използвани данни от платежен инструмент (банковата сметка на починалия на 18.08.2024 г. титуляр С.И.) без съгласието на титуляра към тези две дати, който е малолетния Д. И., чрез неговата майка и законен представител К. Д..

Както СГП, така и Апелативна прокуратура-гр. София обаче са приели, че деянието не било съставомерно от субективна страна, тъй като липсвал изискуемият пряк умисъл. В тази връзка СГП приема, че престъплението било осъществено само “привидно”, а Апелативна прокуратура-гр. София уточнява, че преведените пари не били “чужди”, доколкото, предвид доверието, което са имали членовете на семейство И.и, напълно нормално било взаимно да са разполагали с данните за платежните си инструменти, включително необходимите за целта пароли по “онлайн банкиране”.

СГП и горестоящата прокуратура застъпват също становището за “малозначителност” по чл. 9, ал. 2 от НК, като се цитира съдебно решение, че когато близки са изтеглили от банковата сметка на починало лице парични средства, за да покрият разходите по погребението му, липсвал осъществен състав на чл. 249, ал. 1 от НК. Прави се генерален извод за необходимостта на двата превода, доколкото същите изцяло покривали непосилните за семейство И.и разноски по погребението на С.И..

Съдът в своите контролни правомощия намира, че както СГП, така и Апелативна прокуратура-гр. София, обосновават правните си изводи на факти, които реално не са се 3 случили. Нито Ж.И., нито С.И. обявяват в общо четирите си писмени обяснения кой е наредил горепосочените два превода. Признават, че парите били използвани за погребението на С.И., но отричат да знаят кой и как е наредил преводите. Нещо повече, Ж.И. обявява при вторите си обяснения, че дори не знае къде се намира телефонът на Стефан, от който вероятно са били наредени преводите чрез “онлайн банкиране”. Също така Ж.И. никъде не твърди, че знае паролите за “онлайн банкиране” на починалия й син, поради което изложеното във втория прокурорски акт за житейски нормално членовете на едно семейство да си знаят паролите по платежните инструменти е определено озадачаващо. Съдът следва да посочи, че подобни изявления липсват от Ж.И. и С.И., а изискванията на всяка банка при сключване на договор за ползване на платежен инструмент и сигурността на това ползване изключват всяка “нормалност” платежният инструмент да се ползва от лице, различно от титуляра.

Налице са и други разминавания между фактите от приобщените материали и интерпретацията им от прокурорите, доколкото е видно, че не само С.И., но и майката се е занимавала с плащането на траурни и гробищни услуги. Извън логиката е защо този, който е разполагал с платежния инструмент, не е заплатил директно по банковата сметка на “Амбър Люлин” ЕООД и ЕТ “М.-58-В. М.” стойността на начислените от тях услуги, за което търговците добросъвестно са издали разходни документи, а е било необходимо парите да се превеждат по сметката на С.И.. Извършените от последната плащания също не се обвързват безусловно с датите на преводите.

Всички горепосочени неясноти, незаслужено пренебрегнати от прокуратурата, не само не поставят под съмнение съставомерността на деянието по чл. 249, ал. 1 от НК, но и сочат на определени користни подбуди, в ущърб на единствения малолетен наследник на починалия и неговия законен представител К. Д., която не е била в добри отношения нито с майката, нито със сестрата на С.И.. Още повече, че сумата от двата превода в общ размер на 5200 лева в никакъв случай не е малозначителна.

Горното налага образуване на ДП с оглед разследване на горепосоченото престъпление, при което Ж.И. и С.И. следва да бъдат разпитани по реда на НПК за всички релевантни обстоятелства, включително горепосочените неясноти и житейски нелогични противоречия, след като предварително бъдат предупредени за наказателната отговорност по чл. 290, ал. 1 от НК.

Следва да се поиска и разкриване на банковата тайна по отношение сметката на С.И., за да се провери дали същата е осъществявала крупни тегления или други преводи след получаване на трансферите от датите 23.08.2024 г. и 24.09.2024 г. Последното би помогнало да се прецени доколко двата банкови превода са били предназначени за покриване на разходите по погребението на С.И..

Едва на база така приобщените по реда на НПК гласни и писмени доказателства прокуратурата би могла да извлече съответния правилен правен извод за съставомерност и авторство на деянието.

4

Така мотивиран и на основание чл. 213, ал. 5 и ал. 6 от НПК, СЪДЪТ ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ постановление от 18.08.2025 г. на прокурор при СГП за отказ да се образува досъдебно производство по пр. пр. № 12332/2025 г. по описа на СГП, потвърдено с постановление от 07.04.2026 г. по пр. пр. № 965/2026 г. по описа на Апелативна прокуратура-София.

ВРЪЩА делото на СГП за изпълнение на задължителните указания на съда, дадени в обстоятелствената част на настоящото определение.

Препис от определението да се изпрати на СГП, Апелативна прокуратура-София и жалбоподателя.

Определението е окончателно.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

5