Решение № 36 от 16.06.2026, Районен съд - Мездра

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Мездра, общ. Мездра, обл. В, 16.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, II-РИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вяра Ат. Атанасова при участието на секретаря Надежда Д. Китова-Николчева като разгледа докладваното от Вяра Ат. Атанасова Административно наказателно дело № 20261450200008 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

„....“ ООД ЕИК ... със седалище и адрес на управление град С, представлявано от В Г като управител е обжалвало Наказателно постановление № 06-2500214/03.12.2025 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. В, с което за нарушение на чл.128 т.2 от Кодекса на труда /КТ/, на основание чл.399 и чл.416 ал.5 вр. чл.414 ал.1 от същия кодекс, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева. Възраженията са свързани с наличие на съществени процесуални нарушения при съставяне и връчване на АУАН и при издаване на наказателното постановление. Подробни съображения не са изложени. На това основание се иска отмяна на обжалвания акт като незаконосъобразен.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, не е изпратило представители.

Наказващият орган, чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт М К, е изразил становище, че обжалваното постановление следва да бъде потвърдено, тъй като описаното в него нарушение се подкрепя изцяло от събраните по делото доказателства. Представена е и писмена защита, в която са развити подробни съображения в подкрепа на горното. Претендират се 1 разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН и е процесуално допустима.

Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

Въз основа на постъпил сигнал за неизплащане на трудови възнаграждения, в края на месец октомври 2025 година свидетелите Ц. Н. и Л.

Б. – служители на Дирекция „Инспекция по труда“ В посетили биогазовата електрическа централа /БГЕЦ/ - Ц, намираща се в местността „Т“, стопанисвана от „....“ ООД град С. Контролните органи провели разговор с работниците след което връчили призовка за документална проверка предназначена за представители на дружеството-работодател. В определеният срок юридическото лице предоставило цялата необходима за проверката документация – ведомости за заплати, копия от трудови договори, документи свързани с здравословните и безопасни условия на труд и други. На 07.11.2025 година свидетелите Н. и Б. извършили в офиса Д „ИТ“ В проверка на постъпилите документи, която показала, че сигналът, подаден от И Х С като работник в „БГЕЦ – Ц“ село Ц за неизплатено трудово възнаграждение е основателен. Според представената ведомост за заплата за месец юли 2025 година юридическото лице в качеството си на работодател „....“ ООД град С е начислило, но не е изплатило дължимото на С трудово възнаграждение за месец юли 2025 година в размер на 644,13 лева в установения по трудов договор срок – „ежемесечно до 20-то число на следващия месец“.

Нарушението е било извършено на 21.08.2025 година, което е първият работен ден след изтичане на срока уговорен в трудовия договор на С за изплащане на трудовото му възнаграждение. Констатираното от контролните органи било вписано като част от резултатите от проверката в изготвения протокол за извършена проверка № ПР2542678/07.11.2025 година, който бил връчен в копие на представител на дружеството – работодател. За описано по-горе нарушение в присъствието на свидетелите Т. И. и Л. Б. свидетелката Н. съставила на юридическото лице АУАН по Кодекса на труда.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Ц. Д. Н., Л. М. Б. и Т. Г. И..

Освен гласни, по делото са събрани и писмени доказателства.

2

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, изложеното в НП и в подадената жалба, намира, че последната е неоснователна. Съображенията за това са следните:

АУАН е съставен за това, че към 21.08.2025 година дружествотожалбоподател „....“ ООД град С е начислило, но не е изплатило на работника И Х С дължимото за месец юли 2025 година трудово възнаграждение в размер на 644,13 лева, с което е нарушило изискванията на чл.128 т.2 от Кодекса на труда. Според цитираната разпоредба работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Преценявайки събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, настоящият състав счита, че същите изцяло подкрепят описаната в административните актовете фактическа обстановка. От приложения на л.12-л.13 от делото трудов договор № 22/16.06.2024 година е видно, че И Х С е заемал длъжността „дежурен оператор БГЕЦ в „БиоЕЦ Ц“ – село Ц, стопанисвана от дружеството-жалбоподателя. По отношение периодичността на изплащане на заплатата, страните по трудовото правоотношение са постигнали съгласие за заплащане на трудовото възнаграждение „ежемесечно, до 20-то число на следващия месец“. В показанията си свидетелите Б. и Н., извършили документалната проверка на 07.11.2025 година, са категорични, че във ведомостта за заплати за месец юли 2025 година трудовото възнаграждение, дължимо на работника И С е било начислено. В същата обаче /приложена в копие на л.11 от делото/ е липсвал подпис на работника, с който да се удостовери, че същият е получил заработеното възнаграждение. Заплащането на трудовите възнаграждения в дружеството е извършвано „на ръка“ срещу подпис във ведомостта, видно от съдържанието на получено в Д „ИТ“ на 05.11.2025 година електронно писмо /л.13 от делото/. Разпоредбата на чл.128 т.2 от Кодекса на труда е императивна.

При добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работниците или служителите се дължи от работодателя изплащане на техните трудови възнаграждения. Представените и приети като писмени доказателства по делото документи, част от административно-наказателната преписка, не съдържат данни, от които да е видно, че като работник на дружествотожалбоподател И С недобросъвестно е изпълнявал своите задължения по трудовото правоотношение. При това положение работодателят е бил длъжен, по силата на цитирания по-горе текст от Кодекса на труда да изплати 3 начисленото му за месец юли 2025 година възнаграждение в размер на 644,13 лева до 20-то число на следващия месец, както е прието със сключения трудов договор. Към 21.08.2025 година, който е първият работен ден след изтичане на този срок възнаграждението не е било изплатено на С. Такова е било положението и към 07.11.2025 година - датата на документалната проверка, извършена от контролните органи на Д „ИТ“. Съдържащото се в гласните доказателства по този въпрос се подкрепя от писмените доказателствени източници. Преценена в съвкупност, наличната по делото доказателствена маса безспорно установява, че дължимото на С трудово възнаграждение за месец юли 2025 година не е изплатено, както в срока, визиран в трудовия му договор, така и към момента на документалната проверка, извършена на 07.11.2025 година. Съгласно разпоредбата на чл.128 т.2 от Кодекса на труда, работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Според чл.270 ал.3 КТ, трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки. По писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение се превежда на влог в посочената от него банка. Имайки предвид горното, настоящият състав приема, че описаното в АУАН и в НП деяние съдържа всички признаци на административно нарушение по смисъла на чл.6 ЗАНН и от обективна страна осъществява състава на административно нарушение по чл.128 т.2 КТ. Тъй като се касае за нарушител-юридическо лице, то не следва да се разглежда въпроса за това дали е налице виновно поведение. В тази връзка следва да се има предвид, че деянието се осъществява чрез бездействие, чрез неизпълнение на вменено по силата на закона или друг източник /договор, административен акт/ задължение в предвидения за това срок и се счита за довършено в деня, следващ датата, до която най - късно задължението е можело да бъде надлежно изпълнено.

Директива на Съвета 80/987/Е от 20 октомври 1980 г., ратифицираната от Р България и Конвенция № 173 на Международната организация на труда от 1992 година предвиждат задължения за страната ни да осигури своевременно изплащане на трудовите възнаграждения на работника и служителя от работодателя. Редовното му и своевременно изплащане е от жизнено значение за неговото и на семейството му равнище и начин на живот, тъй като е основен източник на доходи. В българското законодателство не е предвидена 4 възможност, която да позволява на работодателя със свое едностранно волеизявление или по съвместно изразена заедно с работника воля, да се освободи от задължението по чл.128 т.2 КТ да заплаща в установените срокове станалото изискуемо вече трудово възнаграждение при добросъвестно престиране на труд от страна на работника. В този смисъл, настоящото дружество – жалбоподател, в качеството си на работодател, неизплащайки полагащото се трудово възнаграждение на свой работник, е нарушило императивните норми, регулиращи трудово-правните отношения.

С обжалваното НП е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева, съобразно чл.414 ал.1 КТ. Въпросната разпоредба намира приложение в случаите, когато работодател нарушава разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд ако не подлежи на по-тежко наказание. Тогава същият се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 15 000 лева. По отношение прилагането на чл.415в КТ в настоящия случай съдът намира, че същият е съотносим с разпоредбата на чл.28 ЗАНН и урежда административната отговорност в случаите на маловажност на нарушението.

С оглед целта на Кодекса на труда, прогласена в чл.1 ал.3 от него, за осигуряване закрила на труда и справедливи и достойни условия на труд тази разпоредба дерогира чл.28 ЗАНН като недопуска възможността лицето, извършило административно нарушение по Кодекса на труда да бъде освободено от носене на административно-наказателна отговорност в случаите на маловажност на нарушението. Чл.28 ЗАНН е обща разпоредба и Кодекса на труда се явява специален закон, който следва да бъде приложен при наличие на смекчаващи обстоятелства. Събраните по делото доказателства обаче сочат за липса на предпоставки за прилагане на чл.415в ал.1 КТ, тъй като нарушението не е било отстранено веднага по съответния ред след установяването му, а и от същото са настъпили вредни за работника последици. В конкретния случай чл.28 ЗАНН не следва да бъде приложен и с оглед значимостта на охраняваните отношение с нарушената материалноправна разпоредба. Обект на закона са обществени отношения по охрана на едни от най-важните конституционни права на гражданите – трудовите права и при тяхното упражняване гарантирането на правото на труд и достойното му заплащане. Лишаването на работника от основното му право, каквото е заплащане на престирания от него труд представлява едно от най-тежките 5 нарушения по трудовото законодателство. При определяне размера на наказанието административно-наказващият орган е взел предвид тежестта на извършеното нарушение и отчитайки разпоредбата на чл.12 ЗАНН е наложил на дружеството-работодател имуществена санкция в размер на 1 500 лева. В случая не без значение е и обстоятелството, че към момента на издаване на наказателното постановление трудовото възнаграждение на работника не е било изплатено. Имайки предвид изложеното до тук, настоящият състав приема, че не са налице основания за отмяна на НП, поради което същото следва да бъде потвърдено.

При проверката за законосъобразност на актовете, която е длъжен служебно да извърши, съдът не констатира наличие на нарушения, както по процедурата касателно тяхното съставяне и връчване, така и относно изискванията за съдържанието им, поради което счита, че не са налице основания за отмяна на обжалвания акт като незаконосъобразен.