Решение № 66 от 20.06.2024, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. гр. Добрич, 20.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Тодоров при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф като разгледа докладваното от Светослав Н. Тодоров Търговско дело № 20233200900110 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от Д. П. Д., с ЕГН ********** и постоянен адрес гр. Д., чрез пълномощника адв. М. Я. – АК Добрич срещу „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, с ЕИК 121718407 н седалище и адрес на управление гр. София, район „Триадица“, бул.

„Витоша“ № 89Б, с която са предявени обективно кумулативно предявени искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 150000 /сто и петдесет хиляди/ лева, претендирА. като застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 03.02.2023г., около 08:20 часа в гр. Добрич, по бул. „Добруджа“ в близост до спирка „Първомайска“ по вина на водача на лек автомобил марка и модел „Мерцедес МЛ320“ с ***, който към момента на произшествието е бил застрахован в ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 28.07.2023г. както и за сумата от 2719.98 лв. /две хиляди седемстотин и деветнадесет лева и деветдесет и осем стотинки/, представляваща законна лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от крайната дата за произнасяне на претенцията от застрахователя – 06.06.2023г. до 28.07.2023г.

1

В исковата молба се твърди, че на 03.02.2023г. около 08:20 часа в гр.

Добрич, по бул. „Добруджа“ в близост до спирка Първомайска, на пешеходна пътека в платното на булеварда в посока от центъра към Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Добрич е настъпило ПТП, при което на ищцата са причинени телесни увреждания, изразяващи се в травматичен шок и съчетА. травма, а именно Множествени счупвания на ребра, закрито; Други травми на белия дроб, без открита рА. в гръдната кухина; Счупване на втори шиен прешлен, закрито; Счупване на гръбначния стълб в поясна област, закрито;

Мозъчно сътресения, без открита вътрешночерепна травма.

Ищцата предприела пресичане на булеварда по обозначена пешеходна пътека, като след пресичане на пътното платно в посока центъра, спряла на разделителната линия и се огледала за приближаващи се автомобили. Два автомобила спрели един зад друг, като водачът на първия автомобил дал знак на ищцата да пресече. Въпреки преминаващата по пешеходната пътека пешеходка, водачът на лек автомобил марка и модел „Мерцедес МЛ320“ с *** продължил движението си напред и без да се съобразява с предимството на пешеходката и задължението си да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, ударил с предната част на автомобила ищцата.

За събитието било образувано ДП № 98 от 03.02.2023г. по описа на 01 РУ Добрич при ОД на МВР – Добрич и пр. пр. № 434/2023г. по описа на Районна прокуратура – Добрич, производството по която все още не било приключило.

Ищцата поддържа, че причина за настъпване на произшествието е виновното и противоправно поведение на лекия автомобил, който в нарушение на правилата за движение по пътищата не се съобразил с предимството на пресичащия на пешеходна пътека пешеходец и не изпълнил задължението си да го пропусне. В исковата молба са описани предприетите след произшествието медицински интервенции по отношение на ищцата, както и твърдения възстановителен период.

Към момента на произшествието автомобилът на виновния водач бил застрахован в ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

Пред застрахователя била заведена претенция, но предложения размер 2 на обезщетение не кореспондирал с критерия за справедливост и претърпените от ищцата неимуществени вреди.

Ищцата счита, че справедливия размер на застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди е 150000 лева. Моли за уважаване на предявените искове, като поддържа, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.367, ал.1 ГПК, с който признава наличието на сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за посочения в исковата молба лек автомобил към датата на произшествието.

Оспорва се вида и характера на описаните в исковата молба болки и страдания и твърденията на ищцата за бавен възстановителен процес и наличие на тревожност, безсъние и негативни психически изживявания.

Оспорва се също произшествието да е настъпило по вина на водача на застрахования в ответното дружество лек автомобил, като алтернативно се въвежда възражение за съпричиняване – ищцата нарушила правилата за движение по пътищата, като навлязла на платното за движение без да се съобрази със задълженията си като участник в движението. Претендирания от ищцата размер на обезщетение за неимуществени вреди се оспорва като прекомерен. Ответникът моли за отхвърляне на предявените искове, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В допълнителна искова молба, ищцата поддържа исковата молба и изразява подробно становище за неоснователност на въведените от ответника възражения.

В срока по чл.373, ал.1 ГПК е постъпил допълнителен отговор от ответника, с който заявява, че поддържа всички искания и възражения направени в отговора на исковата молба и прави искане за допускане до разпит на водача на лекия автомобил.

В проведеното открито съдебно заседание страните поддържат изложеното в исковата молба, допълнителната искова молба и отговорите по тях и претендират присъждане на направените по делото разноски.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на 3 чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК , приема за установено следното от фактическа стрА.:

На 03.02.2023г. около 08:20 часа в гр. Добрич, по бул. „Добруджа“ в близост до спирка Първомайска е настъпило ПТП между лек автомобил марка и модел „Мерцедес МЛ320“ с *** и пресичаща по обозначена пешеходна пътека Д. П. Д., като произшествието е посетено от служители на сектор „Пътна полиция“ пир ОД на МВР - Добрич и е съставен констативен протокол с пострадали лица № 2400-23-11 /л.6/.

С протоколно определение от 31.02.2024г. изготвения с определение № 395/20.11.2023г. проект за доклад е приет за окончателен, с което е обявено за безспорно между страните, че към момента на инцидента по отношение на лек автомобил марка и модел „Мерцедес МЛ320“ с *** е бил сключен и действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното дружество, както и пред ответното дружество е отправена претенция с вх. № 94-Я-63/06.03.2023г. за заплащане на застрахователно обезщетение на ищцата за претърпените от процесното ПТП вреди и образувА. при ответника застрахователна преписка № 43072952300063.

От писмо от Районна прокуратура – Добрич, ТО – Генерал Тошево с вх.

№ 6836/01.11.2023г. се установява, че за нарушаване правилата за движение по пътищата и причинена по непредпазливост средна телесна повреда с пострадал Д. П. Д. на 03.02.2023г. е образувано ДП № 98/2023г. по описа на Първо РУ на МВР – Добрич, разследването се наблюдава по пр. преписка № 434/2023г. по описа на Районна прокуратура – Добрич и към датата на изготвяне на писмото няма привлечено лице в качеството на обвиняем /л.180/.

За изясняване на спорните факти по делото относно механизма на настъпване на произшествието и възникване на физическите увреждания за ищците, както и за периода на възстановяване и характера, вида, интензитета и продължителността на претърпените от тях болки и страдания са назначени съдебна автотехническа експертиза и съдебно-медицинска експертиза, както и са допуснати до разпит свидетелите Д.Г.Д. (съпруг на ищцата), К.Г.Д.

(девер на ищцата) и С. Д. С. (участник в процесното ПТП).

В показанията си св. С. твърди, че през м. февруари 2023г. отивал с автомобила си на лекар. Булеварда имал три платна (ленти), като свидетелят 4 се движел в средното, а в дясното, което било забранено за движение имало спрял бял автомобил тип баничарка точно преди пешеходната пътека за автогарата. В спрелия автомобил нямало човек. Настилката била суха, а трафик имало, но не бил засилен. Свидетелят се движел с не повече от 25 км/ч като се качил на бабуната (повдигнатата пешеходна пътека), когато внезапно от стрА.та на спрелия автомобил излязла дама, която била зачулена с кърпа или фес и говорела по телефона. Според свидетеля, жената излязла на пътеката и тръгнала пред спрелия автомобил когато автомобилът на свидетеля вече бил качен върху повдигнатата пешеходна пътека. Свидетелят не я видял когато се изравнил със спрения автомобил, ударил я с автомобила си, след което спрял и се обадил на телефон 112. Дошла линейка, която откарала дамата, а на свидетеля била взета кръвна проба и след това бил освободен. Свидетелят отишъл в болницата за да се поинтересува от състоянието на жената и закупил необходима за лечението шина за врата.

В заключението на вещото лице по назначената съдебна автотехническа експертиза се посочва, че мястото на удара между лекия автомобил управляван от С. Д. С. и пешеходката Д. П. Д. се намира върху пешеходната пътека пресичаща платното за движение на бул. „Добруджа“ в посока центъра на града, на около 5,00 – 5,50 м. вляво от десния край на платното за движение. Ударът е настъпил поради взаимното пресичане на траекториите на движение на пешеходеца и на автомобила, като удара за автомобила се намирал на около 0,40 – 0,60 м. в ляво от предния десен габарит на автомобила. Скоростта на движение на лекия автомобил непосредствено преди произшествието е определена от вещото лице около 41,55 км/ч.

Опасната зона на спиране на лекия автомобил при така установената скорост на движение е с дължина около 22,68 м., като в момента на навлизане на ищцата в платното за движение разстоянието между нея и лекия автомобил е определено на 50,75 м. Като причина за настъпване на произшествието от техническа гледна точка е посочено закъснението на водача на лекия автомобил да реагира своевременно и да предприеме спиране в момента, в който ищцата е предприела пресичане на платното за движение. При своевременна реакция водачът на лекия автомобил е имал техническа възможност да спре автомобила си преди мястото на удара и по този начин да предотврати настъпването на произшествието. При изслушването му вещото лице пояснява, че дори да се приеме наличието на паркиран лек автомобил в 5 крайна дясна лента и пешеходката е била видима за водача С. С. едва след като е преминала изцяло пред този спрял автомобил, то тя отново е била видима на разстояние надвишаващо опасната зона на спиране.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като пълно, подробно мотивирано и неоспорено от страните по делото /л.241-257/.

Заключението на вещото лице по назначената съдебна медицинска експертиза е изготвено след извършен медицински преглед на ищцата в него се посочва, че механизма на получаване на телесните увреждания е удар с или върху твърди предмети и получените увреждания са в пряка причинноследствена връзка с процесното ПТП. По отношение на пострадалата е проведено интензивно лечение в реанимация от 03.02.2023г. до 05.02.2023г., като счупването на първия лумбален прешлен е лекувано оперативно с инжектиране в тялото на прешлена на костен цимент. Счупването на лявата тибия било лекувано с гипсова имобилизация за 60 дни и след това рехабилитация в дома. Вещото лице е констатирало, че външното плато на лявата тибия е с незначително хлътване, но достатъчно да породи изкривяване на левия долен крайник с ъгъл отворен навън от 5 гр. Това натоварвало неравномерно коленната става и водело до по-бързо износване на ставните хрущяли. Естеството на счупване на лявата тибия намалявало функционалната годност на коленната става и това водело до засилване на артрозните промени в ставата и евентуално до нейната замяна с изкуствена.

Коленната става не можела да се възстанови напълно, каквото и да се направело. ОстА.лите травматични увреждания били излекувани без усложнения. Най-продължителен бил периода на възстановяване на счупването на лявата тибия, който включвал 60 дни гипсова имобилизация, 30 дни ходене с две патерици с постепенно натоварване на крайника и след това около 60 дни ходене с една патерица и 30 дни рехабилитация за възстановяване на мускулната сила и обема на движение в ставата. Вещото лице не е установило описаните в исковата молба травматични увреждания и периода на възстановяване след тях да имат причинна връзка с придружаващи заболявания на ищцата.