Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1092 от 07.08.2023, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 1151/2023
Вид
Решение № 1092
Подписан
07.08.2023
В сила
25.07.2023
Състав
Светлана Изева, Радостина Стефанова, Светлана Станева

Цитирани разпоредби

  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.14 · Закон за местните данъци и такси

РЕШЕНИЕ

№ 1092 гр. Пловдив, 24.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело № 20235300501151 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл.258 и сл.от ГПК.

Образувано по въззивна жалба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООДгр.Пловдив,ЕИК-115010670,чрез пълномощника юрисконсулт Х. Х. против решение № 77/06-01.23г.,поправено с решение № 1424/31.03.23г.,постановено по гр.д.№ 18215/21г.по описа на ПдРС,19-ти гр.с.,с което е отхвърлен предявеният от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД - гр. Пловдив,ЕИК-115010670 против Щ. Б. Я.,ЕГН-**********,с адрес: гр.* * * и с к за признаване за установено,че ответникът дължи на ищеца сумата от 803,49лв.главница,представляваща стойност на доставена питейна и отведена канална вода за периода 12.06.2018г.–03.06.2021г.,ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението-29.06.2021г.до окончателното изплащане на вземането и сумата от 87,50лв.лихва за забава върху главницата от 31.08.2018г. до 31.05.2021г. ,за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.г.д.№ 10711/2021г. на ПдРС.

В жалбата се излагат доводи за твърдяната неправилност на решението по изложени съображения,като се посочва,че по делото е доказано безспорно качеството на потребител на ответника; същият бил запознат с начина на отчитане на водата,с което признавал,че ползвал имота и употребявал предоставените му ВиК услуги.Иска се отмяната на обжалваното решение,като се уважат предявените от ищеца искове.Претендира се юрск.възнаграждение за двете инстанции и заповедното производство.

1

Въззиваемата страна-Щ. Б. Я.,ЕГН-**********,чрез назначения му особен представител адв.Н.Т. е изразил становище за неоснователност на въззивната жалба по изложени в писмен отговор съображения.

ПдОС намира жалбата за процесуално допустима.Подадена е в законоустановения срок от легитимирана страна,имаща правен интерес от обжалване на отхвърлителното спрямо нея решение.

При разглеждането на въззивната жалба по същество ПдОС намира за установено следното:

Производството пред първоинстанционния съд е започнало като заповедно по реда на чл.410 от ГПК.В полза на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД-гр.Пловдив е издадена заповед № 5797/30.06.21г.за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.

№ 10711/21г. по описа на ПдРС против Щ. Б. Я. за суми-главница и мораторна лихва,подробно индивидуализирани в заповедта,представляващи неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода 12.06.18г.-03.06.21г.и лихва за забава в плащането на главницата за посочения период за обект,находящ се в гр.***.Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47 от ГПК,поради което за заявителя е налице правен интерес от предявяването на настоящия установителен иск по чл.422 във вр.с чл.415 от ГПК във вр.с чл.79,ал.1 и чл.86,ал.1 от ЗЗД за признаване дължимостта на сумите,за които е издадена заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК.

Ищцовото дружество твърди в исковата молба,че ответникът е потребител на доставяни от дружеството услуги за имот в гр.*** с потребителски № ***.Признава,че потребеното количество предоставени В иК услуги за процесния период е било определено служебно съгл.ОУ,тъй като в имота липсвал водомер.

Ответникът,чрез особения си представител оспорва исковете.Отрича да е потребител на заявените услуги,техния размер и стойността им.

По делото са представени справка за неплатени задължения на ответника,два бр.карнети (л.18 и л.19 от първоинст.дело) за имота на ул.***,за периода м.октомври 2016г.м.август 2020г.и отбелязване и на двата карнета,че в обекта живеят 6 човека,декларация по чл.14 от ЗМДТ на ответника,от която се установява,че същият е собственик на водоснабден имот-парцел и жил.сграда на същия адрес.Като свидетел е разпитана М. Й.,която е била инкасатор при ищцовото дружество и е попълнила единия от представените по делото карнети.В показанията си същата заявява,че е посетила два пъти имота за периода и никой не й е отворил.Начислявали потребление за двама души,но те живеели по много повече.Не знае защо предният инкасатор е записал,че са 6 човека в имота.

За да отхвърли предявеният иск ПРС е приел,че същият е доказан по основание,доколкото се установило,че ответникът е собственик на имота,но п о отношение размера на притендираното вземане счел,че начина на определяне на същото –служебно по 10 куб.м.за двама обитатели,не е подкрепено с доказателства,сочещи безспорно, че имота се обитава в процесния период и то поне от две лица,които да са отказали достъп до 2 измервателното устройство за неговия отчет или че липсва такова.Поради горното нямало основание за служебно определяне на количеството потребена вода и съответно останал недоказан размера на формираното задължение за стойността на същата.

Този извод изцяло се споделя и от настоящата инстанция.

Като собственик на водоснабден имот на адрес: гр.*** ищецът е потребител и на доставените в имота услуги и задължен за стойността им.От събраните по делото доказателства обаче не се доказва претендирания размер на задължението.

В жалбата се твърди,че съгл.чл.32 от Наредба №4/04г.,аналогична на чл.23,ал.1 (чл.25,ал.1) от ОУ,при условията на липсващо измервателно устройство при отчитането на изразходваната вода се начислява служебно по 5 куб.м.за нетоплофицирано жилище на всеки обитател.В случая не се доказва от ищеца колко са обитателите на имота,собственост на ответника.В двата карнета е записано,че там живеят 6 човека,но са начислявани служебно по 10 куб.м.,т.е. като за двама обитатели.Не се установява нито от писмените,нито от гласните доказателства какъв е действителният брой на обитателите на имота и дали изобщо в него е живял някой през процесния период.Положеният подпис от потребителя на дата 08.02.17г.,(извън процесния период) не означава,че имотът е обитаван и в процесния период,нито дава информация от колко човека е обитаван.Още по-малко въз основа на този положен подпис може да се стигне до извод,че това е признание,че имота се ползва от потребителя и той е запознат с начина на отчитане на водата.Самите карнети не се отнасят за целия претендиран период,а само за част от него-за времето от м.август 2018г.до 03.06.21г.За периода от 04.06.20г.до 03.06.21г.няма данни дори и за служебно отчитане на потребеното количество питейна и канална вода.Освен това,след като потреблението на водата е отчитано служебно като при липса на водомер,в тежест на ищеца е било да докаже,че действително са били налице условията за служебно начисляване,т.е.че в имота няма водомер,което не е направено.

Ето защо правилно районният съд е отхвърлил иска за заплащане на неплатени задължения на ответника за доставена питейна и отведена канална вода за периода 12.06.2018г.–03.06.2021г.Като акцесорен на първия е отхвърлен и иска за мораторни лихви.

Решението като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.

С оглед изхода на спора разноски не се дължат на жалбоподателя и не му се присъждат.

Водим от горното,съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 77/06-01.23г.,поправено с решение №

1424/31.03.23г.,постановено по гр.д.№ 18215/21г.по описа на ПдРС,19-ти гр.с.,с което е о т х в ъ р л е н предявеният от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД - гр.

3

Пловдив,ЕИК-115010670 иск против Щ. Б. Я.,ЕГН-**********,с адрес: гр.*** за признаване за установено,че ответникът дължи на ищеца сумата от 803,49лв.главница,представляваща стойност на доставена питейна и отведена канална вода за периода 12.06.2018г.– 03.06.2021г.,ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението– 29.06.2021г.до окончателното изплащане на вземането и сумата от 87,50лв.л и х в а за забава върху главницата от 31.08.2018г.до 31.05.2021г.,за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.г.д.№ 10711/2021г. на ПдРС.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4