Решение № 129 от 28.07.2023, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. Габрово, 28.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Денев при участието на секретаря Росица М. Ненова като разгледа докладваното от Пламен П. Денев Административно наказателно дело № 20234210200446 по описа за 2023 година

Жалбоподателя Х. Х. Ц. от гр. Габрово е обжалвал Наказателно постановление № 2210500627, издадено на 20.04.2023 година от Директор на РДГ – Велико Търново, чрез което за нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ във вр. с чл. 12б, ал. 1, т. 6 от Наредба № 1/30.01.2002 г. за контрол и опазване на горските територии същия е бил санкциониран с “Глоба” в размер на сумата от 300 лева, наложена въз основа на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ. По съображения, изложени в жалбата и подробно развити в съдебното производство по делото чрез процесуален представител – адвокат от АК София, който е упълномощил по предвидения за това ред, жалбоподателя е приел издаденото постановление за незаконосъобразно и го е обжалвал като такова с искания за неговата цялостна отмяна, заедно с всички законни последици, които произтичат от това. В последните се включват и разноски, заплатени на този процесуален представител, които се търсят при наличие на предпоставките, предвидени в ЗАНН.

Ответната по жалба страна чрез процесуален представител, който е упълномощен по надлежния ред, оспорва подадената жалба и излага становище за нейното оставяне без уважение. Този представител също е изразил искане за заплащане на разноски за осъществено процесуално представителство по делото, които се претендират за присъждане при условията, посочени в чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН.

След като съпостави събраните в рамките на производството както писмени, така и гласни доказателствени материали, от фактическа страна съдът намери за установено следното:

Към месец септември 2022 година свидетелите Д. Г. е изпълнявал длъжността „горски инспектор” в РДГ – Велико Търново, а св. Т. Г. - длъжността „горски стражар” при 1 нея.

През периода 19.09.2022 г. - 26.09.2022 г. свид. Т. Г. заедно с друг горски стражар от РДГ Велико Търново и лица от СЦДП ДП Габрово и ТП „ДГС” Габрово, извършили проверка в няколко отдела и подотдели от държавния горски фонд, находящи се на територията на ДГС Габрово, между които бил отдел „253”, подотдел „и” от нея. Проверката била предизвикана по постъпил (в Дирекция „Търговски дружества и държавни предприятия” при МЗ и ИАГ София) сигнал с Рег. № РД01081 от 12.09.2022 г., подаден до тях. При проверката в описания по-горе отдел, за който имало издадено (от жалбоподателя Х. Х. Ц. – лесовъд на частна практика) позволително за сеч № 0665761 от 05.05.2022 година, e било установено, че при извозване на отсечената дървесина превозните средства са се движили навсякъде из цялото сечище, извън посочените в ТП и КО извозни пътища, както и че в резултат на това е бил увреден подраст в отдела. Във връзка с изложеното на 28.09.2022 година е съставен доклад, приложен на л. 9-12, при чието съставяне и проверката в отдела не е присъствал жалбоподателя по делото.

Въз основа на данните, отразени в доклада, на 20.10.2022 година в присъствието на жалбоподателя е бил съставен акт за установяване на административно нарушение от св. Д.

Г., който е приел, че след като през периода 08.05.2022 г. – 21.09.2022 г. не е следил за опазване от повреди на подраста в сечището, находящо се в отдел „253”, подотдел „и” – държавна горска територия, в землището на ДГС Габрово, за който е имало издадено позволително за сеч № 0665762 от 05.05.2022 г., а именно: транспортните средства, с които е извозвана дървесината от сечището, са се движили по цялата му площ, в резултат на което в голяма степен е бил повреден подраста в него, жалбоподателя е нарушил чл. 12б, ал. 1, т. 6 от Наредба № 1 от 30.01.2002 година за контрола и опазването на горските територии. Актът е бил предявен на жалбоподателя на същата дата, след неговото съставяне. При предявяването е подписан от него и той се е запознал с отразените в същия констатации без изложения възражения, каквито (с Вх. № РДГ05-10375/21.12.2022 г.) е депозирал до Директора на РДГ – Велико Търново в допълнителния срок, предвиден в чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. По-късно, въз основа на акта и останалите приложени материали по административно-наказателната преписка е издадено и посоченото по-горе наказателно постановление, което се явява предмет на обжалване по настоящето дело.

При изложената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

От данните, които се съдържат в приложените на л. 19 от делото писмени материали, е видно, че обжалваното наказателно постановление № 2210500627 е получено от жалбоподателя на 05.05.2023 г. Жалбата против него (според отразените в същата дата и Вх.

№) е постъпила при наказващия орган на 19.05.2023 г., или на последния ден от предвидения с чл. 59, ал. 2 от ЗАНН четиринадесет дневен срок за обжалване, започнал (съобразно указаното в чл. 84 от ЗАНН и чл. 183, ал. 2 от НПК) да тече от деня, следващ този за получаване на самото постановление. С оглед на изложеното и поради това, че е подадена от правоимащо лице, същата следва да се приеме за процесуално допустима, а разгледана по същество – и за основателна по отношение на искането за неговата отмяна.

2

Разпоредбата на чл. 12б, ал. 1, т. 6 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазване на горските територии предвижда, че след получаване на разрешителното за сеч лицата по чл. 108, ал. 2 от ЗГ са длъжни да следят за опазването от повреди на немаркираните дървета, подраста и младиняка. Въпросните лица се свързват с тези, вписани в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика при условията и по реда, предвиден в наредбата по чл. 101, ал. 3 от ЗГ (т.е в Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите), а жалбоподателя (предвид съдържащата се информация в приложените на л. 15 писмени материали) очевидно е спадал към тях. Макар и от гледна точка на това същия безспорно да се явява субект на описаното в акта нарушение, не би могло да се счита, че то е било осъществено през периода, свързван с него. Констатациите, които имат отношение към него, се съдържат в доклад, който е бил изготвен едва на 28.09.2022 година. Щом това е така, а в този доклад не са посочени дати, които да се явяват свързани с проверки в отделните описани отдели и подотдели в него, не би могло да се счита, че проверката в отдел „253”, подотдел „и” е била извършена именно на 21.09.2022 година. Доколкото това е така, а този ден не е посочен в доклада и останалите приложени по делото материали, то не би могло да се счита, че датата 21.09.2022 г. е в състояние да дефинира по обективен начин и крайния ден от периода, през който нарушението е било осъществено. Така възпроизведеното описание във връзка с времевите рамки за извършване на нарушението (при това без включено в него допълнително пояснение, че се касае за нарушение, извършено на неустановени дни през тях) не е в състояние да определи, че акта и наказателното постановление отговарят на предвидените изисквания в чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Едновременно с това тези рамки противоречат и на приложения на л. 4849 опис, след като изпълнителното деяние на съответното нарушение (под формата на бездействие) е било проявено именно при извоза на добитата дървесина от имота, за която дейност (съгласно същия опис) са налице 34 превозни билети, издадени през периода от 27.05.2022 година до 30.06.2022 година включително. Нарушението не би могло да се счита за осъществено и от аспект на други вписани в акта и наказателното постановление фактически обстоятелства, които (от гледна точка на констатацията „в голяма степен е увреден подраста в него”) или не отговарят на съдържанието на доклада (в т. 11.4 от който се сочи само за увреден (но не и в значителна степен) подраст от извоза на дървесина), или се отнасят до писмени документи (като разрешително за сеч № 0665762 от 05.05.2022 г.), което не само че не кореспондира на описаното в доклада разрешително, но и (тъй като не е било издадено от жалбоподателя) поради тази причина няма никаква връзка с обстоятелствата, които са в състояние да ангажират неговата административно-наказателна отговорност.

Описаната във връзка с гореизложеното непълнота по отношение на обстоятелствата, при които нарушението е прието за осъществено от страна на актосъставителя, е била пренесена и в обстоятелствената част на обжалваното постановление, в което (както и в акта за установяване на административното нарушение) липсват данни за конкретното съдържание на съответното бездействие, отчетено от наказващия орган като причина за налагане наказание въз основа на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ. С оглед на това се налага 3 заключение, че жалбоподателя е санкциониран в разрез със законовите изисквания, защото липсващите данни за изпълнителното деяние на съответното нарушение не позволяват да се даде еднозначен отговор на въпроса дали то би могло да бъде санкционирано въз основа на приложената санкционна норма, а ако да – в съответствие с коя от двете различни хипотези, предвидени в нея. Това обстоятелство самостоятелно определя издаденото постановление като незаконосъобразно по същество, тъй като разпоредбата на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ е предвидила наказание за лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по Закона за горите, подзаконовите актове по прилагането на същия, както и решения и предписания, основани на тях.

Предвид изложените съображения съдът прие, че обжалваното наказателно постановление следва да се отмени. Въз основа на това, с оглед на изрично изразеното искане и представените в негова подкрепа писмени доказателства, намери, че ответната по жалба страна ще следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя Х. Ц. и разноски, действително направени (според намиращия се на л. 39 договор за правна защита и съдействие) от него за упълномощаване на процесуален представител (адвокат от Адвокатска колегия - София), който го е представлявал в рамките на производството, проведено по настоящото дело. Вписаната в договора сума е напълно съобразена с възнаграждението за съответния вид дело, предвидено в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в редакцията на същата норма по ДВ бр. 88/2022 г), а като отчита това обстоятелство и вида на осъщественото процесуално представителство, което не се характеризира с обективни затруднения, възникнали заради фактическата или правна сложност на делото, съдът прие, че то очевидно не би могло да се счита за прекомерно с оглед на него. Поради изложеното същото следва да бъде присъдено в пълния му размер, още повече че процесуалния представител на ответната по жалба страна не е направил искане за неговото намаляване в съдебното заседание по делото, което (според предвиденото в нормата на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН) се явява задължителна предпоставка за това.

Искането в приложения списък на л. 53 за присъждане на разноски, свързани със заплатени средства (общо в размер на 100 лв) за транспорт на упълномощения от жалбоподателя процесуален представител и пътуване във връзка с явяването му пред съда в проведеното съдебно заседание на 30.06.2023 годино, не би могло да се уважи. То не намира опора нито в разпоредбата на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН (която касае единствено и само разноските, заплатени за процесуално представителство по делото от адвокат), нито в приложените по делото материали, между които няма доказателства за това, че за да се яви в това заседание, този процесуален представител е пътувал с МПС от град София до град Габрово. Отделно от това може да се посочи, че дори за своето придвижване да е използвал МПС, той не е приложил писмена информация за неговата мощност, вида на използваното 4 гориво и паричната равностойност на зареденото такова към датата на пътуване, които (по аналогия от предвиденото в чл. 13, ал. 1 от Наредбата за командировките в страната) са безусловно необходими за правилното изчисляване на средствата, дължими за пътуване с него.