Решение № 257 от 23.02.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 257 гр. Пловдив, 22.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно гражданско дело № 20235300502099 по описа за 2023 година Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Образувано по въззивна жалба от Г. Д. Г., ЕГН **********; против решение № 2024/09,05,2023 г., постановено по гр. д. № 14942/2021 г. на РС Пловдив. С оплакване за незаконосъобразност на решението поради необоснованост, противоречие с материалния закон и нарушения на съдопроизводствените правила, от въззивния съд се иска да го отмени и вместо това да уважи предявените искове.

Ответникът по въззивната жалба Адвокатско дружество „А. и У.“ – гр. Пловдив, БУЛСТАТ 160139913; заявява становище за неоснователност на същата и иска потвърждаване на решението.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:

Производството е образувано по обективно съединени искове с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. трето от ЗЗД. Предявен от Г. Д. Г., ЕГН **********; против Адвокатско дружество „А. и У.“ – гр. Пловдив, 1

БУЛСТАТ 160139913.

Ищецът твърди, че между страните са сключени три договора за правна помощ, във връзка с които е заплатила уговорените с тях възнаграждения, както и е превела суми за заплащане на разноски във връзка с изпълнението им. Ответникът е изпълнил задълженията си само по първия от договорите. Поради неизпълнение на възложеното с вторите два договора, ищцата развалила същите с едностранно изявление от м. април 2019 г.

Въз основа на изложеното от съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцата следните суми, получени на отпаднало основание: сумата от 1200 лв., представляваща възнаграждение по разваления Договор за правна защита и съдействие № *** г.; както и сумата от 1200 лв., представляваща възнаграждение по разваления Договор за правна защита и съдействие № *** г.; както и сумата от 1088,88 лв., предоставена за разходи във връзка с изпълнението на посочените по-горе развалени договори, ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от предявяване на исковата молба – 17,11,2020 г., до пълното им изплащане. Претендира се и заплащане на обезщетения за забава, както следва: сумата от 187 лв., представляваща мораторна лихва за забавеното връщане на главница от 1200 лв. по разваления Договор за правна защита и съдействие № *** г., дължима за периода от 09,04,2019 г. до 16,11,2020 г.; както и сумата от 187 лв., представляваща мораторна лихва за забавеното връщане на главница от 1200 лв. по разваления Договор за правна защита и съдействие № *** г., дължима за периода от 09,04,2019 г. до 16,11,2020 г., както и сумата от 169,68 лв., представляваща мораторна лихва за забавеното връщане на главница от 1088,88 лв., предоставена за разходи във връзка с изпълнението на посочените по-горе развалени договори.

Ответникът оспорва основателността на исковете. Признава сключването на процесните договори и заплащането на уговорените с тях възнаграждения, като същите, след сключени между страните допълнителни споразумения към договорите, били дължими разсрочено – на по две вноски всяко.

Счита, че ищецът не разполага с право да развали договорите едностранно, тъй като е неизправна страна, поради следното: 1/ ищецът е изпаднал в забава по отношение на части от възнагражденията, дължими по 2 договорите като втора вноска, и е заплатил същите няколко месеца след уговорения падеж; 2/ част от заплатените по банков път суми за възнаграждения не били получени от ответника, тъй като са удържани от банката като такси за превалутиране; 3/ част от заплатените със забава суми за възнаграждения следвало да се считат за погасяване на дължими поради забавата мораторни лихви; 4/ неизпълнението на възложените с договорите дейности се дължи на забава на кредитора, тъй като ищцата – възложител не е оказала съдействие и не е предоставила необходимите за изпълнение на договорите пълномощни.

Счита също, че разваляне не е настъпило и поради това, че за ищеца не е отпаднал интересът от изпълнение на договорите, а с отправеното едностранно изявление за разваляне не е даден срок за изпълнението им.

При условията на евентуалност – в случай, че исковете се приемат за основателни, ответникът предявява възражение за прихващане на претендираните вземания с насрещни такива за заплащане на сумата от общо 85 лв., от които: 60 лв. – заплатени по сметка на МВнР такси (две плащания от по 30 лв.) във връзка с изпълнение на сключен между страните Договор за правна защита и съдействие № *** г.; както и сумата от 25 лв. – заплатена на банката такса за превалутиране.

С обжалваното решение РС е приел исковете за неоснователни и ги е отхвърлил.

При извършената проверка на валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт в изпълнение разпоредбата на чл. 269 изр. първо от ГПК, не се констатираха основания за нищожност или недопустимост на същия. Относно законосъобразността на първоинстанционното решение, като извърши служебно дължимата проверка относно правилното приложение на материалния закон и предвид предявените във въззивната жалба оплаквания, съдът приема следното:

За да възникне преобразуващото право да се развали един договор, е необходимо наличието на следните предпоставки: 1/ между страните да е сключен договор, който да не е прекратен на друго основание; 2/ да има неизпълнение на задължение на насрещната страна по договора - пълно неизпълнение, забавено, лошо, несъответно на уговореното или частично неизпълнение; 3/ неизпълнената част от договора да е значителна; 4/ 3 неизпълнението да е виновно, т. е. да се дължи на причина, за която длъжникът отговаря; 5/ кредиторът трябва да бъде изправен.

Развалянето на договора е крайно средство в развитието на възникналото между страните правоотношение. Поради това разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД изисква отправяне на предупреждение и предоставяне на подходящ срок за изпълнение на задължението като предпоставка за упражняване на правото на разваляне на договора. В чл. 87, ал. 2 ЗЗД са уредени хипотези на разваляне на договора без предупреждение: 1/ когато изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти; 2/ когато длъжникът е изпаднал в забава, а късното изпълнение е безполезно за кредитора; 3/ при фикс - сделките, когато задължението трябва да се изпълни непременно в уговореното време.

Не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че между страните са сключени три договора за правна защита и съдействие: Договор № *** г.; Договор № *** г.; и Договор № *** г. Тъй като ищцата трайно пребивава в Австрия, комуникацията между страните по повод сключването и изпълнението на посочените договори е извършвана основно чрез електронни писма, разпечатки от които са представени по делото от двете страни. От същите, както и от съдържанието на договорите, се установява, че ищцата е възложила на ответното дружество извършване на следните дейности:

- Договор за правна защита и съдействие № *** г. е за изготвяне, подписване и внасяне на искане пред компетентните органи на Община Варна за признаване и изпълнение на съдебно решение на Районен съд К., А.. Няма спор между страните, че уговореното с този договор възнаграждение в размер на 480 лв. е заплатено и възложената с този договор работа е изпълнена.

- С Договор за правна защита и съдействие № *** г. (л. 56) е възложено изготвяне, подписване и внасяне в РС Варна на искова молба, с която се предявява иск за обявяване на нищожност на отказа на Н. А. Г. от наследството на Д. С. Г. и прогласяване нищожност на договор за доброволна делба от 27,06,2006 г., както и процесуално представителство по образуваното по тази искова молба дело. Срещу това е уговорено възнаграждение в размер на 1200 лв., платимо (съгласно Допълнително споразумение на л. 57) на две части: първа вноска в размер на 918,87 лв. – 4 платена като авансова с фактура 91734/23,10,2017 г., и втора вноска в размер на 281,13 лв., платима до 29,12,2017 г.

С Договор за правна защита и съдействие № *** г. (л. 54) е възложено изготвяне, подписване и внасяне в РС Варна на искова молба, с която се предявява иск за обявяване на нищожност на отказа на Н. А. Г. от наследството на А. М. М. и прогласяване нищожност на договор за доброволна делба от 09,08,2006 г., както и процесуално представителство по образуваното по тази искова молба дело. Срещу това е уговорено възнаграждение в размер на 1200 лв., платимо (съгласно Допълнително споразумение на л. 55) на две части: първа вноска в размер на 600 лв. – платима до 29,12,2017 г., и втора вноска в размер на 600 лв., платима до 31,01,2018 г.

С договорите не е уговорен конкретен срок за изпълнение на възложените работи от страна на ответното дружество.

Няма спор, че уговорените с процесните два договора възнаграждения от по 1200 лв. са заплатени. Това се установява и от заключението на изготвената пред РС съдебно-счетоводна експертиза. Видно от същото, втората вноска по Договор № *** и двете вноски по Договор № *** са заплатени след уговорените падежи – с платежно нареждане от 29,06,2018 г., и са постъпили по сметката на ответника на 02,07,2018 г. На същата дата (превод от 29,06,2018 г., получен от ответника на 02,07,2018 г.) е заплатена и сумата от 1022,32 лв., като основание е посочено: дължими такси.

Видно от кореспонденцията между страните, ответникът е предложил (вж. т.

3 от писмо от 22,06,2018 г.) превеждане на сумата от 1000 лв. за покриване на предстоящите във връзка с изпълнение на договорите разходи, които впоследствие ще бъдат отчетени със съответни разходни документи.

С това се установява, че към м. юли 2018 г. ищцата е изпълнила задълженията си за заплащане на уговорените с процесните договори възнаграждения (макар и със закъснение за част от сумите), както и допълнително уговореното заплащане на суми за предстоящи разходи във връзка с изпълнението на възложените работи. Неоснователно е възражението на ответника, че заплатените по договорите суми не покриват дължимите възнаграждения, тъй като част от тях са удържани от банката за такси за превалутиране. Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, 5 след приспадане на удържаните от банката такси от по 25 лв. за всеки от преводите, по сметка на ответното дружество са постъпили за възнаграждения по процесните договори суми в уговорения размер – по 1200 лв. за всеки от тях.

При тежест върху ответника, същият не установява да е предприел действия по изпълнение на дейностите, възложени му с процесните договори.

Не се представят доказателства посочените в договорите искове да са предявени или да са изготвени проекти за необходимите за това документи.

Предявеното в тази връзка възражението за липса на съдействие от страна на ищцата и непредоставяне на необходимото за изпълнение на договора пълномощно е недоказано. С електронно писмо от ответника, изпратено на 27,10,2017 г., на ищцата са изпратени процесните договори за правна помощ, както и пълномощни, като е поискано да върне документите по електронната поща – подписани и сканирани, както и да ги изпрати физически с куриер или поща. С обратно писмо от 31,10,2017 г. ищцата е изпратила сканирани подписаните от нея пълномощни. С писмо от 03,11,2017 г. ищцата е уведомила ответното дружество, че в този ден е изпратила документите по пощата срещу подпис. В отговор с писмо от 15,11,2017 г. от името на ответното дружество е потвърдено получаването на изпратените по пощата документи. По делото липсват доказателства от ищцата да е поискано друго съдействие за предоставяне пълномощни, поради което не би могло да се приеме, че тя е изпаднала в забава да окаже необходимо за изпълнение на договора съдействие.

При това положение следва да се приеме, че е налице пълно неизпълнение задълженията на ответното дружество, въпреки полученото, макар и със забава, изпълнение на насрещните задължения на възложителя.