Решение № 1128 от 12.03.2026, Административен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 1128

Стара Загора, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Стара Загора - II тричленен състав, в съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове:

ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

При секретар АЛБЕНА АНГЕЛОВА-ДИМИТРОВА и с участието на прокурора ГРИША СПАСОВ МАВРОВ като разгледа докладваното от съдия МИХАИЛ РУСЕВ канд № 20267240600071 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1, предл.2 от ЗАНН.

Образувано е по касационната жалба от М. Х. И. от [населено място], общ. Стара Загора, чрез пълномощника си адв. А. С. против решение №489/04.12.2025 год., постановено по АНД №1749/2025 год. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е изменено Наказателно постановление №9300/23.04.2025 год., издадено от Началник отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура”.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при допуснати нарушения на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, както и при явна несправедливост, касационни основания по чл.348, ал.1 т.1-3 от НПК. Твърди се в жалбата, че решението е постановено в противоречие на тълкувателно постановление №2/08.10.2025 год. на ВАС – ОСС от НК на ВКС I и II колегии на ВАС. Неправилно също така е определена и санкциониращата разпоредба, както и субекта на административното нарушение. Направено и искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да бъде отменено изцяло обжалваното наказателно постановление и да се присъдят сторените разноски двете инстанции.

Ответникът по касация Началник отдел „Контрол по републиканската мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ [населено място], редовно и своевременно призован, в представения отговор на касационната жалба и депозираната молба за съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на подадената касационна жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура взема становище, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, доводите на страните и извърши проверка на законосъобразността на обжалваното решение по посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок от легитимирана страна, разгледана по същество е основателна.

Производството пред Старозагорският районен съд се е развило по жалбата на М. Х. И. против Наказателно постановление №9300/23.04.2025 год., издадено от Началник отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура”, с което на основание чл.53, ал.1, т.2, предл. второ от Закона за пътищата /ЗП/ му е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 3 000.00 лв. за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, буква ”а”, предл. второ от същия закон във връзка с чл.7, ал.1, т.5, б.“в“, чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №11 от 03.07.2001 год. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. От фактическа страна от наказващия орган е прието, че на 25.03.2025 год. в 10.14 часа на път II-66, км.54 на отбивната площадка в посока Нова Загора, М. Х. И. е управлявал и извършвал превоз на товари с ППС четири оси с две управляеми оси [Марка], модел ТГС 41.440 ББ с рег.№[рег. номер], като в процеса на извършване на проверката е установено, че водачът извършва превоз на фракция, видно от кантарна бележка №89769/25.03.2025 год., без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата /разрешително/, съгласно изискванията на чл.8, ал.1 от Наредба №11 от 03.07.2001 год. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Необходимостта от разрешително е доказано от направеното измерване с електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел DFW-KR №118845 и ролетка №1311/18/5 м. При измерено разстояние между осите 1.38 м. сумата от натоварването на ос на двойно задвижваща ос на ППС е 30.525 тона при максимално допустимо натоварване на оста 19 тона, съгласно чл.7, ал.1, т.5, буква „в“ от Наредбата, като превишението е с 11.525 т.

Старозагорският районен съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление, не са допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и процесуални правила. По съществото на спора, въз основа на събраните в хода на съдебното следствие и обсъдени в решението доказателства, съдът е направил извод, че по безспорен и несъмнен начин са доказани описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и извършеното от М. И. нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от Закона за пътищата, като основание за налагане на административна санкция по чл.53, ал.1, т.2, предл. второ от Закона за пътищата. По отношение на размера на наложеното наказание, е приел, че същото е правилно определено като се има в предвид, че се касае за първо нарушение и размера на превишението. Приел е, че не може да се приложи чл.28 от ЗАНН в конкретния случай, но размера на наложената глоба е неоснователно наложена в размер на 3 000.00 лева, което го е мотивирало да измени наказателното постановление, като намали наложеното административно наказание от 3 00.00 лв. на 1 000 лв., като е осъдил и жалбоподателят да заплати на ответника разноски в размер на 50.00 лв., а ответника да заплати на разноски на жалбоподателят в размер на 480.00 лв..

Решението на Старозагорския районен съд е постановено при неправилно приложение на закона.

Изцяло се споделя извода на въззивния съд, че при реализирането на административнонаказателната отговорност на М. Х. И. в качеството му на водач на тежко ППС, на основание чл.53, ал.1, т. 2 от ЗП, за допуснато нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосноват отмяната на обжалваното наказателно постановление. Наложената от наказващия орган санкция на М. И. се основава на нормата на чл.53, ал.1, т. 2 от ЗП, съгласно която се наказват с глоба от 1000.00 до 5000.00 лв., ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл.25, чл.26, ал.1, т.1, букви „в“ и „г“, т.2, ал.2 и ал.5 и чл.41 от Закона за пътищата или които извършат или наредят да бъдат извършени дейности - движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя. Изложеното обуславя заключението, че лицата, задължени да поискат разрешение за движението на извънгабаритни и/или тежки ППС от администрацията, управляваща пътя, са техните собственици или лицата, извършващи превоза, в качеството им на лицензирани превозвачи. Следователно субекти на нарушението по чл. 53, ал.1, т. 2 във връзка с чл. 26, ал. 2, т.1, б. „а“ ЗП могат да бъдат физическите лица, които са собственици на извънгабаритни и/или тежки ППС, или превозвачи, регистрирани по съответния ред, както когато наредят превоза, така и когато са фактически извършители, т. е. когато управляват лично ППС от посочения вид.

Когато едно физическо лице управлява извънгабаритно или тежко ППС /какъвто е настоящия случай/, т. е. осъществява неговото фактическо управление по силата на трудов договор, сключен със собственика на ППС или превозвача, то няма задължение да поиска от собственика на пътя или от администрацията, управляваща пътя, на основание чл.15, ал.3 от Наредба № 11/03.07.2001 год. на МРРБ, да бъде издадено разрешение за движението на ППС по пътищата, отворени за обществено ползване, съгласно чл. 8, ал. 2 или да заплати съответната такса в случаите на чл.14, ал.3 от наредбата. След като такъв водач на ППС не е задължен да подаде заявление за издаване на разрешение за осъществяване на движение на ППС от посочената категория, той не следва да носи отговорност по чл.53, ал.1, т.2 във връзка с чл.26, ал.2, т.1, б.„а“ от Закона за пътищата. Противното би означавало водачът на ППС, работещ по трудов договор като водач на ППС, да носи административнонаказателна отговорност за виновното поведение на друго лице - на неговия работодател - собственик на ППС или превозвач (физическо лице или юридическо лице), който не е поискал и не е получил необходимото разрешение. Това би противоречало на основания принцип, визиран в разпоредбата на чл.24, ал.1 от ЗАНН, според който административнонаказателната отговорност е лична и всеки отговаря за собственото си виновно поведение.

От изложеното следва, че водачът на извънгабаритно и/или тежко ППС, когато не е собственик на същото или лицензиран превозвач, осъществяващ превоза, съответно не е наредил превоза, а извършва единствено фактическите действия по неговото осъществяване въз основа на задълженията си по трудов договор, сключен с някое от тези лица, следва да отговаря само по чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП за допуснато нарушение на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП и не носи отговорност по чл. 53, ал.1, т.2 от ЗП за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.„а“ ЗП.

В този смисъл е Тълкувателно постановление №2/08.10.2025 год. на ВКС и ВАС, постановено по тълкувателно дело №5/2023 год., което е задължително за всички съдилища, включително и за настоящия съдебен състав, съгласно което водачът, който управлява извънгабаритно или тежко пътно превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване, без да е налице разрешение за това, извършва нарушение по чл. 177, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 139, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата, когато не е собственик на пътното превозно средство или лицензиран превозвач, осъществяващ превоза, съответно не е наредил превоза. По отношение на касационните оплаквания:

Що се касае да оплакването, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и всички останали оплаквания относно размера на наложената глоба, налице ли е или не извършено административно нарушение, дали е безсмислица правната конструкция на наказателното постановление, налице ли е маловажен случай или не, то с оглед на постановеното тълкувателно постановление, същите не следва да се обсъждат в настоящето решение.

С оглед на изложените съображения съдът намира, че са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като постановено при неправилно приложение на закона, следва да бъде отменено, а вместо него да се постанови друго, с което да се отмени обжалваното наказателно постановление.

При този изход на делото, основателно е оплакването за присъждане на разноски в полза на касатора, както такива са поискани за двете инстанции. По делото е представен договор за правна защита и съдействие 11.02.2026 год., съгласно който е договорено и платено адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 евро. платено в брой за процесуално представителство пред Административен съд Стара Загора, а за процесуално представителство пред Районен съд Стара Загора е договорено и платено адвокатско възнаграждение в размер на 720.00 лв. с ДДС съгласно представения договор от 11.11.2025 год.. Ето защо следва да се присъдят разноски в размер на 368.13 евро за първата инстанция /равностойността на 720.00 лв./ и 300.00 евро за процесуално представителство пред Административен съд Стара Загора.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №489/04.12.2025 год., постановено по АНД №1749/2025 год. по описа на Районен съд Стара Загора. и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №9300/23.04.2025 год., издадено от Началник отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура, като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ [населено място] да заплати на М. Х. И., [ЕГН] и с постоянен адрес [населено място], общ. Павел баня, [улица]сумата от 668.13 /шестстотин шестдесет и осем евро и 13 евроцента/ евро, направени разноски за двете инстанции.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

Разпечатката съдържа 34 от 36 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fb43dd08-39de-4721-a101-ec3eb939788b