Решение № 649 от 17.12.2024, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 649 гр. Враца, 17.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Борис К. Динев при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова-Цветкова като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело № 20241400500361 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба вх.

№ 3616/13.03.2024 г., подадена от Н. Н. А., ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Пазарджик, и въззивна жалба вх. № 5166/12.04.2024 г., подадена от адв. Н. И. от АК-Враца – особен представител на въззивника Н. Н. А., против Решение № 71 от 12.02.2024 г. на Районен съд-Враца, постановено по гр. дело № 2006/2023г., в неговата цялост, с което са отхвърлени, като неоснователни и недоказани предявените от Н. Н. А. срещу Административен съд гр. Враца с адрес ***, искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Закона за защита от дискриминация за установяване на дискриминация спрямо ищеца, изразяваща се в откази да му бъде назначен служебен защитник по адм. дело № 734/2019 г. на Административен съд гр. Враца и за осъждане на ответника да му заплати обезщетение в размер 5 000,00 лева за претърпени от дискриминация неимуществени вреди (безпокойство, беззаконие, безсилие, несправедливост и други).

Въззивна жалба вх. № 3616/13.03.2024 г. е подадена лично от Н. Н. А., чрез Министерство на правосъдието. В същата жалбоподателят твърди, че обжалваното решение на PC - Враца е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, в нарушение на чл.3 ЗСВ, вр. с чл.117, ал.2 от КРБ. Поддържа, че в момента изтърпява наказание доживотен затвор в затвора в гр.Пазарджик при специален режим, че е затворен за постоянно - 24 1 часа, че е завършил осми клас в училище, но няма завършено средно образование, поради което е правно неграмотен. Посочва, че като страна-ищец по адм. дело № 734/2019 г. на Административен съд гр. Враца е поискал да му бъде назначен служебен защитник по делото, което искане съдът е отхвърлил като неоснователно, с което е било нарушено правото му на защита в административния процес, тъй като е правно неграмотен, във връзка с изтърпяването на наказание няма достъп до интернет, а другата страна в процеса – ГДИН-София, е била представлявана от юрисконсулт с юридическо образование, магистър по право, който ползва интернет, чете правна литература, актуални нормативни актове и съдебна практика и много друга информация от правната сфера, поради което отлично се е подготвил за защита на правата и законните интереси на ответника. С оглед на това счита, че страните по това дело не са били на равно положение. Изтъква, че решаващият състав има задължение да осигури равенство на страните, като участници в адм. дело № 734/2019 г. на Административен съд гр. Враца, съгласно чл.8 АПК и чл.9 ГПК. Моли съда да отмени изцяло обжалваното решение на PC - Враца и да постанови друго, с което да уважи жалбата му.

Въззивна жалба вх. № 5166/12.04.2024 г. е подадена от адв. Н. И. от АКВраца – особен представител на въззивника Н. Н. А. и с нея се правят уточнения в жалбата на въззивника. В същата адв. И. твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалноправните норми. На първо място поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че ищецът не е установил с допустими от закона доказателства да е бил третиран по-неблагоприятно въз основа на лично и обществено положение в сравнение с друго лице при сравними сходни обстоятелства. Счита, че от присъединеното към делото адм. дело № 7 3 4 /2 0 1 9 г . на Административен съд гр. Враца, ставало ясно, че Административен съд Враца е оставил без уважение молбата му за освобождаване от такси и разноски по делото и не му е назначил служебен защитник, въпреки че същият изрично е поискал да му бъде назначен такъв и е представил декларация, от която е видно, че не получава доходи от 2016 год.

Посочва, че с бездействието си да му назначи служебен защитник, Административен съд Враца е нарушил неговите права и законни интереси, като го е лишил от компетентна адвокатска защита, вследствие на което делата са решени в негов ущърб. На второ място счита за неоснователно твърдението на първоинстанционния съд, че от страна на ищеца не били изложени доводи и не били установени факти, от които да се направи извод за наличие на дискриминация по някой от посочените от него признаци. Счита, че посочените по-горе действия /отказана правна защита/ на АС-Враца са свързани пряко и непосредствено с личността на ищеца и като такива са довели до некомпетентна защита от негова страна. Посочва, че отказът на Административен съд Враца да му бъде назначен служебен защитник е довел до претърпените от него неимуществени вреди, представляващи болки, нерви, безсилие, апатичност, безсъние и др. Твърди също, че решението е 2 постановено при нарушения на съдопроизводствените правила, поради непроизнасяне на съда по всички направени от страните възражения – ответникът не е установил по несъмнен и категоричен начин законосъобразността на упражненото потестативно право (наличието на отразено основание за нарушаване правата на ищеца, а именно правото на равно третиране), което е било в негова тежест. Изтъква, че първоинстанционният съд не е обсъдил предявената претенция за обезщетение в размер на 5 000 лв. за претърпените от ищеца неимуществени вреди, представляващи болки, нерви, безсилие, апатичност, безсъние и др.

Моли съда да отмени обжалваното решение на Районен съд Враца, като неправилно и незаконосъобразно и вместо него да постанови ново решение, с което по реда на чл.271, ал.1 ГПК, да уважи предявените искове срещу Административен съд Враца.

В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата страна Административен съд - Враца, чрез административният й ръководител - председател, е постъпил писмен отговор, с който оспорва като неоснователна въззивната жалба и счита процесното решение за допустимо, правилно и законосъобразно. Счита, че ищецът не е изпълнил възложената му с разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр. доказателствена тежест в производството за защита срещу дискриминация, което е достатъчно основание за отхвърляне на предявената претенция, поради което правилно и обосновано първоинстанционният съд е отхвърлил предявените от Н. А. искове. Твърди, че Административен съд - Враца не е бездействал по искането на ищеца за осигуряването на безплатна правна помощ под формата на процесуално представителство по адм. дело № 734/2019г. по описа на АдмС - Враца, а напротив - произнесъл се е със съдебен акт, след активно събиране на съответните доказателства, касаещи преценката за наличие предпоставките за оказване на такава помощ. В този смисъл преценката за това дали са нарушени права на ищеца и негови законни интереси във връзка с претендирано обезщетение за вреди не включва проверка за правилността на постановения съдебен акт, а преценка на критериите за осигурен достъп до правосъдие, осигурено равенство на страните в процеса, разглеждане и решаване на делото в разумен срок, мотивиране на съдебния акт в достатъчна степен, за да узнаят страните аргументите на съда, обусловили крайните му изводи за това дали законът е бил правилно приложен. Поддържа, че определението, с което съдът е оставил без уважение искането на Н. А. за предоставяне на безплатна правна помощ по адм.дело № 734/2019г. е потвърдено от касационната инстанция. Посочва, че с оглед предмета на адм. дело № 734/2019 г. е прието, че не е налице първата 3 хипотеза на задължителна адвокатска защита по ЗПП и интересите на правосъдието не изискват допускането на такава, че липсва кумулативното изискване за наличието на интереси на правосъдието, които да налагат необходимост от процесуално представителство на страната. При тези данни искането за предоставяне на правна помощ е отхвърлено. Моли съда да приеме, че въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение потвърдено, като правилно и обосновано.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

При извършената служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК, въззивният съд констатира, че първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие е основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба.

За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Районен съд - Враца е бил сезиран с искова молба от Н. Н. А. с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Пазарджик, с която против

Административен съд гр. Враца, са предявени искове с правно основание чл.

71, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Закона за защита от дискриминация за установяване на дискриминация спрямо ищеца, изразяваща се в откази да му бъде назначен служебен защитник по адм. дело № 734/2019 г. на Административен съд гр.

Враца и за осъждане на ответника да му заплати обезщетение от 5 000,00 лева за претърпени от дискриминация неимуществени вреди (безпокойство, беззаконие, безсилие, несправедливост и други).

В исковата молба се твърди, че ищецът Н. А. в момента изтърпява наказание лишаване от свобода, като същият е завършил осми клас в училище, но не е завършил дванадесети клас, т.е. няма завършено средно образование.

По време на изтърпяването на наказанието си Н. А. подал искова молба пред Административен съд гр. Враца, заведена с вх. № 3069/08.11.2019 г. на същия съд, която съдържала изрично искане на ищеца да бъде освободен от внасянето на държавна такса и разноски, както и да му бъде назначен служебен защитник по делото. По така подадената искова молба било образувано адм. дело № 734/2019 г. на Административен съд гр. Враца и бил определен съдия-докладчик, който отхвърлил като неоснователно искането на ищеца да му бъде назначен служебен защитник. Поддържа се, че този отказ на първоинстанционния съдия бил обжалван пред тричленен състав на Административен съд гр. Враца, който потвърдил отказа да бъде назначен служебен защитник на ищеца. След обявяването на решението по адм. дело № 734/2019 г. на Административен съд гр. Враца Н. А. с нарочна молба подновил искането си да му бъде назначен служебен защитник. По подновеното искане първоинстанционният съдия постановил отказ, който ищецът обжалвал, а тричленен състав на Административен съд гр. Враца потвърдил и този отказ.

4

Твърди се също, че поради отказите на съда да назначи на ищеца служебен защитник е било нарушено правото му на защита в административния процес, тъй като е правно неграмотен, във връзка с изтърпяването на наказание няма достъп до интернет, образованието му е завършен осми клас и вследствие на това другата страна в процеса е получила недопустимо предимство и в крайна сметка е спечелила възникналия административен спор. Сочи се, че отказите на административните съдии да назначат служебен защитник на Н. А. са мотивирани от дискриминация по признаците лично и обществено положение, както и че същите представляват тормоз по смисъла на Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.).

Районният съд е назначил особен представител на ищеца на основание чл. 25 от Закона за правната помощ.

С допълваща молба с вх. № 12032/05.10.2023 г. на Врачански районен съд назначеният на ищеца особен представител е навел твърдения, че с отказа си да допусне правна помощ под формата на процесуално представителство на Н. А. - ищец по адм. дело № 734/2019 г. на Административен съд гр. Враца, съдът е осъществил пряка дискриминация, непосредствено свързана с личността на ищеца въз основа на признаци, предвидени в чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.), евентуално признаци, посочени в друг български закон или международен договор, по който Република България е страна.

Искането към съда е да установи наличието на твърдяната дискриминация спрямо ищеца, както и да присъди на ищеца обезщетение в размер 5 000,00 лева - главница, представляваща обезщетение за дискриминационно отношение, изразяващо се в отказ да бъде назначен на ищеца служебен защитник, вследствие на което ищецът е претърпял неимуществени вреди (безпокойство, беззаконие, безсилие, несправедливост и други).