Решение № 829 от 16.06.2020, Районен съд - Варна

Р Е

Ш Е Н

И Е

Номер

829/16.6.2020г. Година 2020 Град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският районен съд четвърти състав

На десети юни Година две хиляди и двадесета

В публичното съдебно заседание в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

АТАНАС ШКОДРОВ като разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело номер 1446 по описа за две хиляди и двадесета година.

Р Е

Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 455/13.09.2019 г. на зам. Кмет на Община Варна, с което на Р.С.Р. е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 лева на осн. чл.178д от ЗДП.

ОСЪЖДА Р.С.Р., ЕГН ********** ***, на осн. чл.27е от Наредба за правната помощ направените по делото разноски за възнаграждение на юристконсулт в размер на 120 / сто и двадесет/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в

14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на Р.С.Р. срещу НП на зам. Кмета на Община Варна, с което му е наложено административно наказание ГЛОБА.

В жалбата си въззивникът сочи, че е престоявал на мястото и обяснил на полицейския служител, че не е паркирал превозното средство, а е спрял. Цитирал е закона на полицейския служител, като му било казано да си заминава, но той настоял за съставяне на АУАН.

В с. з. въззивникът поддържа жалбата си чрез процесуален представител.

По същество счита, че е установена фактическа обстановка, различна от изложената с АУАН и НП и моли съда да отмени наказателното постановление.

Представители на въззиваемата страна оспорват жалбата.

По същество се иска от съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно, като се претендира и юристконсулстско възнаграждение.

След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :

На 07.09.2019г. , полицейски служители – св. К. и св. А., при извършване на дежурен обход на синя зона с патрулен автомобил в гр. Варна, установили, че въззивникът Р. е паркирал л.а.

„Додж” с рег.№СА0754 СТ в гр. Варна, на ул. “Славянска“ №12 на място определено за паркиране за хора с трайни увреждания, без да има такова право.

След като възприели автомобила св. К. и св. А. спрели след зоната, където бил паркиран, слезли от служебния автомобил и отишли до паркирания л.а. „Додж“.

Вътре в него се намирал въззивникът Р., като автомобила престоявал с изключен двигател.

От въззивника Р. били поискани документи, удостоверяващи право да паркира върху място, определено за хора с тройни увреждания.

Въззивникът Р. не представил такава, а оспорил обстоятелството, че е паркирал, твърдейки , че само престоява на това място. Св. К. казал на въззивника Р. да премести автомобила, но въззивникът Р. настоял да му бъде съставен АУАН.

Св. К. започнал да съставя АУАН, като в процеса на съставянето му , след около 10 минути, на място пристигнали мъж и жена, които се представили като роднини на въззивника Р..

В съставения акт за установяване на административно нарушение, св. К. вписал установеното паркиране. Деянието било квалифицирано като такова по чл.98 ал.2 т.4 от ЗДвП

Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивника, който го подписал , вписвайки чене е паркирал, а е спрял , за да качи пътници. Не е съгласен с проблема и отношението и оспорва АУАН.

На 13.09.2019г. въз основа на съставения акт е било издадено наказателно постановление, видно от съдържанието на което административно наказващия орган изцяло е възприел описаната от полицейските служители фактическа обстановка. На нарушението била дадена правна квалификация по ЗДП и на основание санкционната норма на чл.178Д от ЗДП на въззивника било определено административно наказание.

Горната фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за установяване на административно нарушение се установява от събраният по делото доказателствен материал – показанията на св. К. и св. А., надлежно съставен АУАН и др.

Показанията на св. К. и св. А., които са очевидци на нарушението са категорични досежно факта на паркиране на мястото, определено за хора с трайни увреждания и надлежно обозначено посредством поставен вертикален знак.

Надлежно съставеният АУАН, представляващ годно доказателство по делото е в унисон с твърдяното от св. К. и св. А..

В съдебно заседание депозират показания св. С. Р. и св.Р., които сочат, че са присъствали на част от случилото се.

Същите обаче изясняват последващи установеното паркиране действия и не са от характер да установят факти от значение за правилното решаване на делото.

Съдът кредитира показанията на тези свидетели, доколкото установяват, че АУАН е бил съставен по изрично настояване на въззивника.

За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното : съставеният акт и въз основа на него издаденото НП са съставени при спазване и правилно приложение на материалния закон. По отношение спазването на процесуалните правила - и при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН. Акта за установяване на административно нарушение и НП съдържат реквизитите , изискуеми от чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Административно наказващия орган на база на събраните по преписката доказателства е направил единствения възможен извод за извършено нарушение по ЗДП, като след разследване на спорните обстоятелства е дал правна квалификация на извършеното от въззивника нарушение. Въз основа на квалификацията на деянието правилно е била определена санкционната норма на ЗДП.

Правилно е бил определен вида на наказанието, което е с императивно определен размер и в този смисъл не подлежи на прецизиране.

Що се отнася до доводите за отмяна наведени с жалбата и поддържани в съдебно заседание, съдът не споделя същите, предвид на следното:

В жалбата си въззивникът сочи, че е престоявал на мястото и обяснил на полицейския служител, че не е паркирал превозното средство, а е спрял. Цитирал е закона на полицейския служител, като му било казано да си заминава, но той настоял за съставяне на АУАН.

Съдът не възприема позицията на въззивника.

В настоящия казус е безспорно установено, че при пристигането на св. К. и св. А. въззивникът Р. е престоявал сам в превозното средство, което е било с преустановена работа на двигателя.

В превозното средство не се е извършвала дейност по качване или слизане на пътници, както и по товарене или разтоварване на багаж.

Горното се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на св. К. и св. А., както и от показанията на св. Р. и св.С. Р..

Съотнесени към разпоредбата на чл.93 ал.1 и ал.2 от ЗДП, установените в настоящия казус факти припокриват хипотезата на чл.93 ал.2 от ЗДП и охарактеризират превозното средство като паркирано, а не – като престояващо , както се счита от въззивника.

При правилно установени факти, правилно е било прието, че се касае за нарушение на чл.98 ал. 2 т.4 от ЗДП и правилно, с наказателното постановление е била реализирана административнонаказателната отговорност на въззивинка.

Предвид изложеното по- горе, след като обсъди възраженията на въззивника, съдът намери , че следва да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

С решението си съдът присъди направените по делото разноски за възнаграждение на юристконсулт.

Водим от горното, съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН

СЪДИЯ :