Определение № 311 от 27.04.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 311 гр. София, 27.04.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елеонора Чаначева

Членове:

Васил Христакиев

Елена Арнаучкова като разгледа докладваното от Елеонора Чаначева Частно касационно търговско дело № 20238003900307 по описа за 2023 година Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на „Амбиенсдизайн БГ“ ЕООД, гр. София, срещу определение № 605 от 15.09.2022 г. по в.ч.т.д. № 517/2022 г. на Варненския апелативен съд.

Ответникът по частната касационна жалба – „Евро студио“ ООД, гр.

Варна – депозира отговор, оспорващ основателността на жалбата.

Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:

С определението, предмет на обжалване, състав на Варненски апелативен съд е потвърдил разпореждане № 2591 от 26.05.2022 г. по т.д. № 659/2021 г. на Варненски окръжен съд, с което е върната въззивната жалба на настоящия жалбоподател срещу решението на окръжния съд на основание чл.

262, ал. 2, т. 2 ГПК. За да постанови този резултат, въззивният състав е приел, че с разпореждане № 2100/28.04.2022 г. на Варненски окръжен съд е оставена без движение въззивна жалба с вх. № 10013/26.04.2022 г., с указания за формулиране на конкретно искане към въззивната инстанция и за внасяне на държавна такса в размер от 1740.21 лв. Връчването на разпореждането се е осъществило по реда на чл. 38, ал. 3 ГПК на посочената във въззивната жалба електронна поща, като съдът е приел, че е налице потвърждаване на получаването на разпореждането с указания съгласно чл. 41а, ал. 2 ГПК със съобщение, изходящо от посочената във въззивната жалба електронна поща на 09.05.2022 г.. С оглед тази дата, срокът за изпълнение на указанията е изтекъл на 16.05.2022 г., без същите да са изпълнени, поради което е приложена и правната последица -връщане на жалбата.

Частната касационна жалба е допустима като подадена в срок, срещу 1 подлежащо на обжалване, валидно въззивно определение.

Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.

280, ал. 1 ГПК. Касаторът е посочил, че не е доволен от постановеното определение, което обжалва, като е интерпретирал установените данни по спора. Заявил е, че е налице чл.280, ал.1,т.3 ГПК,чийто текст е възпроизвел.

Формулирал е въпросите: „1. За да бъде приложена разпоредбата на чл.41а, ал. 2 ГПК и съобщението да е редовно връчено, следва ли адресатът използвайки електронна поща /имейл/ и изпращайки електронно съобщение /имейл/ до съда да е обозначил авторството на имейла по ясен и недвусмислен начин? За да бъде редовно прилагането на чл. 41а, ал. 2 ГПК, имейлът до съда следва ли да е подписан с квалифициран електронен подпис или друго средство за електронна идентификация, или е достатъчно авторът /адресат/ да обозначи името си, като изпише двете си имена в края на електронното съобщение?“ „2. В случай, че в имейлът изпратен от адресата до съда съгласно чл. 41а, ал. 2 ГПК липсва обозначаването /ясно и недвусмислено/ на автора на електронното съобщение чрез използване на калифициран електронен подпис или друго средство за електронна идентификация, или с обозначаване името на автора края на електронното съобщение, то връчването по чл. 41а, ал. 2 ГПК следва ли да се счита за редовно, респективно в тази хипотеза имейлът от адресата до съда – има ли автор /съдържа ли волеизявление/ и кой е той, след като не може да се установи от данните съдържащи се в електронното съобщение?“, „3. Електронно съобщение/имейл/ обозначаването /ясно и недвусмислено/ на автора на електронното съобщение чрез използван квалифициран електронен подпис или друго средство за електронна идентификация, или с обозначаване името на автора в края на електронното съобщение представлява ли документ и ползвали се с формална доказателствена сила?“ и „4. Електронно съобщение /имейл/ изпратено чрез електронна поща без обозначаването /ясно и недвусмислено/ на автора на електронното съобщение чрез използван квалифициран електронен подпис или друго средство за електронна идентификация, или обозначаване името на автора в края на електронното съобщение представлява ли неподписан електронен документ и следва ли да се преценява като редовно доказателство за връчване на книжа по чл. 41а, ал.

2 ГПК от съда?“. Други доводи не са развити.

Съгласно възприетите в т. 1 на ТР № 1/2010 г. по тълк.д. №1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС задължителни постановки, правен въпрос, по смисъла на чл.

280, ал. 1 ГПК, е този, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело, който е бил включен в предмета му, чрез валидно предприетите и извършени от страните процесуални действия и е свързан с обективираната в крайния му акт правна воля на съда.

Съобразно така изведената по тълкувателен път дефинитивност настоящият състав намира за неосъществени предпоставките за допускане на обжалваното определение до касационен контрол.

2

Първите два въпроса касаят установяване на авторството на изпратено съобщение по електронна поща, което не е подписано с квалифициран електронен подпис, в хипотезата на чл. 41а, ал. 2 ГПК, за да се счете връчването на съдебните книжа за редовно. Тези въпроси не удовлетворяват общото селективно основание на чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касация, тъй като нито са разгледани от въззивния съд, нито са обусловили решаващите му изводи. Частният касатор не е формулирал относим въпрос относно предпоставките за приложението на чл. 38, ал. 3 ГПК, като в мотивите на обжалвания акт не са налице каквито и да е съображения или изводи относно авторството на изпратеното на 09.05.2022 г. съобщение. Извън изложеното, въпросите са с фактически характер, предпоставят изследване на обстоятелства, които са относими към правилността на акта, което не е предмет на настоящето производство.

Въпроси трети и четвърти са свързани с доказателствената сила на електронното съобщение в гореописаната хипотеза. Същите не могат да обосноват общото селективно основание с аргумента, че касаят правилността на обжалваното определение и са израз на несъгласието на частния касатор с изводите в него. И по тези въпроси липсват формирани решаващи изводи на състава.

Дори,обаче, да бъдат приети за релевантни посочените въпроси страната не е развила каквито и да било доводи, свързани със соченото като текст основание съобразно изискванията на неговия фактически състав, разяснен със задължителна тълкувателна практика – т. 4 ТР ОСГТК № 1 / 09г.

Извън това, налице е и формирана константна практика на ВКС по приложението на чл. 38, ал. 3 ГПК и чл. 41а, ал. 2 ГПК в относимата хипотеза- напр. определение по т.д. № 174/22 г. на 1 ТО и определение № 60381/03.11.2021 г. по ч.гр.д.№ 3997/2021 г. на I I I гр.о. на ВКС, което изключва наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Още повече, че въззивното определение е изцяло в съответствие с тази практика.

По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 605 от 15.09.2022 г. по ч.т.д. № 517/2022 г. на Варненския апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4