Решение № 406 от 05.02.2026, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 406 гр. Варна, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Йорданова при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело № 20223110116212 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.34 ЗС вр. чл.341 и сл. ГПК Предявен е иск за делба от

1.Л. Б. П., ЕГН:**********

2.Д. Д. П., ЕГН:**********

3.Б. Д. П., ЕГН: **********

4.Мария Магдалена Д. П., ЕГН: ********** срещу

1.С. Н. П., ЕГН: **********

2. К. Н. П., двамата ответници конституирани с определение 12756/25.10.2023г. /л.124/, а С. П. конституиран на осн. чл.227 ГПК на мястото на починалата в хода на производството първоначална ответника Н. Г. П. като нейн наследник на закон и до размера на наследствените му права с определение 587/15.01.2024г./ л.159/ за делба на следния недвижим имот: недвижим имот представляващ -самостоятелен обект с идентификатор *** представляващ жилище-апартамент с площ по док. 85.80 кв.м., находящо се в сграда с идентификатор ***построена в поземлен имот с идентификатор ***, с адрес на имота област Варна, община * при съседи на самостоятелният обект съседни самостоятелн**и обекти в сградата: на същият етаж - ***; под обекта - ***; над обекта - ***, заедно с изба №***с площ 2.678 кв.м. и 0.7989% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото съставляващо поземлен имот с идентификатор ***.

Ищците в исковата молба излагат, че ****Д. П., ЕГН: ********** / поч.

На 21.07.2020г./ и първоначалната ответница Н. Г. П., ЕГН: ********** / починала в хода на производството/ са придобили в режим на СИО процесния 1 ап.117. Излага се, че бракът между Н. П. и ****П. бил втори за съпруга, който имал един син от първия си брак- Д. Н. П. / поч. на 21.03.2021 г./, една дъщеря от първия си брак- К. Н. П. и един син от брака си с Н. П.- С. Н. П..

На14.11.2014 г. ***П. съставил саморъчно завещание, с което завещал своята ½ ид.ч. от процесния апартамент на сина си Д. Н. П. / поч. на 21.03.2021 г./, като завещанието било обявено на 29.07.2020г. от нотариус***и било вписано в служба по вписванията, имотен регистър- Варна. На 21.03.2021 г. Д. Н. П. починал и оставил за наследници ищците- Л. Б. П., Д. Д. П., Б. Д. П. и ***Д.

П., които наследили собствената му ½ ид.ч. от имота. Между ищците и Н. П. имало разговори за продажба на имота, но последната решила, че иска да живее в него. Ищците предложили на Н. П. извършването на доброволна делба при квоти 61,417% за Н. П., 10,417% за С. П., 10,417% за К. П. и 18,750% общо за четиримата ищци, като по този начин се изключвало действието на завещанието от 2014г., но Н. П. и сина й С. П. отново не били съгласни. Доколкото страните не могат да постигнат съгласие за доброволна делба- се иска допускане на така от съда.

В срока по чл. 131 ГПК първоначалния ответник Н. П. е депозирала отговор на исковата молба, който с молба от 15.02.2024 г. ответника С. П. изрично е посочил, че изцяло поддържа, а именно твърди нищожност на завещанието от 14.11.2014 г., като се сочи, че то не е подписано от ***П., подписът на завещателя не е поставен след завещателното разпореждане, както и не е спазена формата уредена в ЗН, тъй като са налични подписи и на нотариуса и за „молител“. Поддържа се, че завещанието е нищожно и тъй като мотивът на ***П. за съставянето му е бил той и съпругата му да оставят в наследство поравно имущество за синовете си, като завещанието е направено с уговорка Н. Г. П. да остави в наследство на сина им С. П. своята ид.ч. от процесния апартамент.

В условията на евентуално, при отхвърляне на възраженията за нищожност на завещанието, се навеждат възражения за накърняване на запазената част на ответника П. / в подадения от нея отговор приживе/ респ. ответника С. П. / в подаден от него отговор на исковата молба/, като се посочва, че разполагаемата част е била 1/6. В отговора на исковата молба, подаден от С. Н. П. той поддържа, че квотите при които следва да се допусне делбата са: 6/8 ид.ч. за него, 1/8 ид.ч. за К. П. и 1/8 ид.ч. /12,5%/ за ищците в качеството на наследници на Д. П..

Ищците са изразили становище на 18.10.2023 г. във връзка с оспорването на завещанието, като намират същото за неоснователно. Посочва се, че завещанието е написано и подписано от завещателя и предоставено за пазене на нотариус, за обявяване на завещанието е съставен надлежен протокол и то е вписано. Евентуално се признава възражението за накарняване на запазената част със завещателното разпореждане, но считат, че при съобразяването му квотите в съсобствеността те са собственици на 18,750%, К. П. на 10,417%, С.

П. на 10,417%, а Н. П. на 61,417%.

Ответникът К. Н. П. не е депозирала в срок отговор на исковата молба. В срока по чл.342 ГПК, преди първото по делото открито съдебно заседание, ответницата поддържа, че делбеният имот е придобит от наследодателя ***П.

/ починал/ като негова еднолична собственост, тъй като е придобит преди брака му с Н. П. / поч./, като обезщетение срещу отчужден за мероприятие по ЗТСУ, съгласно заповед по чл. 100 ЗТСУ от 1986 г., а брака му с Н. П. бил 2 сключен през 1987г. Счита, че на осн. чл.103 ЗТСУ имотът е придобит към момента на издаване на заповедта от 1986г.

В условията на евентуалност, при отхвърляне на възраженията за нищожност на завещанието, се навеждат възражение /л.268/ за накърняване на запазената част на ответника Кр. П. и се иска възстановяване на запазената част от 5/24 ид.ч. от наследството на ***П. независимо дали той е бил придобит еднолично от него или в условията на СИО. Твърди, че имуществото на наследодателя се е изчерпвало с процесния имот.

В о.с.з от 08.11.2024г . /л.213/ ответникът П., съобразно дадени му от съда указания е уточнил, че навежда възражение за накърняване на запазената част и искане за възстановяване на запазената част от наследството на Никола П.: 1. Като го поддържа за възстановяване на запазената част, която се е следвала на майка му Н. П. / починала в хода на производството/, което право е наследил, както и 2. иска възстановяване на собствената му запазена част като наследник на ***П..

Със становище от 11.12.2024 г. С. П. поддържа, че собствеността върху недвижим имот, отстъпен като обезщетение за отчужден имот, се придобива по силата на заповедта на органа по чл.95 ЗТСУ, подлежаща на обжалване по реда на чл.138 ЗТСУ и по делото няма данни представената заповед да е влязла в сила преди сключване на брака между ***П. и Н. П.. Счита, че цената на делбения имот е заплатена със заем получен от *** и Н. П.и през 1988г. и имотът е бил СИО тъй като цената на имота, получен като обезщетение е била по-вискока от отчуждения имот, т.е. налице е била разлика изплатена от съпрузите. Евентуално навежда възражение, че Н. П. е придобила ½ ид.ч. от имота по давност в периода от 1988г. до момента на смъртта й /25.10.2023г./, като е имала намерение за своене, което е било признато и не е отблъсквано от нейния съпруг и неговите наследници.

Ответницата Кр. П. със становището от 31.01.2025г. поддържа, че Н. П. / поч./ не е имала принос за придобиване на имота, както и сочи, че придобиването от Н. П. на част от имота въз основана на владение по време на брака й с Н. П. е изключено от чл.115, б“в“ ЗЗД.

На 10.12.2024 г. е постъпила молба от ищците, с която сочат, че не оспорват, че със завещанието е накърнена запазената част на останалите наследници, но оспорват сочените от тях квоти в съсобствеността. Считат възражението на К. П., че имотът е придобит като еднолична собственост от ***П. за евентуално основателно.

По делото са отправени и приети за разглеждане следните претенции по чл.344, ал.2 ГПК / претенциите за парични обезщетение на осн. чл.4, чл.12 и чл. 13 ЗВЕРБ са посочени в евро/:

1. от ответницата К. П. по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК както следва: да й бъде предоставено ползването върху делбения имот, а именно обект с идентификатор ***, евентуално при отхвърляне на това искане да й бъде присъдено обезщетение като ответника С. П. бъде осъден да и плаща сумата от 76,69 евро месечно обезщетение за лишаването от ползването на собствената й идеална част от правото на собственост върху имота за периода от влизане в сила на определението по чл. 344, ал. 2 ГПК до окончателното извършване на делбата, ведно със законна лихва върху обезщетението за всеки месец, считано от 1-во число на месеца, следващ месеца, за който се дължи обезщетение до окончателното плащане.

3

В молбата, с която се прави претенцията /л.315/ се сочи, че претендирания размер се отнася за ид. ч. на ответника – 20/94 ид.ч., ако оспореното завещание е нищожност или ¼ ид.ч., ако е действително.

Ответникът С. П. оспорва предявената по чл.344, ал.2 ГПК претенция /л.327/. Излага при възстановява на запазена част, съсобствеността възниква от влизане в сила на решението по чл. 30 ЗН, поради което и К. П. няма право на обезщетение. Посочва, че другите страни могат да ползват части от жилището, което е от 4 стаи. Заявява готовност да предостави ключ на Кр. П. при доказване на правото й на собственост.

По така отправената претенция молителят К. П., че следва да докаже жилищната нужда да ползва имота; че имота се ползва към момента еднолично от С. П., както и размера на търсеното обезщетение съобразно средния пазарен наем на делбения имот. В тежест на С. П. е да докаже, че е предоставял достъп до имота на съделителя К. П..

2. от ищците Л. Б. П., Д. Д. П., Б. Д. П., **** Д. П., по реда на чл. 344, ал.

2 ГПК както следва: да им бъде предоставено общо ползването върху делбения имот, а именно обект с идентификатор ***, за периода от влизане в сила на определението по чл. 344, ал. 2 ГПК до окончателното извършване на делбата /л.355 гръб/

3. от ищците Л. Б. П., Д. Д. П., Б. Д. П. и ***Д. П. срещу ответника С. Н.

П. ответникът да бъде осъден за заплащане на сумата от 13,80 евро на всеки от ищците месечно обезщетение за ползване на притежаваните от всеки ищец идеални части от правото на собственост върху делбения имот, считано от влизане в сила на определение по чл. 344, ал. 2 от ГПК до окончателното извършване на делбата /л.446/.

Ответникът С. П. оспорва да е ограничаван достъпа на ищците до имота, като сочи, че техният наследодател е разполагал с ключ. Сочи, че те не са изявили желание да ползват отделена за ползване от наследодателя им стая.

/л.364/.

Ищците следва да докажат, че ответникът ползва имота, включително част, надхвърляща неговите права в съсобствеността, както и размера на средния пазарен месечен наем за имота, въз основа на което да се определи дължимото обезщетение.

Варненския районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Съдът е сезиран с иск за делба по чл. 34 ЗС във фаза по допускане на делбата, по реда на чл. 341 ГПК и сл.; възражения с правна квалификация чл.

42, б.“б“ вр. чл.25, ал.1 ЗН /по отношение изписване на текста и подписа на завещателя/ чл. 42, б.“в“ ЗН / във връзка с твърдението, че завещателно разпореждане е направено с уговорка съпругата на наследодателя да остави в наследство своята ½ ид.ч. от имота на определено лице/; възражение с пр. квалификация чл.30 ЗН за накърняване на запазената част; искания с правно основание чл.344, ал.2 ГПК от ищците и от ответника К. П. срещу ответника С. П..

По иска за делба и свързаните с него възражения:

С решението по чл. 344 ГПК по допускане на делбата съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти следва тя да бъде извършена, както и каква е частта на всеки съделител.

4

В тежест на ищците по предявения иск за делба на недвижим имот е да докажaт възникване на съсобственост с ответника С. П. / в качеството на наследник на Н. П./ и ответника К. П. по отношение на делбения имот по силата на наследствено правоприемство от Никола П., вкл. че техните права произтичат от наследствено правоприемство въз основа на валидно завещателно разпореждане от наследодателя, както и размера на притежаваните от всеки от съделителите квоти.

В тежест на ответницата К. П. е да докаже, че наследодателя Никола П. е бил едноличен собственик на делбения имот на осн. чл.103 ЗТСУ вр. чл.100 ЗТСУ вкл., че заповед 2370/21.08.1986 г. на ИК на ВОНС е влязло в сила преди сключване на брака на наследодателя с Н. П..