Решение № 558 от 10.09.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 558 гр. София, 10.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове:

Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян при участието на секретаря Диана В. Аначкова като разгледа докладваното от Димитър Д. Касационно гражданско дело № 20238002102438 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 290 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 820/13.01.2023 година, подадена по пощата на 12.01.2023 година, от М. М. Т., Б. М. Т. и П. М. Т., чрез тяхната майка и законен представител М. В. Т., против решение № 1430/27.11.2022 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 2-ри състав, постановено по гр. д. № 874/2022 година.

С постановеното от него решение съставът на Софийския апелативен съд е отменил първоинстанционното решение № 266 918/13.12.2021 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, 18-ти състав, постановено по гр. д. № 12 246/2020 година като е отхвърлил предявените от М. М. Т., Б. М. Т. и П. М. Т., чрез тяхната майка и законен представител М. В. Т., против Гаранционен фонд [населено място] искове с правно основание чл. 558, ал. 5, във връзка с чл. 557, ал. 1, г. 1 от КЗ, за заплащане на сумите от по 5000.00 лева на всеки един от тях, представляващи обезщетение за претърпени от тях, вследствие на смъртта на тяхната баба С. С. Т., настъпила при пътнотранспортно произшествие, реализирано на 03.01.2018 година, неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху сумите, считано от 30.09.2020 година до окончателното плащане.

В подадената от М. М. Т., Б. М. Т. и П. М. Т., чрез тяхната майка и законен представител М. В. Т. касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което е довело и до неговата необоснованост. Поискано е същото да бъде отменено в тази му част 1 и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от тях против Гаранционен фонд [населено място] искове с правно основание чл. 558, ал. 5, във връзка с чл. 557, ал. 1, г. 1 от КЗ да бъдат уважени до размера на по 5000.00 лева за всеки един от тях.

Ответникът по касационната жалба Гаранционен фонд [населено място] е подал отговор с вх. № 11 645/19.05.2023 година, с който е изразил становище, че жалбата е неоснователна като е направено искане за оставянето й без уважение и за потвърждаване на оспорваното с нея решение.

М. М. Т., Б. М. Т. и П. М. Т., действащи чрез тяхната майка и законен представител М. В. Т. са били уведомени за обжалваното решение на 12.12.2022 година, а подадената от тях касационна жалба е с вх. № 820/13.01.2023 година, като е подадена по пощата на 12.01.2023 година.

Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежни страни, поради което е допустима.

С постановеното по делото определение № 1447/27.03.2024 година обжалваното решение е допуснато до касационно обжалване по правния въпрос за обстоятелствата, които следва да бъдат ценени от съда при разрешаване на въпроса за изключителната привързаност между ищците и починалата им баба и за установяване на страдания при ищците, които са значително по-големи от тези които би изпитал човек при загубата на обичан близък родственик.

По този въпрос трябва да се посочи, че съгласно задължителното тълкуване, дадено с ТР 1/21.06.2018 година, постановено по тълк. д. № 1/2016 година на ОСНГТК на ВКС, от гледна точка на чл. 52 от ЗЗД е справедливо и други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг, да могат да получат обезщетение за неимуществени вреди, ако са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките. Отричането на правото на обезщетение при реално проявени и доказани неимуществени вреди от загубата на близък човек противоречи на принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД и на гарантираното с чл. 6, ал. 2 от КРБ и с чл. 20 и чл. 47 от ХОПЕС равенство на всеки пред закона. Възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в ППВС № 4/25.05.1961 година и ППВС № 5/29.11.1969 година, следва да се допусне като изключение-само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди (наред с найблизките на починалия или вместо тях-ако те не докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт). Подчертано е, че особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на 2 обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в ППВС № 4/25.05.1961 година и ППВС № 5/29.11.1969 година-че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия. Посочено е, че създаването на трайна и дълбока емоционална връзка, пораждаща предпоставки за проявление на значителни морални болки и страдания, е възможно и между лица, които не се намират в семейни, родствени и наподобяващи ги фактически отношения. При липса на нормативна уредба рестриктивното изброяване на хипотези на такава привързаност би било лишено от законово основание, а примерното изброяване крие опасност от непредвиждане на породени от житейското многообразие случаи, в които ще е справедливо получаването на обезщетение за неимуществени вреди. За да се избегне накърняване на принципа за справедливост, следва да се допусне като правна възможност обезщетяването и на други лица, извън близкия родствен и семеен кръг на починалия, но само в изключителни случаи-когато претендиращият обезщетение докаже, че е изградил с починалия особено близка и трайна житейска връзка и търпи значителни морални болки и страдания от неговата загуба с продължително проявление във времето. Възприетите с това решение постановки са нормативно закрепени с разпоредбите на чл. 493а, ал. 3 и ал. 4 от КЗ. В постановената въз основа на тях съдебна практика е прието, че житейските ситуации и обстоятелства, придаващи на определена родствена връзка характеристиката на изключителна, не могат да бъдат изброени изчерпателно, но като примерни ситуации за възникване на такава връзка в отношенията между баби/дядовци и внуци са посочени продължителното отглеждане и възпитание на внук от баба/дядо по причина на заболяване, смърт, дезинтересиране от детето или работа на родителя/родителите в чужбина.

Приема се, че тази особена близост обичайно е резултат на тежки житейски ситуации, обуславящи нуждата от по-интензивно общуване между починалия родственик и претендиращия обезщетение и от изграждане на връзка, поздрава от обичайната за съответния вид родство. Възможността други лица, извън изброените в ППВС № 4/25.05.1961 година и ППВС № 5/29.11.1969 година се извежда от това, че с оглед на съществуващата между тях и починалото лице връзка е справедливо те да бъдат обезщетение за претърпените от тях вреди. Наличието на тази предпоставка трябва да бъде доказано в производството, в което обезщетението се претендира. За това доказване трябва да намерят приложение правилата на ППВС 4/23.12.1968 година, които са запазили действието си и след приемането на Решение № 2/11.07.1995 година, постановено по гр. д. № 1/1995 година на Пленума на ВС.

Това означава, че съдът е длъжен да прецени и обсъди всички установени по делото обстоятелства, които са оглед на конкретния случай са от значение за установяване на съществувалата между ищеца и починалото лице връзка, нейното съдържание и интензитет, като въз основа на комплексната им оценка определи дали съществувалата връзка обосновава евентуално задължение за обезщетение за претърпени неимуществени вреди и какъв е справедливия размер на обезщетението в този случай. Посочването в съдебното решение, че обезщетението за неимуществени вреди се дължи и размерът му се определя по справедливост, без посочване на обстоятелствата, въз основа на които се 3 определя същото е нарушение на чл. 52 от ЗЗД. В тези случаи при определяне дали се дължи обезщетение и какъв е размера му съдилищата трябва да вземат предвид всички установени по делото обстоятелства, които по тяхна преценка, са от значение за това, като в мотивите към решенията си трябва да посочват конкретно същите, както и значението им за направените изводи.

Освен, че е източник на информация за осъществената от съда решаваща дейност, за това дължи ли се обезщетение за неимуществени вреди и зае определяне на размера на същото, посочването в мотивите към решението, на всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди и значението на същите за определяне на размера на обезщетението, дава възможност да се извърши проверка за начина на формиране на волята на съда и за правилността на постановеното от него решение и е средство за защита на правата и интересите на страните производството, доколкото обезщетението трябва да съответства на действително претърпените вреди и не може да бъде източник на неоснователно обогатяване.

С оглед на така дадените отговори на правните въпроси, по повод на който е допуснато касационно обжалване Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение приема, че решението на Софийския апелативен съд е неправилно в обжалваната му част по следните съображения:

Съставът на Софийския апелативен съд е приел, че бил сезиран с искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявени от М. М.

Т., Б. М. Т. и П. М. Т., чрез тяхната майка и законен представител М. В. Т., против Гаранционен фонд [населено място] за присъждане на обезщетения в размер на по 26 000.00 лева на всеки от тях, представляващи неимуществени вреди от смъртта на тяхната баба С. С. Т., починала при ПТП, настъпило на 03.01.2018 година, заедно със законната лихва върху сумите от 30.09.2020 година до окончателното изплащане. От данните по делото било видно, че ищците били сезирали ответника с молбипретенции за изплащане на обезщетения и той бил определил сумите от по 3500.00 лева на всеки от тях, обезщетение за неимуществени вреди. Пред въззивната инстанция не се спорело, че на 03.01.2018 година, в [населено място], около 18.30 часа, лек автомобил с неизвестна марка и регистрационен номер, управляван от неизвестен водач, при движение по [улица]от [улица]към автомагистрала „Люлин“, в района на № 667, реализирал ПТП с пресичащата пътното платно пешеходка С. С. Т., която починала. Не се спорело, че виновен за настъпване на произшествието бил водачът, напуснал местопроизшествието, който бил ударил пешеходката. Пред въззивната инстанция не било спорно, а това се установявало и от приетата по делото САТЕ, че пострадалата, за да предотврати произшествието не следвало да предприема пресичането на пътното платно на [улица]в тъмната част на денонощието. Несъмнено ищците били родственици-внуци на починалата. За претърпените от тях неимуществени вреди и връзката им с починалата били събрани гласни доказателства пред първата инстанция. В производството пред Софийския апелативен съд Гаранционен фонд [населено място] поддържал становище за неоснователност на исковете, евентуално занижаване на определения размер на обезщетение за неимуществени вреди. Въззивният съдебен състав намирал възражението на въззивника за основателно. В задължителната съдебна практика, обективирана в т. 1 от ТР № 1/21.06.2018 година, постановено по тълк. д. № 1/2016 година на ОСНГТК на ВКС, било прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък били лицата, посочени в Постановление № 4/25.05.1961 4 година и Постановление № 5/24.11.1969 година на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което било създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпяло от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай било справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъждало при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди.