Решение № 2970 от 22.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2970 гр. София, 22.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ при участието на секретаря МАЯ Ф. МЛАДЕНОВА като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно наказателно дело № 20211110217830 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на *** срещу НП № 503088-F513915/03.04.2020 г., издадено от Пламен Великов Пенчев, заместникдиректор на ТД на НАП - София, с което на дружеството-жалбоподател за нарушение на чл.

38, ал. 1, т. 1 от ЗСч на основание чл. 74, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 4960 лева. От страна на жалбоподателя се иска отмяна на НП и присъждане на разноски, като се излагат конкретни твърдения за приложимост на чл. 28 от ЗАНН, респективно за прекомерност на санкцията, срещу които възразява административнонаказващият орган (чрез процесуалния си представител), претендирайки потвърждаване на НП и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

От писмените доказателствени материали (ангажирането и на гласни доказателствени материали по аргумент от чл. 14, ал. 2 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН не е задължително, нито е необходимо в случая за разкриване на обективната истина, което съвсем не значи, че на АУАН се придава някаква презумптивна доказателствена сила) се установява (безспорно, като нито един елемент на доказателствената съвкупност не буди логично съмнение досежно достоверността на съдържанието си, в това число при съобразяване на източника на информацията и липсата нелогичност, на вътрешни противоречия и на такива между отделните доказателствени материали) - освен оправомощаването на наказващия орган от министъра на финансите (с писмена и подписана заповед) да издава НП от процесния вид още описаната в НП фактическа обстановка, към която съдът препраща (забрана за каквото препращане като начин на ИЗЛАГАНЕ НА УСТАНОВЕНАТА ОТ СЪДА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА ПОСРЕДСТВОМ ПРЕПРАЩАНЕ КЪМ ИНФОРМАЦИЯ, С КОЯТО

1

СТРАНИТЕ СА ЗАПОЗНАТИ, липсва в релевантната нормативна уредба), респективно правилни се явяват и правните изводи на наказващия орган, към които съдът също препраща (забрана за което също липсва в релевантната нормативна уредба). Безспорно е, че съответното задължение за публикуване не е изпълнено в законоустановения срок, а закъснението от почти 3 месеца само по себе си определено се явява достатъчно, за да препятства формирането на извод за маловажност на случая по смисъла на чл. 28 от ЗАНН (независимо дали съобразно редакцията, действала до 23.12.2021 г. или съобразно последвалата редакция на същата разпоредба). Отговорността по чл. 83 от ЗАНН, от който вид е ангажираната в случая, е безвиновна, поради което изтъкнатите от страна на въззивника обстоятелства (във връзка със съответния чуждестранен съдружник) като причина за закъснението са ирелевантни за самото ангажиране на отговорността, като наложената санкция, която е индивидуализирана като допустимия от закона минимум, се явява пропорционална на нарушението (изхождайки именно от принципа на пропорционалността, законодателят е установил правилото по чл. 74, ал. 1 от ЗСч относно определянето на размера на база на нетните приходи от продажби за отчетния период, за който се отнася непубликуваният финансов отчет, доколкото една и съща сума като абсолютна стойност може да бъде както нищожна за един икономически силен субект, така и непосилна за плащане от страна на изпитващо сериозни финансови затруднения лице).

При извършената цялостна и служебна проверка по реда на чл. 314 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН съдът не установи причини за изменение или за отмяна на постановлението, имайки предвид и това, че АУАН и НП изхождат от надлежни органи съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 2 от ЗСч. С други думи, съобразно чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН атакуваното НП следва да бъде потвърдено.

При този изход от делото липсва правно основание за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя, но е налице основание за присъждане на разноски в полза на НАП съобразно чл. 63д, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 3 от АПК и чл. 37 от ЗПрПом вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ (разумното тълкуване на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, независимо от буквалната формулировка на разпоредбата, не може да бъде в смисъл, че от приложното й поле се изключва масовата хипотеза по чл. 61, ал. 1 от ЗАНН на участие на органа, издал акта по чл. 58д, т. 1 от ЗАНН), а именно юрисконсултско възнаграждение в съответния минимален размер, имайки предвид липсата на сериозна фактическа и/или правна сложност на делото.

Мотивиран от всичко изложено, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 503088-F513915/03.04.2020 г., издадено от Пламен Великов Пенчев, заместник-директор на ТД на НАП - София.

Осъжда горепосоченото дружество-жалбоподател да заплати в полза на НАП сумата от 80 лева – разноски по делото, а именно юрисконсултско възнаграждение.

2

Отхвърля искането за присъждане на разноски в полза на дружеството-жалбоподател.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3