Решение № 3477 от 05.08.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3477 гр. Пловдив, 05.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20235330106661 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от М. В. Г., чрез пълномощник – адв. Г. К., срещу А. В. П., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 3 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 НК, вр. чл. 130, ал. 2 НК – лека телесна повреда, извършена по хулигански подбуди, изразяваща се в *********, които са довели до болка и страдание без разстройство на здравето, както и сумата в размер на 7 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от за престъпление по чл. 144, ал. 3, предл. 1 НК, вр. чл.

144, ал. 1 НК – закана с убийство чрез насочване към лицето й пистолет и произвеждане на изстрел, което заканване е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, извършени от ответника спрямо ищцата на ***** г., за които е налице споразумение от ***** г., одобрено по НОХД № ***** г. по описа на Районен съд П., влязло в законна сила на ***** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на извършване на деянието - ***** г. до окончателното изплащане на сумите.

1

В исковата молба се твърди, че ответникът А. В. П. е извършил виновно престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. с чл. 130, ал. 2 НК, като на ***** г. в гр. П. е причинил на ищцата М. Г. лека телесна повреда, която се изразява в ******, които са довели до болка и страдание без разстройство на здравето, като деянието е извършено по хулигански подбуди. Твърди се че ответникът е извършил и престъпление по чл. 144, ал. 3 НК, като се е заканил с убийство на ищцата, чрез насочване към лицето й пистолет и произвеждане на изстрел, което заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му. Сочи се, че и за двете деяния ответникът е признат за виновен съгласно влязло в сила споразумение по НОХД № ***** г. по описа на РС – П. Изтъква се, че от двете деяния на ищцата са причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болка, страх и унижение. Твърди се, че в продължение на дълго време ищцата се страхувала да напуска дома си и да остава сама. Посочва се, че двете деяния са дали силно негативно отражение върху физическото и психическото здраве на ищцата, както и социалния й статус. По изложените доводи се моли за уважаване на исковата претенция, както и за присъждане на деловодни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника А. В. П., чрез пълномощник - адв. С. П., с който оспорва предявените искове, като заявява, че претендираните суми са силно завишени.

С отговора не се оспорва обстоятелството, че ответникът е признат за виновен за процесните деяние по НОХД № ***** г. по описа на РС - П. Посочва се, че ***** на ищцата - С. Д. Г., който страдал от *****, нападнал с нож ответника А. П. и съпругата му К. П. Във връзка с това нападение било образувано ДП № ***** г. по описа на ** РУ на МВР - Пловдив за престъпление по чл. 115, вр. с чл. 18 НК. В резултат от нанесената травма ответникът бил хоспитализиран от ***** г. до 19.03.2022 г. в ***** ЕАД. В рамките на ДП № *****г. било установено, че синът на ищцата С. Г. е невменяем и не носи наказателна отговорност, поради което и досъдебното производство било прекратено. По наведените доводи се моли за отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, счита за 2 установено следното от фактическа страна:

По делото не се спори, а и от представените доказателствени материали се изяснява, че с одобрено на ***** г. споразумение по НОХД № ***** г. по описа на Районен съд - П., ответникът А. В. П. е признат за виновен за това, че на ***** г. в гр. П. е причинил на ищцата М. В. Г. лека телесна повреда, изразяваща се в охлузвания и оток в областта на лицето, които са довели до болка и страдание без разстройство на здравето, като деянието е извършено по хулигански подбуди – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 НК, вр. чл. 130, ал. 2 НК. Със същото споразумение ответникът е признат за виновен и за това, че на ***** г. в гр. П., се заканил с убийство на ищцата, като насочил към лицето й пистолет и произвел изстрел, което заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал. 3, предл. 1 НК, вр. чл. 144, ал. 1 НК.

От представено по делото постановление № ***** г. на ***** при Окръжна прокуратура – П. се установява, че е прекратено наказателното производство, водено за престъпление по чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 НК. В постановлението е описана фактическа обстановка, от която се изяснява, че в сутрешните часове на ***** г. С. Д. Г. /син на ищцата М. Г./ отишъл в стопанисвания от ответника А. П. и съпругата му – свидетелката К.

П.павилион, при което нанесъл удар с нож в областта на гърба под лявото рамо на ответника, както и удар с нож в областта на ******. В резултат на извършените действия по разследване наблюдаващия ***** е достигнал до извода, че наказателното производство следва да се прекрати поради невменяемост на извършителя С. Г. на основание чл. 33, ал. 1 НК.

Видно от представена по делото Епикриза на ответника А. П., съшият е постъпил в ***** ЕАД на ***** г. и е изписан на ***** г. с поставена окончателна диагноза – „*****“, което е наложило оперативно лечение.

В хода на производството по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит в качеството на свидетели на Р. А. Й., Н. В. Д. и К. Н. П..

От показанията на свидетелката Й. се установява, че е била пряк очевидец на извършените от ответника спрямо ищцата престъпления.

Свидетелката разказва, че преди да осъществи деянията ответникът държал сметка на ищцата за поведението на сина й. Спомня си за предишен инцидент, при който синът на ищцата наръгал с нож ответника и съпругата му. Споделя, 3 че ищцата много се изплашила от случилото се, най-вече защото помислила, че използваният от ответника пистолет е истински, а не газов. Вследствие на инцидента ищцата била наранена, като цялата й буза била посинена, а в продължение на няколко дни не можела да се възстанови от случилото се и не отишла на работа.

В показанията на свидетелката Д., която е сестра на ищцата, също се съдържа кратък разказ за извършените престъпления. Според тази свидетелката причината за случилото се бил синът на ищцата С. Г..

Свидетелката споделя, че ищцата силно се уплашила, като в продължение на няколко дни не се прибирала в дома си, а нощувала при роднини.

От показанията на свидетелката П., съпруга на ответника, се изяснява, че с ищцата и сина й С. Г. се познават и живеят в съседство. Разказва, че през месец март ***** г. *** на ищцата влезнал в стопанисвания от тях магазин, след което извадил нож и наръгал **** й отляво в гърба, а след това и свидетелката. Вследствие на нападението ответникът бил приет в болница, като го оперирали. Свидетелката твърди, че след инцидента в махалата се говорило, че ищцата съдействала на ***, като скрила и хвърлила ножа, с който било осъществено нападението. По тази причина ответникът, свидетелката и нейния *** отишли при ищцата да й държат сметка, при което последната започнала да спори с тях и да ги обижда. В резултат на това ответникът се ядосал и стрелял нагоре с пистолет, като целта му била да уплаши ищцата.

Свидетелката споделя, че със съпруга й се страхуват от сина на ищцата – С. Г..

Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, които са преки, непосредствени и съответстват на събраната по делото доказателствената съвкупност. Въпреки че показанията на свидетелите Н. Д. и К. П.следва да се преценяват на основание чл. 172 ГПК с оглед евентуалната им заинтересованост от изхода на спора, съдът дава вяра на техните показания, доколкото са непротиворечиви и кореспондират с останалите доказателства по делото.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, счита за установено от правна страна следното:

Основателността на предявените искове с правно основание чл. 45 ЗЗД е обусловена от установяване от страна на ищеца при условията на пълно и 4 главно доказване на следните кумулативно материалноправни предпоставки: деяние, което да е осъществено противоправно и виновно, настъпили вреди и пряка причинно - следствена връзка между деянието и настъпилата увреда.

По делото безспорно се установи, че във връзка с извършените деяние е образувано досъдебно производство, а впоследствие и съдебно такова по НОХД № ***** г. по описа на Районен съд - П. Последното е приключило с одобрено на ***** г. споразумение, с което ответникът А. В. П. е признат за виновен за това, че на ***** г. в гр. Пловдив е причинил на ищцата М. В. Г. лека телесна повреда, изразяваща се в охлузвания и оток в областта на лицето, които са довели до болка и страдание без разстройство на здравето, като деянието е извършено по хулигански подбуди – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 НК, вр. чл. 130, ал. 2 НК. Със същото споразумение ответникът е признат за виновен и за това, че на ***** г. в гр. П., се заканил с убийство на ищцата, като насочил към лицето й пистолет и произвел изстрел, което заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал. 3, предл. 1 НК, вр. чл. 144, ал. 1 НК.

В настоящото производство се претендират претърпени неимуществени вреди от горепосочените престъпни деяния. Съобразно разпоредбата на чл.

383, ал. 1 НК одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда. Предвид това и на основание чл. 300 ГПК, влязлата в законна сила присъда е задължителна относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Съобразно изложеното съдът приема, че ответникът е реализирал от обективна и субективна страна две деяния - лека телесна повреда, извършена по хулигански подбуди, изразяваща се в охлузвания и оток в областта на лицето, както и закана с убийство, които деяния са противоправни и виновни.

Основният спор по делото е относно размера и обхвата на вредите, както и причинно – следствената им връзка с извършените деяния. Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно разясненията, дадени в Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС, преценката се извършва въз основа на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства. Такива са тежестта на претърпените телесни увреждания, свързаните с това болки и страдания, вида и характера на увреждането, 5 периода на възстановяване, отражението, което увреждането е дало върху ежедневието на пострадалия. В настоящия случай ищцата е получила леко увреждане, изразяващо се в охлузвания и оток в областта на лицето, което не е изисквало лечение. Причинени са й болка и страдание със сравнително нисък интензитет, както и уплаха. Изпитаните от ищцата негативни емоции са довели до страх да остава сама и отсъствие от работа. Съобразно събраните по делото доказателства, в частност свидетелските показания на Р. Й. и Н. Д. периодът на възстановяване на ищцата е продължил няколко дни.

Предвид изложеното съдът намира, че с оглед принципа на справедливостта съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи в размер на 1000 лева за всяко от осъществените деяния, който е съответен на претърпените от ищцата М. Г. неимуществени вреди. При това положение предявената искова претенция следва да бъде уважена в посочения размер, като до пълния претендиран размер от 3 000 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъпление по чл.