Решение № 339 от 04.08.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 339 гр. Русе, 04.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Доротея Мл. Димова-Северинова при участието на секретаря С. Е. като разгледа докладваното от Доротея Мл. Димова-Северинова

Административно наказателно дело № 20254520200912 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на „ЗАЛОЖНА КЪЩА МОНАРХ КРЕДИТ ГРУП“ ЕООД против Наказателно постановление № 3/21.03.2025 г., издадено от ВПД Директора на ОД на МВР - Русе, с което на основание чл. 36, ал. 2, във вр. с ал. 1, вр. чл. 37, ал. 2 от Наредба за дейността на заложните къщи /НДЗК/ на дружеството жалбоподател е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 500 лева за нарушение на чл. 30, т. 1 от НКДЗ, както и административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 500 лева за нарушение на чл. 4, ал. 1, т. 3 от НКДЗ.

В жалбата се излагат съображения касателно неправилността на обжалваното наказателно постановление и нарушения на материалния и процесуалния закон. В тази насока се моли последното да се отмени.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, представлява се от адв. В. Х. от АК - Русе, която поддържа жалбата по подробно изложени съображения и моли за нейното уважаване. Претендира за присъждането в полза на нейния доверител сторените по делото разноски.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява, не се представлява.

Районна прокуратура - Русе, редовно призовА., не изпраща представител.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирА. административнонаказателна отговорност, подадена е в законоустановения срок - постановлението е получено от жалбоподателя на 16.05.2025 г., а жалбата е подадена на 30.05.2025 г., касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се 1 явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледА. по същество относно нейната основателност.

По същество:

Съдът, като съобрази ангажираните от дружество-жалбоподател фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалвания електронен фиш съгласно изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна стрА. следното:

От фактическа стрА.:

„ЗАЛОЖНА КЪЩА МОНАРХ КРЕДИТ ГРУП“ ЕООД стопанисвало търговски обект - заложна къща, находящ се в гр. Русе, ул. „Рила“ № 44.

На 15.11.2024 г. около 9:55 ч. свидетелят С. М. С. и Т. Л. К. - служители на Второ РУ при ОД на МВР-Русе посетили горепосочения търговски обект във връзка с извършване на процесуално-следствени действия по досъдебно производство № 322/2024 г., по описа на Второ РУ – гр. Русе. По това време в обекта се намирала свидетелката А. А. С., заемаща длъжността комисионер в дружеството-жалбоподател. След като се легитимирали, полицейските служители уведомили св. С., че са посетили заложната къща за извършване на процесуално-следствени действия претърсване и изземване и представили заповед. Св. С. намерила за необходимо да уведоми управителя на заложната къща за действията на полицейските служители, в резултат на което започнала да се опитва да се свърже с нея по телефон. За времето от 9:55 ч. до 10:20 ч. св. С. отказала достъп до търговските помещения на заложната къща, до изричното разрешение/явяване на управителя на дружеството. След пристигане на управителя на дружеството-жалбоподател в 10:20 ч. бил предоставен достъп на полицейските служители, които извършили съответните процесуално-следствени действия. След тях служителите на Второ РУ при ОД на МВР упражнили правомощията си по контрол за спазване на Наредбата за дейността на заложните къщи и установили, че в заложната къща не е обявено на видно за потребителите място информация за методите на оценяване и условията за съхранение на приетите залози.

Гореизложеното било обективирано в Констативен протокол УРИ 3393р15974/15.11.2024 г., както и в изготвена от св. С. Докладна записка рег. № 3393р16199/20.11.2024 г.

На база изготвената докладна, свидетелят Л. А. Н. приел, че по този начин дружеството-жалбоподател е осъществило нарушение на разпоредбите на чл. 30, т. 1 и чл. 4, ал. 1, т. 3 от НКДЗ като в тази връзка съставил АУАН № 3/16.01.2025 г. (бл. № 478450), който бил връчен срещу подпис на представител на дружеството-жалбоподател, като същият отбелязал, че има възражения. В законоустановения срок, предвиден в разпоредбата на чл.

44, ал. 1 от ЗАНН такива не били представени.

Въз основа на така съставения АУАН, ВПД Директор на ОД на МВР-Русе, в качеството му на АНО, издал оспореното наказателното постановление, като в същото били възприети фактическо описание и правна квалификация на деянията, идентични с тези, съдържащи се в АУАН-а, като на основание чл. 36, ал. 2, във вр. с ал. 1, в. чл. 37, ал. 2 от НДЗК на дружеството жалбоподател е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 500 лева за нарушение на чл. 30, т. 1 от НКДЗ, както и административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 500 лева за нарушение на чл. 4, ал. 1, т. 3 от НКДЗ.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства – Докладна записка рег. № 3393р-16199/20.11.2024 г., Констативен протокол УРИ 3393р-15974/15.11.2024 г., АУАН № 3/16.01.2025 г. (бл. № 478450), Наказателно постановление № 3/21.03.2025 г., Заповед № 8121з-1336/08.12.2020 г. на Министъра на 2 вътрешните работи, както и гласни доказателства, приобщени чрез разпит на свидетелите Л.

А. Н. (актосъставител), С. М. С. и А. А. С..

Противоречие съществува в показанията на св. С. и св. С. единствено в частта относно обстоятелството били ли са поставени на информационното табло в заложната къща методите за оценяване и условията за съхраняване на приеманите залози. Св. С. подробно и обстоятелствено пресъздава пред съда спомените си, относно това каква информация са установили на информационното табло. От показанията на същия свидетел се установява, и че при съставяне на констативния протокол в присъствието на управителя, същата е била изрично запитА. обявена ли е на видно място тази информация, като тя е отговорила отрицателно. Съдът не констатира никакви обстоятелства, поради което да постави на съмнение достоверността на показанията на св. С., поради което ги кредитира изцяло.

Св. С., твърди, че на въпросното табло е била обявена информация как се съхраняват заложените вещи (но не и относно оценяването им) – без да конкретизира дата.

Същевременно, процесуалният представител на жалбоподателят в о. с. з. представи фотоснимки на информационно табло и поиска същите да бъдат приети по делото. Съдът остави без уважение доказателственото искане, поради невъзможността от същите да бъде установено нито времето, нито мястото на тяхното заснемане, както и дали същите са относими към датата на проверката. В тази част съдът намира, че показанията на св. С. са обременени от защитата теза на нейния настоящ работодател и жалбоподател в производството, от който е икономически зависима и при който работи повече от седем години. Житейски нелогично е и ако действително се е съдържала изискА.та в чл. 4, ал. 1, т.

3 от Наредбата за дейността на заложните къщи информация, защо управителят при съставения констативен протокол, в случай, че информацията е била обявена, на зададения въпрос относно наличието на същата е отговорил отрицателно, вместо да се защити.

По отношение на всички остА.ли части изброените доказателствени източници са логични, еднопосочни, непротиворечиви и взаимно допълващи се, поради което и по аргумент от противното /per argumentum a contrario/ на чл. 305, ал. 3 от НПК подробен А.лиз и съпоставянето им помежду им не е наложително да се извършва, като същите следва да бъдат кредитирани в цялост.

От правна стрА.:

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 63, ал. 1, във вр. с чл. 84 от ЗАНН, вр. с чл. 314 от НПК предвижда, че в настоящото производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Съгласно чл. 37, ал. 1 от Наредба за дейността на заложните къщи актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностни лица, определени от Министъра на вътрешните работи, съответно от Председателя на Комисията за защита на потребителите. Съгласно чл. 37, ал. 2 от Наредба за дейността на заложните къщи наказателните постановления се издават от Министъра на вътрешните работи, съответно от Председателя на Комисията за защита на потребителите, или упълномощени от тях длъжностни лица. В процесния случай се установи, че актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен актосъставител - служител на ОД на МВР-Русе, а наказателното постановление е издадено от компетентен АНО - Директора на ОД на МВР-Русе, упълномощен със Заповед № 8121з-1336/08.12.2020 г. на Министъра на вътрешните работи.

Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно 3 разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН.

В акта за установяване на административното нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, нарушенията са описани пълно и ясно, като са посочени всички обективни признаци на съставите, за които е ангажирА. отговорността на дружеството- жалбоподател.

По този начин е осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какви конкретни нарушения е ангажирА. административнонаказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си.

В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението, респективно от откриването на нарушителя. От своя стрА. обжалваното наказателно постановление е постановено в шестмесечния срок от съставяне на АУАН-а. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална стрА..

По изложените съображения настоящият състав намира, че при съставянето на АУАНа и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да имат за своя последица отмяна на оспореното наказателно постановление.

Във връзка с материалната законосъобразност на оспореното наказателно постановление, съдът намира, че от събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и доказателствени средства и извършената им оценка следва да бъде формиран извод, че дружеството-жалбоподател не е осъществило нарушението на разпоредбите на чл. 30, т. 1 от Наредбата за дейността на заложените къщи, за което е ангажирА. и административнонаказателната му отговорност.

Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 3 от Наредбата за дейността на заложните къщи същите обявяват на видно за потребителите място методите за оценяване и условията за съхраняване на приеманите залози.

Съгласно чл. 29, т. 1 от Наредбата за дейността на заложните къщи контролът за спазването й се осъществява от длъжностни лица, определени от Министъра на вътрешните работи.

Съгласно чл. 30 т. 1 от Наредбата за дейността на заложните къщи контролните органи по чл. 29 имат право на свободен достъп в търговските помещения на заложната къща.

В процесния случай от събрА.та по делото доказателствена съвкупност по категоричен начин се установи, че на посочената в наказателното постановление дата полицейски служители от Второ РУ при ОД на МВР-Русе посетили заложна къща, находящ се в гр. Русе, ул. „Рила“ № 44 и стопанисвА. от "ЗАЛОЖНА КЪЩА МОНАРХ КРЕДИТ ГРУП" ЕООД. Същите изискали да им бъде предоставен достъп до търговските помещения за извършване на процесуално-следствени действия – претърсване и изземване.