Решение № 23 от 05.03.2026, Районен съд - Девин

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Девин, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елка Ант. Хаджиева при участието на секретаря Радост Б. Настанлиева като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Гражданско дело № 20255410100450 по описа за 2025 година

И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО :

Производството е по реда на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 22 ЗПК.

В исковата молба се твърди, че на 21.10.2024 г. между ищеца А. Е. Б. и „Т. Б. А. Б.“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит № 720031222*, с общ размер на кредита 10521.60 лева, като главницата е в размер на 6 900 лева, общият размер на застрахователната премия е 3621.60 лева, като видно от приложения в чл.11.2 от Договора погасителен план застрахователната премия е предварително разсрочена и включена към анюитетните вноски по кредита. Твърди, че в чл. 10 от Договора е посочен годишен процент на разходите от 43.84 %, а посоченият в същия член размер на общата сума, дължима от потребителя, е 23520.01 лева, при размер на главницата от 6900 лева, т.е. почти над 5 пъти повече от реално посочената сума, сума, която счита, че е в разрез с добрите нрави, което само по себе си представлява основание за недействителност по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Счита, че липсата на индивидуално договаряне на параметрите в договора за потребителски кредит, както и неконретизирано формиран ГПР, съответно посочен ГЛП над 30 % (37,73%), както и клаузата за еднократна оценка на риска към договора за потребителски кредит, противоречат на добрите нрави, правят въпросните договорни клаузи неравноправни и на основание чл. 146, 1 ал. 1 от ЗЗП същите са нищожни. Твърди, че в чл. 10 от Договора е посочен процент на ГПР 43,84 %, т.е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал.

1, т.10 от ЗПК, като този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Счита, че този ГПР обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно - такса за оценка на риска застраховка, която се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т.1 от ДР на ЗПК, като по този начин ответникът заобикаля нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Твърди, че съгласно чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Счита, че е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжникът, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи, като в конкретния случай е посочено, че ГПР е 43,84 %, но от съдържанието на Договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Твърди, че е нарушена императивната норма на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, регламентираща, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като е недопустимо под формата на „застраховки“ кредиторът да начислява други, дължими от потребителя суми, различни от лихвата. Твърди, че Договорът е недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл. 10, ал. 1, предл. последно от ЗПК, както и поради противоречието с чл. 5 и излага съображения.

Моли съда да обяви Договор за потребителски кредит № 720031222*/21.10.2024 г. сключен между А. Е. Б., с ЕГН ********** и „Т. Б.

А. Б.“ ЕАД, с ЕИК *********, за недействителен поради противоречие на същия с императивните норми на Закона за потребителския кредит и на Закона за задълженията и договорите. Претендира за разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор по исковата молба от ответното дружество „Т. Б. А. Б.“ ЕАД, с ЕИК *********, с който оспорва изцяло по основание и размер иска по основание чл. 22 ЗПК във връзка с чл.

10 ЗПК и чл. 11, ал. 1 т. 9, т. 10, т. 11 и т. 12 ЗПК, съдът да установи недействителността на Договор за потребителски кредит с № 720031222*/21.10.2024., сключен между ищеца и „Т. Б. А. Б.“ ЕАД. Счита, че 2 предявените искове са допустими, но следва да бъдат отхвърлени като изцяло неоснователни и излага подробни съображения. Моли съда да приеме, че Договор за потребителски кредит с № 720031222*/21.10.2024 г. е в унисон с разпоредбите на ЗПК и не са налице обстоятелства по чл. 22 ЗПК за обявяването му за недействителен, като в тази връзка моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Моли съда в условия на евентуалност, в случай, че съдебният състав уважи така предявения иск и признае на основание чл. 22 ЗПК, че процесния договор за потребителски кредит е недействителен, то на основание, чл. 23 от ЗПК, правна последица от такова решение е кредитополучателят по процесния договор за кредит да дължи връщане на чистата стойност на усвоения кредит - реално усвоената сума по кредита. Към момента на завеждане на иска, платената от ищеца сума по процесния договор за кредит е в размер на 3413.78 лева, съгласно представената справка за извършени плащания. Размерът на чистата стойност на кредита, по смисъла на чл. 23 от ЗПК е 6900 лева, т.е. непогасената от ищеца „чиста“ стойност на кредита е в размер на 3486.22 лева. С оглед предходното и на основание чл. 23 от ЗПК моли съда да осъди А. Е. Б., с ЕГН **********, да върне на „Т. Б. А. Б.“ ЕАД сумата от 3486.22 лева /1782.48 евро/, представляваща чиста стойност на кредита невъзстановена от ищеца по Договор за кредит № 720031222* от 21.10.2024г. На основание чл. 103 от ЗЗД прави изявление за прихващане на насрещно дължими суми, до погасяването на по-малката сума, а именно - присъдените в полза на ищеца разноски по това дело, включително и адвокатско възнаграждение с дължимата и неплатена чиста стойност на кредита в размер на 3486.22 лева. Моли съда да не присъжда разноски на ищцовата страна, в условия на алтернативност, да не издава изпълнителен лист за присъдените на ищеца разноски, като приеме, че по силата на направеното с настоящия отговор възражение за прихващане същите са приспаднати към дължимите към Банката суми за погасяване на главницата по процесния договор. В случай, че съдът приеме за доказано извършването на разноски от ищеца по настоящето дело, прави възражение за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК и моли съдът да намали адвокатския хонорар до справедливия минимум. Моли съда в полза на „Т. Б.

А. Б.“ АД ЕАД, ЕИК ********* да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение по делото на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с налице обстоятелствата по чл. 22 ЗПК за обявяването му във връзка с чл. 37 от Закона 3 за правната помощ във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ в размер на 200.00 евро. Моли, настоящото да бъде прието като изявление по смисъла на чл. 80 ГПК. В случай, че исковете бъдат уважени частично, моли за присъждане на разноските в полза на ответника по съразмерност и след компенсация, като при положение „Т. Б. А. Б.“ АД ЕАД, ЕИК ********* бъде осъдена да заплати разноски по делото, моли съда да задължи ищцовата страна да посочи банкова сметка или друг начин за плащане.

В о. с. з. ищецът не се явява и не изпраща представител. С молба от адв. Х. Р., моли съда да се произнесе с решение, като обяви процесния договор за нищожен, като излага подробни съображения в молбата.

В о. с. з. ответника „Т. Б. А. Б.“ АД не изпраща представител и не взима становище.

Съдът, след като прецени твърденията в исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори, че между ищеца А. Е. Б., с ЕГН ********** и „Т. Б. А.

Б.” ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит №

720031222*/21.10.2024г., с общ размер на кредита – 10521.60 лева, от които главница в размер на 6900.00 лева и застрахователна премия в размер на 3621.60 лева, със срок на договора – 1 година; фиксиран годишен лихвен процент от 37.73%; ГПР – 43,84%. Обща дължима сума от потребителя 23520.01 лева. В договора има погасителен план.

При така установеното от фактическа страна, следват следните правни изводи:

Съгласно чл. 26 от ЗЗД – нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави. Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори. Основанието се предполага до доказване на противното. Нормите за нищожност са императивни. Нормата на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е обща законова разпоредба, уреждаща основание за недействителност на сделките, която намира приложение и за търговските 4 сделки, какъвто е процесният договор за кредит, доколкото липсва специална разпоредба, която да изключва приложението й по отношение на тях.

П р о ц е с н и я т Договор за потребителски кредит

№

720031222*/21.10.2024г. е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Процесният договор по правната си същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК и се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 - 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които, съдът следи служебно.

Съдът намира за основателни наведените в исковата молба твърдения за нищожност на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 22 ЗПК, във връзка с чл. 11, чл. 19 ЗПК. След като изследва съдържанието на процесния договор за кредит, съдът намира, че не са спазени всички изисквания към съдържанието на договора за потребителски кредит, тъй като договорът е сключен в нарушение на чл. 22 ЗПК вр. чл. 11 ал. 1, т. 9, т. 11 ЗПК .

Договорът за потребителски кредит представлява двустранна сделка с възмезден характер, тъй като в този договор следва да е уговорен в момента на сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по кредита – арг. чл. 11, т. 10 ЗПК, включващ общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит – арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. Следователно годишният процент на разходите изразява задълженията на потребителя в процентно отношение към размера на отпуснатия кредит, като в него се включва и уговорено заплащане на възнаградителна лихва за възмездно ползване на заетата сума от кредитополучателя. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. В разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК е предвидено, че в договора за потребителски кредит 5 следва да се съдържа информация относно лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договора за потребителски кредит следва да се съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. Съгласно чл. 11, ал. 2 ЗПК общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора. От събраните по делото доказателства се установява, че по – голяма част от императивно определеното съдържание на договора е налице. В договора е посочен годишен процент на разходите /ГПР/, като абсолютна процентна стойност – 43.84%, а фиксиран годишен лихвен процент от 37.73%.