Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 162 от 25.05.2023, Районен съд - Лом

Съд
Районен съд - Лом
Дело
Гражданско дело 1421/2022
Вид
Решение № 162
Подписан
25.05.2023
В сила
05.01.2024
Състав
НИКОЛА ТОДОРОВ ДЕЛИЕВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 162 гр. гр. Лом, 25.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ при участието на секретаря Мартина Здр. Здравкова като разгледа докладваното от НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ Гражданско дело № 20221620101421 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 535 и сл. от ТЗ, във вр. с чл. 240, ал. 1, във вр. с чл. 86, ал. 1, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.

Делото е образувано по предявен установителен иск от „ФИНАНСИТИ“ ЕАД, с предишно наименование „АМИГО ЛИЗИНГ“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. ****, регистрирано в Търговски регистър към Агенция по вписванията с ЕИК ****, представлявано от И. Е. П.

- изп. директор, чрез пълномощника си юрк. Г. Д., тел. **********, със съдебен адрес: гр. ****, срещу Г. К. Х. с ЕГН : **********, с посочен в ИМ адрес: гр. ****, с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 86, ал. 1, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.

Иска се да бъде признато за установено по отношение на ответника, че съществува вземане на ищеца за парично задължение на 9180,45 лв. – част от задължение по Запис на заповед, издадена на 14.09.2019 г., предявен за плащане на 14.08.2019 г., ведно със законна лихва от 11.06.2021 г. до окончателно изплащане на вземането, предмет на заповедното производство по ч. гр. д. № 1178/2021 г. по описа на PC – Лом, по което е издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение № 127 от 14.06.2021 г.

Претендират се разноските, направени в настоящото производство, включително и за юрисконсултско възнаграждение.

Твърди се, че на 14.05.2019 г. е издаден Запис на заповед от Г. К. Х., с ЕГН **********, с който е поел безусловно и неотменимо задължение, на датата на падежа на Записа на заповед, а именно: 14.08.2019 г., да заплати на 1

„ФИНАНСИТИ“ ЕАД, с предишно наименование „АМИГО ЛИЗИНГ“ ЕАД, сумата в размер на 25 636,49 лева, като тази сума следва да е платима, без разноски и протест, в брой, в офис на „ФИНАНСИТИ“ ЕАД, на законните представители на дружеството или овластени от тях лица, или по банкова сметка на дружеството.

Твърди се, че задължението, възникнало по Записа на заповед, е платимо на падеж с дата 14.08.2019 г.

Релевира се от страна на ищеца, че Записът на заповед е издаден „без протест“ и е предявен за плащане на издателя на падежа - 14.08.2019 г., като той не е изпълнил това свое задължение и не е платил дължимата сума по процесната ценна книга, с оглед на което ищецът, на 11.06.2021 г., е депозирал Заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК за въпросното вземане по Записа на заповед пред Районен съд - Лом.

Ищецът е претендирал пред заповедния съд част от общо дължимата сума, която е в размер на 9180,45 лева, представляваща задължение за плащане на парична сума по издаден Запис на заповед от 14.05.2019 г., а цялото задължение по него възлиза на 25 636,49 лева.

Въз основа на Заявлението е образувано ч. гр. д. № 1178/2021 г. по реда на чл. 417 от ГПК, за издаване на Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение. По ч. гр. д № 1178/2021 г. е издадена заповед № 127 от 14.06.2021 г., която е влязла в законна сила на 14.06.2021 г. и въз основа на нея е издаден Изпълнителен лист.

Ищецът е образувал и. д. № 197/2022 г. по описа на ЧСИ М. И., с рег. № *** и район на действие Окръжен съд - Монтана, като заповедта е редовно връчена на длъжника, както и покана за доброволно изпълнение, на дата 10.03.2022 г.

Твърди се от ищеца, че Записа на заповед е редовен от външна страна и удостоверява процесното вземане.

Длъжникът е подал Възражение срещу издадения съдебен акт, което обуславя правния интерес от подаването на настоящата искова молба от страна на ищеца.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил от ответника.

В постъпилия Отговор на исковата молба от ответника се прави възражение, на първо място, във връзка с процесуалната легитимация на пълномощника на ищеца и правоприемството между „Финансисти “ ЕАД и „Амиго лизинг“ ЕАД.

На следващо място ответникът оспорва изцяло Исковата молба като неоснователна, поради липса на доказателства за правоприемство между „Финансисти “ ЕАД и „Амиго лизинг“ ЕАД.

Оспорва се наличието на договорно отношение между „Амиго лизинг“ ЕАД и ответника и се релевира, че не се дължат така предявените суми.

Ответникът сочи, че не е подписвал никакви договори и не е сключвал 2 абстрактни менителни сделки с дружеството-ищец, както и не е получавал парични суми от него.

Ответникът твърди, че ищецът не доказва наличие на каузално правоотношение за обезпечаване на изпълнението, за което е издаден Запис на заповед, послужил за издаване на Заповед за незабавно изпълнение.

Изискано и приложено е ч. гр.дело № 1178/2021 г. по описа на Районен съд - гр. Лом.

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото във връзка със становището на страните и съобразно правилото на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

По ч. гр. д. № 1178/2021 г. по описа на Районен съд - Лом е издадена, на осн. чл. 417 от ГПК, Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 127 от 14.06.2021 г. и Изпълнителен лист, в полза на заявителя - настоящ ищец, против настоящия ответник Г. К. Х., ЕГН:

**********, от гр. ****, който да заплати сумата от 9 180,45 лв. /девет хиляди сто и осемдесет лева и четиридесет и пет стотинки/ - част от задължение по издаден Запис на заповед, издаден на 14.05.2019 г., предявен за плащане на 14.08.2019 г., ведно със законна лихва, считано от 11.06.2021 г. до изплащане на задължението, както и направените по делото разноски в размер на 333,61 лв. /триста тридесет и три лева и шестдесет и една стотинки/, от които 183,61 лв. /сто осемдесет и три лева и шестдесет и една стотинки/ - държавна такса и сумата 150 лв. /сто и петдесет лева/ - юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта е била връчена на длъжника - ответник в настоящото производство, ведно с покана за доброволно изпълнение по изп. дело № 197/2022 г. на ЧСИ М. И. с рег. №*** в КЧСИ, получена лично от длъжника на 10.03.2022 г.

Длъжникът в срок е подал Възражение по чл. 414 от ГПК.

С разпореждане № 1316 от 24.06.2022 г. по ч. гр. д. № 1178/2022 г. по описа на РС - гр. Лом е уведомен заявителят и настоящ ищец, че, на 21.03.2022 г., длъжникът е подал възражение и, на осн. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, има право да предяви, в едномесечен срок от получаване на Разпореждането, установителен иск.

Съобщението е получено от заявителя - ищец в настоящото производство на 11.07.2022 г.

Искът на Заявителя, основан на чл. 415, ал. 1, във вр. с чл. 422 от ГПК, е подаден в указания срок, на 04.08.2022 г., видно от входящия печат.

Няма спор между страните, а това се установява от приложения по ч. гр. д. № 1178/2021 г. по описа на Районен съд - гр. Лом оригинален документ, че ответникът е издател на Запис на заповед с място на издаване гр. Севлиево, дата на издаване 14.05.2019 г., място на плащане: в офис на „АМИГО ЛИЗИНГ“ ЕАД или по банков път по банкова сметка на „АМИГО ЛИЗИНГ“ ЕАД, ЕИК **** (понастоящем „ФИНАНСИТИ“ ЕАД, ЕИК ****), без протест 3 и разноски, платим на предявяване на 14.08.2019 г., за сумата в размер на 25636,49 лв. Установява се още, че процесният Запис на заповед е предявен на ответника за плащане на 14.08.2019 г.

При така изложеното по-горе се налага и извод, че заявителят е спазил преклузивния срок за предявяване на специалния положителен установителен иск, поради което и производството по предявения специален положителен установителен иск е допустимо.

При така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният специален положителен установителен иск от „ФИНАНСИТИ“ ЕАД, с предишно наименование „АМИГО ЛИЗИНГ“ ЕАД, е с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл.

535 и сл. от ТЗ, във вр. с чл. 240, ал. 1, във вр. с чл. 86, ал. 1, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и с него ищецът цели да установи и докаже, че ответникът му дължи сумата от 9 180,45 лв /девет хиляди сто и осемдесет лева и четиридесет и пет стотинки/ - част от задължение по издаден Запис на заповед, издаден на 14.05.2019 г., предявен за плащане на 14.08.2019 г., ведно със законна лихва, считано от 11.06.2021 г. до изплащане на задължението, както и направените по ч. гр. д. №1178/2021 г. разноски в размер на 333,61 лв. /триста тридесет и три лева и шестдесет и една стотинки/, от които 183,61 лв. /сто осемдесет и три лева и шестдесет и една стотинки/ - държавна такса и сумата 150 лв. /сто и петдесет лева/ - юрисконсултско възнаграждение по силата на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 127 от 14.06.2021 г.

Така предявеният в Районен съд - гр. Лом иск е процесуално допустим, тъй като, при евентуално положително за ищеца произнасяне на съда, издадената необезсилена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК ще може да влезе в сила и вземането ще бъде установено със СПН. За допустимостта на исковото производство, съдът съди въз основа на твърденията на ищеца, залегнали в Исковата молба, съответствието между фактически твърдения и петитум и идентичността на основанието и размера на паричното вземане в исковото производство и заповедното производство, а именно: частното гр. дело № 1178/2021 г. по описа на РС - гр. Лом. Отделно от горното няма спор между страните, че длъжникът е подал, в срока по чл.

414 от ГПК, Възражение, с което е спряно действието на издадената Заповед по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист, издаден на осн. чл. 418 от ГПК, както и че заповедният съд е дал указание на заявителя (ищец в исковото производство) да предяви настоящия иск, съгласно чл. 415 от ГПК. Няма спор и че искът е предявен в рамките на преклузивния срок, поради което и съдът извежда извод за допустимост на производството по настоящото гр. дело.

Следва да се разгледа и възражението за липса на представителна власт на лицата, упълномощени да представляват в настоящото производство ищеца. Наведеното възражение, че не са представени никакви доказателства за процесуалната легитимация на процесуалните представители не е 4 основателно. Видно от приложените по делото доказателства са представени копия от Пълномощни, заверени с „Вярно с оригинала“. Така настоящият съдебен състав намира, че възраженията относно упълномощаването на юрисконсулта пред инстанцията, по същество, са неоснователни. По делото са приложени, приети и неоспорени заверени с „Вярно с оригинала“ ксерокопия на Пълномощни, с които представляващият ищцовото дружество, като негов директор, е упълномощил изрично юрисконсулт Г. Д. и юрисконсулт Е. С. да представляват и защитават интересите на търговското дружество по дела, по които е страна, като извършват всички съдопроизводствени действия пред всички инстанции до свършване на делото, и в изпълнителното производство, в съответствие с разпоредбите на чл. 32, т. 3 от ГПК и чл. 34, ал. 1 и ал. 4 от ГПК. Това не обуславя извод за липса на представителна власт при юрисконсулта. Относно възражението за непредставяне на Трудов договор, настоящият съдебен състав намира, че наличието на Трудов договор не е реквизит по чл. 33 от ГПК, обуславящ легитимацията на пълномощника пред съда, както и по чл. 34 от ГПК, определящ обема на представителната му власт.

По отношение на възражението, че длъжникът - ответник по делото не е бил уведомен за извършено правоприемство, настъпило между „Финансити“ ЕАД и „Амиго лизинг“ ЕАД, или каквото и да е било друго обстоятелство, като кой е бил собственик на „Амиго лизинг“ ЕАД, кой е собственик на „Финансити“ ЕАД и, ако има собственик, какви правомощия и какви права е отдал на тези дружества, свързани с тяхната дейност, е неоснователно. Видно от представените от ищеца справки от Търговския регистър не е налице настъпило правоприемство на „Амиго лизинг“ ЕАД от „Финансити“ ЕАД.

Установява се, по безспорен начин, че е налице промяна на фирма (името на търговското дружество).