Решение № 74 от 27.09.2021, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. Бургас, 27.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осми септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Иво В. Добрев при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Иво В. Добрев Търговско дело №

20212100900129 по описа за 2021 година

Съдът е сезиран с искова претенция, предявена от Национална агенция за приходите, със седалище гр. София, ул. „Княз Дондуков“ № 52, чрез В П.- директор на дирекция „Държавни вземания“ против “Професионален Спортен Футболен Клуб Черноморец Бургас” АД, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „Лазур“, Спортен комплекс „Лазур“ с участието на И.И. П. синдик на последното дружество, с която се претендира да бъде прието за установено, че публичните вземания по наказателно постановление № 02- 0202491/01.03.2012 г., издадено от дирекция „Инспекция по труда“- гр.

Бургас в общ размер на 4998,11 лв., от които 2000 лв. - главница и 2998,11 лв. - лихви, начислени до 16.09.2019 г., заедно със законната лихва, начислена върху главницата от 17.09.2019 г. до окончателното им плащане, както и публичните вземания за държавни такси, установени с изпълнителни листове, индивидуализирани от т.5.1 до т.5.49 от молба за предявяване с изх. № 24-28- 2191/16#22/18.09.2019 г. в размер на 17 524,56 лв., от които 12 154,10 лв. - главници и 5 370,.46 лв. - лихви, начислени до 16.09.2019 г., заедно със законната лихва, начислена върху главниците от 17.09.2019 г. до окончателното им плащане, включени в одобрен от съда по несъстоятелността списък на приети вземания на кредитори на “Професионален Спортен Футболен Клуб Черноморец Бургас” АД, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 от ТЗ, като обезпечени с наложени по реда на ДОПК запори, описани в молбата са с поредност - ред на удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.1 ТЗ или в условията на евентуалност в случай, че първата претенция бъде отхвърлена да бъде установен ред за удовлетворяване на посочените по-горе публични вземания по наказателно постановление № 02- 0202491/01.03.2012г., издадено от дирекция „Инспекция по труда“- гр.

Бургас за главница в размер на 2000 лв. и лихва в размер на 2957 лв., възникнали до датата на съдебното решение за откриване производство по несъстоятелност, както и за 1 публичните вземания за държавни такси, установени с изпълнителни листове, индивидуализирани от т.5.1 до т.5.49 от молба за предявяване с изх. № 24-282191/16#22/18.09.2019 г. за главница в размер на 12 154,10 лв. и лихви в размер на 5 120,56 лв., възникнали до датата на съдебното решение за откриване производство по несъстоятелност по чл. 722 ал.1 т.6 ТЗ.

Ищецът Национална агенция за приходите-гр.София твърди, че е кредитор в производството по несъстоятелност на ответника “Професионален Спортен Футболен Клуб Черноморец Бургас” АД, в хода на което е постановено решение №79 от 04.07.2019г. по т.д.

№ 480/18г. по описа на Окръжен съд-Бургас и обявена неплатежоспособността на длъжника.

В търговския регистър под №20191120091956 бил обявен допълнителен списък на приетите вземания на кредиторите на последното дружество, предявени в срока по чл.688 ал.1 ТЗ, в който били включени публичните вземания, предявени от НАП с молба изх. № 24-282191/16#22/18.09.2019г. Тези вземания обаче били с предвидена поредност на удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.7 и 8 ТЗ, поради което и ищецът подал възражение срещу този ред на вземанията. Последното било оставено без уважение от съда по несъстоятелността с аргумент, че не са представени доказателства за наложените обезпечителни мерки по реда на ДОПК в производството по разглеждане на възраженията срещу списъка. Според ищеца наличието на предприетите обезпечителни мерки се установявало от приложените към горната молба за предявяване на вземания постановления на публичен изпълнител за налагане на такива и потвърждения за вписване в ЦРОЗ, подробно описани в исковата молба, а именно: постановление изх. № 0079/2011/000125/24.01.2013г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП- Бургас; постановление изх. № 0079/2011/000020/10.01.2012г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП - Бургас; постановление изх. № 0919-000413/03.09.2014 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП-Бургас и постановление изх. № С 180002-0220054558/06.08.2018 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП-Бургас за обезпечаване на публичните вземания на държавата срещу длъжника, с които са наложени запори върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити и вложени вещи в трезори на длъжника в различни кредитни институции.

Твърдението за наличие на наложени в полза на ищеца обезпечения мотивирало правния интерес от предявяване на настоящите претенции за установяване на различен ред за удовлетворяване на публичните вземания от предвидения в допълнителния списък по чл.688 ал.1 ТЗ. Представени са писмени доказателства.

В постъпилия от синдика отговор се изразява позиция за неоснователност на претенцията. Заявява се, че твърденията за наложени запори били несъстоятелни, тъй като по банковите сметки на длъжника нямало никакви наличности.

Длъжникът в подадения отговор оспорва исковата претенция като неоснователна и неподкрепена с доказателства. Вземанията на ищеца не били привилегировани, а НАП не 2 бил кредитор с обезпечено вземане, тъй като по банковите сметки на длъжника липсвали наличности, а следвало предмета на обезпечението да е съществувал към датата на предявяване на вземането и включването му в списъка на приетите вземания, за да има възможност към него да се насочи принудително изпълнение.

Тъй като обезпечено имущество не било налице, нямало как и кредиторът да се счита за обезпечен, съответно привилегирован. Представени са извлечения от банковите сметки на дружеството длъжник.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Искът по чл. 694 ал. 1 е предпоставен от: наличие на обявен в Търговския регистър списък на приетите от синдика вземания съгласно чл. 689 ТЗ, както и извършено от кредитора възразяване срещу списъка на приетите от синдика вземания по чл. 690 ТЗ. По делото след преценка на допустимостта на предявения иск, на ищеца е указано, че следва да установи съществуването на твърдяната от него привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, върху посочените в исковата молба суми от и на заявените от него основания.

След служебна справка по партидата на ответното дружество се потвърждават твърденията на ищеца, че спрямо „Професионален Спортен Футболен Клуб Черноморец Бургас” АД е открито производство по несъстоятелност с решение № 79 от 04.07.2019 г. по т.д. № 480 по описа на Окръжен съд гр.Бургас за 2018г. и е обявена неплатежоспособността на ответника. Страните не спорят, че ищецът е предявил вземанията си с молба изх. № 2428- 2191/16#22/18.09.2019г., след което на 20.11.2019г. в търговския регистър е обявен списъка на приетите вземания по чл. 688 ал. 1 ТЗ, съставен от синдика И.П.. Против така изготвения списък е подадено възражение от НАП, с което се оспорва предвидената поредност на удовлетворяване на публичните вземания по наказателно постановление № 020202491/01.03.2012г., издадено от дирекция „Инспекция по труда“- гр. Бургас в общ размер на 4998,11 лв., от които 2000 лв. - главница и 2998,11 лв. - лихви, начислени до 16.09.2019 г., заедно със законната лихва, начислена върху главницата от 17.09.2019 г. до окончателното им плащане, както и на публичните вземания за държавни такси, установени с изпълнителни листове, индивидуализирани от т.5.1 до т.5.49 от молба за предявяване с изх.

№ 24-28- 2191/16#22/18.09.2019 г. в размер на 17 524,56 лв., от които 12 154,10 лв.- главници и 5 370,.46 лв.- лихви, начислени до 16.09.2019 г., заедно със законната лихва, начислена върху главниците от 17.09.2019г. Поискано е за тези вземания да се определи да бъдат удовлетворени по реда на чл.722 ал.1 т.1 ТЗ. С определение № 260516/02.03.2021г. по т.д. № 480/2018 г. по описа на Окръжен съд гр.Бургас молбата на ищеца в тази й част не е уважена.

Съдебният акт е обявен в търговския регистър на 02.03.2021г., а исковата молба е предявена на 17.03.2021г., следователно в срока по чл. 694 ТЗ.

От приложената по делото молба изх. № 24-28-2191/16#22/18.09.2019г., с която ищецът е предявил вземанията си пред съда по несъстоятелността е видно, че процесните 3 вземания, представляват част от заявените вземания. Изложени са данни за основанията за възникване на тези задължения, като са посочени и конкретните им размери. Уточнява се от кредитора, че за обезпечаване на публичните вземания на държавата срещу дружествотодлъжник, са наложени обезпечителни мерки, а именно: запори върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, по вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и че същите са вписани в Централния регистър на особените залози под № 2017072203226, № 2017072203233 и № 2017072203265 и 2019071201748. Вземанията на ищеца са включени в изготвения и публикуван от синдика списък като необезпечени.

В случая не се спори за размерите на публичните вземания на НАП, нито по отношение на обстоятелството, че за същите са наложени обезпечителни мерки, изразяващи се в запори, надлежно вписани по Закона за особените залози в Централния регистър на особените залози. Спори се единствено по въпроса за приетата в производството по несъстоятелност поредност на удовлетворяване, която според ищеца следва да се осъществи по реда на чл.722 ал.1 т.1 ТЗ.

Съдът счита за неоснователно направеното от ответното несъстоятелно дружество възражение за действието на запора и твърдението, че е налице законово изискване това действие да е обусловено от наличие на суми по запорираната банкова сметка . Запорът простира действието си както върху наличните парични средства към момента на налагането му, така и по отношение на всички следващи постъпления, ограничени до размера, за който той е наложен. /Решение № 4/ 16.06.2017г. по търг. дело № 3129/ 2015 г., II т.о. на ВКС/.

Съгласно трайно установената практика, наложените запори по реда на ДОПК, вписани по реда на Закона за особените залози, не създават привилегия за удовлетворяване на държавата по смисъла на горната разпоредба от Търговския закон. Те представляват по своя характер обезпечителни мерки, а не обезпечения, каквито са залогът и ипотеката. С наложените обезпечителни мерки се забранява на длъжника да извършва разпоредителни действия с определено имущество, като тези действия са непротивопоставими на другите кредитори (чл. 451 ГПК). Правните последици на обезпечителните мерки и на обезпеченията са различни. Целта на обезпечителните мерки е да обезпечат събирането на публичните задължения по реда на ДОПК, но от тях не възниква право на предпочтително удовлетворяване на кредитора при осребряване на имуществото.

Следва да бъде посочено и обстоятелството, че ДОПК съдържа разпоредба, съгласно която имущество, върху което преди откриването на производство по несъстоятелност вече са наложени мерки за обезпечаване на публични вземания или срещу което е започнало принудително изпълнение за събиране на публични вземания, се реализира от публичния изпълнител при условията и по реда на ДОПК- чл. 193, ал. 1 ДОПК.

Съгласно ал. 2 на цитираната норма, когато получените от реализацията на имуществото по ал. 1 средства не покриват изцяло вземането и натрупаната лихва и разноските по 4 публичното изпълнение, държавата или общината се удовлетворяват за остатъка по общия ред. Аналогична е и разпоредбата на чл. 724 ал.1 ТЗ, която предвижда, че когато продажната цена на заложена или ипотекирана вещ не покрива изцяло вземането заедно с натрупаната лихва, за остатъка кредиторът участва в разпределението заедно с кредиторите с необезпечени вземания.

Разпоредбата на чл. 722 ал. 1 т. 1 ТЗ не поражда в полза на обезпечения кредитор правото на предпочтително удовлетворяване преди останалите кредитори, тъй като вписването на запора има за последица противопоставимост на правата на вписалия го кредитор на кредитор, вписал последващ залог – чл. 12, ал. 2 и чл. 30, ал. 1 ЗОЗ и целта на вписването на обезпечителните мерки е да осуети пристъпването към изпълнение от страна на заложния кредитор (чл. 32а ЗОЗ). Поради изложеното, процесните публични вземания, обезпечени със запор, вписан по реда на ЗОЗ, не могат да се ползват с привилегията по чл.