Решение № 717 от 31.03.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 717 гр. Бургас, 31.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА

ЛЕФТЕРОВА при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА ЛЕФТЕРОВА

Гражданско дело № 20222120104357 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба (уточнена) на С. П. П., ЕГН **********, от *, чрез пълномощника адвокат К., против А. Г. Г., ЕГН **********, от *, за присъждане на сумата от 370 лева, от която 300 лева за заплатено адвокатско възнаграждение за защита, 60 лева - за три запора от по 20 лева, и 10 лева - за две преводни такси от по 5 лева, по изпълнителното дело № 44/2022 г. при ЧСИ Я. Б. , представляваща имуществени вреди, причинени на ищеца в резултат от виновно противоправно поведение на ответника, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба на 07.07.2022 г. до окончателното изплащане. Претендират се и разноски.

В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на влязло в сила съдебно решение ответникът бил осъден да заплати на ищеца сумата от 1 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, а ищецът бил осъден да заплати на ответника сумата от 550 лева – разноски по съразмерност. Въз основа на решението ищецът се снабдил с изпълнителен лист и ангажираният от него пълномощник образувал срещу ответника изпълнително дело при ЧСИ Б., но преди това уведомили по „Вайбър“ и „УотсАп“ ответника и неговия адвокат Е. Д. за извършено на основание чл. 104, ал. 1 от ЗЗД прихващане до размера на по-малкото вземане. Твърди се, че на 31.03.2022 г. на ответника била връчена покана за доброволно изпълнение, от която също ставало ясно, че е извършено прихващане. Сочи се, че на 31.03.2022 г. ответникът депозира изрична молба до ЧСИ Б., в която иска разяснение дали е извършено прихващане доколкото той не е сключвал споразумение или протокол за прихващане. Посочва се, че ответникът се е снабдил с изпълнителен лист за прихванатите 550 лева, въз основа на който било образувано на 12.04.2022 г. изпълнително дело № 44 от 2022 г. при ЧСИ Я. Б., с искане на множество изпълнителни действия и разноски за 793 лева.

Отделно, за наложените по банковите сметки на ищеца три броя запори всяка от банките е събрала за негова сметка по 20 лева, както и по 5 лева комисионна за двата превода, с които 1 запорираните суми са преведени на ЧСИ Б., от което в тежест на ищеца се формират общо 370 лева разноски, от които 300 лева за адвокатско възнаграждение, платено на адвокат К., за защитата по изпълнителното дело при ЧСИ Б. и 70 лева за трите запора по 20 лева и две преводни такси от по 5 лева. Поддържа се, че всичко това е направено съзнателно и целенасочено от ответника с цел да причини на ищеца както имуществени, така и неимуществени вреди. Твърди се, че след представяне на доказателства за заявеното прехващане и изричната молба на ответника ЧСИ Б. е прекратил образуваното изпълнително дело № 44/2022 г. и е възстановил на ищеца инкасираните по него парични суми, но отказал да възложи в тежест на взискателя направените от разходи в размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение с довод за липса на правно основание в това производство.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника А. Г. Г., чрез пълномощника адвокат Д., която оспорва предявения иск като неоснователен.

Поддържа се, че уведомление за извършено прихващане ответникът е получил едва на 13.04.2022г., тоест след датата на образуваното изпълнително дело от негова страна – 12.04.2022 г. Оспорват се твърденията на ищеца, че ответникът е бил уведомен лично по телефона и чрез пълномощник за извършеното прихващане, тъй като посоченият от ищеца телефонен номер не е негов и адвокат Д. не е била упълномощавана да го представлява по изп. д. № 86/22г. Отбелязва се, че претендираната сума за адвокатски хонорар е в разрез с чл.

10 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Сочи се, че искът е неоснователен, тъй като инкасираните по изпълнителното дело суми са възстановени на ищеца. По отношение на претендираната сума за заплатен адвокатски хонорар се поддържа, че ищецът по професия е адвокат и не се е налагало да упълномощава адвокат К., както и че не е обжалвал постановлението за отказ да бъдат приети разноските за адвокатско възнаграждение. Прави евентуално възражение за прихващане на сумата в размер на 70 лева, претендирана за такси и комисионни към банки със сумата от 72 лв., която ищецът дължи на ответника за неправомерно получени средства за заплащането му като домоуправител. Претендират се разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

За уважаването на предявения осъдителен иск с правна квалификация чл. 45 ЗЗД е необходимо да се установи наличието на следните материални предпоставки (юридически факти): противоправно поведение на ответника, настъпването на имуществени вреди, както и наличието на пряка причинна връзка между противоправното поведение на ответника и настъпилите имуществени вреди, а вината на ответника се предполага на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

В процесния случай ищецът твърди, че противоправното поведение на ответника се изразява в това, че ответникът е знаел, че вземането му срещу ищеца е било погасено чрез прихващане, но въпреки това е образувал изпълнително дело за събирането му. Съгласно чл.

104, ал. 1, изр. 1 ЗЗД прихващането се извършва чрез изявление на едната страна, отправено до другата. Твърденията на ищеца за валидно извършено прихващане обаче остават недоказани по делото.

Ищецът не е ангажирал доказателства за установяване на твърденията си, че той и/или неговият пълномощник са уведомили по системите за комуникация „Вайбър“ и „УотсАп“ ответника и/или негов пълномощник за извършено на основание чл. 104, ал. 1 от ЗЗД прихващане до размера на по-малкото вземане. Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК с определението, постановено по чл. 140 ГПК, съдът е указал на страните, че ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на противоправно поведение на ответника, а ответникът има 2 възможността да проведе насрещно и непълно доказване по посоченото обстоятелство.

Неуспешните опити на ответника да се снабди с доказателства от мобилния оператор, установяващи, че посоченият в исковата молба телефонен номер не е бил използван от него, не водят до разместване на тежестта на доказване.

Твърденията на ищеца, че от поканата за доброволно изпълнение, връчена на ответника на 31.03.2022 г., ставало ясно, че е извършено прихващане, не са годни да обосноват извод за настъпил ефект на прихващането, тъй последиците на прихващането като едностранна сдЕ. настъпват с получаване на изявлението за прихващане на носителя на активното вземане от носителя на пасивното вземане, а не въз основа на предположения и индиции, основани на размера на главницата, вписана като „остатък от обезщетение“ в поканата за доброволно изпълнение, получена от ответника.

Същите изводи важат и по отношение на уведомлението на ЧСИ И. Б., получено от ответника на 13.04.2022 г., в което е посочено, че „с молбата за образуване взискателят е посочил, че е извършил прихващане на вземането си по изпълнителния лист с дължима към Вас сума в размер на 525 лева…“. Дори и да се приеме, че уведомлението на ЧСИ И. Б., с което изявлението на ищеца за прихващане е доведено до знанието на ответника, е породило компенсаторния ефект по чл. 104, ал. 1 ЗЗД, то е получено от ответника на 13.04.2022 г., а изпълнителното дело на ответника срещу ищеца е образувано на 12.04.2022 г.

Въз основа на изложеното съдът намира предявения осъдителен иск за неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски в размер на 300 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска на С. П. П., ЕГН **********, от *, чрез пълномощника адвокат К., против А. Г. Г., ЕГН **********, от *, за присъждане на сумата от 370 лева, от която 300 лева за заплатено адвокатско възнаграждение за защита, 60 лева - за три запора от по 20 лева, и 10 лева - за две преводни такси от по 5 лева, по изпълнителното дело № 44/2022 г. при ЧСИ Я. Б., представляваща имуществени вреди, причинени на ищеца в резултат от виновно противоправно поведение на ответника, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба на 07.07.2022 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА С. П. П., ЕГН **********, от *, да заплати на А. Г. Г., ЕГН **********, от *, сумата от 300 лева за разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3