Решение № 5015 от 04.07.2019, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н И Е

№……………… гр. София, 04.07.2019 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІІ-

Б въззивен състав в публично съдебно заседание на двадесет и седми май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЛЮБОМИР

ВАСИЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА

МЛ.СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ при участието на секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдия К.Анастасова гр. дело №15148 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С Решение № 31863 от 08.05.2018 г. на

СРС, IІ-ро Гражданско отделение, 53-ти състав са уважени в една част предявените от Е.Г.И., ЕГН **********, с адрес: *** срещу „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Оборище, ул. "*******искове с посочена правна квалификация чл. 57, ал. 2, изр. второ, вр. с чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД, вр. с чл.89, изр. първо от ЗЗД, вр. с чл. 605, ал. 2, предл. второ от ТЗ за заплащане на сумата от 10 000 лева., представляваща дължимата парична равностойност на вложените на основание сключен договор за банков сейф ценности, противозаконно отнети от трети лица, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба на 03.06.2015г. до окончателното изплащане, като за разликата до 12 000 лева същите са отхвърлени като неоснователни; отхвърлени са предявените от Е.Г.И., ЕГН **********, срещу „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК *******, искове с посочено основание чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата от 10 000 лв., представляващи неимуществени вреди, причинени в следствие недобросъвестно поведение на служители на ответника; осъдена е „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Оборище, ул. "*******да заплати на Е.Г.И., ЕГН **********, с адрес: *** на основание чл.78, ал. 1 ГПК сумата от 875 лева разноски по делото; осъдена е „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Оборище, ул. "*******да заплати на адвокат В.Б. и адвокат Р.К. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от 890 лева възнаграждение; осъдена е Е.Г.И., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Оборище, ул. "*******на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 16,67 лева разноски по делото.

Срещу постановеното решение, в частта, с която са отхвърлени предявените искове по чл.49 ЗЗД е подадена въззивна жалба от ищеца, в която се излага, че решението на СРС е недопустимо, доколкото съдът се е произнесъл по непредявен иск. По изложени в исковата молба твърдения, банката не е осигурила надеждна защита и сигурност, не е осигурила неприкосновеност на сейфа и съответно – на съхраняваните в него ценности.

Според жалбоподателя, по образуваното досъдебно производство е било установено, че за времето от 18.00 часа на 03.12.2010 г. до 05.07 часа на 05.12.2010 г. в БЦ „Христо Ботев“ на Банка ДСК ЕАД в трезора е имало само алармена инсталация, но не и физическа охрана /Постановление от 24.02.2015 г. по ДП № 602/2010 г. на СГП/. С оглед така установеното, неправилно с постановеното решение СРС е приел, че в случая е налице „непреодолима сила“ по см. на чл.306, ал.2 ТЗ, като е приел, че „грабежа“ от трезора на банковия център е събитие от извънреден характер и изключва вината на ответника. Напротив, последния не е изпълнил задължението си по договора за наем на банков сейф № 6441 от 26.03.2010 г. да предотврати подобно незаконно проникване, не е проявил дължимата грижа на добрия търговец по см. на чл.302 ТЗ и дължи обезщетяване на причинените на ищцата вреди. Изразява становище, че претенцията й за заплащане на неимуществени вреди се основава именно на неизпълнение на задълженията на ответника по договора, чрез неговите служители, тъй като същият е допуснал кражбата на ценностите от банковия сейф, в които ищцата е инвестирала всички свои парични средства, всички свои приходи, като това е довело до причиняване на описаните неимуществени вреди – сериозен стрес, влошено психо-емоционално състояние, влошаване на здравословното състояние.

Излага доводи, че решението на СРС в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно и моли за неговата отмяна.

Отправя искане за уважаване на претенцията й за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от неизпълнение на задълженията по договора от страна на ответника. Претендира разноски.

В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна не е депозирала писмен отговор на въззивната жалба.

Срещу постановеното решение, в частта, в която са уважени предявените искове е подадена въззивна жалба от ответника, в която се излагат доводи за недопустимост, при условията на евентуалност за неправилност на постановеното решение.

Изложени са правни и фактически доводи, че с постановеното решение, съдът е дал нова правна квалификация на претенциите, която не кореспондира с предявените от ищеца искове и със събраните по делото доказателства. Изложените в исковата молба обстоятелства сочат, че основанието на претенциите е неизпълнение на задължения по сключения договор за наем на сейф, в който случай не следва да бъде ангажирана отговорността на ответника на деликтно основание. Последното от своя страна води до неправилно приложение на института на погасителната давност с оглед своевременно релевираното възражение от ответника. При предявена претенция за заплащане на обезщетение за вреди от неизпълнение на договор срокът на погасителната давност за предявените искове е тригодишен, а не петгодишен. С оглед това, исковете следва да бъдат отхвърлени като погасени по давност. Изразява становище, че съдът се е произнесъл по непредявен иск без съобразяване отправеното до съда искане, определена правна квалификация с доклада по делото и събраните доказателства. С подадената искова молба ищецът не твърди и не доказва, че по договора за наем на сейф с необявено съдържание е предоставил на ответника определени вещи за съхранение, които следва да му бъдат върнати, а ако са погинали, да търси тяхната парична равностойност. В образуваното производство не са изложени твърдения и не е проведено доказване, за това че ответникът е отчуждил вещите или се е възползвал от тях, както и че ги е получил на отпаднало основание и следва да върне същите. Поради това произнасянето на съда по искове с посочена правна квалификация чл.57, ал. 2, изр. второ, вр. с чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД, вр. с чл.89, изр. първо от ЗЗД, вр. с чл. 605, ал. 2, предл. второ от ТЗ е неправилно, според ответника.

Произнасяйки се по иск на посоченото правно основание и присъждайки сумата 10000.00 лв. като парична равностойност на ценности на основание различно от претендираното, съдът е достигнал до неправилни правни изводи и до неправилно приложение на петгодишна погасителна давност, а не тригодишна. Без някоя от страните да се е позовала на „непреодолима сила“ неправилно съдът е изложил мотиви за наличие на такава в случая, поради което е изложил мотиви за изключване вината на ответника. Това от своя страна е довело до погрешен извод, че договорът за наем на сейф е развален по право и се дължи връщане на паричната равностойност на съхраняваните вложени вещи. Възразява срещу изводите на съда, че в производството е установено от събраните доказателства, че описаните вещи са били в сейфа към момента на кражбата, както и че тяхната стойност възлиза на посочената сума. Не било обсъдено възражението на ответника, че сред представените сертификати за закупуване на ювелирни изделия са налице такива, носещи дата след последното посещение на ищцата в трезора – 06.01.2009 г. В част от сертификатите освен това липсва съдържание, което по несъмнен начин да установява кой е техният купувач. Въпреки това, общата стойност на вещите, която може да се изведе от представените пред първата инстанция сертификати е много по-малка от претендираната. Чрез приетата в производството пред СРС съдебно-оценителна експертиза се установява, че видът на вещите съхранявани по твърдение на ищеца в сейфа, както и техният грамаж е определен по данни на ищцата, като в производството не са събрани доказателства, които по категоричен начин да установяват констатациите на експерта.

Отправя искане за обезсилване на постановеното решение, при условията на евентуалност – за отмяна на решението на СРС в посочената част и постановяване на друго, с което исковете се отхвърлят изцяло като неоснователни. Претендира разноски.

В срока по чл.263 ГПК, ответникът по жалбата е депозирал писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Претендира разноски.

Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.2 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи по реда на въззивното производство и при така очертания от жалбите предмет, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно чл. 269, изр.

2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането на закона с т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

По валидността на обжалваното решение.

Обжалваното решение е валидно, доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото съдия.

По допустимостта на обжалваното решение.

С подадената искова молба ищецът е предявил искове за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 12000.00 лв. – загуба вследствие на неизпълнение на задължения по договор за наем на сейф от банката - ответник, която загуба е съизмерена с паричната равностойност на вложените по твърдения, вещи в банковия сейф, както и за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10000.00 лв. на същото основание, изразяващи се в стрес и перманентно безпокойство, довели до хипертония и цялостно влошаване на здравословното състояние на ищцата.

Съгласно Решение №

33 от 16.02.2016 г. по гр. д. № 4575/2015 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК, което настоящият състав възприема:

"Произнасяне по непредявен иск е налице само когато в нарушение на диспозитивното начало съдът е разгледал иск, с който не е сезиран или е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала." В настоящия случай не се касае до недопустим съдебен акт, дотолкова доколкото първоинстанционният съд не е разгледал други факти, различни от заявените от страните, предвид което се е произнесъл именно в параметрите, очертани от страните по спора, макар същевременно да е дал неправилна правна квалификация. Съгласно Решение № 306/01.04.2010 г. по гр. д. № 4715 по описа за 2008 г., на II ГО, ВКС въззивният съд следва да прави разлика между случаите на произнасяне по непредявен иск и случаите на неправилна правна квалификация. В тези случаи той е длъжен да даде вярната правна квалификация и да реши делото по същество.

В случая изложените от ищеца факти и отправено до съда искане сочат, че претендираното обезщетение, съизмеримо с равностойността на липсващите от сейфа вещи, се претендира от ищеца на основание чл.79, ал.1, пр.2 вр. чл. 82 ЗЗД вр. чл.605, ал.2, пр. второ ТЗ вследствие договорното неизпълнение на ответника - наемодател на сейфа. Искането на ищеца не е за заплащане на равностойност на вещите, които са били обект на извършената кражба и са били съхранявани в банковия сейф в какъвто смисъл е налице произнасяне от страна на първата инстанция. Претенцията не се основава на виновното поведение на трети лица – причинители на вредоносния резултат и същевременно извършители на престъпното деяние – кражба.