Решение № 383 от 13.04.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 383 гр. София, 13.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-5, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цветанка Бенина при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова като разгледа докладваното от Цветанка Бенина Търговско дело № 20211100902596 по описа за 2021 година

Производството е по чл.625 и сл. от ТЗ.

В молбата си „Т.С.“ЕООД излага доводи, че се намира в състояние на неплатежоспособност и свръхзадълженост, като в изпълнение на задължението си съобразно нормата на чл. 626 ТЗ, моли по отношение на него да бъде открито производство по несъстоятелност. В тази връзка сочи, че към 31.10.2021г. задълженията на дружеството ищец към кредитора Национална агенция на приходите възлизат на 148 777.98 лв. Заявява, че затрудненията му не са временни и дружеството не е в състояние да погаси публичните си задължения. В този смисъл излага, че към момента на подаването на молбата не разполага с оборотни средства и каквото и да е било имущество, за да удовлетвори кредиторите си. Моли да бъде обявена неговата неплатежоспособност и свръхзадълженост. Моли на основание чл. 630 ТЗ спрямо него да бъде открито производство по несъстоятелност при постановяване на решение с последиците от това.

Предявена е молба с правно основание чл. 625 ТЗ от длъжника „Т.С.“ЕООД.

Съдът, като взе предвид изложеното от молителя и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от представената по делото справка за задълженията на „Т.С.“ЕООД към 17.01.2022 г., налице са начислени и непогасени такива дължими в полза на НАП в общ размер на 151 066.36 лв. с включени главници – общо 105 609.87 лв. и лихви – общо 45 456.49 лв. за непогасени задължения за здравно-осигурителни вноски и данъчни задължения. В справката се съдържа информация, че срещу длъжника е образувано изп.д. № 22150028274/2015 г. при ТД на НАП, като са издадени 2 броя Постановления за налагане на обезпечителни мерки от 12.02.2018 г. чрез налагане на запор върху 1 притежаваното от дружеството МПС – марка „Ситроен“, с година на производство 2007 г. и запор върху вземанията в притежаваните от него банкови сметки в Райфайзенбанк.

Представена е и справка от Отдел „Пътна полиция“ при СДВР, от която е видно, че дружеството молител има регистриран като собственик един лек автомобил – марка „Ситроен“, рег. № ****, с дата на първоначална регистрация – 12.04.2007 г.

От справката на Агенция по вписванията се установява, че към 06.12.2021г. не са налице данни за вписан собствен на дружеството молител недвижим имот.

Приети като доказателства са изготвени от молителя Списък на кредиторите му към 09.11.2021 г. с посочен такъв – НАП с размер на непогасените задължения към него от 148 777.98 лв.; Опис на активите и пасивите на Т.С. ЕООД, в който не се съдържат активи, а вписаните пасиви са в размер на 148 777.98 лв.; Отчет за приходите и разходите за 2020 г. и за 2021 г. /до 31.10.2021 г./; Отчет за паричните потоци по прекия метод за 2020 г. и за 2021 г. /до 31.10.2021 г./; Счетоводен баланс към 31.10.2021 г.; към 31.12.2020 г.

По делото е изслушана съдебна финансово-икономическа експертиза /СФИЕ/, заключението по която не е било оспорено и съдът кредитира като пълно и компетентно, в отговор по поставените задачи. При изготвяне на заключението си вещото лице е ползвало приложените по делото писмени доказателства, отразяващи счетоводните записвания на дружеството и съдържащите се в тях данни, справките за публичните му задължения към НАП и за притежаваното от него имущество, както и публичната информация, обявена по партидата на дружеството в търговския регистър при АВ. Така в заключението си вещото лице е отразило, че към 31.10.2021г. общият размер на осчетоводените задължения на длъжника възлиза на 132 000 лв., в това число 81 000 лв. – осигурителни задължения; 49 000 лв. – данъчни задължения и 2000 лв. – задължения към доставчици. Според справката от НАП, размерът на публично правните задължения на дружеството възлиза на 148 777.98 лв., с включени главници и лихви. Разликата с осчетоводените публично правни задължения възлиза на 19 000 лв., която вещото лице е прибавило към отразените в счетоводните справки задължения.

Към 31.10.2021г. са отчетени вземания от клиенти и доставчици в размер на 18 000 лв.

Според отразеното в ГФО за периода 2017г. – 2019г., дружеството молител е имало възможност за погасяване на текущите си задължения, като към този период е разполагал с достатъчно краткотрайни активи. Според експертизата, последното извършено плащане е през 2019г., като общо изплатените от него към кредиторите суми възлизат на 29 000 лв.

Направен е анализ на притежаваните от дружеството активи и пасиви, както и приложимите финансови коефициенти. Според отразеното в заключението на експертизата, коефициентът на обща ликвидност през анализирания период е със 2 следните стойности: 3.6333 за 2017 г., 3.1013 за 2018 г., 2,8953 за 2019 г., 0,1364 за 2020 г. и 0.1192 към края на м.10.2021г. Според вещото лице, доколкото показателят е със стойности над 2 за периода 2017 г. – 2019 г., за този период молителят е в състояние да посрещне текущите си задължения с наличните текущи активи, като за остатъка от периода през 2020 г. и 2021г. стойностите търпят драстичен спад, като предприятието не е в състояние да погасява своите текущи задължения, което сочи на състояние на краткосрочна неплатежоспособност. Коефициентът на бърза ликвидност изключва влиянието на по-бавно ликвидните активи, които могат да се ползват за разплащане понататък във времето, като общоприетата стойност на този показател е 0,5 – 1,0, като достигнатите стойности през целия анализиран период показват величини, които са значително под тези граници, а именно - 0.0833 за 2017 г., 0.2152 за 2018 г., 0,1977 за 2019 г., 0,1364 за 2020 г. и 0.1192 към края на м.10.2021г. Отразени са стойности 0,0000 за целия анализиран период за коефициентите на незабавна и абсолютна ликвидност. Направен е извод от вещото лице, че молителят не разполага с парични средства и текущи инвестиции през периода, като при необходимост не е било в състояние да погаси текущите си задължения. При отразяване стойностите на коефициента на финансова автономност вещото лице е посочило, че необходимо е собствения капитал да бъде най-малко 1/3 от всички задължения на предприятието, за да бъдат обезпечени. За да бъде получена стойността на коефициента, се извършва съпоставяне на собствения с привлечения капитал. Според експертизата, за периода 2017 г. – 2019 г. задълженията на молителя са обезпечени с достатъчно имущество, като в края на анализирания период настъпва промяна във финансовото състояние на дружеството и задълженията му не са обезпечени с притежаваното от него имущество, като се наблюдават отрицателни стойности, при което се приема, че предприятието е в пълна зависимост от кредиторите си. Според вещото лице, всичко това сочи за наличие на неплатежоспособност и в дългосрочен аспект. В референтни стойности за периода 2017 г. – 2019г. е и коефициентът на задлъжнялост, който изразява степента на зависимост на предприятието от сроковете и взискателността на кредиторите за уреждане на задълженията. За 2017г. са отчетени стойности на коефициента 0,3797, за 2018 г. 0,4759, за 2019г. 0,5276, като за 2020 г. и към 31.10.2021 г. са отчетени отрицателни стойности, което сочи на пълна зависимост на дружеството от кредиторите му и съответно състояние на свръхзадълженост.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Молбата по чл. 625 ТЗ е подадена от легитимиран за това правен субект, доколкото според твърденията на молителя, същият се явява длъжник по търговски сделки. В този смисъл са индивидуализирани и вземанията на кредиторите според представения списък, а именно начислени и непогасени задължения към доставчици и непогасени публични задължения към НАП за осигурителни и данъчни задължения.

3

Безспорно е качеството му на търговец по смисъла на чл. 1, ал. 1 ТЗ като юридическо лице, извършващо по занятие търговска дейност и възникване на задълженията му във връзка с упражняваната от него търговска дейност. Съобразно разпоредбата на чл. 626 ТЗ, в задължение на длъжника е вменено да поиска от съда откриване на производство по несъстоятелност, което следва да бъде сторено в 30дневен срок от изпадането му в неплатежоспособност. За да бъде признато от съда това състояние, следва да бъде установено, че то е трайно, касаещо системно задлъжняване към кредитор/и на търговеца – длъжник, т.е. че не се касае за изпадането му в забава при единично неплащане на задължение при настъпване на неговата изискуемост. В този смисъл, от приетото по делото заключение по СФИЕ съдът приема за установено, че по отношение на дружеството – молител е налице такова състояние. От заключението на вещото лице се установи, че стойностите на финансово-икономическите показатели, отразяващи състоянието на дружеството, са с величини извън границите на референтните такива за периода 2020 г. и към края на м.

10.2021г., който приема за продължителен такъв и отразяващ едно трайно финансовоикономическо състояние. В този смисъл, наблюдават се стойности в референтните граници на финансовите показатели, като през първите години на анализирания период /2017г., 2018г. и 2019г./ предприятието се е намирало в добро финансовоикономическо състояние. Към момента на изготвяне на експертизата е установена тенденция в неговото влошаване, което е настъпило рязко и което състояние се наблюдава като трайно такова в края на периода /през последните две години/ и което е от значение при преценка основателността на молбата, а именно актуалното такова към момента на нейното подаване. В заключението по експертизата вещото лице е направило извод, че през този период, при така отчетените активи и пасиви в счетоводния баланс на дружеството, същото не е в състояние да покрие текущите си задължения с наличните си краткотрайни активи, като не е в състояние да погаси задълженията си при необходимост. Не се установява търговецът да извършва дейност по занятие през периода, като според експертизата същият не реализира печалба.

Значителен е размерът на начислените му задължения през анализирания период с настъпил падеж, като не се установява да е извършвал плащане за погасяването им през този период, като последното извършено такова е от 2019 г. Действително притежаваните от дружеството - молител активи в по-голямата си част са краткотрайни такива, но същите не са достатъчни да покрият задълженията му. Показателни за влошеното финансово състояние на дружеството през последните две анализирани години са нулевите стойности на коефициентите за абсолютна и незабавна ликвидност, които сочат, че дружеството не разполага с финансови средства и никакви краткотрайни активи, като при необходимост не е в състояние да погаси задълженията си към кредиторите си веднага. Според стойностите на коефициента на финансова автономност, предприятието се намира в пълна зависимост от кредиторите си, като 4 задълженията към кредиторите на молителя не са обезпечени с притежавано от него имущество отново за последните две години от анализирания период и се намира в пълна зависимост от кредиторите си и което е видно от коефициентите на задлъжнялост, което сочи на състоянието му на свръхзадълженост.

Основният финансов показател за установяване състоянието на неплатежоспособност е показателят на обща ликвидност. Същият представлява стойността в съотношението между краткосрочните активи и краткосрочните задължения, респ. текущи пасиви/задължения. В този показател са обединени стойностите и на останалите показатели – за бърза, незабавна и абсолютна ликвидност.

Установи се, че стойностите на показателя са далеч извън референтните граници, каквито са и стойностите на останалите коефициенти към края на анализирания период.

Основанието, на което се е позовал молителят за откриване на производство по несъстоятелност, е неплатежоспособността, като на изследване подлежат предпоставките за възникването й като трайно константно икономическо състояние. В този смисъл, установи се, че молителят не разполага с краткотрайни активи, които да са съответни на стойност на краткосрочните му задължения. Краткосрочните задължения са тези с настъпила изискуемост към момента на завеждане на молбата, като следва да бъдат свързани с търговската му дейност и длъжникът да е спрял плащанията им. От значение е актуалното към момента икономическо състояние на дружеството, съобразно което съдът намира, че длъжникът не е в състояние да изпълни задълженията си към кредиторите. В този смисъл установеното финансовоикономическо състояние на молителя е съответно на дадената дефиниция за неплатежоспособност в чл. 608, ал. 1 ТЗ.