Решение № 4370 от 22.12.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4370 гр. Пловдив, 22.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20225330110650 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба от П. Б. М. , чрез **** срещу „Креди Йес” ООД, с която се предявяват обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, вр. чл. 26, ал.1, предл. първо, второ и трето ЗЗД, вр. чл. 19, ал.4 и чл. 11, т.9 и т.10 ЗПК за признаване за установено между страните, че клаузата на чл.8 от Договор за паричен заем № ****/ ***** е недействителна, като противоречаща на закона, заобикаляща закона и е уговорена в противоречие с добрите нрави и чл. 55, ал.1, предл. първо ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 436,46лева (след допуснато с определение от 24.11.2022 г. изменение на размера на иска чрез увеличаване на неговия размер), представляваща заплатена сума при начална липса на основание, а именно: недействителна клауза за неустойка, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда /22.07.2022г./ до окончателното й изплащане.

Ищецът поддържа, че между страните е сключен Договор за паричен заем № ****/ *****, по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца паричен заем в размер от 600 лева. Поддържа се, че в клаузата на чл. 8 от договора била уговорена и неустойка в размер от 434.67 лева, ако ищецът не осигури в тридневен срок от сключване на договора, обезпечение под формата на гаранти, които следва да бъдат физически лица и да отговаря на многобройни, кумулативно предвидени критерии, както и да осигури още едно измежду следните обезпечения- ипотека, особен залог, банкова гаранция или ценна книга, издадена в полза на кредитора. Изтъква се, че дължимата по договора неустойка не е включена в ГПР, въпреки че представлява сигурен разход за потребителя. Сочи се и че по своето същество, неустойката има характера на скрито възнаграждение за кредитора и поради това следва да бъде включена при формиране на ГПР и ясно да бъде посочена в общата сума, дължима по кредита. Тези изисквания не са изпълнени, поради което се сочи, че целият договор е недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Акцентира се и върху факта, че поставените от кредитора изисквания за предоставяне на обезпечение са на практика неизпълними за длъжника, особено в предоставения му тридневен срок. В случай, че се приеме, че целият договор не е недействителен, то се сочи, 1 че самата клаузата на чл. 8, вр. чл. 6 от Договора е нищожна поради противоречието й с чл.

19, ал. 4 ЗПК. Поддържа се и че неустойката е противоречаща на добрите нрави, доколкото предвижда задължение потребителят да заплати необосновано високо обезщетение при неизпълнение на това си задължение. Предвид изложеното, претендира се горепосочената сума от 50 лв. като платена при начална липса на основание. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, е депозиран писмен отговор от „Креди Йес” ООД, със становище за неоснователност на предявения иск. Изтъква се, че в договора ясно и недвусмислено са посочени всички разходи и такси, които следва да заплати длъжникът и месечният размер на дължимата погасителна вноска. Поддържа се, че законът не поставя изискване при договаряне на неустойка да се посочва кои вреди се компенсират чрез нея.

Изтъква се, че в конкретния случай, кредиторът е оценил кредитния риск и е преценил, че за да гарантира вземанията си по договора, то следва да се предостави обезпечение от длъжника. Поддържа се, че вземането за неустойка не следва да е включва при формиране на ГПР по договора, доколкото същото е условно и би възникнало единствено при неизпълнение на поетото задължение от страна на длъжника. Тоест, ако длъжникът бе действал добросъвестно и бе осигурил обезпечение в договорения срок, то не би възникнало и вземането за неустойка. Изтъква се и че цялата информация за договора му е била предоставена преди сключването, за да може да вземе информиран избор. Ищецът се е съгласил с условията, при които ответникът предоставя кредитно финансиране, поради което и липсва основание да се приеме, че потребителят е бил поставен в неблагоприятно положение. Моли се, така предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират се разноски.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл.

124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 19, ал. 4, вр. ал. 5 и чл.55ал 1 ЗЗД.

От събраните по делото доказателства се установява, че между страните е сключен договор за заем ****/ ****, по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца паричен заем в размер от 600 лева. Към договора е представен и погасителен план, обективиран в приложение, неразделна част от договора. Установен е годишен процент на разходите от 47, 483 %.

В клаузата на чл. 6 от Договора страните са уговорили, че заемателят поема задължение в тридневен срок от сключване на договора да представи едно от следните обезпечения: запис на заповед, банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията на чл. 9, ал. 2 от Общите условия. В клаузата на чл. 8 от Договора е уговорена неустойка за неизпълнение на това задължение , която се заплаща разсрочено съобразно погасителния план към договора.

Договорът между страните е сключен при отнапред установени от кредитодателя Общи условия, като страните не спорят, че последните са неразделна част от условията на договора. По делото не са представени Общите условия, относими към процесния договор за заем.

По своята правна същност договорът за потребителски кредит представлява формален (изискуемата форма за действителност е писмена – арг. чл. 10, ал. 1 ЗПК); реален или консенсуален, в зависимост от това дали той се сключва с предаването на паричните средства, предмет на кредита или с постигането на съгласието за предоставяне на конкретна парична сума – арг. чл. 9, ал. 1 ЗПК; едностранен или двустранен в зависимост от обстоятелството, дали сключването на договора предпоставя предаване на паричните 2 средства или само постигане на съгласие по основните негови уговорки; възмезден и комутативен, като за заемодателя възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в същата валута и размер.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато при сключване на договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, като в тези случаи потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по кредита – арг. чл. 23 ЗПК.

Договорът за потребителски кредит представлява двустранна сделка с възмезден характер, тъй като в този договор следва да е уговорен в момента на сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по кредита – арг. чл. 11, т. 10 ЗПК, включващ общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит– арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. Следователно годишният процент на разходите изразява задълженията на потребителя в процентно отношение към размера на отпуснатия кредит, като в него се включва и уговорено заплащане на възнаградителна лихва за възмездно ползване на заетата сума от кредитополучателя, какъвто е настоящия случай.

Презюмира се, че всички разходи, свързани с отпускането и използването на финансовия ресурс, предмет на договора за потребителски кредит, представляват граждански плод (възнаградителна лихва). При формиране на годишния процент на разходите, се включват не само тези, установени към момента на сключване на договора за потребителлски кредит, но и всички бъдещи разходи по кредита за потребителя – арг. чл.

19, ал. 1 ЗПК. В чл. 19, ал. 3 ЗПК е посочено, че при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите: 1. които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит; 2. различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит и 3. за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит, разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя.

С клаузата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е установено, че в договора за потребителски кредит следва да се съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите.

Страните са уговорили, че годишният процент на разходите по кредита е в 3 горепосочения размер, като последният се формира от посочените в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК компоненти. Въпреки, че в клаузите на договора не е посочено какви компоненти кредитодателят е включил при формиране размера на годишния процент на разходите при сключване на договора, последните са изводими от разпоредбите на закона. В случая съдът установи съдържанието на включените разходи посредством тълкуване на клаузите на договора за потребителски кредит съотнесени към разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК и тази на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Формиране на процентното съотношение на годишния разход по кредита към размера на главното вземане следва от разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно която общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. По така изложените правни съображения съдът намира, че при сключване на кредита не е било допуснато соченото от ответника нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Годишният размер на законната лихва за просрочени парични задължения е определен в Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. на МС и е в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта Съдът, съобразявайки определения от БНБ основен лихвен процент към момента на възникване на правоотношението по договора за кредит, увеличен с 10 процентни пункта, намира че определеният размер на годишния процент на разходите е съобразен с изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Следователно според съдът в настоящия съдебен състав намира, че не е налице соченото от ищеца основание за недействителност на процесния договор за потребителски кредит по чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.