Решение № 2222 от 10.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2222 гр. София, 10.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20231100507729 по описа за 2023 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ответника – "ИНВЕСТБАНК" АД, с ЕИК 831663282, чрез процесуален представител адв.Й. Д., с надлежно учредена представителна власт, срещу решение №1347 от 30.01.2023г., постановено по гр.дело №58326/2021г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 57-ми състав, в частта, в която е осъден "ИНВЕСТБАНК" АД с ЕИК 831663282, да заплати на "ВЕСТИТЕЛ БГ" АД, с ЕИК 131128134, както следва: на основание чл.286 от ТЗ, вр. чл.228 ЗЗД сумата от 17046.97 лв., главница по договор №2010/177 за предоставяне на електронни съобщителни услуги, сключен на 14.12.2010г. и допълнително споразумение №1 от 24.01.2015г. към него, представляваща незаплатена цена за предоставени от "ВЕСТИТЕЛ БГ" АД електронни съобщителни услуги за периода от 01.12.2018г. до 16.12.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане; на основание чл.86 ЗЗД сумата от 3562.96 лв., обезщетение за забава, определено съгласно т.3.12 от договор №2010/177 за предоставяне на електронни съобщителни услуги, сключен на 14.12.2010г.; на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 2431.74 лв., представляваща сторени по делото разноски.

Във въззивната жалба са релевирани оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на съдебния акт в обжалваните части, като постановен в противоречие на материалния закон и събраните по делото доказателства.Твърди се, че обоснованият краен извод на първостепенния съд, че 1

"ВЕСТИТЕЛ БГ" АД е изправна страна по договор №2010/177 за предоставяне на електронни съобщителни услуги, сключен на 14.12.2010г. и допълнително споразумение №1 от 24.01.2015г. към него, на основание на който е прието, че предявеният главен и съответно акцесорен иск са основателни и доказани, е незаконосъобразен, не намира опора в закона и приетите по делото доказателства. На първо място се поддържа, че първостепенният съд е дал неправилна правна квалификация на предявения иск, като с определение, с което е изготвен проектодоклад по делото, е прието, че е предявен иск с правно основание чл.266 ЗЗД, като едва в първото съдебно заседание съдът е изменил доклада по делото и е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл.228 ЗЗД. Излага се, че при доказателствена тежест за ищеца - "ВЕСТИТЕЛ БГ" АД по делото не са ангажирани убедителни доказателства, установяващи факта, че договор №2010/177 за предоставяне на електронни съобщителни услуги, сключен на 14.12.2010г. между "ВЕСТИТЕЛ БГ" АД и "ЕМПОРИКИ БАНК-БЪЛГАРИЯ" ЕАД, чийто универсален правоприемник е "ИНВЕСТБАНК" АД, е породил действие. Поддържа се, че неправилно първостепенния съд е приел, че "ВЕСТИТЕЛ БГ" АД е изпълнил основното си задължение по сключения договор като е предоставил на наемателя 4 броя тъмни оптични влакна за временно ползване, за които се дължи заплащане на уговорена в допълнително споразумение №1 от 24.01.2015г. наемна цена. Твърди се, че по делото е приет като неоспорен договор за техническа поддръжка №142 от 20.01.2015г., ведно с Приложения №1, №2 и №3 към договора, по силата на който "Търговска банка Виктория" ЕАД е наела компютърно оборудване от "Стоун Компютърс" АД за резервен център в ж.к."Дружба-1", ул."****" №10, който договор е бил прекратен на 28.12.2018г. със споразумение, представено по делото, като от момента на прекратяване на договора предоставения от "ВЕСТИТЕЛ БГ" АД за временно и възмездно ползване оптичен кабел е станал неизползваем, тъй като липсва комуникационна свързаност между хардуера на "Стоун Компютърс" АД, разположен на точка 1 - ж.к."Дружба-1", ул."****" №10, до централата на "Търговска банка Виктория" ЕАД, която в Приложение 1.1 към процесния договор е посочена като точка 2 – ул."****" №4. В тази връзка се твърди, че от момента на прекратяване на договор за техническа поддръжка №142 от 20.01.2015г., ведно с Приложения №1, №2 и №3 към договора, сключен между "Търговска банка Виктория" ЕАД и "Стоун Компютърс" АД, се прекратява и ползването на предоставената под наем услуга от "ВЕСТИТЕЛ БГ" АД, за която последният претендира плащане за исковия период. Твърди се още, че първостепенният съд не е отчел и релевираното от ответника в писмения отговор възражение, че недвижимият имот, находящ се в град София, ул."****" №4, за който между страните не е налице спор че представлява т.2 в Приложение 1.1 към процесния договор, е бил отчужден на 25.01.2019г. и владението на същия е предадено на приобретателя с приемо-предавателен протокол на 28.01.2019г., като имейл сървъра на "Търговска банка Виктория" ЕАД на адреса на централата на банката, находящ се в град София, ул."****" №4, е бил спрян още през м.12.2018г.. В тази връзка се поддържа, че "ВЕСТИТЕЛ БГ" АД не е изпълнявал поетото от него в т.3.8 от договора задължение да доставя ежемесечно издадените от него фактури, които съгласно т.3.9.1 е следвало да се изпращат на адреса на централата на банката, находящ се в град София, ул."****" №4. Твърди се още, че "ВЕСТИТЕЛ БГ" АД не е изпълнявал и поетите от него задължения по т.2.4.5 от договора да поддържа мрежата си в съС.ие, осигуряващо непрекъснато нормално функциониране на услугата в съответствие с техническите характеристики по Приложение №1, включително и осъществяването на планови ремонти и реконструкции, профилактични дейности, свързани с поддържане, 2 развИ.е и подобряване на услугите, като в случая, че тези задължения бяха изпълнявани, то "ВЕСТИТЕЛ БГ" АД би узнал за липсата на свързаност на оптичния кабел, положен в земята с двете точки, описани в т.2.3 от Приложение №1 към процесния договор, т.е. че не предоставя уговорените в процесния договор услуги, а останалите под земята оптични кабели са неизползваеми. Излага се още, че неправилно първостепенният съд е приел, че процесният договор е прекратен, считано от 16.12.2019г. като се е позовал на т.4.6 от процесния договор, а не е съобразил т.4.7.1 от договора, на която се е позовал "ИНВЕСТБАНК" АД като в изпратеното предизвестие изх.№5134-2943 от 10.10.2019г. изрично е посочено, че "ИНВЕСТБАНК" АД не ползва предоставените от "ВЕСТИТЕЛ БГ" АД услуги и желае договора да бъде прекратен по взаимно съгласие, считано от 10.10.2019г.. Допълнителни подробни съображения в същия смисъл са изложени и в писмена защита. По тези аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени първоинстанционното решение в обжалваните части и вместо него да постанови друго решение, с което да отхвърли предявените искове с правно основание чл.228 ЗЗД за заплащане на наемна цена за предоставени от "ВЕСТИТЕЛ БГ" АД електронни съобщителни услуги за периода от 01.12.2018г. до 16.12.2019г., както и с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава като неоснователни и недоказани. Претендира присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции. Представя списък по чл.80 ГПК за сторени разноски пред въззивната инстанция.

Въззиваемата страна - "ВЕСТИТЕЛ БГ" АД, с ЕИК 131128134, чрез процесуални представители адв.И. В. и юрисконсулт А.М., в срока по чл.263, ал.1 ГПК депозира писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Излага доводи, че решението на СРС в обжалваните части е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с разпоредбите на закона и при правилен анализ на събраните по делото доказателства. Поддържа се, че първоинстанционният съд е обсъдил релевантните за спора факти и обстоятелства и е обосновал правилен извод, че в конкретния случай е доказано валидно възникнало между страните облигационно правоотношение на основание сключен на 14.12.2010г. между "ВЕСТИТЕЛ БГ" АД и "ЕМПОРИКИ БАНК-БЪЛГАРИЯ" ЕАД /универсален праводател на "ИНВЕСТБАНК" АД/ договор №2010/177 за предоставяне на електронни съобщителни услуги, съгласно който "ВЕСТИТЕЛ БГ" АД е изпълнило задълженията си по договора и съответно е предоставило за ползване на праводателя на "ИНВЕСТБАНК" АД 4 броя тъмни оптични влакна срещу насрещно задължение за заплащане на наемна цена. В тази връзка се твърди, че правилен и законосъобразен е крайният извод на първостепенния съд, че процесният договор е произвел действие между страните и е изпълняван точно и своевременно от "ВЕСТИТЕЛ БГ" АД, включително и през исковия период – 01.12.2018г. – 16.12.2019г., което е основание за уважаване на предявените искови претенции с правно основание чл.228 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД. Излага се още, че при постановяване на обжалваното решение СРС се е произнесъл по всички твърдения и възражения на страните, обсъдени са събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и взаимна връзка, извършена е преценка на всички правнорелевантни по отношение на предмета на спора факти и обстоятелства.

Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди решението на СРС в обжалваните части като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на сторени разноски пред въззивната инстанция за платено адвокатско възнаграждение.

Представя списък по чл.80 от ГПК.

Предявени са от "ВЕСТИТЕЛ БГ" АД, с ЕИК 131128134, срещу "ИНВЕСТБАНК" 3

АД с ЕИК 831663282, при условията на обективно съединяване осъдителни искове с правно основание чл.228 ЗЗД за сумата от 17046.97 лв., главница по договор №2010/177 за предоставяне на електронни съобщителни услуги, сключен на 14.12.2010г. и допълнително споразумение №1 от 24.01.2015г. към него, представляваща незаплатена цена за предоставени електронни съобщителни услуги за периода от 01.12.2018г. до 16.12.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.10.2021г. /дата на подаване на исковата молба в съда/ до окончателното й изплащане; с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 3562.96 лв., обезщетение за забава по т.3.12 от договор №2010/177 за предоставяне на електронни съобщителни услуги, сключен на 14.12.2010г. и допълнително споразумение №1 от 24.01.2015г. към него; с правно основание чл.92 ЗЗД за сумата от 4393.55 лв., неустойка по т.4.4, изр.2 о т договор №2010/177 за предоставяне на електронни съобщителни услуги, сключен на 14.12.2010г., за периода 17.12.2019г. до 23.03.2020г..

С оглед предмета на подадената въззивна жалба на инстанционен контрол подлежи постановеното първоинстанционно решение, в частта, в която са уважени предявените при условията на обективно съединяване осъдителни искове с правно основание чл.228 ЗЗД за сумата от 17046.97 лв., главница по договор №2010/177 за предоставяне на електронни съобщителни услуги, сключен на 14.12.2010г. и допълнително споразумение №1 от 24.01.2015г. към него, представляваща незаплатена цена за предоставени електронни съобщителни услуги за периода от 01.12.2018г. до 16.12.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.10.2021г. /дата на подаване на исковата молба в съда/ до окончателното й изплащане; както и с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 3562.96 лв., обезщетение за забава по т.3.12 от договор №2010/177 за предоставяне на електронни съобщителни услуги, сключен на 14.12.2010г. и допълнително споразумение №1 от 24.01.2015г. към него.

Постановеното решение в частта, в която е отхвърлен предявения осъдителен иск с правно основание чл.92 ЗЗД за сумата от 4393.55 лв., неустойка по т.4.4, изр.2 от договор №2010/177 за предоставяне на електронни съобщителни услуги, сключен на 14.12.2010г., за периода 17.12.2019г. до 23.03.2020г., като необжалвано е влязло в сила.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.