Решение № 146 от 31.05.2024, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. Монтана, 30.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Таня Ж.

Александра Нанова при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. Г. като разгледа докладваното от Таня Ж. Въззивно гражданско дело № 20231600500252 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК .

С решение № 126 от 29.03.23 г. , постановено по гр. дело № 678 по описа за 2022г.

Районен съд – Монтана е признал за установено по отношение на И.И. , че Д.И. е собственик на поземлен имот *с площ от 1.980 дка, за който са образувани У ПИ *с площ от 958 кв.м., отреден за жилищно застрояване и yQHV с площ от 1038 кв.м., отреден за жилищно застрояване в квартал *по регулационния план на с.*, ЕКАТТЕ: *, общ.*, обл.*, одобрен със заповед № 2 от 25.01.1994г. на кмета на общ.* , с неприложена улична регулация и приложена дворищна регулаия, с адм.адрес: село *, общ.*, обл.*, ул.”*" № * при граници на имота: имот № *- двор на Б.С. и др. и улица, ведно с находящите се в УПИ * сгради, както следва: масивна сграда № *на 1/2 етаж, с предназначение: жилищна сграда еднофамилна, с площ от 76 кв.м.; масивна сграда № *на 2 етажа, с предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, с площ от 40 кв.м.; масивна с г р а д а № *на 1 етаж с предназначение: жилищна сграда - еднофамилна с площ от 6 кв.м.; паянтова сграда № *на 1 етаж, с предназначение селскостопанска сграда с площ 55.00 кв.м., както и другите подобрения в имота, като собствеността върху УПИ *с площ от 958 кв.м. е придобита от Д.И. по силата на договор за покупко- продажба на имот срещу задължение за издръжка и гледане № *, том *, дело № */1989г., сключен между прехвърлителя А.В. и приобретателя Д.И., а собствеността на УПИ * с площ от 1038 кв.м. е придобита от Д. И. въз основа на давностно владение, продължило над десет години - от 09.08.1989г. до настоящия момент непрекъснато и необезпокоявано, по смисъла на чл.79 от ЗС.

Със същото решение е отменил нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство № *, том *, рег.№ *, дело № *от 2021 година на нотариус Б.П., вписана в НК с рег.№ * и район на действие ОС- Монтана.

1

Така постановеното решение е обжалвано от И . И . с оплакване за незаконосъобразност . Жалбоподателят чрез своя процесуален представител твърди ,че по делото не е установено по несъмнен начин придобиване на част от имота по наследство от ищеца,като е придобил процесния имот на основание давностно владение ,като в тази насока са изложени подробни съображения . Предвид гореизложените съображения моли съда да отмени атакуваното решение ,като отхвърли иска с правно основание чл.124 ГПК ,както и искането за отмяна на Нот акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство № *, том *, рег.№ *, дело № *от 2021 , ведно със законните последици от това.

Въззиваемият Д.И. чрез своя процесуален представител поддържа, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение изцяло законосъобразно, поради което и следва да бъде потвърдено.В тази насока са изложени подробни съображения.Поддържа,че от събраните доказателства пред настоящата инстанция по никакъв начин не се променят изводите на първоинстанционния съд относно основателността на исковата претенция.

Претендира и направените в производството разноски .

Пред настоящата инстанция са събрани нови писмени и гласни доказателства .

Окръжният съд,като провери атакувания по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата и направените от страните възражения,приема за установено следното:

Въззивната жалба е ДОПУСТИМА като подадена в срок от легитимирано лице, имащо правен интерес от отмяна на обжалвания в съответните осъдителни части съдебен акт,като по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел ,че ищецът е собственик на имот с № *, находящ се в с. *, община *, област *, като УПИ *е придобито от ишеца по силата на договор за покупко-продажба на имот срещу задължение за издръжка и гледане от 09.08.1989г., а УПИ * е собственост на ищеца по силата на чл.79 от ЗС давностно владение с продължителност над 10 години.

Настоящата инстанция споделя за това са следните: напълно становището на МРС, като съображенията

Безспорно е установено от доказателствата по делото,че страните са синове на А.В., ЕГН **********, починал на 02.01.2011 г. ,който на 02.08.1989 с констативен нотариален акт № *, том *, дело № */1989 г . е признат за собственик по силата на давностно владение на „дворно място, находящо се в с. *, *област, образуващо парцел *, планоснимачен номер *, в квартал *, от 906,00 кв.м., ведно с находящите се в него жилищна сграда, стопанска постройка и навес, до съседи: от две страни улици, собствен парцел *и С.Я., както и на празно дворно място в същото село и област, образуващо парцел *, планоснимачен номер *в квартал *от 844.00 кв.м. до съседи: собствен парцел *, от две страни улици и Б.Я..

От доказателствата по делото се установява също така,че с нотариален акт за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № *, том *, дело № */1989 г. А.В. му прехвърлил следния свой недвижим имот: „дворно място, находящо се в село *, *област, образуващо парцел * планоснимачен номер *, в квартал *от 906,00 кв.м., ведно с находящите се в него жилищна сграда, стопанска постройка, и навес, до съседи: от две страни улици, собствен парцел *и С.Я. ”.

С нот.акт № *, том *, рег.№ *, дело № *от 2021 г. по молба на Г. Ц., И. И. е признат за „собственик на основание наследство от покойните му родители А.В. и М.В. върху следния недвижим имот: 1/2 идеална част от поземлен имот *с площ от 1.980 дка, за който са образувани УПИ * с площ от 958 кв.м., отреден за жилищно застрояване и УПИ * с площ от 2

1038 кв.м., отреден за жилищно застрояване, в квартал *по регулационния план на с.*, ЕКАТТЕ: *, община*, област *, одобрен със заповед № 2 от 25.01.1994 г. на кмета на община *, с неприложена улична регулация и приложена дворищна регулация, с адм.адрес: село *, общ.* област *, ул.„*.“ № *, при граници на имота: имот № *- двор на Б.С.и др.и улица, ведно със същата идеална част от находящите се в УПИ *сгради, както следва: масивна сграда № *., на 1/ 2 етаж, с предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, с площ от 76 кв.м., масивна сграда № *. на 2 етажа, с предназначение: жилищна сграда еднофамилна, с площ от 40 кв.м., масивна сграда № *. на 1 етаж, с предназначение жилищна сграда еднофамилна с площ от 6 кв.м., паянтова сграда № *. на 1 етаж, с предназначение селскостопанска сграда с площ 55.00 кв.м., както и други подобрения.

Не се спори между страните ,а се подкрепя и от представените писмени доказателства,че УПИ* и УПИ * в кв.*по действащия кадастрален и регулационен план на с.

*, одобрен със заповед №2 от 25.01.1994г., е идентичен с част от УПИ *, образуван от имот пл.№ *и част от УПИ *, образуван от имот пл.№ *в кв.*, подробно описани в нот.акт № *, том *, дело № *от 02.08.1989г. и нот.акт № *, том *, дело № *от 09.08.1989г. по предходния кадастрален и регулационен план на с. *, одобрен със заповед № *от 24.12.1934г.

Твърдението на ищеца е в насока,че е придобил правото на собственост върху парцел *, описан в цитирания по-горе нот.акт от 23.07.2021 г., съвпадащ изцяло с парцел *, описан в нотариалния акт от 09.08.1989 г., обективиращ договора за покупко-продажба срещу задължение за издръжка и гледане, сключен между него Д. И. и А.В.. Останалата част от имота на А.В. е придобил на основание давностно владение, продължило безпрепятствено повече от 10 г./от 1989 г./

Ответникът оспорва тези твърдения на ищеца с доводи,че процесният имот е наследствен, поради което и в съответствие с правата се е сдобил с нот.акт по наследство .Поддържа,че сключеният договор за покупко-продажба е вследствие на заплахи от страна на ищеца към неговия баща, освен това преди да почине са водени дела за развалянето на същия поради неизпълнение от страна на Д.И. .

Настоящата съдебна инстанция намира ,че предявеният иск е основателен, като съображенията за това са следните:

На първо място, ищецът е придобил право на собственост върху следния недвижим имот: „дворно място, находящо се в село *, *област, образуващо парцел * планоснимачен номер *, в квартал *от 906,00 кв.м., ведно с находящите се в него жилищна сграда, стопанска постройка, и навес, до съседи: от две страни улици, собствен парцел *и С.Я. ”. на основание Договор за покупко-продажба / нотариален акт за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № *, том *, дело № */1989 г. / Този Договор е валиден, породил е желаните правни последици между страните,поради което и безспорно правата по същия принадлежат на ищеца.Твърденията на ищеца, свързани с неизпълнение от страна на последния на поетите задължения и това,че не е сключен доброволно, не следва да се разглеждат в настоящото производство . Въпреки подадените искове за разваляне на договора, производствата по същите са прекратени поради оттегляне и не се е стигнало до решение по същество .

По отношение на останалата част от наследственото имущество на страните съдът намира следното:

От събраните по делото доказателства в първата инстанция / показанията на св.

Г.М., П. П.,Б.С.И./ се установява безспорно,че ответникът не е посещавал наследствения имот повече от 10-15 години , а всички действия по поддържането на същия и грижата за 3 бащата е осъществявал Д.И.. Разпитаните по делото свидетели в настоящата инстанция В.И. и М. Ж. също установяват този факт .

Не е спорно между страните , че към настоящия момент ответникът упражнява фактическа власт върху имота и сградите и не допуска ищците в тях.

В случая спорът се концентрира върху въпроса дали И.И. е загубил правото си на собственост с оглед твърдението на ищеца,че същият е придобил част от имота по давност.

Съгласно тълкувателно решение № 1/2012 г. по т. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, когато съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части, като е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във владение. При позоваване на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението си да владее техните идеални части за себе си. Съдебната практика приема, че манифестирането на претенциите за изключителна собственост трябва да води до предприемане на действия, които да отричат правата на другите наследници. Действията, изразяващи се в заплащането на данъци за целия имот и на разходите за неговото ползване, могат да съставляват проявна форма на обективиране на намерението за своене, но само една външна проява не може да обуслови такъв извод, а следва да бъде преценена заедно с останалите събрани доказателства. В този смисъл са решение № 635/25.10.2010 г. по гр. д. № 1405/2009 г. на ВКС, първо г. о. и решение № 211/15.01.2018 г. по гр. д. № 481/2017 г. на ВКС, първо г. о. и решение № 110/20.03.2012 г. по гр. д. № 870/2011 г. на ВКС, второ г. о., които се възприемат от настоящия съдебен състав.

В процесния случай ищецът следва да докаже,че е променил намерението си към останалия сънаследник и владее неговите части като свои.

В настоящата хипотеза от събраните по делото доказателства може да се направи категоричен извод в тази насока.

Както бе изложено по-горе, безспорно е установено,че ищецът никога не е живял в процесния имот, а и повече от 10 години не е посещавал същия.

От показанията на св.В.И. ,разпитана пред настоящата инстанция /л.106 / се установява, че ищецът е забранявал влизането в имота на ответника . Св.М.Ж. също дава показания в насока,че ответникът е ходил в определени периоди/след смъртта на А. през 2011 г. имотът се е ползвал единствено от ищеца / инцидентно в имота, но не се е задържал,защото е изпитвал страх да се задържа повече време там.

Ответникът е представил Споразумение от 23.03.2023 г.,с което цели да установи обстоятелството,че самият ищец никога не е възприемал целия имот като изключителна собственост.От извършената съдебно-почеркова експертиза се установява,че подписът, положен на споразумението от името на ищеца, не е на Д.И..