Решение № 456 от 20.12.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 456 гр. София, 19.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Венелин Иванов

Членове:

Красимира Райчева

Георги Ушев при участието на секретаря РОСИЦА СТ. ПЕЙЧЕВА в присъствието на прокурора Л. Тр. К. като разгледа докладваното от Венелин Иванов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241000601015 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

Образувано е по депозирана въззивна жалба от защитника адв.И. Ч. АК Благоевград на подсъдимия К. П. П., подадена в срока по чл. 319 от НПК, срещу присъда №24/28.05.2024г. постановена по НОХД №415/2023г. по описа на ОС гр.Благоевград, НО 12 - ти наказателен състав, с която подсъдимия К.

П. П. - български гражданин, с висше образование, работи, женен, неосъждан, ЕГН ********** е бил признат за ВИНОВЕН, затова че на 13.03.2020 г. около 14:10 часа на главен път Е-79, в района на км.396+100, при управление на товарен автомобил е влекач марка „Скания“ е рег.№ ******** и полуремарке марка „Шмитц“ е рег.№ ********, движейки се в посока от гр. Благоевград към гр. Кресна със скорост около 80,6 км/ч е нарушил установените в Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ правила, визирани в чл.20, ал.1 от ЗДвП не е контролирал непрекъснато пътното превозно средство, което е управлявал, и в чл.21, ал.1 от ЗДвП - при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч: За пътно превозно средство от категория „С+Е“ в извън населено място - 70 км/ч, като се е движил със скорост над разрешената, в резултат на което, по непредпазливост е причинил смъртта на Г. И. Т. и на Д. С. Т. - поради което и на основание по чл.343, ал.З, б.“б“, пр.1 /в редакцията изм. ДВ, бр. 74 от 2015 г./, вр. ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1 от НК и 1 чл.20, ал.1 и чл.21, ал.1 от ЗДвП и чл.54 НК и чл.2 НК го ОСЪДИЛ на 4 /четири/ години ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да търпи при първоначален ОБЩ режим на основание чл.57 ал.1 т.3 ЗИНЗС. На основание чл.343г и чл.37, т.7 от НК е наложил и наказание по смисъла на чл.37 ал.1 т.7 НК, ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да упражнява дейност – да управлява МПС за срок от 5 /пет/ години.

С присъдата са били уважени частично приетите за съвместно разглеждане граждански искове за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане на конституираните: Р. Г. В., с ЕГН **********, за сумата от 240 000 /двеста и четиридесет хиляди/ лева общо; А. М. Т., с ЕГН **********, сумата от 60 000 /шестдесет хиляди/ лева общо; Д. М. В., с ЕГН **********, сумата от 60 000 /шестдесет хиляди/ лева общо.

В тежест на подсъдимия П. са присъдени заплащането на разноските по делото, заедно с тези направени от гражданските ищци за възнаграждение на адвокат, както и на съответните държавни такси върху размера на уважените искове и за издаване на изпълнителен лист.

С въззивната жалба защитникът и подсъдимият претендират, че присъдата на ОС Благоевград е неправилна, незаконосъобразна, необоснована и несправедлива, постановена при нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Иска се нейната отмяна и постановяване на нова присъда, с която да подс.П. да бъде признат за невиновен по повдигнатите му обвинения. Алтернативно се иска намаляване размера на наложеното наказание и присъждане на обезщетения за неимуществени вреди в по – нисък размер, с отчитане според защитника, наличие на високата степен на съпричиняване на вредоносният резултат от двете пострадали лица. Не са направени искания от страните, за събиране на нови доказателства.

С така описаната въззивна жалба, по същество се иска упражняване на правомощието от въззивната инстанция по смисъла на чл. 336 ал.1 т.3 и чл.337, ал. 1, т. 1 от НПК

Срещу присъдата на СГС не е постъпил протест от прокурора или въззивна жалба от гражданските ищци и частни обвинители, съответно Р. Г.

В., Д. М. В. и А. М. Т. и техния повереник адв.Л. Л. АК гр.Благоевград, както и от частните обвинители В. Г. Т., Г. В. Т. и С. В. Т. – С. и техния повереник адв.Ч. Н. - САК

Пред въззивния съд, прокурорът пледира за потвърждаване на присъдата в цялост. Намира обжалвания съдебен акт за правилен, фактите по обвинението за доказани и обсъдени обстойно, при което авторството и механизма са изяснени по безспорен начин, а обществено опасните последици като резултат от поведението на подсъдимият и допуснатите от него две нарушения, съвпадащи с повдигнатото обвинение. Прокурора намира наказанието за справедливо и правилно индивидуализирано, съответно на целите на закона. Присъдените обезщетения счита за справедливи и съответни на доказателствата.

Повереникът се присъединява към становището на прокурора за 2 потвърждаване присъдата и оставяне без уважение искането на защитата и подсъдимия за смекчаване наказанието и намаляване на присъденото обезщетение. Излагат се доводи, свързани с тежестта на пътния инцидент и обществено опасния му резултат, причинен при грубо нарушение на правилата за движение. В репликата към защитната пледоария се твърди, че подсъдимият е имал достатъчна видимост напред, както поради това, че управлявал зад колоната автомобили, така и поради високото си разположение над леките автомобили и констатирания наклон надолу е можел да възприеме скоростта на всички автомобили в колоната пред него своевременно, ако не се е разсейвал и е наблюдавал внимателно пътя пред него. На следващо място се претендира, че липсата на колан на пътника на задната седалка, не е довела до травмите на пътничката отпред, доколкото само задната седалка е била изместена от удара и е последвало притискане по тази причина на пострадалия Т., че липсата на поставен колан или на неправилно поставен такъв не е причина за тежките травми и настъпването на смъртта на пострадалите, че не е налице претендираното от защитата съпричиняване на тежките последици от двамата пострадали. Счита, че е доказана изключителната и емоционална връзка на гражданските ищци с пострадалите им родственици, които са имали почти ежедневни връзки, от значение за израстването и възпитанието им.

Защитата претендира, че обжалвания съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен, а наложеното наказание и присъдените обезщетения несправедливи и завишени, като се иска намаляването им. Оспорването на наказанието по размер и основание е в условията на алтернативност, ако не бъде уважена претенцията за отмяна на първоинстанционният акт и признаване подзащитния му за невиновен.

На първо място, защитата твърди, че съдът се предоверил на автотехническите експертизи и иска въззивният състав да приеме, че се касае за наличие на ограничена от левия завой видимост на подзащитния му, към колоната от автомобили, която е била на такова разстоЯ.е, че когато за всички автомобили е приключило намаляването на скоростта им до около 25км/ч. и водачите не са натискали педала на спирачката, т.е. не са светели „стоп“ светлините им, тогава подзащитния му е излязъл от кривата на левия завой и не е възприел „стоп“ светлини на автомобилите от колоната пред него. По такава причина е забавил употребата на спирачки, а когато вече е осъзнал, тяхната ниска скорост е бил на дистанция, която не му позволила да спре и да избегне удара в предно движещия се автомобил. Оспорва липсата на удар на лекия автомобил в предния и механизма на завъртане на лекия автомобил „Фолксваген“, в който са пътували пострадалите респективно, че втория удар е допринесъл за уврежданията на пострадалата, намираща се на предната седалка. Иска съдът да отчете, че пострадалите пътници са съпричинили вредните последици, поради това, че Г. Т. е пътувал без поставен колан, а Д. Т. го поставила неправилно, поради което следвало и размера на присъдените обезщетения да бъдат редуцирани, а механизма на уврежданията им да бъде осмислен като резултат, както от удара, така и от липсата на правилна употреба на посочените предпазни средства от двете пострадали лица.

Допълва се, че е налице съпричиняване, което също се отразява на степента на 3 тежест на наказателната отговорност заедно с продължителния период на водене на наказателното производство, поради което наказанието следвало да бъде също намалено на това основание. Счита, че не е доказано, че гражданските ищци са имали повече от нормална връзка с починалите родственици, което не означавало, че връзката им е изключителна и съответно следва да им бъдат присъдени обезщетенията.

В последната си дума, подсъдимият се присъединява към всичко казано от защитника му, в пледоарията пред съда, иска съда да отсъди правилно, моли за снизхождение и иска да бъде съобразено това, че има малки деца за които се грижи и се надява на справедливо наказание.

Апелативен съд – София като въззивна инстанция, проверявайки правилността и законосъобразността на постановената присъда, във връзка с направените оплаквания и съобразно с изискванията на чл.314 от НПК, намира, че не са налице основанията за отмяна, изменение или връщане на делото на първия съд.

Въз основа на събраните по делото доказателства, се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимият К. П. П., българин, български гражданин, неосъждан, с ЕГН ********** е роден в гр. ***, обл. ***, с постоянен и настоящ адрес: с.

***, общ. ***, обл. ***, ул.“***“ № *, с висше образование, работел като шофьор в „Сеа - Транс“ ООД със седалище и адрес на управление в гр.Петрич, ул. „Свобода“ № ЗА. Притежавал удостоверение за водач на моторно превозно средство /МПС/ от 1997 г., с категория „А“, „В“, „СЕ“, „М“, „С“, „АМ“, „ТКТ“ и „ВЕ“, което към датата на ПТП е било с валидност до 22.03.2022 г. и в този смисъл е бил правоспособен да управлява процесното МПС.

На 13.03.2020 г. около 14:07 часа, подсъдимият П. управлявал товарния автомобил модел „Скания Р 420 ЛА 4х2 МНА“ с рег.№ ******** – влекач, с полуремарке с рег.№ ********, собственост на транспортната фирма, в която работел по първокласен път Е-79, като в района на Кресненското дефиле км 396+100 по Е-79 ПП 1, в посока от гр.Благоевград към гр.Сандански.

Управлението на процесното МПС се осъществявало при ясно и сухо, слънчево време и отлични климатични условия. Пътното платно в района на ПТП е било със сухо асфалтово покритие, организирано с двупосочно движение, с две пътни ленти — по една за всяка посока с ширина 3,70 м., като общата ширина на пътя е била 7,40 м., Двете ленти са били разделени посредством пътна маркировка „M3“ „Единична прекъсната линия“. От двете страни платното за движение са маркирани ограничителни направляващи бели линии тип „МГ‘. Асфалтовата настилка била гладка и суха, без неравности и дефекти, а от дясно на асфалтовата настилка била изградена предпазна еластична метална ограда, поставена върху банкета на пътя, представляващ затревена земна настилка. В ляво по посока на движението на товарния автомобил в мястото на възникналото ПТП е налице уширение извън пътя, в началото на което е имало поставен рекламен билборд с бетонна 4 основа, която приета като ориентир по време на извършения оглед.

Пред товарния автомобил се движела колона от леки автомобили, последния от които е бил лек автомобил модел „Фолксваген голф 2“ с рег.№ ********, управляван от свидетелят В. Т.. В същият автомобил на предната седалка до водача пътувала Д. С. Т., а зад нея седял съпруга и - Г. И. Т..

Пътниците са родителите на свидетеля Т.. Пътуващата на предната седалка Д.

Т. била обезопасена с поставен колан, а пътника на задната седалка бил без поставен колан.

Колоната от автомобили се движела компактно с около 80км/ч., като преди мястото на ПТП на пътя имало ляв завой, след което следвало прав пътен участък с дължина около 250м – 300м., с наличие на технически незначителен, касателно настъпилото пътното произшествие, наклон надолу в посоката на движение на описаните автомобили.

Скоростта на товарния и лекия автомобил, движещ с пред него в колона автомобили били еднакви в по – голямата част на изминатия път преди мястото на ПТП. Поддържаната от П. дистанция между предната част на товарния и задната част на лекия автомобил, в по – голямата част от пътя изминат заедно, била около 25м. – една дължина на влекача с полуремаркето.