Решение № 86 от 29.07.2024, Районен съд - Дряново

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Дряново, 29.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариета Спасова при участието на секретаря Гергана Генева като разгледа докладваното от Мариета Спасова Гражданско дело № 20244220100137 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид :

Предявени са искове с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ, чл. 221, ал. 1 от КТ и чл. 224, ал. 1 от КТ, както и акцесорен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът С. Й. К. основава исковата си претенция на обстоятелството, че работил в ответното дружество на длъжност “***”. Посочва, че на 21.12.2023г. трудовото му правоотношение било прекратено. Посочва, че във връзка с работата си не бил получил изцяло трудовото си възнаграждение за м. април и май 2022г. и за м. април, юни, юли, август, септември, октомври и ноември 2023г. След прекратяване на трудовото правоотношение му се дължало обезщетение на основание чл. 221, ал. 1 от КТ за уволнението по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ в размер на една брутна заплата. Не бил получил и обезщетение за 11 дни неизползван отпуск за 2023г. на основание чл. 224, ал. 1 от КТ. Дължала му се и законната (мораторна) лихва върху тези суми.

Твърди, че му се дължат следните суми за работна заплата на основание чл. 128, т. 2 от КТ чисти (без удръжки) за м. април 2022г. – 728,82 лева, за м. май 2022г. – 742,66 лева, за м. май 2023г. – 757,43 лева, за м. юни 2023г. – 757,79 лева, за м. юли 2023г. – 757,79 лева, за м. август 2023г. – 757,79 лева, за м. септември 2023г. – 757,79 лв., за м. октомври 2023г. – 495,01 лв. и за м. ноември 2023г. – 494,99 лв. или общо 6250,07 лв. за работни заплати.

Законова лихва върху сумата за заплата за м. април 2022г. за периода от 01.06.2022г. до 11.04.2024г. 162,52 лв., за заплата за м. май 2022г. за периода от 01.07.2022г. до 11.04.2024г. 159,42 лв., за заплата за м. май 2023г. за периода от 1

01.07.2023г. до 11.04.2024г. 80,38 лв., за заплата за м. юни 2023г. за периода от 01.08.2023г. до 11.04.2024г. 71,86 лв., за заплата за м. юли 2023г. за периода от 01.09.2023г. до 11.04.2024г. 63,30 лв., за заплата за м. август 2023г. за периода от 01.10.2023г. до 11.04.2024г. 55,02 лв., за заплата за м. септември 2023г. за периода от 01.11.2023г. до 11.04.2024г. 46,46 лв., за заплата за м. октомври 2023г. за периода от 01.12.2023г. до 11.04.2024г. 24,93 и за заплата за м. ноември 2023г. за периода от 21.12.2023г. до 11.04.2024г. 21,32 лв. или общо 685,21 лв. за законова лихва върху задължението за работни заплати.

Заявява, че му се дължи обезщетение на основание чл. 221, ал. 1 от КТ в размер на 1 брутна заплата или 976,56 лв. Законова (мораторна) лихва върху задължението за обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ за периода от 21.12.2023г. до 11.04.2024г. в размер на 42,07 лв. Обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за 11 дни неизползван отпуск по 34,45 лв. на ден или общо 378,95 лв. Законова (мораторна) лихва върху задължението за обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ от датата на уволнението до датата на предявяване на иска или 16,33 лв.

Моли съда да осъди ответното дружество да заплати сумата 6250,07 лв. за работни заплати, законова лихва върху задължението за работна заплата в размер на 685,21 лв., обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ в размер на 976,56 лв., законова (мораторна) лихва върху това обезщетение в размер на 42,07 лв., обезщетение по чл.

224, ал. 1 от КТ в размер на 378,95 лв., законова (мораторна) лихва върху това обезщетине в размер на 16,33 лв., ведно със законната лихва върху сумата за работна заплата и обезщетение, считано от датата на подаване на исковата молба. Моли съда да присъди и адвокатско възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и Наредба № 1 на ВАС.

Ответникът „Вагонен завод – Интерком" АД в дадения от съда срок не е депозирал отговор. Същите, редовно призовани, не се явяват и не вземат становище по делото. От направената служебна справка в Търговския регистър по партидата на ответното дружество съдът констатира, че срок за решаване на делото на 25.07.2024г. е вписано решение на Окръжен съд Габрово за откриване на производство по несъстоятелност и е назначен синдик, на когото следва да се връчи препис от настоящото решение.

В съдебно заседание на 10.07.2024г. процесуалният представител на ищеца адв.

Р. И. от АК - Габрово направи искане на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК съдът да постанови неприсъствено решение.

Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по следните съображения:

Предявените искове са процесуално допустими. Ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и редовно призован, не се явява в първото заседание 2 по делото. Не е направено искане производството да се разгледа в негово отсъствие.

На страните са указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. В частност със съобщение, връчено на 07.03.2024г. на ответника са указани последиците от неподаване на отговор на исковата молба и неявяване в съдебно заседание. Предявените искове са вероятно основателни, тъй като са подкрепени с писмени доказателства.

Предвид изложеното съдът намира, че са налице всички предвидени в закона предпоставки за постановяване на неприсъствено решение и молбата в този смисъл от страна на ищеца следва да бъде уважена. Съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК решението не се мотивира по същество, а се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 72, ал. 1 във вр. с чл. 71, ал. 1, изр. 1, пр. 1 във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК във вр. с чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда държавна такса в размер на 166,98 лева за предявените искове, както и 5 лв. държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

В проведеното на 10.07.2024 г. съдебно заседание адв. И. направи искане за присъждане на възнаграждение за оказаната на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата безплатна правна помощ на ищеца, като материално затруднено лице, което се установява и от представения по делото договор за правна защита и съдействие от 11.04.2024 г. Цитираната норма дава възможност адвокат да окаже безплатна адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица, а съгласно ал. 2 съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от същия закон и осъжда другата страна да го заплати.

С Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, в т. 1 е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на посочените 3 ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Решенията на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК.

В определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. по описа на ВКС, I т. о., е прието, че нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага. Посочено е, че въведеното с чл. 38, ал. 2 ЗА правило, че съдът присъжда възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер, който е значително по-висок от приложимите размери в аналогични случаи, без възможност на съда да прецени вида, количеството и сложността на извършената работа, създава изкуствени икономически бариери при защитата на правата и интересите на участниците в гражданския процес и представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, в какъвто смисъл е даденото тълкуване в решението по дело C-438/22 на СЕС. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

Предвид гореизложеното съдът намира, че в полза на адвокат И. следва да се присъди адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ищеца, като материално затруднено лице по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА в размер под минималния по Наредбата. При определянето му съдът взе предвид вида и обема на осъществената правна защита, липсата на фактическа и правна сложност на спора и проведеното едно открито съдебно заседание. Поради което за искове на основание чл.

128, т. 2 от КТ за сумата 6250,07 лв., чл. 221, ал. 1 от КТ за сумата 976,56 лв., чл. 224, ал. 1 от КТ за сумата 378,95 лв. и по чл. 86, ал. 1 КТ за сумата 743,61 лв. съдът определя адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ищеца, като материално затруднено лице по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА под минималния по Наредбата, а именно в размер от 300 лв., 100 лв., 50 лв. и 50 лв. за всеки от исковете.

Поради което на адв. И. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в общ размер на 500 лв.

4

Воден от горното и на основание чл. 239, ал. 1 от ГПК съдът РЕШИ:

ОСЪЖДА „ВАГОНЕН ЗАВОД – ИНТЕРКОМ" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Дряново, ул. ***, представлявано от изпълнителния директор В. К. Д. ДА ЗАПЛАТИ на С. Й. К., ЕГН **********, гр. Дряново, ж. к. ***, ап. 3 СУМАТА 6250,07 лв. (шест хиляди двеста и петдесет лв. и седем ст.) – главница за неизплатени работни заплати за м. април и м. май 2022г., м. май, юни, м. юли, м. август, м. септември, м. октомври и м. ноември 2023г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на иска (11.04.2024г.) до окончателното изплащане, СУМАТА 685,21 лв. (шестстотин осемдесет и пет лв. и двадесет и една ст.) – законна лихва върху главницата за периода от 01.06.2022г. до 11.04.2024г., СУМАТА 976,56 лв. (деветстотин седемдесет и шест лв. и петдесет и шест ст.) – главница за неизплатено обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на иска (11.04.2024г.) до окончателното изплащане, СУМАТА 42,07 лв. ( четиридесет и два лв. и седем ст.) - законна лихва върху обезщетението по чл. 221, ал. 1 от КТ за периода от 21.12.2023г. до 11.04.2024г., СУМАТА 378,95 лв. (триста седемдесет и осем лв. и деветдесет и пет ст.) – главница за неплатено обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван отпуск от 11 дни за 2023г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на иска (11.04.2024г.) до окончателното изплащане и СУМАТА 16,33 лв. ( шестнадесет лв. и тридесет и три ст.) – законна лихва върху обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ за периода от 21.12.2022г. до 11.04.2024г.