Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 421 от 27.06.2024, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно търговско дело 351/2024
Вид
Решение № 421
Подписан
27.06.2024
В сила
27.06.2024
Състав
Светла Станимирова, Рени Ковачка, Васил Василев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 421 гр. София, 27.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно търговско дело № 20241001000351 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба , подадена от „ А1 България „ ЕАД срещу Решение № 324/29.02.2024год. , постановено по т.д. № 316/2022год. по описа на СГС, в частта му, с която е отхвърлен иск по чл. 79, ал.1 от ГПК , предявен от жалбоподателя срещу „Метро Плюс“ ООД за сумата от 2 814.18 лева, представляваща дължими месечни такси и потребление за използвани услуги по договор № 502949374 за периода от 09.04.2019год. 08.09.2019год., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба / 11.02.2022год./ до окончателното й изплащане и в частта му, с която е отхвърлен иск по чл.92 от ЗЗД , предявен от „ А1 България“ ЕАД срещу „ Метро Плюс“ ООД за сумата от 24 371.69 лева – вземане за неустойка за невърнато от абоната оборудване и обезщетение за обработка на просрочени задължения, ведно със законната лихва за забава върху тази сума считано от датата на исковата молба / 11.02.2022год./ до окончателното й изплащане.

Във въззивната жалба се поддържа неправилност на решението , в обжалваните му части, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Излагат се доводи за неправилност на изводите на съда за нищожност на неустойката , претендирана в размер на 7 036.66лева и начислена съгласно т.54.12 от ОУ поради противоречието й с добрите нрави. Счита се ,че изложените мотиви на съда в подкрепа на горния извод се основават на съдебна практика, която не била приложима към конкретния случай и не били съобразени с Решение на Съда на ЕС от 22.11.2018год. по дело С-295/2017год. и със съдебна спогодоба, обективирана в протокол от 21.04.2016год. по гр.д.№ 12268/2014год. на СГС между КЗП и мобилния оператор. Сочи се че идентични на процесната неустоечно клауза били разписани такива и в договори , сключени между мобилния оператор и физически лица и същите не били приемани за неравноправни, което поставяло конкретния потребител- юридическо лице в привилигировано положение. Неправилни били изводите на първоинстанционния съд и относно неустойката в размер на 17 335.03лева- начислена поради направен пренос на услуги. Въпреки събраните по делото доказателства, първоинстанционния съд необосновано се сочи да е приел , че пренос на услуги не бил извършван, позовавайки се на неправилна интерпретация на 1 констатациите на изготвената съдебно-техническа експертиза и игнорирайки останалите доказателства по делото. Не било налице и твърдяното противоречие на клаузата за неустойка при пренос на услуги с добрите нрави,по изложените по-горе съображения.

По изложените доводи се прави искане за отмяна на решението в обжалваните му части и постановяване на ново за уважаване на предявените искове до пълните им предявени размери. При уважаване на жалбата се претендират разноски и за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден писмен отговор от ответника- „Метро Плюс“ ООД с изложени доводи за неоснователност на въззивната жалба. Поддържа се , че правилно първоинстанционният съд бил приел неустоечните клаузи в поцесните договори за нищожни поради противоречие с добрите нрави и недължимост на неустойката за пренос на номера,поради липса на основание за нейното начисляване. Изводите на първоинстанционния съд за нищожност на неустоечната клауза били в съответствие с възприетото в съдебната практика на ВКС , а изводът за недължимост на неустойката за пренос на номера - направен във основа на категоричните , неоспорени и необорени констатации на изслушаната съдебно-техническа експретиза по делото.

По изложените доводи се прави искане за за потвърждаване на първоинстанционното решение, в обжалваните му части и за присъждане на разноски за въззивното производствно.

Софийският апелативен съд, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намира въззивната жалба за процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. При разглеждането им по същество констатира следното :

Производството пред Софийски градски съд е образувано по искова молба на „ „ А1 България“ ЕАД срещу „ Метро Плюс „ ООД за заплащане на сумата от 6 151.15 лева ,представляваща незаплатени месечни такси и потребление за използване на услуги по договор 502949374 за далекосъобщителни услуги за периода от 09.04.2019год. до 08.09.2019год., ведно със законната лихва ,считано от датата на предявяване на иска- 11.02.2022год. до окончателното й изплащане, както и сумата от 25 333.69 лева – неустойка за неизпълнение на договор 502949374, ведно със законната лихва , считано от датата на предявяване на иска- 11.02.2022год. до окончателното й изплащане.

В исковата молба ищецът е твърдял , че ответника е неизправна страна по така сключения между тях договор за използване на електронни съобщителни услуги, доколкото не е заплатил изцяло предоставените му от ищеца услуги, които възлизат на сумата от 6 151.15 лева.

Същевременно е посочил, че за част от мобилните услуги абонатът-ответник е направил пренос към мрежата на друг оператор преди изтичане срока на договора , по отношение на които ползвани номера и по тази причина договърт бил прекратен от 25.09.2019год. на основание чл.

54.12 от Общите условия за взаимодействията между „ А1 България“ ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на „ А1 България“ АД . При прекратяване на договора по вина на абоната , какъвто бил и настоящия случай и съгласно клаузата на 54.12 последният дължал неустойка, определена като сбор от стандартните месечни абонаментни такси за мобилните планове без отстъпки, считано от датата на прекратяване на договора до изтичане на посочения в договора срок за всеки мобилен номер. Така определена неустойката възлизала в общ размер на 25333.69 лева . И за двете дължими суми ищецът е твърдял че са издадени фактири, които е цитирал и представил като приложения към исковота молба и е поддържал че са дължими , незаплатени от ответника и е направил искане за тяхнато присъждане.

Ответникът е оспорил исковете по основание и размер. Оспорил е наличието на твърдените от ищеца договорни правоотношения като е оспорил автентичността на представеното от ищеца копие на договор 502949374. Поддържал е ,че издадените от ищеца фактури не обосновават дължимост на фактурираните суми и че не доказват наличието на твърдяното правоотношение. При условията на евентуалонст, в сручай че се приеме неговото съществуване, ответникът е оспорил исковите претенции с твърдения , че претендираните от него суми са погасени чрез плащане. Платена била и сума в размер на 3336.97лева , която ищецът без основание бил отнесъл за частично погасяване на недължима неустойка по сметка № 550506981/08.05.2019год..Направил е и възражение за прихващане на сумата от 3336.97 лева при увентуално дължимост на претендираните от ищеца суми за месечни абонаментни такси и 2 предоставени услуги до размера на по-малката от тях. Ответникът е оспорил като недоказана и претенцята за заплащане на неустойка в размер на 25 333.69 лева. Дори и да била налице уговорка между страните за заплащане на претендираната неустойкае посочил че тя не била дължима порали липсата на осъществване на предпоставките за възникването й- прекратяване на договора по вина на обоната . Заявил е и възражение за нищожност на неустойчната клауза на основание чл.26, ал.1 , предл.3 от ЗЗД поради накърняване на добрите нрави. Определил е размерът й като прекомерен и излизащ извън присъщите за неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции. Изложил е доводи и за това , че претендираната неустойка за предоставено и невърнато оборудване на оператора е носнователна и недоказана, а и липсвало уговорка в твърдяния от ищеца смисъл.

В допълнителна искова молба ищецът е определил като несъстоятелни възраженията на ответника за липса на сключено валидно договорно правоотношение между тях във връзка с предоставяне на мобилини услуги . Позовал се е на разпоредбата на чл.301 от ТЗ, както и на категоричната съдебна пректика на ВКС , в която се приема , че фактурата доказва възникнало договорно правоотношение по договор за продажба между страните, доколкото в нея фигурира описание на стоката по вид, стойност, начин на плащане , наименование на страните и време и място на издаване. Посочил е че настоящият случай бил именно такъв-налице било признание на съществуването на твърдяното правоотношение предвид направеното от ответника възражение за прихващане. За такова признание следвало да се приеме и осчетоводяването на процесните фактури в счетоводството на ответника. Посочил е, че процесните неустоечни клаузи не били нищожни и че прекомерността на неустойката не я правела нищожна поради противоречение на добрите нрави. Посочил е че в случая се касае за специфични договорни правоотношения , по отношение на които не намирала приложимост съдебната практика във връзка с нищожността на неустоечните клаузи по чл.26 , ал.1 , предл.3 от ЗЗД. Позовал се е и е посочил като приложимо към конкретния случай на Решение на Съда на ЕС от 22.11.2018год. по дело С-295/2017год.

Позовал се е и на сключена съдебна спогодба между КЗП и мобилния оператор, обективирана в протокол от 21.04.2016год. по гр.д.№ 12268/2014год. по описа на СГС и е поддържал ,че същата следва да бъде съобразена и по настоящото дело.

По така предявените искове СГС се е произнесъл с решение, с което е уважил частично предявените искове по чл.79 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД. Решението, в частта , с която исковете са отхвърлени , е предмет на въззивно обжалване в настоящото производство , като в останалата си част - решението не се обжалва и е влязло в сила. За да отхвърли иска по чл.79 от ЗЗД за сума в размер на 2 814.18 лева първоинстанционният съд е приел , че същата е погасена чрез прихващане със заплатена от ответника , но недължима от него неустойка в размер на 3336.97лева по фактура № 550506981/08.05.2019год. За да отхвърли иска по чл.92 от ЗЗД касателно неустойка за прекратяване на договора по вина на абоната в размер на 7 036.66 лева / по т.54.12 от ОУ /, съдът е приел неустоечната клауза за нищожна на основание чл. 26, ал.1 , предл.3 от ЗЗД-поради противоречието й с добрите нрави. По отношение иска по чл. 92 от ЗЗД касателно неустойка за извършен пренос на данни в размер на 17 335.03 лева е приел че такава неустойка не се дължи , тъй като не било доказано по делото да е извършван пренос на данни. Дори и да се приеме този този факт за доказан, първоинстанционния съд е приел, че неустоечната клауза е нищожна като противоречаща на добрите нрави , което прави недължима претендираната въз основа на нея сума .

В обжалваната си част, така постановеното решение е валидно , допустимо и правилно .

Релевантната за спора фактическата обстановка , която се установява по делото е такава , каквато е изложена от първоинстанционния съд и към която настоящият съдебен състав препраща на основание чл. 272 от ГПК. Пред настоящата инстанция не са събирани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. Предвид на това , а и доколкото преценката относно основателността на оплакванията на въззивника-ищец касателно приетото от първоинстанционния съд по иска по чл.79 от ЗЗД е поставена в зависимост от преценката за валидността на неустоечните клаузи ,респ.

–до наличието на основание за получаване на заплатена от ответника като неустойка сума в размер на 3336.97лева, която е предмет на възражението за прихващане , то в мотивите на мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, а само тези , релевантни 3 към исковата претенция по чл.92 от ЗЗД , в частност към основателността на направеното от ответника-въззваем възражение за прихващане.