Решение № 960 от 02.12.2020, Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

№ 960/2.12.2020г. гр. Пазарджик

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД ПАЗАРДЖИК, XII състав, в открито съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Шотева

ЧЛЕНОВЕ: 1. Христина Юрукова

2.

Красимир Лесенски при секретаря Антоанета Метанова и с участието на прокурора Живко Пенев, като разгледа докладваното от съдия Лесенски касационно административнонаказателно дело № 1084 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационна жалба на „Мадеин Рейгън Шок Транс Пещера“ с ЕИК ********* от гр. Пещера против Решение №

46/27.07.2020 г. постановено по АНД № 65/2020 г. по описа на Районен съд Пещера.

С обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление № 13-001783 от 26.02.2020 г. на Директора на

Дирекция „Инспекция по труда“ гр. П.., с което на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.1 от КТ.

В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно. Моли се да бъде отменено решението на районния съд и да бъде отменено изцяло потвърденото с него наказателно постановление. Излагат се подробни съображения в тази насока. Претендират се разноски.

В съдебно заседание не се явява законен или процесуален представител на касатора.

В писмено становище се подържа жалбата.

Ответникът по касационната жалба чрез процесуалния си представител в писмено становище счита жалбата за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Пазарджик изразява становище, че решението на Районен съд Пещера е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Административен съд Пазарджик, като взе предвид доводите на страните и посочените касационни основания, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

За да постанови своето решение, въззивният съд е приел за установена от доказателствата по делото следната фактическа обстановка:

Между касатора и Д. Й. К. имало валиден писмен трудов договор, считано от 21.03.2019 г., като лицето е заемало длъжността шофьор. Със заповед № 14 от 23.05.2019 г. на представляващия касатора трудовото правоотношение с лицето Д. Й. К. заемащо длъжността шофьор е било прекратено, считано от 23.05.2019 г. с основание „по взаимно съгласие на страните“. На 27.05.2019 г. е прието уведомление от НАП по чл.62, ал.5 от КТ за прекратяване на трудов договор по отношение на лицето Д. Й. К...

На 20.11.2019 г. е съставен акт за установяване на административно нарушение № 13-001783 от гл. инспектор при Д“ИТ“ гр. Пазарджик за това, че в качеството си на работодател по смисъла на параграф 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на КТ касаторът не е уредил отношенията при предоставяне на работна сила като трудови правоотношения с лицето Д. Й. К...

Като нарушението е извършено на 18.06.2019 г., около 18:20 часа на общински път в гр. Б.. в местност „Бурово блато“, когато при извършена полицейска проверка от РУ на МВР Пещера е установено, че Д.

И. К.. управлява МПС „И..“ с рег. № .. - собственост на управителя на „Мадеин Рейгън Шок Транс“ЕООД, с което превозва дърва за огрев по издаден пътен лист от управителя на дружеството-касатор. Образувана е преписката в Районна прокуратура Пещера с оглед данни за извършено престъпление по чл.324, ал.1 от НК. С Постановление на РП

Пещера от 19.09.2019 г. е отказано да се образува досъдебно производство, като препис от постановлението е изпратено по компетентност на Д „ИТ“ гр. Пазарджик за преценка относно ангажиране на административно- наказателна отговорност. Нарушението е констатирано на 11.10.2019 г. при преглед на фирмената документация в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик. Съставен е АУАН на 20.11.2019 г. Актът е връчен 20.11.2019 г. На 25.11.2019 г. са постъпили възражения от управителя на касатора срещу АУАН № 13-001783 от 20.11.2019 г., в които е посочено, че нарушението е отстранено, като е приложил уведомление по чл.62, ал.5 от КТ относно лицето . Й. К., заемащо длъжност шофьор на товарен автомобил с дата на сключване на договор 21.03.2019 г.

Въз основа на

АУАН е последвало и издаване на обжалваното Наказателно постановление № 13-001783 от 26.02.2020 г., с което за констатираното адм. нарушение по с чл.1, ал.2 от КТ на основание чл.416, ал.5, вр. с чл.414, ал.1 от КТ на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева.

При така установеното от фактическа страна, районният съд правилно е приел за безспорно установено и доказано извършеното от жалбоподателя административно нарушение. В мотивите на постановеното решение съдът е обсъдил подробно и задълбочено както представените писмени доказателства, така и показанията на разпитаните по делото свидетели. В тази връзка настоящият касационен състав изцяло споделя изложените съображения, с които е потвърдено наказателното постановление.

АУАН и НП са издадени от компетентни органи. При съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В конкретния случай и в акта, и в наказателното постановление са посочени в пълен обем фактическите обстоятелства, при които е извършено нарушението. Правилно е заключението на съда, че съдържанието на АУАН и НП отговаря на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението е описано в достатъчен обем и яснота. Твърденията, че е нарушена разпоредбата на чл.34, ал.1 ЗАНН не държат сметка, че в случая е налице хипотезата на разпоредбата на чл.36, ал.2 ЗАНН, тъй като се касае за производството, по което прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган, а едногодишния срок от извършване на нарушението не е изтекъл.

Неоснователни са и доводите, касаещи датата и мястото на нарушението.

Неоснователно е и искането за приложението на чл.28 ЗАНН. Съдебната практика безпротиворечиво приема, че в случая няма как да намери приложение чл.28 ЗАНН. Нарушението не може да бъде санирано, тъй като към момента на извършване на трудовата дейност на лицето Д Й К.. към момента на проверката не е имало сключен трудов договор с касатора.

Въззивният съд е отговорил на всички възражения от страна на наказаното лице. Въззивното решение е подробно и мотивирано. Нови твърдения не се навеждат пред касационната инстанция. Наложената от наказващия орган санкция е в минимален размер от 1500 лв., като то е справедливо и следва да бъде изтърпяно от касатора.

При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му. Произнесъл се е подробно и мотивирано по всички възражения.

Решението на Районен съд Пещера ще следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба като неоснователна - без уважение.

По изложените съображения и с оглед извършената служебна проверка по чл. 63, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът не констатира пороци на обжалваното решение, отнасящи се до неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, поради което намира, че същото следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото и констатираната неоснователност на жалбата, както и с оглед направеното своевременно искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от страна на процесуалния представител на ответника, то такова следва да се присъди. Съгласно чл.63, ал.3 ЗАНН в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като АПК не урежда заплащането на юрисконсултско възнаграждение, но такова правило се съдържа в разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК (приложима съгласно чл.144 АПК), поради което и във вр. с чл. 27e от Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на ДИТ Пазарджик следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 80 (осемдесет) лева.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Административен съд Пазарджик

РЕШИ:

ОСТАВЯ

В СИЛА Решение № 46/27.07.2020 г. постановено по АНД № 65/2020 г. по описа на Районен съд Пещера.

ОСЪЖДА

„Мадеин Рейгън Шок Транс Пещера“ с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. П, област П, ул. „З“ № да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ Пазарджик сумата от 80 (осемдесет) лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:п

ЧЛЕНОВЕ:

1.п

2.п