Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 25438 от 14.07.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 19167/2026
Вид
Определение № 25438
Подписан
14.07.2026
В сила
14.07.2026
Състав
ВАЛЕРИЯ БОЯНОВА ВАТЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25438 гр. София, 14.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА Гражданско дело № 20261110119167 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по искова молба вх. № 213781 от 03.07.2026г. на „Т.“ ЕАД срещу за парично вземане. Правното основание е чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД вр. чл. 150 от ЗЕ.

Във връзка с преценката, дължима служебно, за наличие на абсолютните процесуални предпоставки и допустимост на производството, съдът, за да се произнесе, взе предвид следното.

Пред РС – Добрич е било подадено заявление по чл. 410 ГПК, образувано е ч.гр.д.

312/2026г. Издадена е Заповед за изпълнение.

В процедурата по връчване на заповедта на длъжника е установено, че лицето има един и същи постоянен и настоящ адрес и няма регистриран работодател. Заповеднитя съд в свои последователни разпореждания е указвал да се връчи на адрес и да се извърши залепване. Не е разпоредил обаче едно най-важните неща – да укаже на призовкаря да събере данни дали лицето живее на адреса. В дадения от призовкаря срок лицето не е се явило в СРС, залепено е уведомление по чл. 47 ГПК. В заповедното производство – по аргумент от чл. 47, ал. 1, изр. четвърто ГПК винаги когато призовката се върне в цялост от регистрирания адрес, се дава указание на призовкаря да събере данни дали лицето живее на адреса. Защото ако има положителен отговор, т.е. лицето не е намерено /и дори има залепване по чл. 47 ГПК/, но има данни, че живее на адреса, заповедният съд разпорежда издаването на Изпълнителен лист. По аргумент на противното от чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК когато се установи, че лицето живее на адреса, няма основание за даване на указание на заявителя, а следва да се разпореди издаването на Изпълнителен лист.

По изложеното настоящият състав счита, че исковото производство е неправилно образувано. В случая при залепено уведомление и липса на данни дали лицето живее на адреса, няма основание за даване на указание на заявителя по чл. 415 ГПК.

Ето защо настоящото дело подлежи на прекратяване и връщане книжата на РС – Добрич по 1 ч.гр.д. 312/2026г.

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по делото като недопустимо и ВРЪЩА книжата по същото ведно с настоящия акт по електронен път на РС – Добрич, по ч.гр.д. 312/2026г.

Настоящото е окончателно.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2